Месец: април 2011

Categories
Шум зад кулисите

Номинации за Аскеер 2011

Вече проследихме кои отнесоха тазгодишните награди Икар. Те в никакъв случай не бяха най-справедливите, по мое мнение. Време е погледите да се обърнат към другите театрални награди, които сякаш са по-стойностни и престижни – Аскеер. Ето номинираните за тази година, заедно с кратките ми коментари и мнение към всяка категория:

Водеща мъжка роля:

  • Валентин Ганев за ролята на Бащата в „Бащата“ от Аугуст Стриндберг, постановка Йосиф Сърчаджиев, Народен театър „Иван Вазов“
  • Деян Донков за ролята на Сирано в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
  • Мариус Куркински за моноспектакъла „Български разкази“ по произведения на Ангел Каралийчев, народни приказки и предания, постановка Мариус Куркински, копродукция на Драматичен театър “ Н. О. Масалитинов“ – Пловдив и Продуцентска къща „Артишок“

Коментар: Явно номинациите са повлияни от Икарите – отново срещаме Деян Донков и Мариус Куркински. Странно защо никой не се сети да номинира моноспектакъла на Мариус за „най-добро представление“, а са го сложили в тази категория. Мариус ще вземе наградата, ще я взима всеки път, когато е номиниран, защото с всеки следващ моноспектакъл не е стъпка напред, а цял скок. Но пак да повторя – тази категория е ограничаваща за Мариус и ако журито е обективно, трябва да прозре това. И наградата да вземе Деян Донков.

Водеща женска роля

  • Бойка Велкова за ролята на Вайълет в „Август в Оклахома“ от Трейси Летс, постановка Ясен Пеянков, Народен театър „Иван Вазов“
  • Ирини Жамбонас за ролята на Ремей в „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Бина Харалампиева, копродукция на Малък градски театър „Зад канала“ и Драматичен театър “ Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  • Невена Мандаджиева за ролята на Майката в „Кралицата майка“ от Манлио Сантанели, постановка Валентин Ганев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Коментар: Бойка Велкова. Твърдо и категорично, Ирини изживя своя момент с Икар за водеща женска роля (недотам заслужено).

Изгряваща звезда

  • Бойко Кръстанов за ролите му на Автолик, тъмничар и служител в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  • Павлин Димитров за ролята на Обичащия в „Първа любов“ по Самюъл Бекет, постановка Нина Боянова, Продуцент: Н2О Филм
  • Явор Бахаров за ролята на Флоризел в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“

Коментар: Наградата ще отиде, по мое мнение, в ТР Сфумато. По-вероятно е да я вземе Бойко Кръстанов, макар Явор Бахаров да не му отстъпва с много.

Поддържаща мъжка роля

  • Владимир Карамазов за ролята на Кристиан дьо Новилет в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
  • Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в „Полет над куковиче гнездо“ от Кен Киси, постановка Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“
  • Стоян Радев за ролите на Мефистофел, дявол, дух на ада във „Фауст“от Йохан Волфганг Гьоте, постановка Лили Абаджиева, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Коментар: Може би най-сложната категория за предсказване. Бърнев взе Икар за тази си роля, а Аскеерите са известни с това, че често се различават с предпочитанията си и рядко дават награда на носител на Икар. Затова вероятно съревнованието ще е межу Владо Карамазов и Стоян Радев. Аз бих предпочел Стоян Радев, но имам усещането, че ще надделее Карамазов.

Поддържаща женска роля

  • Ангелина Славова за ролята на Ана, програмистка в „Карнавал“ от Жорди Галсеран, постановка Василена Радева, Младежки театър „Николай Бинев“
  • Гергана Кофарджиева за ролите на Щиглеца, жена над 70-те в „Преди / След“ от Роланд Шимелпфениг, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „София“
  • Радена Вълканова за ролята на Барбара Фордъм в „Август в Оклахома“ от Трейси Летс, постановка Ясен Пеянков, Народен театър „Иван Вазов“

Коментар: Радена Вълканова е моят фаворит и най-логичният избор.

Сценография

  • Васил Абаджиев за „Фауст“ от Йохан Волфганг Гьоте, постановка Лили Абаджиева, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна
  • Даниела Олег Ляхова за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  • Чавдар Гюзелев за „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“

Коментар: „Сирано дьо Бержерак“, по мое мнение, е с най-добрата сценография от трите, въпреки че и на „Фауст“ ми допада много.

