Categories
Web

Перфектният информационен сайт

Loading

От доста време ми се върти в главата въпросът „как трябва да изглежда перфектният информационен сайт“.

Напълно съм наядно, че идеален свят не съществува, понятието е твърде неустойчиво дори на теория, камо ли на практика. Но все пак, в един идеален свят информационният сайт е изключително прост – състои се от бяла1 страница със списък от 5-10-15 (максимум) препратки към съдържанията от сайта, които се променят през някакъв интервал, да речем веднъж дневно. Това е. Това е всичко, което му трябва на читателя. Тук идва сложната част: тези няколко препратки трябва да са точно тези 5-10-15 препратки, които са най-полезни за читателя, тези материали, които той би искал да прочете, в зависимост от интереси, предпочитания, социални кръгове и пр. Най-полезните за читателя материали за посочения период от време. Нищо друго.

С други думи – да приемем, че в сайта има по 200 нови материала дневно. Читателят практически няма как да прочете всички, а и със сигурност не всички го интересуват и вълнуват. Сайтът и алгоритмите зад него трябва да са достатъчно интелигентни и умни, че да подберат тези 5-10 или 15 препратки, които са най-важни за конкретния потребител. При това с почти 100% гаранция, че е така.

Вече не е невъзможно за реализиране. Друг е въпросът как такъв сайт би носил приходи на собственика му.

Във време, в което информацията, с която боравим, става все повече, трябва да се търсят интелигентни начини за справяне с шума и с нещата, които изискват излишно (ненужно много) време и внимание. Това е Post Social ерата, която неизбежно ще последва след Social.


Categories
Бележки

Бардското гробище

Loading

Екранният кадър по-долу е на споделяне от страницата на Издателска къща Бард във Facebook.

Bard

На пръв поглед – нищо нередно. Проблемът е, че се появява в петък, 27 януари. Книгата е обявена, че излиза на 30 януари. Преди да излезе книгата, няма как да знаеш коя глава започва на страница 313 – това го знаят единствено човекът, който е странирал книгата за печат и в печатницата.

Когато го посочих като проблем, администраторът на страницата ми обърна внимание върху „Държа в ръцете си“, което е технически възможно – нали работи в издателството, нормално е книгата да е вече излязла от печат и тиражът да е достигнал до тях. Каза ми също, че щом той я държи в ръцете си, значи книгата вече е налична и ѝ трябва време, за да достигне до читателите, именно затова е обявена по-късна дата.

Добре, въпреки надписа на сайта, щракнах върху поръчка… но дори и след това ми изписа съобщение, че доставката ще може да бъде извършена след 30 януари.

Два телефонни разговора с Хеликон по-късно (с централния им офис и с най-голямата им книжарница в Пловдив) стана ясно, че ще я получат след 30-ти.

Сиреч, за да отговориш на въпроса, трябва да си от веригата между издателството и разпространителите/книжарниците. Отделен е въпросът, че отговорът на въпроса предполага да държиш в ръце книгата. А щом е попаднала в ръцете ти, едва ли ще си играеш да отговаряш, да продължаваш да се надяваш да я спечелиш безплатно. Защото Еко си струва да бъде не само прочетен, но и притежаван.

А Бард си трува да се замислят върху присъствието си онлайн, върху подобряването му, особено на сайта си, който си е същият, откакто го помня и ползвам – някъде от 2005 година!

Поуката: Когато правите промоции, игри или томболи, правете ги реални, не оставяйте у хората усещането, че ви се свиди да дадете наградата, която сте посочили. Направете играта така, че наистина да предизвиква желание на потребителите да се включат – предизвикателна, но не и невъзможна за изпълнение. И си дръжте сайта актуален, релевантен, с вярна и неподвеждаща информация. Той е дигиталната ви крепост, социалните медии са само за допълнение.


