Categories
Жлъчта на Gregg-а

Зукърбърг, ама ти сериозно ли?!

Съвсем случайно попаднах на публикацията на Марк Зукърбърг срещу SOPA и PIPA на страницата му. Първоначално хич не му обърнах внимание, после се зачетох. SOPA и PIPA са съвсем реална заплаха за свободния интернет, а подобно изказване е повече от смешно.:

The internet is the most powerful tool we have for creating a more open and connected world. We can’t let poorly thought out laws get in the way of the internet’s development. Facebook opposes SOPA and PIPA, and we will continue to oppose any laws that will hurt the internet.

The world today needs political leaders who are pro-internet. We have been working with many of these folks for months on better alternatives to these current proposals. I encourage you to learn more about these issues and tell your congressmen that you want them to be pro-internet.

You can read more about our views here: https://www.facebook.com/FacebookDC?sk=app_329139750453932.

Съгласен съм с написаното от Крис Тейлър в Mashable – Facebook със сигурност трябваше да направи нещо повече и по-дългосрочно от едно такова споделяне. На думи всички сме много добри. Перфектни.

Силно заставам зад написаното от Ом Малик, особено в частта му за иделания свят, в който Facebook би трябвали да е отражение на действителността. И, подобно на Уикипедия, да се постига диалог между потребители и организацията, която ръководи и притежава проекта. Защото не Джими Уейлс е решил да спре англоезичната Уикипедия, това е решение на уикипедианската общност, Джими само го обяви пред света.

Отделно изказването ми изглежда смешно, предвид факта, че Facebook е ограден с крепостни стени и не допуска пиле да прехвръкне навън (навътре има пропускливост, логично). Това, драги ми Зук, не е „отворен и свързан свят“. Затворената система на Facebook също пречи на отвореността и свързаността.

Но по-лесно е да се скалъпи нещо подобно, вместо да се действа (конкретно) срещу SOPA и PIPA. Те не са проблеми от вчера, че такова изявление да достига до аудиторията дори и доста след началото на blackout-a.

Дори Google са по-агресивни и направиха нещо повече от почерненото лого.

Ако Facebook беше спрял за един ден, щеше да се лиши от едни 12 милиона щатски долара възвръщаемост. Заради тях ли няма реално действие? Защото рекламодателите все щяха да проявят разбиране, отделно, че можеха да бъдат компенсирани. Или пък новите играчки около OpenGraph са по-важни от цензурирането на Интернет?!

Другият път, съветвам те, да питаш кака си Ранди какво да напишеш и направиш, че да е за пред света. Щото това, дори и в Timeline, ще бъде заровено и забравено съвсем скоро и никой няма да го помни като реакция. И няма да е далече времето, когато заедно с позатихналия и кротнал се в последно време Том Андeрсън ще обяснявате на света как се „наслаждавате на пенсията си“, след като грандиозно сте се провалили в дребни неща. 🙂

Categories
Жлъчта на Gregg-а Шум зад кулисите

Чш, Драматичен театър – Пловдив, личното ви отношение към мен е смешно!

Ричард IIIПиесата „Ричард III“ на Шекспир не е сред най-известните пиеси, особено в България. Още по-малко пък в Пловдив.

Това последното си личи от продажбите за спектакъла, който ще гостува на пловдивска сцена.

Отдавна ми се гледаше хубав театър, затрогващ, силен и плътен… през този сезон пловдивския театър не може да се похвали с такива нови заглавия в репертоара си – нито още на драматургично ниво слабата пиеса „Когато гръм удари“ успя да ме впечатли, още по-малко пък ме грабна недоразумението „Албена“. Дочувам, че „Куклен дом“ (Нора) е хубаво представление, но още не съм сколасал да го гледам, но то пък не среща, сякаш, любов и разбиране от публиката. За разлика от миналия силен сезон, този е блудкав. Скучен. Необмислен, сякаш.

Да се върнем на Ричард, във варненския театър. Въпреки всички кризи, които имаха там, успяха да ме впечатлят още като разбрах, че репетират точно тази пиеса на Шекспир. После се появи плакатът… поразяващ! Завладяващ, омагьосващ, придърпващ те към салона.