Костюмография

  • Даниела Олег Ляхова за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  • Петя Стойкова за „Кола Брьонон“ по романа на Ромен Ролан, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
  • Свила Величкова за „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“

Коментар: Петя Стойкова vs. Свила Величкова. Аз предпочитам Петя Стойкова.

Театрална музика

  • Асен Аврамов за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  • Антони Дончев за „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
  • Кирил Дончев за „Кола Брьонон“ по романа на Ромен Ролан, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“

Коментар: Нямам прогноза и предпочитание.

Режисура

  • Александър Морфов за „Полет над куковиче гнездо“ от Кен Киси, Народен театър „Иван Вазов“
  • Маргарита Младенова за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, Театрална работилница „Сфумато“
  • Стефан Москов за „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, Народен театър „Иван Вазов“

Коментар: Ще ме зарадва наградата да отиде в Сфумато и да я връчи Ласкин. Което няма да се случи. Морфов vs. Москов. Може би Морфов, за разнообразие?

Най-добро представление

  • „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  • „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
  • „Кола Брьонон“ по романа на Ромен Ролан, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“

Коментар: Най-доброто представление е „Български разкази“ на Мариус Куркински и е единственото събитие на родните сцени. Всичко останало са компромиси.

Награда за цялостен принос към театралното изкуство ще бъде връчена на Коста Цонев.

Вие да имате някакви различни предпочитания?

Categories
Интернет

Аз и Twitter по Радио Пловдив

Twitter bird

Днес сутринта бях гост в предаването „Мрежите“ на Радио Пловдив. Темата беше Twitter и горе-долу беше формулирана по следния начин:

Що е Туитър и какво е предназначението му? Колко българи са негови абонати ако изобщо могат да бъдат изброени. Защо публичните личности предпочитат да „туитват“.

Поканата за участие дойде ненадейно късно (към 21h) снощи, когато публикувах като коментар към темата броя български потребители, които отчита TopBlogLog. Сиреч посочих, че изобщо могат да бъдат изброени, дори и да не е съвсем точно, то поне приблизително.

Предаването имаше за цел да представи Twitter на аудиторията си като инструмент, който не е особено популярен в България. Не очаквах, че ще обсъждаме последните новини около него (като например преминаването от Ruby on Rails към Java, използването на API-то и пр.), нито пък исках да влизам в спорове и да оборвам подобни твърдения, затова си бях извадил разни по-общи неща като информация. От Уикипедия.

Основно трябваше да разгледаме 5 теми:

  • Защо Twitter е твърде непопулярен в България?
  • Моят опит с Twitter: откога и защо
  • Измерване на популярността и влиянието.
  • Защо е предпочитаната платформа на известните личности?
  • Чарли Шийн и Twitter

Най-хубавото и най-лошото на предаванията по радиото е, че са ограничени във времето и никога не стига времето за да се сподели всичко, особено пък ако има и гости в студиото – има прекъсвания за реклама, музика, реплики по сценарий на водещия. И каквото остане е за мнението на гостите.

Още докато вървях към студиото си мислех, че не е добра идея да си приказваме за популярност и влияние в предаване, насочено към онези, които не знаят какво е Twitter или само са чували за него. То не е интересно дори и за онези, които са се регистрирали скоро. Влиянието е по-скоро ориентир за бизнеса и затова предпочетох да не стресирам излишно слушателите с начините за измерването му и да си говорим за по-обикновени неща, които да им дадат представа за услугата и евентуално – да ги подтикнат да я използват. Радиото далеч не е медиата, която е най-подходяща за обсъждане на онлайн проблеми – адресите се цитират трудно, имената се запомнят по-трудно и често има проблем с изписването им, особено ако са на латиница. Въпреки това беше забавно, надявам се – и полезно за слушателите.