Categories
Бележки

За (поне един) член на журито на Eventex Awards

Loading

eventex awards

Дни преди провеждане на тазгодишното издание на Eventex Awards 2011, член на журито ми разкри (без дори да ме познава), че дори не знае как да гласува за събитията, включени в конкурса, тъй като не е присъствал/а, не е участвал/а и не е гледал/а1 никое или по-голямата част от тях.

Искрено се надявам, че поне останалите членове на журито все пак са имали възможност да се запознаят какво журират и правилно са оценили и отсъдили на база наблюденията си върху събитията-участници.

Но този случай трябва да служи за пример на всички, които организират конкурси – подбирайте си качествено журито така, че да знаят какво ще оценяват, да могат компетентно да отсъдят и изберат най-добрите и заслужилите, а не само да си правят PR на гърба на събитието. Или пък обратното. Защото рано или късно истината излиза наяве.


Categories
Web

Няма коментари

Loading

Тази публикация е 693 подред в този блог. Тези публикации до момента са събрали 3945 коментара. На мен резултатът ми харесва, въпреки че несъмнено можеше да е и по-добре.

Тези числа спират да имат някакво значение от този момент насетне. Защото коментарите в този сайт изчезват. Под публикуваните съдържания няма да има формуляр за коментиране. Нито този на WordPress (платформата, която задвижва сайта), нито Disqus, които използвах много добре в продължение на много време, нито коментари от Facebook, нито коя да е друга съществуваща или нова платформа.

Е, възможно е да има някои изключения, в които някоя публикация да разрешава или да приканва за оставянето на коментари и мнения, но това ще е по-скоро изключение, отколкото правило. Отделно, че ще е изрично посочено.

Защо спирам коментарите? Решението не е моментно, а дълго време си мислех и обсъждах с колеги за ползите и негативите от събирането на коментари. Везната наклони към премахването им.

Това е моят сайт и в него няма да има коментари към нещата, (за) които пиша. Но ако наистина имате какво да кажете по някоя тема – чувствайте се свободни да го направите – в своя блог, в някоя социална мрежа – където ви е удобно и комфортно. Не приемайте това ми решение като цензура, дори напротив – като провокация да коментирате още повече, като по този начин гласът ви да се чува още по-надалеч. Така коментарът ви, мнението ви, ще достигне отвъд този блог и неговите читатели – ще достигне до вашата аудитория, вашите приятели, на мястото, където ще го публикувате. 🙂

Никой не чете коментарите под публикации в блогове (а под новинарските статии – само за откриване на бисери). Коментарите са един от първите компоненти, които се появиха, за да направят уеб по-социален. Около 12 години по-късно приемаме за даденост наличието на формуляр за коментиране. „Така гласът ни се чува!“ Глупости! Ако наистина искате гласът ви да се чува, направете си сайт, блог, добро присъствие в социална среда – тогава само ще се чува. Правото за коментиране не означава, че някой чува гласа ви – напротив, не го прави! Гласът ви просто отива на същото място, където отива и гласът на всички други, които са решили да коментират преди това – в таблица от базата данни, където да прашасва, създавайки ви усещането, че „имате глас“. Нямате!

И? Кошипраймся? 🙂

Update: още малко по темата.

Categories
Социални медии и мрежи

Българските потребители за Timeline

Loading

Aко в последните месеци сте прекарали в пещера, в отшелничество, само тогава не би трябвало да знаете какво е Тimeline – от септември месец насам се изписа толкова много за него, че е невъзможно да не сте попадали на някаква информация.

2 дни след като Timeline беше официално обявен, Mashable проведоха анкета сред читателите си дали планират да запълнят дупките във времевата си линия, които зеят при активиране на новия облик. До момента има 3,339 дадени гласа, от които ~11,5% твърдят, че ще попълнят празнотите, докато ~59% казват, че няма. Тези 11,5% от читателите на Mashable са значително малък брой потребители и техният отговор едва ли прави Facebook много щастливи сега, когато преди известно време започнаха да го налагат на всички потребители. Да, гласувалите читатели на Mashable са далеч от средностатистическия потребител на Facebook (предполага се, че са по-скоро любопитни и жадни за промени и нови неща ранни потребители) и техните познания и разбиране на услугата са далеч по-големи отколкото на другите.

