Categories
Социални медии и мрежи

Все още е твърде рано да говорим за F-commerce

Една статия в Bloomberg разбуни духовете. The Gap, JC Penney, Nordstrom, and Gamespot затваряли магазините си във Facebook, защото феновете на тези търговци всъщност предпочитали да извършват покупките си през официалните сайтове, вместо през магазините им във Facebook. Същите тези фенове предпочитали да споделят списъци с желания и да обсъждат стоки и вече направени покупки в социалната мрежа, но не и да я използват за извършване на покупки.

„Очакванията, че Facebook ще се превърне в нова дестинация, в магазин, в място, на което хората ще пазаруват, бяха големи. Но това е като да се опитваш да продаваш разни неща на хората, докато те се забавляват с приятели в кръчмата.“ – Сучарита Малпуру, анализатор и изследовател на е-търговията във Forrester Research

Затворените магазини не са проблем на Facebook, а на собствениците им. Те трябваше да знаят как се развива Facebook, накъде и как върви в изпълнение на мисията им. Те не трябваше да измислят нови начини да извличат (финансови) ползи от платформа, която все още не е разработена за поставените цели.

Facebook е услуга, социална мрежа, която свързва хората, създавайки онлайн социалния им граф. И докато този граф не придобие устойчивост, Facebook няма да тръгнат в друга, различна посока, създавайки друг, нов. Да, те вече имат данните, всичко, което им е нужно да го направят, но ще го направят според своите си критерии за развитие и във време, когато е най-удачно за фирмата/услугата, вместо когато трети страни имат нужда от него.

Така нареченото F-commerce, като подразделение на онлайн търговията, няма как да бъде успешно докато Facebook не са готови за това и не представят нещо различно, ново, което да подпомага това — граф за вкусове, интереси или друг, все още неименуван.

Социалният граф не е проектиран да привлича тълпи потребители в магазина. Неговата цел да да събира и свързва хората. Като в кръчма. От кръчмата до магазина, обаче, ще ги отведат други, нови графи – това ще е тяхната задача.

За успешен social (или Facebook) commerce ще можем да си говорим едва тогава, когато той насърчава потребителите да споделят стоки, продукти или услуги на приятелите си, вместо брандовете да ги спамят с маркетинговите си клишета. Хората са в основата на social commerce, не брандовете.

Facebook е място за експериментиране с нови неща1, нови идеи и начин за трансформиране на старите бизнес модели в нови. Защото само привнасянето на стари преживявания води до тотален крах. Както в случая. Излизане от зоната на бизнес комфорт, изграден в миналото.

А сега, отделете време да се запознаете с наравените наскоро промени в Open Graph, опитайте да извлечете полза от тях, предефинирайте онлайн пазаруването – то отддавна вече не е „пазаруване по каталог от продукти“.


Categories
Бележки

Идея в развитие

В края на миналата година написах какво смятам, че ще се случи през 2012 в (основно българския) уеб, но няколко дни по-късно при обсъждането на нещата с приятели стигнахме до заключението, че всъщност малко съм избързал и нещата несъмнено ще се случат, но с няколко месеца закъснение от предварително посоченото.

Все повече български фирми и организации ще приемат Social и ще го включат в комуникационната си стратегия. Това предполага и че много нови хора ще се впуснат в дебрите на социалните медии и чрез тях да извличат полза за фирмата или организацията, която ги е наела. За много от тези хора това ще е предизвикателство, много от тях за първи път ще се сблъскат със социалните медии от гледна точка на бизнеса. Много от тях няма да са наясно за добрите, успешни и полезни практики. Да, те вероятно ще са ползвали Facebook и всякакви други лъскави услуги, но само от гледна точка на потребител, при това налучквайки (в най-голямата си част) как се използва конкретната услуга.