Предаването

Предаването започна с енциклопедични данни – система за микроблогване1, създадена през март 2006 (и стартирала през юли същата година2) в Сан Франциско. Над 200 милиона потребители, 65 милиона туита дневно… Наричат Twitter „SMS на Интернет“. И оттам тръгна неразбирането, което опитах да поясня на по-късен етап на разговора – че всъщност не става въпрос за SMS-и, а че услугата, заради краткостта на съобщенията си, само наподобява на тях3. Статистика за разделянето на туитовете, според която:

  • 40% са безсмислени брътвежи и общи приказки
  • 38% са (смислени) разговори
  • 9% – препредаване на важните съобщения
  • 6% самореклама
  • 4% спам4
  • 4% новини

Моето включване започна с цитирането на TopBlogLog с гръмката цифра от 5475 регистрирани и активни профили на българи5. Поясних, че става въпрос за профили, които са били обновени (туитнали са) през последните 7 дни, посочили са България като своя локация, но не са включени профили, чиито туитове са скрити. Споделих, че е възможно някои българи да не са в списъка заради местоположението си или защото туитват на други езици. Разбира се, съвсем очаквано и предсказуемо, дойде сравнението – над 200 милиона по цял свят и „едва“ близо 5500 в България и „толкова много потребители на Facebook“6 и над 1 милион българи7. Защо?

Имах няколко идеи за отговор, а и снощи попитах в Twitter (и във Facebook) защо е непопулярна услуга. Трудно щеше да е да цитирам всички, които споделиха мнението си, въпреки че ми се искаше и се изкушавах да го направя, затова синтезирах и резюмирах всички отговори в няколко изречения, които да звучат малко по-положително. Споделих, че

не смятам, че е непопулярен, дори напротив. А и Twitter не може и не бива да се сравнява с Facebook, защото, макар и социални мрежи, създадени за общуване и забавление, са с различно предназначение – докато Facebook се бори за цялото внимание на потребителите си (с всички средства), Twitter е предназначен да не пречи на продуктивната работа, а е насочен към по-улегналите потребители8, които набързо да споделят какво се случва около тях, да сондират мнение, да получат някаква връзка и т.н. Да, българските мобилни оператори не поддържат кратки номера за Twitter, но това не е сериозен недостатък, според мен9. По-скоро непопулярността се дължи на неразбирането и на факта, че всичко е само кратък текст10.

Споделих, че съм регистриран потребител от 1 май 2009 г.11 и че имам 384 последователя и следвам 321. За този период съм туитнал 3485 пъти12. Може би трябваше да посоча други потребители, които имат повече последователи, следват повече хора и имат по-голям брой туитове, за да се види, че моето участие не е от най-сериозните по тези параметри13.

Някъде по това време обясних, че не иде реч за SMS-и, а че всичко (или много голяма част) се случва онлайн, през уеб (сайта на Twitter), през различни приложения и мобилни устройства и някаква част – чрез SMS-и. Говорихме за Чарли Шийн и за това, че за 25 часа и 17 минути влиза в Рекордите на Гинес. На въпроса защо е предпочитана платформа сред известните личности споделих, че всичко е заради лесното използване и бързината, с която се случва това, без дори да отнема излишно време. Като цяло бързината и опростеността на идеята ми бяха лайтмотив по време на целия разговор и се стремях да ги вмъквам в изказванията си.

На финала си говоихме за сигурността и за това, че Twitter събира лични данни на потребителите си и ги предоставя на трети страни. Водещата беше впечатлена, че всъщност съм изчел условията за ползване и подчерта важността от познаването им. Разказах, че по подразбиране всички туитове на потребителя са публични за всички, но видимостта им може да бъде ограничена14.

Припомних, че през 2006 година (годината на създаване на Twitter) сп. TIME избира една от най-противоречивите си личности на годината – събирателния образ на всички анонимни потребители, които променят дигиталното битие15. Не разбрах точно как се стигна до това, че трябва да кажа, че въпреки, че наскоро стана на 5 години, Twitter все още не е измислил начин, по който да печели и че разчита на венчър капитали и че се планира първичното публично предлагане да е някъде през 2013 година.

За какво не остана време или какво си говорихме извън ефир

Разбира се, не остана време за доста неща, които ми се струваха важни да се споменат. Исках да споделя за външните приложения, които позволяват скъсяване на препратки, качването на снимки, за сленга и за това как те спомагат за развитието на Twitter.

Много ми се щеше да бъде застъпена темата за ролята на и ползата от Twitter при организирането на протести (в Египет, Тунис, Иран), при политически кампании, при бедствия и аварии. Много исках да споделя за хладнокръвието на @bembeni, която туитваше от Япония за случващото се там след земетресението и последвалото цунами.