Пише ми се за театър, хубави неща. „Ричард III“ предполага това. Такава ми е нагласата. Затова попитах дали е възможно да получа покана. От пловдивския театър не стана, все пак представлението е гостуващо, а след разразилата се буря след писмото, което получих, комбинирано с разни дребни и по-големи лични дразги и остра проява на непрофесионализъм и лично отношение, аз и не очаквах нещо да се случи наистина. Затова попитах във Варна, където пък срещнах ентусиазъм. Директорът на ТМПЦ се е обадил и е поискал покана с две места за мен.

Когато каниш някого у дома си, не го настаняваш в кенефа. Каниш го да бъде твой гост, да се чувства специален, стремиш се да е настанен добре, да се чувства комфортно… И в театъра (би трябвало да) е така – предвид желанието ми да гледам и пиша за спектакъла, който на всичкото отгоре е със сума номинации за ИКАР (очаквайте и за Аскеер!), се предполага, че все пак ще трябва да имам реалната възможност да гледам ако не максимално добре представлението, то много добре, за да съпреживея с актьорите пиесата, атмосферата.

Не се случва така в Пловдивския театър. Поканата ми може да е факт, но местата са на предпоследния ред на партера – на прага на видимостта, вероятно и на прага на чуваемостта. Оттам трудно може да се каже какво точно се случва на сцената, да се улови магията на действието. И после да бъде пренесено на друго място, на друга медиа, за да достигне до други хора, да ги развълнува, да ги накара да отидат да го гледат и те… или да съжаляват за пропуснатата възможност. „Ричард III“ на Шекспир не е моноспектакълът на Камен Донев, в който той говори бързо безсмислици, че да не се налага много-много да улавящ всеки негов жест, мимика, вдишване…

Не, вероятно тези места не са лоши за редови зрител. Какъвто аз не съм. Поне не и в този случай.

Всъщност, колеги от театъра, чували ли сте преди това гостуване поне за съществуването на пиесата „Ричард III“? Не, нали? Сигурно и не знаете, че след „Хамлет“, това е най-дългата пиеса. Вие нямате публика за такива пиеси, нали? Вашата публика се радва на чалга, тя се харчи като топъл хляб, нали?

Убеден съм, че тези места, които са ми били отредени, не са били избрани от някой от театъра във Варна; те са били избрани така от Пловдивския екип съвсем умишлено, защото са за мен, персонално. Или пък защото някой се е обадил и поискал места точно за мен, не знам. Но каквото и да е, изборът им е ясно изразеното лично отношение към мен, драги ми „екип на Драматичен театър – Пловдив“, както и е доказателство за тотален непрофесионализъм, за проява на личното отношение на отделни индивиди към публиката ви. Колко дълго можете да си позволите да правите така, без тя, публиката ви, да ви обърне гръб? Комуникацията ви не само куца, тя си е направо саката! (два работни дни очаквах отговор на мейла, който ви пратих – уви – нищо.)

Направете си експеримента и на следващата премиера настанете журналисти или протоколни гости на тези и съседни места. Да видите какви ще ги напишат и кажат за вас и представлението и колко публика ще докара това в салона. Искате ли да се обзаложим?

Тези на пръв поглед дребни неща не правят чест на най-стария професионален театър в България, който наскоро празнува 130-годишнината си.

И с подобни действия можете да престанете да се наричате театър, а детска градина. Или чалга клуб. Само така можете да изкретате още някоя-друга година…


снимката е от Уикипедия и е обществено достояние, качена от Tom Reedy.

Categories
Интернет

Социалното персонализирано търсене на Google в твоя свят

Да сверим часовниците.

Какво е SEO? Оптимизация за търсачки (търсещи машини, ако трябва да превеждаме точно) – собствениците на сайтове и разни гурута, нинджи-минджи и пр. правят опити, прилагат хватки и тарикатлъци с цел да повлияят на резултатите от търсенето. И това да е изцяло в тяхна полза, не в полза на потребителите, които търсят информация.