Да, има много изписано през годините по блогове и форуми за социалните медии и за начините за тяхното използване, но с времето тези информации стават нерелевантни, тъй като услугите се променят стремглаво, предлагайки нови и различни преживявания, функционалности, възможности. Така ако някой от тези нови хора, които ще навлязат в Social, искат да прочетат за най-добрите практики за използване на Facebook, например, трябва да извършат нещо подобно на херкулесов подвиг, за да изчетат купища информации, от които да извличат нещата, които са релевантни към момента на прочитането. Съмнявам се някой да го направи.

Имам идея за полуавтоматично организиране на такива информации (от различни източници) и поддържането им релевантно и актуално към всеки един момент, но то засега е само идея, която обмислям. Но ако някой има интерес и желание да я реализираме заедно, може да се свърже с мен, за да обсъдим подробности.

Categories
Бележки

Още малко за коментарите тук

Още малко по темата за коментарите тук, в блога – да, коментарите все още са спрени за повечето публикации. Това не е лошо нещо и не, не прави блога повече пространство за монолог, както отбеляза Светла, не. Не и повече от преди. Блоговете винаги са били и ще продължат да са форма на монолог. Независимо дали с или без коментарите, публикуваното съдържание е монологът на автора, под който евентуално посетителите могат да оставят коментарите си за него. Дискусията не променя монолога, тя си е дискусия и в нещ се обсъждат темите от него, но интерактивността със съдържанието винаги е липсвала – то си остава непроменено (освен евентуално някоя дребна корекция). Коментарите в по-голямата част от случаите не взаимодействат със съдържанието, те взаимодействат с другите коментари. Това е фалшива интерактивност. Излишна. И независимо дали има или не коментари и възможност за оставяне на такива, съдържанието е нещото, което привлича посетители, нови читатели. Не коментарите.

Решението ми да спра коментарите тук е, както написах и преди, дълго обмисляно действие, което е в полза както за мен и за сайта ми, така и за коментиращите.

Спирането на коментарите се отразява добре на сайта и на мен, тъй като коментирането на други места довежда до увеличаване на аудиторията му и води нови посетители насам — така съдържанията достигат до по-широк кръг хора. За почти един месец посещаемостта на сайта е нарастнала значително, съдейки по статистиките. Не смея да твърдя, че това се дължи единствено и само на спирането на коментарите, но си мисля, че е фактор.

Постмодерирането и обгрижването на коментари е и времеемко. Въпреки че Disqus, като предпочитана от мен платформа за коментари, се справят отлично с това, времето на всички ни е ограничено и крайно недостатъчно. Доброто обслужване на коментари изисква следене и познаване на цялата дискусия, мненията на всички коментирали досега, за да може да се продължи дискусията адекватно. Отделно, че тя трябва да изглежда приветливо, за да се запази добрия имидж на сайта и доброто му приемане от потребители, които сега попадат на него.

Докато имаше функционалност за коментиране (и сега продължава да я има, но е скрита за случаите, когато (ако!) някои публикации позволяват коментиране), коментарите оставаха почти скрити, заровени най-отдолу, в дъното на страницата. Дотам рядко достигат читатели, които да им обърнат внимание и да се включат с мнението си в дискусията. Наблюденията ми от доста време в български блогове, а и в няколко чужди показват, че коментарите отдавна не са толкова полезни за читателите, а и в повечето случаи са дори ненужни. Те не са от полза и за самия автор, като подкрепа или оборване на тезата му. Коментар „много ми харесва, супер публикация!“ няма абсолютно никаква стойност. Нито за автора му, нито за автора на публикацията, нито за следващите читатели. Би имал такава, ако съдържаше защо е или не е супер, какво точно се харесва/не се харесва и по какъв начин написаното ще промени потребителя, който коментира. Това се случва изключително рядко.

От друга страна спирането на централизирано място за коментари позволява на читателите да обсъждат написаното не с останалите читатели на блога, а със социалните си кръгове – приятели, познати, последователи… Хората, с които евентуално споделят общи интереси. Във време на усилено социално присъствие и на „узряване на социалния граф“, споделянето на мнение по теми сред хората, които имат значение за потребителя, е по-важно и по-значимо за изграждане на авторитет от споделянето с непознати.

