Categories
Бележки

Сами си пречим за цъфтяща индустрия

Чета статия в TechCrunch „Как стартиращите фирми са ключови за възстановяване на икономиката“.

Статията е интересна и много вярна, препоръчвам да ѝ отделите няколко минути, за да я прочетете (на английски).

Също така, сетих се и за една мисъл на Маргарет Тачър.

България никога няма да бъде като Америка. България никога няма да бъде дори като Западна Европа. Защото сме още по-исторически обременени. И не спираме да си измисляме врагове, от които да се предпазваме, вместо да измисляме начини да се развиваме. Търсим виновни, ровим назад в историята, вместо дръзко да гледаме напред.

Нямаме политиката и волята да гледаме напред. Всичко е краткосрочно, временно, без идея за по-нататъшно развитие. Ако щете дори политиците си правят плановете само в рамките на мандата, а на всичко, което е по-дългосрочно, не се дава приоритет.

Това важи с пълна сила и за дигиталната ни индустрия. Липсва свежият полъх, липсва визия за бъдещето, всичко е здраво свързано с миналото, назад от тенденции и новости, налагани от Запада и отвъд океана. Ако се създаде нещо ново, то е само копие на чужда идея, успешна в друга среда, привнесена наготово и без адаптиране на родния пазар. Без визия за по-нататъшното ѝ развитие.

Примери има много. При достигнат пик през есента на 2011 на сайтовете за групово пазаруване, Инвестор едва днес задават въпроса дали е преминал.

Потенциалните инвеститори (то не че ги има) се притесняват от рисковите вложения в непроверени, нови идеи. Защото не са възпитани в такова мислене. Поставят си сами ограничение и страх от неуспеха на идеята.

„Врагът на иновацията е изречението ‘докажи го!’“ —Роджър Мартин

И дори организации, които трябва да тласкат и да помагат развитието на дигиталната индустрия и бизнеса, са се вкопчили в миналото и работят там. Това е мисията на Интерактив Адвъртайзинг Бюро България (IAB България), но те са само в сферата на добрите пожелания. Сайтът е скучен, постен, използва неумело възможностите, които WordPress предоставя като платформа.

„Големите“ задушават креативността, убивайки я в зародиш. Не позволяват виреенето на различни от кръжеца им идеи. Затова нямаме успешни StartUp проекти, затова има изтичане на потенциал и идеи от България, а тук остава само посредствеността. Защото на малката инициатива и свежа идея не се дава шанс да съществува. И това не се отнася само за онлайн.

Затова и WebIT вече не е българско събитие – от една страна защото се разрасна и има нужда от по-голям обхват, от друга – защото българската среда се оказва крайно неблагоприятна. На LeWeb’2011 президентът на Франция Саркози даде прием за участниците – защото форумът се случва във Франция и защото насърчава креативността, реализирането на нови идеи. А в България се плюнчат кой ходил на плаж…

Categories
Театър

Куклен дом (Нора)

Не съм гледал „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен (текст на пиесата), постановка на Явор ГърдевКрис Шарков в Пловдивския театър. Не успях в началото, а след това все изникваше по нещо, което ме спираше да отида да го гледам. През това време чувах много мнения, все противоположни – от крайното харесване до безкрайното оплюване. А сега, когато имах някаква нагласа все пак да отида да го гледам, изведнъж се появиха нови две противоречащи си мнения от две дами, чието мнение ценя. Те пожелаха да останат анонимни, но независимо една от друга (вероятно дори не се познават), написаха за мен мнението и впечатленията си около спектакъла. Което прави решението ми дали да гледам или да не гледам още по-сложно.

Пловдивският театър усилено налага усещането, че спектакълът трябва да бъде гледан, защото е с 3 номинации за Икар. Това означава ли, че другите представления, които не са номинирани, не трябва да бъдат гледани?! Наградата Икар няма стойност. Никаква. Театър трябва да се гледа заради удоволствието от преживяването, не заради измислени поощрения и награди (в случая дори още неспечелени), заради посредствени актьори, придобили популярност извън театъра и поканени да участват не заради актьорските си умения и способности, а като магнит за публика. Пловдивският театър има още много да работи за креативността и маркетирането на продукта си, но преди това трябва да започне да има глас, а не да се спотайва зад сергийката за цветя.