Какво представлява персонализираното търсене и персонализираното търсене на Google? Когато търсещите машини (основно Google) подреждат резултатите от търсенето на база навиците и опита на потребителите при браузване, преплитайки ги с информация от социалния им граф – какво туитват приятелите им, какво харесват във Facebook или препоръчват чрез Google+1 или в други социални медии.

SEO е (според мен) псевдонаука, която в крайна сметка води след себе си повече дебати дали е ефективна, отколкото да дава реални резултати. Защото не става ясно дали наистина чалъмите реално влияят на резултатите от търсене. Преди време, може би преди 4-5 години, вероятно е било възможно да се влияе на индекса на търсачките, но с времето това намалява все повече и повече. При социалното търсене всички онези, които гордо са се кичели с титли като SEO гурута и пр, остават, на практика, без работа. Защото хватките им спират да работят.

Социалното търсене

Това не е нещо ново, за него започна да се говори още откакто Facebook започна да набира скорост. Виждали сме социално търсене, макар и доста ограничено – в Google, при търсене, често срещаме информации за това какво са споделяли приятели в Twitter (преди да изтече договора), a в последно време – какво приятелите са отбелязали с +1. Това влияе върху резултатите. Едва ли не ми вярвате, защото сте го виждали – благодарение на бисквитки, локация, IP адрес и разни други информации, с които разполага, Google преподрежда резултатите от търсенето за всеки потребител различно. Уж едно и също търсене, пък с ключови разлики в зависимост от това дали потребителят е влязъл или не.

social search

SEO експертите често не разбират социалния уеб – за тях интерес и важност представлява как алгоритмите на търсещите машини ще разчетат кода на страницата и как капанчетата в него ще спомогнат за по-доброто класиране, а не как потребителите ще я споделят, обсъждат, евентуално променят и допълват. Това е краят – вече не може да се манипулират резултатите от търсене единствено чрез заиграване с алгоритмите. Наречете го краят на една епоха, ако щете.

Съдържанието не е цар. Доброто съдържание е цар.

Хората вече са движещ фактор и техният предишен опит и преживяване в браузването имат съществено значение за подобряване на класиранията на търсачките – вероятно за добро.

Със социалното търсене съдържания, обилно напоени с ключови думи, не вършат работа – сега трябва съдържанията да са приемливи за читателите, които да ги прочетат, да се ангажират с тях, да ги споделят с приятелите си, да ги обсъждат, коментират, харесват, ретуитват, да го отбелязват с +1… Ако не го правят, съдържанията ще си останат дълбоко заровени и няма да има ефект от тях. Все едно ги няма.

Със социалното търсене, което все повече ще се развива, вместо собствениците на сайтове да хвърлят пари по класически SEO специалисти, по-добре да инвестират в оптимизиране на сайта си за социално търсене (SSO – social search optimization) – персонализирано и неперсонализирано.

Алгоритъмът PageRank на Google

Алгоритъмът на Лари Пейдж Page Rank, използван за създаване на йерархична структура на индекса на база релевантност, беше актуален дълго време – когато Google беше само търсачка на текст. Търсенето се разви много през годините и в него бяха добавени и много други компоненти – снимки, картинки, видео, документи, карти, съдържание на живо и пр. Още преди време се наблюдаваше тенденция към намаляване на значимостта на Page Rank, но социалното търсене е последният пирон в ковчега. Да, алгоритъмът ще продължи да си съществува, но тежестта му няма да има основен фактор в класирането на съдържанията и страниците. Нещата се променят и при социалното търсене по-релевантен би бил въпросът не „Какъв Page Rank има сайтът ти?“, а „Колко последователи във Twitter/фенове във Facebook/потребители в кръговете си в Google+ имаш?“. Отделно, че новините и други важни неща нямат толкова много сочещи към тях препратки в началото, както старите съдържания, а са също толкова важни и трябва да се класират добре.

Социални източници Vs Търсачки (източници на трафик)

Едва ли сте го пропуснали в аналитичния инструмент на сайта си, че (в зависимост от нишата) социалните медии са по-добър източник на трафик от търсачките. Затова социалната оптимизация ще е все по-важна от оптимизацията за търсещи машини.