Да, около блоговете и чрез коментарите в тях може да се изгражда, развива и поддържа читателска общност, но пък и без коментари такава общност може да се поддържа на по-глобално ниво, макар и значително по-трудно.

Като някакъв експеримент и като опит за улеснение за зараждане на дискусия, някои публикации тук автоматично припознават споделяния в Google+ и позволяват обсъждането им там. Пример е публикацията за филма „Anonymous“ – под нея, отдолу на страницата, има автоматично припозната препратка към Google+, където желаещите могат да споделят мнение, впечатление, коментар, бележка. Защо Google+? Защото е по-отворена платформа, по-интересна като проект в развитие, по-предвидима… Ако измисля начин, по който това да се случва автоматично и с Facebook, но без да се показва тук кутия за коментари и самите коментари, вероятно ще добавя и него като възможност.

Разбира се това не ограничава коментирането само там; всеки който желае, може да коментира написаното тук където и както реши, където му е най-удобно да го направи. Било то онлайн или офлайн.

Във време на мъртвото вече блогване, моят блог е моята крепост, така че имам изключителното право да взема това решение.

Categories
Кино

Anonymous, филмът

Не съм почитател на историческите драми, още по-малко пък на псевдоисторическите. Когато комбинацията е псевдоистоическа драма и история на Англия, това още по-малко ме привлича към екрана. Признавам си, трудно ми е да ги следя кой на какво е граф, кой какви игри е въртял, какви интриги е плел, за да се домогва до трона, кой след кой крал следва и с какво се слави. Елизабетинската епоха ми е мътна, макар и не толкова, колкото други периоди. Малко ми идва сложно следенето на всичките графове, крале… игрите им за домогване до трона или за влияние, наследства и пр.

Точно през този период на разцвет на литературата твори Шекспир. На него вече съм фен, макар да не харесвам всичките му пиеси. Вероятно това е причината Шекспировият въпрос да ми е интересен и да поддържам Оксфордската теория за авторството му (на английски).

Ето 10 причини, на английски, поради които Роланд Емерих смята, че Шекспир не е автор на творбите си:

Анонимен

AnonymousСкоро гледах Ричард III на варненския театър, та спомените ми от времето са още силни, пресни. Не си спомням как филмът Anonymous достигна до мен, но тъй като спомените ми от представлението все още са ярки и силни, историческата основа – все още свежа, реших да му дам шанс, дори и за приспиване. Очаквах някакъв блудкаш, който гледаш и забравяш, създаден, за да печели бързи пари. Пък и рядко, много рядко, се вслушвам в препоръките на приятели за един или друг филм, тъй като не харесвам масовия вкус, както и моят не се нрави на мнозина.

Започва филмът и а-ха да го спра и да пусна някой друг, заради началото, което започва в днешно време, но докато се надигна, та се показа Дерек Джейкъби (на английски) и оттам тръгна всичко…

Не съм някакъв отявлен фен и на Емерих, 2012 беше гледаем само на кино и то единствено заради ефектите, с които беше натъпкан. Преди това „След утрешния ден“ също беше някакво филмово недоразумение, което разчиташе единствено на специални ефекти, преди това „Патриотът“, „Годзила“, „Денят на независимостта“ (с известни, но значими уговорки) и „Старгейт“ бяха поносими, може би дори леко над средното ниво. Гледаеми – да, революция – в никакъв случай. Затова и бях по-скоро скептичен, не очаквах нещо сериозно, макар темата да го предполага.