Ето и отговорите от анкетата в Mashable:
Mashable Timeline Poll

Преди време започна въвеждането на Времевата линия за всички потребители, като първоначално се въвежда период на доброволно преминаване, в което потребителите избират сами дали искат да го изпробват преди другите. И понеже доста хора вече се възползваха, решихме, заедно с екипа на БГ Сайт, да направим една малка анкета, за да видим как се приема новият облик на потребителските профили и какви са нагласите на потребителите.

Изходихме от въпроса на Mashable, но добавихме и още два сходни въпроса, които да доизяснят картинката. И резултатите не са много по-различни от тези при Mashable.

Анкетата беше отворена за попълване един ден и беше разпространена (благодаря на всички, които я споделиха сред приятелите си) в социална среда, за да се достигне до максимално голям брой потребители. Очаквах около 150-200 гласували, а резултатът сериозно надмина и най-смелите ми очаквания — накрая имах 386 потребители, които бяха отговорили (надявам се честно) на въпросите.

Резултатите са много интересни и в общи линии очаквахме отговори, подобни на тези в Mashable. Но явно българските потребители са по-рязки и крайни в приемането, като недоволството, нехаресването или неприемането са по-големи. Съвсем умишлено не включихме въпроси за външните приложения, които взаимодействат с времевата линия, защото при тях разбирането и приемането е още по-объркано и неясно.

Ето резултатът: можете да свалите инфографиката оттук, иначе я има и на тази страница.

щрак за малко по-голяма версия
BG users and Timeline

Повечето потребители на Facebook няма да одобрят преминаването от единия облик към другия, основно заради факта, че използват услугата, за да общуват и споделят с близки и познати в прост и изчистен интерфейс. Времевата линия обърква това.

Може би всичко щеше да е ОК и приемането да е по-добро ако времевата линия беше допълнителен изглед към съществуващия профил. Ако едва 11% от потребителите на Mashable (29% от българските, въпрос 2) харесват направената промяна, то това означава, че услугата ще бъде провал. Най-малкото защото предлага съвсем различно преживяване, което се отдалечава се от досегашния познат интерфейс. И това отдалечаване е само за този аспект от социалната мрежа.

Ако сте разгледали добре своята времева линия, то няма как да не се забелязали, че в нея зеят огромни празнини от непопълнена информация за неща, които са ви се случили. Това е така, защото никой досега не използваше Facebook като централно място за своето онлайн присъствие. И ако 71% от българските потребители не смятат и занапред да го използват за такова, провалът на родна почва е ясен.

Досега бяхме възпитавани да публикуваме съдържанията си в различни услуги. Снимките – във Flickr или Picasa, кратките бележки – в Twitter, видео – в YouTube… Да, мнозина складират снимките си във Facebook, но никой не използва услугата като централно хранилище за всичките си социални споделяния, информации и данни, както очакват Facebook. Мнозина няма да започнат и сега или вече го правят на едно или няколко други мяста (личните сайтове и блогове са иделно място за целта).

Мнозина обичат свободата и независимостта си и не биха искали да бъдат впримчени в ограниченията на една-единствена услуга. Facebook хубаво започнаха да партнират с външни услуги, които да публикуват автоматично потребителски активности във времевата линия, но потребителите, които са по-отдавна във Facebook не биха се поддали на тази провокация.

Отделнен е въпросът, че времевата линия изглежда коренно различно от всички останали части на сайта, придавайки му усещане за разпокъсаност и неконсистентност, разединеност и несвързаност. И защо да скадирам нещата си в услуга, която дори не успява да предложи единен облик на всичките си компоненти?

Поради някоя от тези, или пък съвсем различни, други, причини, 54% не смятат да попълват пропуските, които се отварят в дизайна. Интересно е, че има и някакво нехаресване на облика, на външния вид, по който изглежда.