Едно е ясно – търсачките са нерелевантни и ще трябва да наваксат, ако искат да оцелеят. Ето защо Google обяви Google Search plus your world.

Google Search Plus

Google Search Plus
Google промениха онлайн света при създаването на търсачката си. Дълбокото интегриране на социално и още по-персонализирано търсене в индекса им е най-голямата промяна, която са правили в алгоритъма си и в резултатите от търсене откакто съществуват. Ходът, безспорно, е рискован, но и същевременно добре премерен, дори е крачка напред от потребителите и техните очаквания. Това не го виждаме за първи път – как фирмата подбутва еволюцията онлайн в желана от тях посока.

Както социалният уеб е продължение на уеб, така и социалното търсене е логичната посока за развитие на търсенето.

Спомняте ли си Пол Адамс, който представи пред света идеята за социалните кръговете като начин за групиране на онлайн контактите, по подобие на действителността? В книгата му „Grouped“ Адамс пише:

Отдалечаваме се от уеб, който свързва документи (страници), за да приемем уеб, който свързва хората… Вече виждаме нещата, които сме правили хиляди години, да се пренасят онлайн. Появата на социалния уеб е опитът на дигиталния свят да достигне офлайн света… Социалният уеб ще расте, ще става все по-известен и накрая ще бъде известен просто като уеб.

Затова и дръзкият ход е добра идея (дори и само на теория. Игнорирането на действителността би било катастрофално). Основната мисия на Google е да сортират и подредят цялата световна информация онлайн, а социалната информация е вече доста голяма част от всичката информация. Google доскоро срещаха сериозни затруднения с разбирането на човешкия фактор и социалния уеб и това водеше до неуспех на много от продуктите им. Така Google+, като част от една по-голяма инициатива, трябваше да запълни празнината. (другата част от инициативата е да се направят всички продукти, в това число и търсенето, по-социални. максимално социални.)

toggle
От инженерна компания, боравеща с алгоритми, Google започна да се трансформира в социална. Защото разбраха, че алгоритмите им са безсилни зад стените на социалните мрежи, където потребителите определят заедно с приятелите си кое е важно, интересно, значимо, кое си струва и кое – не.

Google стартират промените много добре, досега персонализираното търсене е още по-персонализирано, като вече включва сигнали от кръговете, снимки от Picasa и Google+. Скоро очаквам да видя в индекса и резултати от Google Docs, Gmail, Contacts, Music, Voice, Wallet… по някое време дори и съдържанието от компютъра… и всичко това – без изчакване, на момента.

Така Google се променя почти до неузнаваемост и започва да предлага цялото потребителско съдържание, както и съдържания от уеб. На едно място, удобно и подредено. На мен ми допада и не, не е плашещо, защото това е моето съдържание, подредено по начин, който е релевантен само за мен и достъпен само от мен.

Основният проблем е, че Google няма достъп до затворените социални мрежи (Twitter, Facebook) и не може да показва съдържания оттам. Конкурентните социални мрежи не биха се съгласили лесно да предоставят достъп до социалния си граф и данните на потребителите вътре.

Друг проблем е, че трябва да има сериозно уважение на потребителските предпочитания за поверителност и да се показва само релевантно съдържание, до което реално има достъп (като същевременно се следи и дали правата не са променени – изтрито съдържание или ограничена видимост).

Подреждането и класирането на социално съдържание се нуждае от нови алгоритми, различни от тези, които класират уеб страници. Кажете чао на PageRank.

Посрещнете картата, която Google изграждат (подобна на OpenGraph на Facebook), която свързва потребителите със съдържанията им и позволява на сайтовете и читателите да знаят кой какво съдържание продуцира, какво се случва с това съдържание и как потребителите взаимодействат с него. Ползвате ли вече rel="author" & rel="publisher"?