Да се върнем на началото. Кратък пролог на Джейкъби хвърля светлина върху това, което ще изследва филмът. След което рязко и неочаквано се прехвърляме в може би най-добре пресъздадената атмосфера от времето на Елизабет, която сме виждали досега на екран. Добра идея (и отлично реализирана) е да се използват компютърно обработени, допълнени и пресъздадени местности и външни пространства, в които се развива действието – така се постига отличното усещане за времето на действието (около 1550-1604г.), като това е ненатрапчиво, почти на прага на забележимото.

Филмът се завърта около Бенджамин Джонсън (английски) и Едуард де Вер, 17 граф Оксфорд (английски) в края на елизабетинската епоха. Сесил срещу Тюдорите, борби за по-голямо влияние в двора, кой ще е наследник на короната… в същото време масите искат забавления и гледат театър, докато Сесил натрапват на кралицата мнението, че театърът е извор на грехове, дело на дявола и пр.

Няколко скока назад във времето1, за да се изяснят някои исторически детайли, обратно във времето на действието, където ставам свидетел на някои от най-емблематичните моменти от пиеси на Шекспир, и… оказва се, гледам напълно достоверно звучаща (псевдо)историческа драма, която ме е погълнала и не изпускам и едно движение. За всеки случай дори съм станал от леглото, за да съм по-съсредоточен в действието.

Страхотни костюми, при това не само тези на благородниците, не, дори и тези на тълпата изглеждат отлично. Обикновено в такива филми красиви костюми имат само главните герои, за останалите е важно там да са облечени, без да им се обръща прекалено внимание – за радост, това тук не се случва – ако се вгледате, ще видите, че и най-обикновеният човек в театъра е с костюм, различен от на всички останали, уникален, негов си. Независимо, че екранното му време е около една секунда, при това на много заден план. Изключителна работа. Което ми напомня за страхотните костюми на Мила Каланова за Ричард III, които отблизо изглеждаха странна смесица на материи, повече мясаха на дрипи, но когато ги осветят прожекторите на сцената…

Филм като този не е интересен за големите имена актьори в киното, а и бюджетът от 30 милиона евро не предразполага кастингът да включва много известни актьори. Което понякога, както и сега, е огромен плюс. Така в ролите вместо Брад Пит и Анджелина Джоли, например, виждаме невероятно добри актьори и актриси, които инак стоят в сянката на големите, но с огромен потенциал и възможности. Всъщност сценаристът, Джон Орлоф, е предложим сценария на Том Ханкс и Стивън Спилбърг, но те са отказали. Години по-късно Емерих се захваща с проекта, който дори финансира изцяло, за да е независим от филмови студиа и техните изисквания. Та да се върна на актьорите – Беше изненада за мен да видя, че Рис Ивънс е в ролята на Едуард де Вер (младият де Вер се играе от Джейми Кембъл Бауер, който не харесах още в „Камелот“ заради прекалено подчертаната му женственост. Тук нещата стояха по подобен начин или поне аз така си мисля). Ивънс ми е стар любимец още от времето на „Нотинг Хил“, където играеше съквартирантът на Уилям Такър, сещате се – Спайк. Но тук заради изкусен и много сполучлив грим, беше тотално непознаваем, а и персонажът му е съвсем различен от спомена, който имам. Беше изключително интересно да гледам как в него се противопоставят забележителен артист и обедняващ благородник, как балансира между тях, без да има възможност да ги свърже в един. Отлично изпълнение, заслужаващо Оскар.

Майка и дъщеря играят ролите на Елизабет I в различните периоди от живота ѝ (Ванеса Редгрейв с основната роля, докато младата Елизабет се изпълнява от Джоели Ричардсън), като тези изпълнения се запечатват в съзнанието трайно – и двете актиси са харизматични и прекрасно изпълват кожата на Елизабет.

