Categories
Социални медии и мрежи

Първото впечатление в социалните мрежи

хронометър

Всички знаем, че първото впечатление, което създаваме у другите, е изключително важно. Имаме една-единствена възможност да го направим наистина добре, то и затова се нарича „първо впечатление“, а на всичкото отгоре разполагаме и с много малко време… първото впечатление се изгражда за едва няколко секунди.

Нещата онлайн, в социалните медии (по-конкретно в социалните мрежи), не стоят по по-различен начин — времето остава също толкова малко. Когато останалите потребители попаднат на профила ви (било случайно или след като са видели някоя ваша активност из сайта), ще са им нужни (и достатъчни) няколко секунди, за да са наясно със следните неща:

  1. Реална личност ли сте или само илюзия за такава? Името. Името си ли използвате или някакъв нелеп псевдоним? Всички знаем, че не сте БАТМАН, Жената-котка или Palavoto_Zai4e18. Окей е да използвате псевдоним, стига плътно да заставате зад него, да го развивате и да му придавате плътност, разпознаваемост…
  2. За реална личност ли се представяте? Профилната снимка. Не ми казвайте, че дори не сте си направили труда да смените стандартната грозна снимка… И каква снимка избрахте? Ваша? Изглежда ли като ваша снимка или е просто поредната супер-яка-снимка-дето-намерих-из-нета? Добре, може и да не използвате своя снимка за профила си и да се представяте с аватар, но поне не използвайте чужда такава. Защото всички знаем как изглеждат Моника Белучи или Джъстин Бийбър, например.
  3. Заслужавате ли доверие? – Информация в профила. Има ли нещо, което бихте искали останалите да знаят за вас, което ще им помогне да изградят по-добра представа за човека зад профила, да ви добавят в приятелите си, в кръговете си, да започнат да ви следват… вместо да ви игнорират или дори блокират? Споделете го. Потребители не искат (като начало) много информация нито излишно изпадане в подробности. Само малко информация за вас и интересите ви, защото те все пак искат да знаят поне нещичко за хората, с които се сприятеляват, добавят в кръгове, следват…
  4. Социална личност ли сте? Общодостъпни публични споделяния. Ако не сте съвсем социална личност, за останалите ще е трудно да разберат какво правите в сайта. Ако току-що се присъединявате, споделете го. Ще бъдете изненадани от доброто приемане, което ще получите. Разбира се можете да си споделяте неща в групи или в кръгове, тайно (ако системата го позволява), но тези, които виждат профила ви няма да виждат споделяния ако нямате такива, споделени публично. Ако това ви изглежда ОК – добре, но ако очаквате някой да ви добави като приятел, в кръговете си или да ви следва, трябва да му дадете причина, а в социалните мрежи именно споделянията са тази причина. Те трябва да знаят, че ще им споделяте интересни и интригуващи неща и обикновено потребителите очакват да видят темите, по които споделяте.
Енея Вородецки:
Основно: грамотно написан текст, без чуждици, които не са необходими. Информация за обратна връзка (блог/поща/фейсбук акаунт), консистентен профил, дори един човек да използва псевдоним, този псевдоним да е развит и да е същия навсякъде, с един и същи разпознаваем аватар, за да сме сигурни, че комуникираме със същия човек. Обща култура.

Избягвам активно приказващи на латиница, генерализиращи или използващи евтини популистки тактики за привличане на внимание.

На потребителите са им достатъчни около 6 секунди (понякога и по-малко) за да си отговорят на горните 4 точки и да преценят дали да ви приемат сред приятелите си, да ви добавят в кръговете си, да ви следват… или просто да ви игнорират. В някои случаи потребители категорично пренебрегват или дори блокират или игнорират празни профили. Така че и да решите на по-късен етап след присъединяването ви в сайта да се върнете и да попълните профила си, вече ще е твърде късно и ще сте изпуснали онези, които вече са ви срещнали. Те вече ще имат своето първо впечатление за вас. И то, по всяка вероятност, няма да е положително.