Отплеснах се. Ето какво споделиха двете дами, да ги наречем условно Алфа и Омега 🙂 . И за да е още по-интересно, коментарите към публикацията са включени – можете да споделите вашето мнение и впечатления за спектакъла.

Да и Не за „Куклен Дом“

АЛФА (Позиция НЕ!)

Зимата в Пловдив е дълга и може да стане повече от досадно скучна. Един от начините да я правите по-разнообразна е да ходите на театър. Има какво да се гледа в Пловдив. Е, изборът не е голям, не е и за всеки ден – изисква добро планиране, но току виж сте намерили билети за желаната постановка.

Така и аз се зарадвах, че успях да взема билети за „Куклен дом“ – номинациите ѝ, както и отделни критики ме направиха любопитна.

Не бих и посмяла да коментирам ако бях останала просто разочарована. Щях да съм много щастлива ако бях излязла от залата просто на мнение, че това не е моята постановка, не е моят автор или нещо такова. Но аз не съм разочарована, а обидена. От общо петимата актьори, които участват има двама, които са се справили отлично със задачата си – да пресъздадат достоверно героите си. Това са Елена Кабасакалова в ролята на Кристина (госпожа Линде) и Ивайло Христов в ролята на Крогстад. И ако Ивайло Христов ми е познат отдавна и не съм се и съмнявала за него, то Елена Кабасакалова ми беше непозната и останах очарована.

За съжаление останалите трима са невероятно разочарование. Може би най-голямото такова е проф. Атанасов. Познавам негови ученици, между тях е и Ивайло Христов (Крогстад). Някои от тях са го подминали, което говори добре за неговите качества като преподавател. Но според мен той просто не трябва да играе на сцена.

Съвсем същото се отнася и за Веселина Конакчийска и Любен Кънев. Веселина Конакчийска е невероятно лош избор за тази роля и тази пиеса. Меко казано. Може би тук вече ще прекрача всякакви граници на приличието, но смятам, че с целулит не може да се компенсира липсващ актьорски талант. Знам, че решението как точно ще бъде изиграна Нора не е било еднолично взето от г-ца Конакчийска, така че нека критиката ми не се възприема като такава, насочена единствено и само срещу нея.

Сюжетът на Куклен дом е познат, ако не – моля потърсете го, прочетете го. Хенрик Ибсен, който е възмутил и разбудил съвремениците си с тази пиеса, със сигурност сега се обръща хиляди пъти в гроба докато се играе постановката в Пловдивския драматичен театър. Решението на режисьори и сценаристи за това колко инфантилно да пляска с ръце Нора, колко пъти да крещи изкуствено истерично, колко пъти да се съблече няма нищо общо с качеството на оригиналната пиеса. Единственото добро решение в случая е, че е оставен оригиналният текст на пиесата, който обаче не подхожда на рецитирането му в стил „кварталното читалище“. За мен като зрител беше много обидно да ме сметнат автоматично за толкова глупава, че да трябва многобройни пъти да ми се изтъкват качествата на главната героиня без да ме оставят сама, възоснова на текста и на евентуално добра актьорска игра сама да разбера кой е „добрият“ и кой „лошият“, кой е „глупавият“ и кой е „умният“. Всъщност въпреки лошата игра го разбрах много добре и наистина нямаше нужда от голата плът на г-ца Конакчийска, която първо че на нея самата ѝ личеше, че ѝ е неудобно да показва, второ – и ние в публиката се чувствахме неудобно.

Любен Кънев ми беше непознат до този момент. Потърсих и за него информация – оказа се, че е спечелил награда на Първия Международен фестивал на театралните академии в Пекин. Явно това е основата на огромното му самочувствие, което му личи дори когато играе роля. Съжалявам, но в тази му роля не видях в него нищо особено. Дори напротив.