Главният герой във филма би трябвало да е Бен Джонсън, също драматург, който живее по времето на Шекспир и винаги е в неговата сянка, незабелязан. Особено днес, когато трябва да се поставя пиеса от епохата. А ако Шекспир не беше писал, Джонсън със сигурност щеше да е най-известният драматург от онова време. Във филма Бен (Себастиан Арместо) е човекът, който запазва тайната и пиесите за идните поколения. Той дори пише предговора на Първото фолио през 1623. Та ако наистина Шекспир не е писал творбите си сам, то Джонсън е знаел. Много добра роля, но изпълнението на ролята на Едуард де Вер е толкова добра, че засенчва всички останали.

Вероятно затова и смешникът (вероятно такава му е била ролята), който играеше Шекспир, ми изглеждаше все едно тъкмо излиза от НАТФИЗ, та през цялото време се правех, че не го виждам.

кадър от Anonymous

А почти в края, когато истината за вероятното кръвосмешение излиза наяве (което Фройд използва, за да изследва Едиповия комплекс), в гърлото ти е заседнала някаква чернилка, която лека-полека започва да те отдалечава от прекрасния инак свят наоколо. Да, вероятно не точно така всички са свикнали да си представят великата Елизабет I, но пък този ѝ образ изглежда напълно достоверен за епохата. Да, възможно е де Вер да е флиртувал на младини с кралицата, но тя да е заченала звучи малко фантастично. Особено пък и при разкритието за предполагаемата роднинска връзка между тях.

И в началото казах, че не съм запален познавач нито на историческата действителност, нито чак дотолкова навътре в творчеството на Шекспир, така че дребните разминавания дори не ги забелязах – те по никакъв начин не са чак пък толкова важни, нито намаляват удоволствието от филма. Гледах филма като филм, не като научнопопулярен филм. Ако искам да науча с точност историята, нямаше да разчитам на филма, а щях най-малкото да поровя в Уикипедия (както всъщност и направих). Филмът ми хареса и не заради наложената история, той не е създаден, по мое мнение, да затвърждава не-авторството на Шекспир, нито да налага идеята, а да извади дебата пред широката общественост, извън научните среди в университетите.

Гласувах за филма с 9/10 в imdb и да си призная, бях учуден от ниската оценка, която има към момента (6.9). Това вероятно потвърждава онова, което писах по-горе – за вкуса ми и как той се различава от масовия.


Categories
Web

Жури в пиксели

Logo BG Site 2012

Тази година отново, за втора поредна година, бях поканен да съм в журито на БГ Сайт, което за мен е чест и приех с радост, още повече, че това ми позволява още по-добре да следя състоянието на българския уеб. Така тази година в журито сме 60 души!

Ето как изглежда снимката ми в сайта:

Има промени в организацията на конкурса и тази година съм част от групата SEO/SMM – членовете на всяка група избират свои критерии, според които гласуват и оценяват участниците, а оценките на групите имат различна тежест при формиране на крайната, обща оценка. Повече подробности има на страницата за журито.

Ранните регистрации стартират от днес и ще продължат до 13 юни.

13 издание, стартира на 13-ти и продължава до 13-ти. Годината е 2012. Светът ще продължи да съществува и след 21.12.2012, така че пратете поздрави на маите и… дайте да ви видя сайта 🙂 .

Малко уточнение, което правя отсега – тази година само ранните регистрирани участници ще получат пълните ми бележки за сайтовете си безплатно. Всички останали участници ще получат само кратки коментари и съвети.

Categories
Бележки

Новата стара черна навигационна лента на Google

Щеше ми се да съм свидетел на някакъв бъг, но уви, черната навигационна лента се връща обратно в Google, като грозна комбинация с новата навигация.

Черната лента е, по мое мнение, грозна, навява усещане за тревожност и по никакъв начин не се вписва в минималистичния дизайн на продуктите на Google, нито пък в цветовата схема, която използват.

Намирах досегашната навигация за много по-добра в дългосрочната им стратегия и път за унифициране на продуктите и продължавам да съм на мнение, че посоката е правилна. Ще ми се да вярвам, че черната навигация ще е само временна, като опит за превъзпитаване на потребителите в унифицираното преживяване в екосистемата продукти.