Нужно ли е още нещо? Нещо да съм пропуснал? Споделете впечатления, мнения и опит в коментарите по-долу.

Categories
Бележки

Димитър Цонев тук-таме

Дори не помня защо потърсих името си в социалните мрежи. Открих, че не само аз и чичото с мустаците споделяме името Димитър Цонев. Но ако вие търсите мен, конкретно мен и точно мен, ето как да ме намерите (освен от страницата за контакти, разбира се):

Facebook

Ето този профил е моят личен, но ако не се познаваме лично, ако не сме имали допирни точки досега, можете да се абонирате за публичните ми обновявания, но вероятно е по-добре да следите (и евентуално – харесате) публичната ми страница.

Не съм никой от тези хора, не познавам никой от тях:

Google+

В социалната мрежа на Google нещата са относително по-спокойни. Ето го личният ми профил и при интерес можете да ме добавите в кръговете си, но не разчитайте аз непременоо да направя същото.

Не съм никой от тези хора:

Twitter

Псевдонимът, който използвам в Twitter за чуруликане e dtsonev (а за бързи въпроси е най-добре askDtsonev).

Не съм този човек:

Categories
Web

Уеб:Предефиниране

Logo BGsite 2011

Подзаглавието на БГ Сайт, конкурсът за най-добър български сайт тази година е „Без граници“, което само по себе си е доста провокативно като заглавие. Още по-интересно е подзаглавието на уеб семинара, който традиционно съпътства конкурса – „Уеб:Предефиниране“.

Уеб е стар, много от нещата в него вече са загубили първоначалния си смисъл и значение.

Ето ви пример: Вие четете тези редове… къде? В блога ми? В сайта ми? На страница?

Нищо не изглежда така, както изглеждаше или е изглеждало преди 20 години (дори и аз 🙂 ), тогава ние дори не бяхме онлайн! Сега няколко бръчки издайнически се прокрадват тук-таме, но пък ние продължаваме да ползваме уеб. По нови и различни начини. Затова имаме нужда от нови дефиниции, нови правила, нови неща.

Темите на презентациите (или лекциите, ако предпочитате да ги наричате така) са в тази насока и ще са полезни да изградим отново представата си за уеб. Такъв, какъвто е сега, а не оня уеб, какъвто го помним от първите ни дни в него. Вижте цялата програма.

Получих покана да направя своя презентация в рамките на семинара (благодаря, Жюстин!). Избрах си като заглавие нещо провокативно, надявам се и интересно, което ще породи след себе си интересна дискусия – „Социални медии:Краят.“ Презентацията ми е част от четвъртия модул на семинара, в който заедно с Камелия Георгиева ще разглеждаме, говорим, обсъждаме социалните медии. Вижте цялата програма.

Няма да разкривам подробности около лекцията ми, въпреки че се изкушавам. Ако сте любопитни да научите „защо“ и „как така краят“, можете да се регистрирате за (безплатно) участие ето тук. Семинарът е на 11 ноември в х-л Радисън, София.

Ще ви издам една малка тайна – това ще е първото ми участие на такова събитие в България и още отсега силно се вълнувам. Дано това не ми изиграе лоша шега, но се надявам на подкрепа, за да го преодолея 🙂

И ще се радвам да се видим там!

Categories
Web

Вземи тая близалка

Take this lollipop

Един нов сайт набързо придоби особена вирусна популярност. Съвсем обикновен сайт, дори при други обстоятелства не бихте го забелязали – една оргомна синя близалка, бутон за свързване чрез Facebook и голям надпис, който гласи I DARE YOU („предизвиквам те“).

Сайтът е Take This Lollipop и любопитството какво се крие зад близалката ви кара да свържете сметката си във Facebook със сайта. И оттам насетне…

…ставате свидетели на най-страшните си кошмари, свързани с личните ви данни и информацията, която споделяте онлайн. Оказвате се герой във видео, което събира информации от профила ви и я вплита в сюжет от филм на ужасите… по начин, по който няма как да не повярвате, че е истина… по начин, който ви държи в напрежение, настръхнали и евентуално – в уплах.