Мнението на експерта

Ранд Фишкин, CEO и Основател на SEOMoz

Създаването и промотиране на съдържание чрез социалните медии отдавна е част от SEO, макар и не с централaлно място. Google Search Plus Your World най-вероятно ще увелични важността в създаване и разпространение на таргетирано съдържание в социалните медии, като в същото време ще окуражи SEO експерите да разрастват своите мрежи. С течение на времето inbound маркетингът като цяло (комбинацията от съдържание, търсене и практики за социална конверсия) изглежда ще изпреварят познатите от “класическото SEO” тактики за достъпност, изследването на ключови думи, оптимизиране на съдържанието и link building-ът като отговорности за уеб маркетолозите.

Оттук насетне?

Няколко мои предположения:

  • Очаквайте съвсем скоро Facebook да обявят търсачка
  • Очаквайте Twitter да преосмислят търсенето като фактор и да пуснат нова версия на търсещата си машина, която да изчиства спама и да показва само релевантно съдържание.
  • Заради проблема с недопускането на конкурентни фирми до социалния граф на другите услуги, очаквам външна фирма, която да бъде лидер на пазара на социалното търсене. Topsy?
  • Засилване на важността от изграждане на силни общности в нишата, която да споделя съдържанията и да спомага за по-доброто им разпространение при търсене.
  • SEO експертите ще се прекръстят на SSO 🙂
  • Link building-ът ще отмре в нишите, в които има активни общности.
Categories
Социални медии и мрежи

Спонсорирани препратки в потока на Facebook

Още преди време Facebook сподели с потребителите си, че поддръжката на работещия сайт струва 1 милиард щатски долара годишно, а за да могат потребителите да продължат да го ползват безплатно, както досега, Facebook показва реклами на сайта. Така те стартираха кампания с цел ограмотяване на потребителите за рекламите и как те работят. Първоначално ми беше странно, че има хора, за които това не е понятно, но подобна образователна кампания можеше да означава само едно – още (повече) реклами. Защото Facebook едва ли са толкова загрижени за познанието на потребителите си.

Оказах се прав, защото малко по-късно беше обявено, че в потока с новини на потребителите, ще бъдат вмъквани промотирани (платени) съдържания.

Това започна да се случва вчера, наред с информацията, че тези промотирани и спонсорирани съдържания ще са релевантни за потребителя, на който са показани и той, потребителят, няма да вижда повече от едно такова дневно.

Facebook имат помощна страница по темата, отделно че новинарските сайтове писаха много по темата (пример).

Та потребителите, които не искат да виждат спонсорирани публикации могат да ги скриват ръчно, да намалят видимостта на обема от споделяния, от приятеля, от който идват или да спрат да харесват страницата, която ги е платила. Дотук добре, но потребителите не могат по никакъв начин да укажат, че не желаят техните съдържания да бъдат „спонсорирани“. Могат, но по трудния начин – като не общуват с брандове, страници, бизнеси и приложения.

Stop following me

И от цялата работа излиза, че или брандовете са нежелани във Facebook (ако потребителите са най-важни) или пък те трябва да са хитри и да промотират съдържания, които наистина да са интересни и релевантни. Което няма как да се случи, ето пример защо:

Имам приятелка, която е, да речем, козметик. Тя общува с брандове, които са свързани с работата ѝ. Аз общувам много с тази приятелка, та когато някоя от фирмите ѝ за козметика или каквото и да е друго реши да плати някое споделяне, аз ще го видя. Само че аз не се интересувам от такива неща. Така както моята приятела не се вълнува от нещата, които аз споделям със страниците, които съм харесал.

Аз не съм потенциален техен клиент. Социалният граф не е решаващ тук. Да, аз съм свързан по някакъв начин с тази приятелка, но то не е на ниво козметика, а планинско колоездене, например. Но промотиращите истории фирми няма как да знаят това. Това не е техен проблем (или задължение). Това е проблем на Facebook. Голям проблем. И докато Facebook не спрат да боготворят социалния си граф (който е безспорно най-пълен, но и най-замърсен) и не започнат да отделят повече внимание в изграждането на други, по-релевантни, рекламите им хич няма да са успешни.Да, хората са свързани помежду си, но е по-важно как са свързани, вместо защо.