Силно се надявам, че Веселина Конакчийска и Любен Кънев или ще имат възможност да наваксат, да пораснат, или ще имат възможност да работят с хора, които да допринесат за актьорското им израстване. Ако не – ще предпочета да ги избягвам в бъдеще.

ОМЕГА (Позиция ДА!)

Гледах „Куклен дом” на премиерата. Аз съм обикновен зрител и отидох без определени очаквания – въпреки че вече бях дочула това онова, за режисьора, представлението, актьорите (за познатата пиеса дума да не става). От тогава мина доста време и детайлите са избледнели, а аз така или иначе нямам компетенцията да говоря за тях, но две са нещата, които ми направиха впечатление и помня добре.

Реакциите на публиката – „очарователни”, от почервеняване, покашляне, до гледане в обувките и Веселина Конакчийска – бурна, разтреперана, дори смутена – в добрия смисъл на тази дума.

Заради първото – бих била крайно предпазлива при препоръчването на представлението. За публика, която не притежава умението да гледа театър (което не се придобива с гледането веднъж годишно на „представления – касички”) ще бъде трудно да се пребори с предразсъдъците. Защото изглежда е нормално голотата да те залива безпроблемно ежедневно по всякакви възможни начини, но е трудно да я възприемеш като изразно средство в театъра. Лесно е да проповядваш бохемство, непукизъм, разкрепостеност, но когато играят на метри от теб ти е трудно да вдигнеш поглед от пода.

Веселина или Нора в пиесата, игра по начин, който може да се получи така само веднъж. Когато си млад, когато нямаш зрелостта на многото роли зад гърба, когато започваш на „бял лист”. Имах чувството, че се е „вкопчила” в ролята, че едвам си поема дъх (на моменти може би наистина) и с всичкия летящ пух наоколо ми напомняше на птичка, летяща свободно из небесната шир. Шеметно изпълнение! Не знам дали Веселина ще спечели „Икар”. Дано, макар по-важно да е, че е спечелила от предизвикателството да играе като първа роля Нора на Ибсен.

Като обикновен зрител си имам и своя субективен минус и плюс за представлението. Минус, защото не съм голям привърженик на използването на мултимедия в театъра, това до известна степен ме отдалечава от него, а в „Куклен дом” си има в изобилие. Плюс – The Атанас Атанасов.

Помня, че след края на представлението се чувствах сякаш някой ми е зашлевил плесница и ме връхлетя усещането за не-свобода…

На всеки, който се чуди дали да го гледа или не, бих казала – отидете да го гледате, но без предразсъдъци. И дано накрая имате своя отговор на въпроса: „Нора жертва ли е или победител?”.

Categories
Web

Разяснение за категориите в БГ Сайт

Днес прегледах 15-те участника, които са се записани по време на ранните регистрации в БГ Сайт 2012 (ранните регистрации с преференциални цени продължават до 13 юни). Няма да пиша за качеството на сайтовете (още не, но вече имам бележки и наблюдения, които мога да обсъдя и да дам идеи и предложения на собствениците им), колкото за нещо друго – категориите, в които участват. Прави ми впечатление, че има неразбиране на категориите, какво трябва или не трябва да включват. Това се дължи или на надценяване на възможностите на сайта, или на недостатъчно обяснение на категориите от страна на организатора на конкурса. Или и на двете.

Не е тайна, че миналата година бях от онези членове на журито, които санкционираха участници за погрешно/неправилно подбрани категории за участие. Тази година съм отново в журито, но съм в сегмент, който не позволява това – надявам се, че сегмента от журито „Проектови ръководители“ да вземат това предвид при избор на критериите си за оценка.

Основната грешка е неразбирането на категорията „Личен блог“, която трябва да включва личните сайтове и блогове на участниците. Въпреки това (дали заради по-ниската такса за участие или друга причина), в нея често има (има и сега) проекти, които не са лични, не съдържат и представят личното Аз и мнение на автора си (един!, затова е Личен), а в страницата За нас пише в множествено число (въпреки че вероятно авторът е един). Личният сайт, освен всичко, съдържа ясно изразено, силно чуващо се авторово мнение, неговата позиция и мнение за написаното съдържание – независимо от темата. Безличните писания са за други категории.