Виждате мръсния потен мъж, тъмната му стая, компютъра… Facebook. Този човек не гледа какво да е, той разглежда вашия профил и се рови в него. И това, което вижда и открива, отключва в него лудостта…

Стиска ли ви да си вземете близалка? Стиска ли ви да изчакате 1 час след това? Наистина ли дадохте разрешение сайтът да използва толкова много от личните ви данни в профила само за една близалка?! Лошо!

Categories
Кино

Camelot

Camelot banner

Не гледам много филми, в последно време желанието ми да гледам кино рязко е намаляло. Не успявам да съсредоточа вниманието си и да изгледам цял филм от край до край. В такива случаи се заглеждам в някой сериал. В търсене какво да гледам, попаднах на Камелот.

Едва ли има някой, който поне да не е чувал за крал Артур и неговите рицари на Кръглата маса, за Мерлин магьосника, за Моргана, Камелот, легендата за Авалон и пр., които са в основата на много приказки, филми, песни…

Затова като видях сериала, веднага се спрях на него – темата безспорно ми е интересна, а фактът, че всичко се базира на митове, легенди и предания, прави възможностите за интерпретация и тълкувание безбройни, което позволява размах на въображението – както на създателите на сериала, така и на зрителите.

Когато го открих, от сериала бяха излъчени първите два епизода – достатъчно, за да видя за какво иде реч и да преценя доколко ще бъде интересен. Изгледах ги на един дъх, вероятно заради интереса към историята и начинът, по който тя се разгръща. Малко по малко, залитайки в страни от познатите истории, за да включи и нови, допълнителни сюжетни линии. Типично за сериал.

Сериалът изглежда фантастично, безупречно, красиво – местата за снимки са много прецизно подбрани, декорите изглеждат съвсем правдоподобно и истински, костюмите са съвсем характерни за епохата, като женските се открояват с особена пищност и палитри от цветове. Сериалът е истинска наслада за окото.

МерлинДжоузеф Файнс в ролята на Мерлин е истинско предизвикателство за зрителя. Едва ли някой си представя Мерлин по този начин и първите появявания будят недоумение и недоверие към героя.

До момента, до който не ставаме свидетели на способностите му. Но през цялото време от него се носи усещането за мъдрост и голямо познание, за много преживявания и страдания, може би дори болка.

Това, че сте си представяли Мерлин като старец, си е изцяло ваш проблем. Защо трябва магьосниците да престават да стареят на около 70, когато са вече грохнали и тромави? Защо магията им да не се проявява, когато са в разцвета на силите им, както е в случая, около 40-те? По-логично е. На мен много ми допадна като решение, именно заради дързостта да бъде разчупен митът за старците-магьосници.

За сметка на него обаче, главният герой – Артур (Джейми Кембъл Бауър) – изглежда наистина нелепо. Мекушав и подчертано женствен, без сила и обаяние на лидер… сякаш гледах някакъв юношески сериал, в който главният герой трябва да изпълни „нелека, почти непосилна задача“, за да се превърне от момче в мъж. Ама момчето още съвсем в началото се въвежда награбило девойка, сиреч хич не е момче… Това е най-слабият каст в сериала и е съществен пропуск. Опитах се да му дам шанс, но не успях до края на сезона да го приема за легендарния крал Артур, който в следващите сезони ще извърши делата, за които сме чели тук-таме и които сме гледали във филми1.

Вероятно Филип Уинчестър, който играе ролята на Леонтис е по-правдоподобен Артур (ако трябва да е русоляв).