Не остана време да си говорим за няколкото алтернативи на Twitter, както и за приложенията, които позволяват използването му и го правят още по-лесен и удобен инструмент.

Като заключение

Като цяло мисля, че се получи добре, макар и кратко – темата е богата на информации и може да бъде продължена в някое следващо предаване, когато да се задълбае в употребата на Twitter. Не знам каква е аудиторията на предаването (и на Радио Пловдив, като цяло) и доколко темата е била интересна, но се надявам, че ако не съм помогнал да харесат Twitter, то поне не съм ги отказал.

Разбрах по-късно, че е имало проблем с онлайн излъчването и няколко потребители не са успели да го слушат.

Categories
Театър

Подземни чайки

Плакат на 'Подземни чайки'

От доста време насам не бях попадал на представление, в което, докато актьорите са на сцена и поставят и изследват проблемите и казусите по пиеса, забавляват или разплакват публиката, се забавляват с играта и партньорството си. В такива представления и атмосферата е някак различна. „Подземни чайки“ е такова представление.

Преди всичко, малко изповед: познавам и Троян, и Алекс още преди първият да стане режисьор, а вторият – сценарист и актьор в „Пълна лудница“. И не отидох в театъра заради това, че единият е не-знам-си-какъв, а другият – еди-си-какъв. Не, отидох, за да ги гледам като актьори, които харесвам, защото съм ги гледал в други представления и харесвам играта им 1.

Троян Гогов в 'Подземни чайки'Алексей Кожухаров в 'Подземни чайки'

Та „Подземни чайки“ е пиеса от Алфонсо Вайехо, който освен драматург, е и невролог и професор по патология. Интересно съчетание, което предполага различен поглед върху, на пръв поглед, обикновени сюжети. Дори и заглавието е нетипично и абстрактно и придобива някакъв смисъл доста по-късно.

Историята е с криминален оттенък, има замесена смърт и едни евентуални 80 милиона долара. Но това е само на повърхността и бързо след началото на представлението зрителите загубват интерес към нея, тя минава бързо на заден план в момента, в който се произнесе за първи път ключовата дума — приятел.

В анотацията е написано, че двамата герои са приятели. След края не съм убеден, че ще продължите да вярвате на анотацията. Аз не бих нарекъл това „приятелство“.

Докато гледах, удобно седнал в камерната зала, имах усещането, че гледам приятелска партия тенис – насреща хем виждах двама приятели (Троян и Алекс), хем „приятели“ (респ. Нино и Марио). И докато първите искрено (и видимо) се наслаждаваха на играта си, вторите търсиха начин да отбележат точка. Ако сега се върнете обратно горе, в началото на публикацията, и обърнете внимание на плаката, ще видите, че той (търсено) прилича на жокер от колода карти. А щом е така, значи не става въпрос за партия тенис, а за нещо друго – „надцакване“.

Всичко се случва изключително бързо, почти неочаквано. В един момент започваш дори да се объркваш кой е добрият и кой – не дотам. Няма такъв, няма крив и прав, режисьорът е избрал да не дава отговори, нито да сочи назидателно с пръст, а да остави всеки сам да избере за себе си. Това му е хубавото на театъра – може да си позволи да дава крайни примери (които иначе изглеждат неестествени), а всеки от зрителите сам да прецени каква е позицията му.

Кадър от спектакъла 'Подземни чайки'

Сценографията (на Димитър Воденичаров) привлича внимание с минималистичността си. Спомняте ли си филма на Ларс фон Триер „Dogville“? (цък за кадър-припомняне) Няма как да не ви е направила впечатление играта на Никол Кидман на фона на липсващите/невидими неща наоколо. И тук е така – освобождава се много пространство за актьорска игра и въображението. А това и Троян, и Алекс го умеят много, много добре!

Две думи и за превода. Драматургичната основа е изпъстрена с жаргон, който сякаш е убягнал на преводачката и тя е превеждала 1:1. А жаргон се превежда с жаргон, това тя би трябвало да го знае по-добре. Хубаво е, че Троян е усетил странно звучащите моменти и ги е променил, за да изглеждат по-разбираемо и логично.