А че рекламите ще стават все повече с времето – това е ясно. Дотогава:

  • Вадете лопатите и се подгответе за ровене на нещата, които са важни за вас;
  • Ще се появят разширения и скриптове за различните браузъри, които да блокират рекламите;
  • Ще се появи предложение от Facebook за заплащане на малка/нищожна месечна такса, чрез която да се спрат тези/всякакви реклами;
  • Общуването ще се премести на друго място, защото това ще е твърде шумно.

Спонсорирани препратки в потока на Facebook

Categories
Шум зад кулисите

Икар 2012 – награди като за последно

Посмъртно, Велко Кънев ще получи специалната награда „Икар“ за театрална чест и достойнство на Съюза на артистите в България. Ето останалите номинирани:

Вариететно изкуство

  1. Артисти „Валермо“ за спектакъла „Левитация“
  2. Артисти „Росиели“ за спектакъла „Коледна магия“
  3. Петър Тончев Василев – Паоло за ролята на магьосника Мерлин в спектакъла „Камелот“

Нямам мнение и предположение кой да спечели.

Куклено изкуство

  1. „Деволюция“ – идея и режисура Петър Пашов-младши, Ателие 313
  2. „Искам да стана голям“ по Изабела Дегурска, режисьор Кирякос Аргиропулос, Държавен куклен театър – Бургас
  3. „По ръба на небето“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, режисьор Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив

Нямам мнение и предположение кой да спечели.

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, режисьор Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. „По ръба на небето“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, режисьор Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив
  3. „Ричард III“ от Уилям Шекспир, режисьор Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна

„Ричард III“.

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Добрин Векилов-Дони за „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир, режисьор Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
  2. Калин Николов за „Ричард III“ от Уилям Шекспир, режисьор Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна
  3. Кирил Дончев за „Кола Брьонон“ по Ромен Ролан, режисьор Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“

Колебая се между музиката за „Ричард III“ и „Кола Брьонон“ – музиката за „Ричард III“ съм я слушал от сайта на Калин Николов, а за „Кола Брьонон“ – в театралния салон. Усещането е, безспорно, различно, музиката трябва да е допълнение към спектакъла, но пък емоцията, която носи музиката на Калин Николов е силно впечатляваща дори и без да е на сцената. Но пък и тази в „Кола Брьонон“ е страхотно допълнение. Затова ми е трудно да посоча фаворит.

Сценография

  1. Даниела Олег Ляхова за сценографията на „Рицар на светия дух“ от Боян Папазов, режисьор Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов” и за „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, режисьор Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Мира Каланова за сценографията на „Ричард III“ от Уилям Шекспир, режисьор Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна
  3. Огняна Серафимова за сценографията на „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, режисьор Крис Шарков, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Гледам снимките на трите постановки (не съм гледал нито една от тях) и ми е трудно да си избера. Може би Ричард?

Дебют

  1. Веселина Конакчийска за ролята на Нора в „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, режисьор Крис Шарков, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. Крис Шарков за режисурата на „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов” – Пловдив
  3. Рая Пеева за ролята на Алис в „Отблизо“ от Патрик Марбър, режисьор Здравко Митков, Камерен театър „Възраждане“

Веселина Конакчийска. Безспорен фаворит. Не че нещо, ама Крис Шарков не му е дебют, не и по начина, по който е на Веселина, която пък още с дебюта си трябва да се справя с образа на Нора. Така че…

Поддържаща женска роля

  1. Ана Пападопулу за ролята на Клео в „Рицар на светия дух“ от Боян Папазов, режисьор Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Елена Димитрова за ролята на Мариета в „Посещение при бащата“ от Роланд Шимелпфениг, режисьор Крис Шарков, Exodus Art и Театрална работилница „Сфумато“
  3. Искра Донова за ролята на Джес в „Любов и пари” от Денис Кели, режисьор Петър Кауков, Младежки театър „Николай Бинев“

Хайде, Искра Донова, плийз, плийз, плийз…

Поддържаща мъжка роля

  1. Ириней Константинов за ролята на Президент фон Валтер в „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, Театър „София“
  2. Йордан Биков за ролята на Гробарят в „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, режисьор Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  3. Леонид Йовчев за ролята на Мервин в „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Леонид Йовчев, вероятно?