Женските роли, обаче, са безупречно подбрани. Гуиневир (Тамсин Егертън) е типична средновековна кифла, лейди Игрейн (Клер Форлани) наистина създава усещането за кралска държанка, а Чипо Чънг като странната Вивиан внася допълнителна екзотика в и инак пъстрата картина. За Ева Грийн като Моргана мога да напиша цяла отделна публикация – Ева Грийн ми направи впечатление с пленителния си и омагьосващ поглед още в „Небесно царство“, после в „Казино Роял“. А тук прави много силна роля на кучка, придавайки на Моргана черти, които не се бях замислял, че е възможно да притежава.

Моргана

Първият сезон включва 10 серии и започва със смъртта на крал Утер. Сериалът приключва със смъртта на лейди Игрейн и кръвосмешението на Артур и Моргана (в образа на Гуиневир). В последния епизод ставаме свидетели и на началото на изграждането на прочутата Кръгла маса в Камелот.

Сериалът е наистина увлекателно разказан, прекрасно заснет и изигран (дори и Артур полага усилия, макар и неуспешно), а 10-те часа минават почти неусетно в красотата на света, в който се развива действието.

Когато започнах да го гледам, след първите две серии съм поставил оценка в imdb 8/10. Сега, след като изгледах за втори път всички серии, вероятно бих поставил 7, но няма да редактирам оценката си, защото забелязах, че има доста критики по отношение на разминаването с легенди, за каста на Артур, за по-големи очаквания и т.н., които са довели до снижаване на общата оценка. А сериалчето е много подходящо за запълване на свободно време с добре позната легенда, разказана по начин, какъвто не сме виждали и чували досега.

Именно затова го препоръчвам.


Categories
Социални медии и мрежи

Краят на Google Buzz

dead wasp
снимка: daemon, sxc

Новината от официалния блог на Google, че спират Google Buzz и няколко други услуги, съвсем не беше изненада за мен – очаквах Buzz да бъде сред първите услуги, които ще бъдат спрени или драстично променени след стартирането на Google+.

Харесвах Buzz, писах за него, когато беше обявен и споделих как го използвам (тази публикация по-късно беше открадната, но след реакцията ми – изтрита).

И сега харесвам Buzz, въпреки че отдавна не го ползвам – услугата, макар и интегрирана в Gmail, не успя да придобие популярност и добро приемане и бързо се преврна в гробище за туитове, които никой не желае да чете, допълнено със споделяния на неща от Google Reader, на които никой не обръща внимание. Излишен шум, който пречеше на нормалната употреба. Шум, с който потребителите трудно можеха да се преборят именно заради обвързването с Gmail.

Отделно, че Buzz е услугата, която потребителите никога не видяха да се променя и подобрява – каквато я завариха при стартирането ѝ, такава я оставят и сега, когато трябва да се разделят с нея.

Въпреки всичките си недостатъци, на мен ми допадаше, дори сякаш повече, отколкото ми допада Twitter (плюйте!). Все още не разбирам необхосимостта от пълно ограничаване в рамките на 140 символа, особено когато се борим за повече свобода и пренасяне на офлайн практики онлайн. Когато говорите, не си броите звуците, които произнасяте, нали!?

Google Buzz имаше потенциал, но се провали. Грандиозно. Влиза в историята като най-големият опит на Google да стъпи на социалния пазар (продължавам да отстоявам позицията си, че Wave не е провал, а успех!). Google изглежда се поучиха от грешката си – разбраха, че инженерна компания не може да изгради успешна социална мрежа. За успешен социален проект е нужен социален бизнес.

И затова се промениха. Затова и Google+ се радва на успех и добро приемане.

Да, Buzz ще ми липсва. Мисля си, че можеше да бъде спасен, Авгиевите обори – почистени, а услугата – дълбоко интегрирана не с Gmail, a с Google+. Това би ѝ придало нов фокус, различно звучене, тежест и нови възможности за употреба, нови потребители, ново приемане. Очевидно моето мнение не съвпада с това на Google. И затова ще остане в историята.

Ако имате Google Buzz интегриран в сайта или блога си, сега е моментът да го премахнете и ако още не сте го направили, да си добавите бутона +1.