А именно нехаресването и неразбирането доведоха до създаването на scam, уж под предлог, че премахва Timeline. Няма премахване, няма връщане назад. Единственото, което може да се случи е, Facebook да осъзнаят, че продуктът им е недобре приеман, не и според техните очаквания, да го ревизират и подобрят. Но това няма да доведе до връщането на старите профили. Никога повече.

Вижте също няколко мнения Как Timeline ще промени комуникацията във Facebook (от 23 декември 2011).

Categories
Театър

Ричард III

Loading

Richard IIIМнозина сигурно дори не подозират, че „Ричард III“ е пиеса на Шекспир или че дори съществува. Тя не е от най-познатите или поставяни пиеси, макар и да започва с небезизвестното „сега е зимата на нашето недоволство“

Не съм гледал предишното поставяне на пиесата на българска сцена от Вили Цанков, но имах възможност да гледам какво са направили проф. Пламен Марков и трупата на варненския театър.

След недоразумението, наречено „театрална реформа“, която, вместо да ревизира начина на функциониране преди всичко на министерството и изчистването на Авгиевите обори там, вместо из театрите, след всички последвали от това проблеми във Варна, изглежда варненският театър е успял да се стабилизира, трупата да се мотивира и събере около проф. Марков и заедно да направят продукт, който до такава степен вниква в труда на Шекспир, че достойно може да е на сцената редом до спектакъла на Кралския шекспиров театър. И съвсем заслужено е номиниран за 4 награди Икар (очаквам и поне 4 за Аскеер!).

[pull]„Обидно е орлите да са в клетка, когато мишеловите летят.“ —Лорд Хейстингз[/pull]Историята е доста далечна за българския зрител и пълното ѝ разбиране (ако е нужно) изисква познаване по-подробно на историята на Англия. Иначе действието се завихря около „два рода, равно знатни във Верона…“, враждуващи и домогващи се до короната, както и около властолюбивия и безскрупулен Ричард Глостър, брат на крал Едуард IV, който унищожава всички претенденти по пътя към престола, а това е, кажи-речи, почти цялото му семейство. Врагът на моя враг е мой приятел… „Ричард III” e пиеса за властта и за приятелството. Но и за децата като огледало на родителите, без което те не биха разбрали докрай себе си. Силно, многопластово представление и пиеса, в които, типично за Шекспир, има вплетено по малко за всеки зрител, с което да задържа интересът към случващото се на сцената – трагично, комедийно, драматично. Ирония, магия, омраза – каквото пожелаете, има го.

[pull]„Стани какъвто искаш се, или предай на смърт тоз, който си, щом тоз, който си, не ти доставя радост!“ —Ричард[/pull]Доколкото чета, обикновено Ричард е представян като злодей. Трудно е, обаче, с режисьорската концепция на проф. Пламен Марков да се отсече категорично – неговият Ричард е едновременно жесток и циничен, но и същевременно интелигентен, гъвкав, решителен. Границата между добро и зло е размита, героят преминава от едната в другата плоскост, давайки възможност на зрителя сам да избере за себе си какъв е. Умишлено липсва натрапчената категоричност, по-интересно е да бъдат изследвани различните човешки състояния в търсенето на фината граница между добро и зло.

Обичам такъв театър. Обичам такива решения, които не предлагат отговорите на готово, а те оставят да се главоблъскаш. Но за да се случи това не е достатъчно само режисьорското решение, важно е и актьорите на сцената така да изградят пред зрителя образа си, че той, зрителят, да им повярва, да ги остави да го водят в изследването и в намирането на (евентуално) правилния отговор.