След спектакъла разбрах, че всъщност съм гледал нещо като „нова версия“, защото в дипломната версия на Троян е участвал актьорът Боян Младенов. Боян Младенов несъмнено е добър актьор и той неслучайно е бил поканен да участва. Не разбрах точно каква е причината за смяната, но именно след нея се е получило онова въздействие, за което писах в началото. По мое мнение – за добро!

Браво, момчета!

Всички снимки: © Мариана Камбурова

Categories
Facebook

Бизнесът ви има профил във Facebook? Преобразувайте го в Страница.

И така, бизнесът ви вече присъства във Facebook. Дали защото е модерно или поради друга причина, това няма значение точно сега. По-интересното е, че мнозина, водени от незнанието или неразбирането на Facebook (а и заради факта, че не са отделили няколко минути да прочетат Условията за ползване на Facebook), са създали за бизнеса си потребителски профил, вместо да създадат страница.

Профилите са за хората, за бизнеса са страниците.

Потребителските профили за това се наричат така, защото са за потребители. Те не са създадени да отговарят за потребностите на бизнеса и имат някои ограничения. Освен това създаването на потребителски профил за бизнес цели е в нарушение на Общите условия на системата.

Добрата новина е, че вече съществува инструмент, чрез който ако по погрешка или незнание е създаден потребителски профил, той може да се преобразува на страница.

Какво трябва да се знае преди да се предприемат стъпки към преобразуването:

  • Действието е необратимо! След преобразуването на профил в страница, не може да се предприеме връщането му обратно.
  • Страницата няма ограничение в броя почитатели, докато потребителските профили могат да имат 5000 приятеля.
  • Всички досегашни приятели се преобразуват в почитатели на страницата.
  • Потребителите по-лесно взаимодействат със страницата – необходимо е само да я харесат, за да започнат да взаимодействат със страницата – да коментират, харесват, споделят… Не е необходимо някой да приема и одобрява поканите за приятелства – администраторите могат да насочат усилията си в създаване на съдържание и взаимодействие с почитателите, вместо в одобряват предложения.
  • При преобразуването се прехвърля само профилната снимка и името – всичко останало се изтрива. Повече информация за това има по-долу, не е необходима паника!
  • Потребителските профили, които имат по-малко от 100 приятели, могат при преобразуването да сменят името на страницата.
  • Досегашните приятели няма да получат съобщение, че вече са почитатели, вместо приятели, но ще продължат да виждат обновяванията и информациите, които публикувате на стената си.
  • Страниците няма да могат да виждат обновяванията от досегашните си приятели, нито да публикуват по стените им, но ще могат да се възползват от всички предимства, които предлагат страниците. Повече информация за страниците има тук и тук.
  • Сметката към потребителския профил се преобразува в сметка за бизнес1.

Как се преобразува Потребителски профил в страница

Преди да се преобразува профилът, вероятно е добра идея информацията от него да бъде съхранена, за да не се губи. Както беше отбелязано по-горе, само профилните снимки се запазват, както и приятелите се преобразуват в почитатели. Всичката друга информация се изтрива. Затова Facebook има създаден инструмент, който позволява изтеглянето на всичката споделена информация – списъци с приятели, споделени снимки, обновявания на стената и т.н. Той се намира ето тук (ако инструментът е недостъпен, сменете езика на сайта на английски докато трае изтеглянето) и изтегля всичката информация от създаването на профила до момента на изтегляне. След като информацията е изтеглена и съхранена на сигурно място, може да се премине към същинското преобразуване чрез инструмента за преобразуване. След като преобразуването приключи, данните, които бяха изтеглени преди това, могат да бъдат публикувани отново – става ръчно и едно по едно, но пък поне нищо не се губи. А и със сигурност не е необходимо да възстановявате всичко, още от самото начало.

Какво ще се случи ако не преобразувате профила си?

Очаква се Facebook или насилствено да преобразуват всички потребителски профили, създадени за бизнес цели, вместо за хора, или просто да ги изтрият. И в двата случая губите. Със сигурност не бихте искали да загубите присъствието си във Facebook или информацията, която сте споделили, затова е по-добре да обмислите да преобразувате профила на бизнеса ви в страница. В случай че срещате затруднения или сте несигурни в действията ви, мога да ви съдействам. От това само ще спечелите както вие, така и почитателите ви. И… не, това не е първоаприлска шега!