Главна женска роля

  1. Лидия Инджова за ролите на Розалинда и Ганимед в „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир, режисьор Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
  2. Мая Новоселска за ролята й в моноспектакъла „Едно малко радио“ от Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов, режисьор Теди Москов, Продуцентска къща „Артишок“ и Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“
  3. Невена Мандаджиева за ролята на Майката в „Кралицата майка“ от Манлио Сантанели, режисьор Валентин Ганев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Не съм гледал спектаклите, но клоня сякаш за Лидия Инджова. Въпреки че, дочух, че и Невена Мандаджиева е безупречна.

Главна мъжка роля

  1. Малин Кръстев за ролята на Англичанинът в „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, режисьор Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Стоян Радев за ролята на Ричард III в „Ричард III“ от Уилям Шекспир, режисьор Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна
  3. Юрий Ангелов за ролята на Старбък в „Човекът, който прави дъжд“ от Ричард Неш, режисьор Михаил Петров, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Въпреки че съм голям фен на Малин на сцена, тук Стоян Радев ми е фаворит. Стискам палци.

Режисура

  1. Гергана Димитрова за „Праехидно“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, Организация за съвременно алернативно изкуство и култура „36 маймуни“ и АРТРА
  2. Иван Добчев за „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  3. Красимир Спасов за „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир, Театър „Българска армия“

Иван Добчев е моят фаворит тук.

Спечелилите ще станат ясни на деня на театъра – 27 март (един от двата дни в годината, когато гледам телевизия. Другият път е за Аскеер 🙂 ). Надявам се искрено тази година Съюзът на артистите да подходят по-мъдро и зряло и да не изнесат предварително имената на победителите, както направиха миналата година – преди церемонията, което я обезсмисли.

Categories
Социални медии и мрежи

Синдромът на свраката

Крис обяви във Facebook, че има ограничен брой (10) покани за социалния експеримент на Microsoft.

Крис го нарече „новата социална мрежа на Microsoft“ и това веднага отприщи коментари от хора, готови да получат покана. Дали комбинацията „социална мрежа“, „нова“ или цялото предизвика такова внимание е трудно да се каже, но съм повече от убеден, че повечето от тези хора, които бяха или ще бъдат поканени да се присъединят, няма да разберат, оценят и допринесат за развитието на платформата.

Защото дори не обърнаха внимание на продължението на съобщението на Крис: „да ми пише на лична мейла си“ – вижте коментарите и си изберете мейлове за спамене.

Проектът на Microsoft е в ранен етап от развитието си, точно както Google+ при стартирането му на 27 юни. Предназначен за ранни потребители – хората с въображение, готови да се впуснат в доизграждането му – като изпробват наличните функционалности, съобщават за грешки или пропуски, дават идеи за нови, изграждат из основи културата на общността и нормите на поведение…

Когато толкова много българи се присъединиха в Google+ в началото, беше ясно, че това няма да приключи добре – вече виждаме резултатите, ще ги видим скоро и при Microsoft – неактивни и неподдържани профили, липса на активно споделяне и общуване между потребителите, мъртви души и замърсен социален граф.

Нека не се лъжем – нямате времето да поддържате активен и пълен личен профил на толкова много места, нямате ресурса да изглеждате добре навсякъде, а празният, неактивен и нерелевантен профил може само да навреди на личния бранд, вместо да е от полза. Защото сме надраснали (нали?) тийнейджърските години, в които да се хвалим с бройки (в случая – с брой регистрирани профили на различни места онлайн). Нещата са далеч отвъд профилите и страниците.

Идва краят на „сошъл“ и е по-добре вместо да се регистрират нови и нови сметки насам-натам, да се замислим за начини, в които да разкараме неефективните присъствия, да се оттървем от шума и да спрем да ползваме социални инструменти, чиято цел е да губят време, вместо да са полезни.

Отделно, че синдромът на свраката (това ново лъскаво нещо), дето привлича и дразни погледа ви, не е полезен и за развитието на мрежата.

Очаквайте скоро заклеймяването, че мрежата е тъпа, не е готова, умряла е, не е като Facebook и производни.