„Ричард III“ предлага това. И докато мащабният проект на Младежкия театър „Кола Брьонон“ от Ромен Ролан на режисьора Владимир Люцканов1 е всъщност прекрасен моноспектакъл на Малин Кръстев с участието на цялата трупа на Младежкия театър, тук имаме безупречния Стоян Радев, но не в моноспектакъл, макар мащаба на ролята, която прави, а като водещата фигура в спектакъл, който включва над 30 действащи лица. Михаил Мутафов, Гергана Плетньова, Пламен Димитров, Валентин Митев, Пламен Георгиев, Свилен Стоянов, Владислав Виолинов, Николай Божков, Благой Бойчев, Илиян Марков, Александър Андреев, Мария Гинкова, Веселина Михалкова, Биляна Стоева, Александър Александров… всички с достойно присъствие на сцената с плътни и живи образи и персонажи, които не просто допълват, а са наистина част от действието и историята.

Стоян Радев

Но това, което направи Стоян на сцената, беше изумително, впечатляващо, жестоко, велико… може и не точно в този ред. Рядко имам възможност да видя артист, който до такава степен да е в хармония и разбиране на персонажа си, да диша и живее с него с цялата си убедителност. Весел и закачлив, но и същевременно съсредоточен и донякъде притеснен преди спектакъла, когато го видях и пушихме цигари и пожелах „на добър час“ и съвсем различен – изцеден, уморен, пребит, убит2. Това трябва да се случва по-често в театрите, по-често трябва да ставаме свидетели на такова сцепление между артист и ролята, ако искаме родния театър да бъде успешен.

Хареса ми несъществуващия инак колективен образ на Джейн Шор (Даниела Викторова) – изглеждаше съвсем правдоподобно и логично, оправдано на сцената. Интересно стояха и трите вещици от „Макбет“, които пророкуваха съдбата на домогващите се до короната.

Аплодирам идеята в спектакъла да участват деца и младежи, а не просто по-младолики професионални артисти – децата имат свое, различно обаяние, а и усещането е различно, когато играе дете/младеж.

А на сцената, благодачрение на Мира Каланова, всичко изглеждаше красиво – странните на пръв поглед костюми-рокли, ушити от материи, които отблизо изглеждат странно, но под светлината на прожекторите блесват с цялата си прелест, и няма как да не харесаш, сценографията, в която няма как да не припознаеш Тауър (Бридж), която на всичкото отгоре е и подвижна, за да допринася за по-доброто приемане на действието. И музика на Калин Николов, която абсолютно точно допълва цялостта на представлението, което премина гладко и стегнато, премерено, без излишно разтегляне, без да бъде набързо претупано.

Направи ми впечатление, че в салона бяха доста от актьорите на театъра (особено по-възрастните); там беше и директорът. И, доколкото успях да усетя, им хареса какво са гледали, какво се е получило след титаничния труд във Варна. Това доскоро не се случваше при чуждо гостуване и на фестивали. Но пък за сметка на това пък сякаш пловдивската публиката не успя да разбере какво гледа, какво ѝ се случва, защо. Почти липсваха реакции и разбиране на действието. Нямаме театралната култура, нямаме театралната публика за такива представления. Пловдивският театър отглежда (почти насилствено) друга порода театрална публика. Представления като това не може да вирее на наша почва. То ще бъде убито от най-ниЗко ниво. Пловдив може и да иска да е (европейска?!) столица на културата, но преди това да се случи наистина, трябва пловдивчани да получат сериозна доза култура, да бъдат възпитани в нея, да се научат да са в хармония с нея, да я приемат и разбират. Иначе начинанието е обречено на тотален неуспех. Независимо кой и колко силно се напъва.

Можете да изгледате кратък трейлър от представлението, можете да разгледате и купища снимки от него, но те със сигурност няма да успеят да разкрият размаха и мащаба. И, ако имате възможност, гледайте го във Варна, на сцената, където е поставено, защото няма да сте свидетели на компромиси. Гледайте го сега, защото след време ще влезе в учебниците!

Не изпускайте възможността да бъдете част от Ренесанса на Варненския театър.

А аз най-сетне успях да се запозная лично и да си поговоря „на живо“ с Владислав Виолинов, с когото се познаваме онлайн от доста време, но все се разминаваме офлайн. 🙂 Е, не можахме да пием биричка или кафенце, ама следващия път – със сигурност 🙂


Използваните снимки са от архива на представлението във Варненския театър