Категорията „Кауза, събитие, общност“, по мое мнение трябва да включва нещото, което тепърва ще добие популярност като „локалната социална мрежа“ – не просто сайт, в който има коментари, а надскочил този ранен етап на социалност, приобщаващ хората около една (обикновено локална) идея, събитие или кауза. Новинарските сайтове са кауза само за създателите си – за читателите и посетителите те са новинарски сайтове.

При колебание, категория „Медии“ е много подходяща, защото използвате сайта си като медиа, чрез която да разпространявате съдържанието си (аудио, видео, текст, анимации, снимки, картинки…).

Вероятно разликите между категориите трябва да са по-добре обяснени от Организатора. Това, за разлика от останалите ми предложения, е по-лесно за реализиране и се надявам това наистина да се случи. И, ще ми се да вярвам, че до започване на журирането, всички участници ще участват само в подходящите за проекта им категории.


Disclaimer: Приех да съм за втора поредна година член на журито на БГ Сайт и ще оценявам участващите в конкурса сайтове за SEO и SMM.

Categories
Въпросник

Въпросник: Социалните брандове и потребителските очаквания

По-долу е включена анкета за състоянието на социалните брандове и потребителските очаквания. В случай, че не я виждате, можете да я попълните и на страницата в Google Docs.

Анкетата е анонимна, а резултатите от нея ще помогнат да се види картината на случващото се в България със социалните брандове и какви са потребителските очаквания за тях. Резултатите, както и анализът им, ще бъдат публикувани тук, в този сайт.

Categories
Бележки

Различните хора

Дигиталните хора си купуват сайтове.

Аналоговите – вестници.

Жюстин беше писала преди време за мултимедийните хора.

Има нещо сбъркано в модела – Пеевски би трябвало да е по-ориентиран и отворен към Интернет, като част от по-младото поколение и би следвало да знае, че традиционните медии вървят към залез. Но…

Categories
Social

Нерелевантните списъци с интереси

Снощи присах за Списъците с интереси, които Facebook въведе за потребителите си. Чрез тях, на теория, потребителите могат да персонализират потока от споделяния съобразно интересите си, по конкретни теми.

Още снощи изразих съмнения, че това няма да бъде успешно, и ето че днес се натъквам на доказателство за правотата ми. Екранният кадър по-долу включва направено споделяне, направено в публичен списък1 с интереса „Търсещи машини“.

Нерелевантност в списък с интереси

Проблемът: Щом съм отворил този списък конкретно, означава, че в момента желая да чета само за търсещи машини, за търсене и пр. Личните споделяния за преживяванията на Лий Оден (моите уважения), не са за тук. Както и много други споделяния в този списък. Тук – само за търсене. Но не, не се случва така във Facebook.

Chime.in logoКакто споделих и по-рано днес, докато потребителите сами не започнат сами да дефинират интересите си (или системата не започне алгоритмично да ги дефинира), след което останалите да могат да добавят и следват тези конкретни интереси, списъците ще са безполезен извор на нерелевантно съдържание. В момента е точно така – останалите потребители дефинират моите интереси; те поставят каруцата преди коня. Това е неправилно, погрешно. Споменах за chime.in – това там е реализирано, потребителите могат да следват потребителите частично, напр. само споделянията с рецепти, но не и за спорт. Това трябва да се случи и във Facebook, преди тази нова услуга да бъде наистина полезна и да привлече вниманието на потребителите, които да я ползват.

Да, вероятно списъците с интереси са апетитни за маркетолозите, защото представляват таргетиран трафик, но за да го има този таргетиран трафик, то потребителите трябва да получават точно това, което очакват от списъка си, а не да е още едно място, което да проверяват и още едно число в лентата в ляво, което нараства непрекъснато.

Update: Дали заради лош подбор или заради различни споделяния, но повечето от споделянията в списъка „Търсещи машини“ са на тема социални медии, не за търсачки. Което…