Categories
Кино

Шрек завинаги

Първо го дръпнах преди време, с отвратително качество, сниман в някое кино. Изгледах не повече от 10 минути и това, което видях ми хареса дотолкова, че изтрих гадния файл и затръпнах в очакване да излезе по кината.

„Шрек завинаги“, по мое мнение, е достойният завършек на започналото преди десетилетие обръщане на познатите приказки наопаки. Преди 10 години1 голяма зелена ръка откъсна поредната страница от книжката с приказката за Спящата красавица, за да избърше прилежащия й зелен гъз.

Десет години по-късно и няколко добре познати приказки, обърнати с хастара навън, е време приказката за Шрек да приключи. На 3D. Когато разбрах, веднага споделих трейлъра. Ето го пак, ако някой го е пропуснал.

И така, гледах го на кино, вместо по „втория начин“. И никак, ама никак не съжалявам. „Шрек завинаги“ беше точно това, което можеше да се очаква от финалната глава на приказката, краят на историята. Това, обаче, не се харесва2 на масовата публика – всички са очаквали още от същото. А Шрек е направил завой, загърбил е старите си привички да се гъбарка с чуждите приказки, и се е заел твърдо да върне любовта на живота си. В своята си приказка. Е, няма как да има завръзка ако няма намеса от друга приказка, но тя е толкова непозната (за Ръмпълстилтскин), че дори не си личи; още повече, че е зает само злодеят и само малка част от цялата история.

Неприятно усещане е, обаче, да гледаш Шрек и да не чуваш гласа на Майк Майерс, култовото за пореден път магаре (Еди Мърфи в най-добрата му роля). Да, дубльорите са добри, но… усещането не е същото.

Иначе всичко е в прекрасни 3D-одежди. Още от самото начало, като видиш как камерата се завърта около препускащите коне, ти става ясно, че всеки похарчен за билета лев си е струвал. А после, по време на действието, на няколко пъти със сигурност ще примижаваш и ще се пазиш от прелитащите покрай теб предмети.

Докато приказката достигне до своя финал. Който, по мое мнение, е толкова драматичен и сърцераздирателен, че хич не е подходящ за деца. То по принцип Шрек никога не е бил филм, предназначен за малчуганите, така и не ми е ясно защо така го набедиха, та чак се стигна и до дублажи и прицелване в детската аудитория като таргет, но нейсе.

Та така, драматичен и сърцераздирателен, както казах, финал, след който всичко си идва на мястото, че остава единствено да чуеш енд-дей-ливд-хепили-евър-афтър-а.

После светлините в салона те изтръгват насила от красивата приказка, но на теб дори не ти се мърда от мястото, защото макар и свършила, искаш да се насладиш още за миг от магията й, докато текат финалните надписи.

После мол-а те изплюва от търбуха си. Директно в реалността.

Оценката ми в imdb е 8/10.


Categories
Шум зад кулисите

Театралната реформа и Пловдивския театър

Драматичен театър – Пловдив, който е с блестящи показатели (според критериите на Министерството на кулктурата), не беше подминат от реформата. По-интересното, обаче е, че театърът е без директор (Емил Бонев подаде предизвестие за напускане и е в отпуск). Официалната версия е, че иска да е в София, заедно със съпругата си, актрисата Виктория Колева. Носят се слухове, обаче, че меракът на Бонев е насочен към директорския стол на Сатиричния театър (който и след реформата ще си остане репертоарен и не се очакват драстични промени там). Напразна беше молбата на Митко Тодоров да го задържи на поста до месец декември, Бонев отказа. Моето тълкувание на това предложение е тънък намек от страна на Митко Тодоров, че Бонев няма да спечели конкурса за Сатирата. И така, директор няма.

Драматичен театър - Пловдив
(© снимкa: dariknews.bg)

Според започналата реформа, пловдивския театър ще трябва да се слее с Родопския драматичен театър – Смолян. В Смолян (както и навсякъде другаде, впрочем), скочиха срещу решението. Нормално. Лично аз не мога да си представя как точно това обединение ще съществува и ще е ефективно. Какво, трупата на пловдивския театър ще трябва да пътува регулярно, да кажем 2 пъти в месеца, за да играе на смолянската сцена представленията си? И ако е нерентабилно, защо да го прави? Ами стопанисването на съоръженията на смолянския театър? Експертната група, дето я е мислила тази трансформация, очевидно не е чак толкова експертна…

Остава въпросът кой ще е директор на новосформираното обединение до провеждането на конкурса за избор на директор догодина? Режисьорът Боян Иванов и директорът на Кукления театър Виктор Бойчев са отказали поста. Споменават се имената на писателя-драматург Димитър Атанасов, на поета и писател Недялко Славов, на преподавателя по западноевропейска литература Младен Влашки и на композитора Петър Радевски (след неуспеха му да стане директор на Държаната опера в Стара Загора). Нито едно от тези имена не е удачен избор и театърът би страдал.

Categories
Шум зад кулисите

Отворено писмо от ОФД-Пловдив

Оперно-филхармонично дружество – Пловдив е изпратило следното отворено писмо до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Симеон Дянков, министъра на куртурата Вежди Рашидов, парламентарната комисия по култура. Чрез него отговарят на въпроса защо трябва да има опера в Пловдив.

Пловдив е един от най-старите градове в света и културната столица на България – тук са създадени първото българско издателство – Дановото/1855/, първият български професионален театър/1881/, библиотека с музей/1879/, първото хорово обединение – Пловдивско певческо дружество „Ангел Букурещлиев” /1896 г./, през 1945 г. – симфоничен оркестър, музикално училище, Пловдивския университет, куклен театър, а през 1953 г. – Пловдивската опера, по-късно Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, единственото в България Национално училище за сценични кадри – т.е цикълът е пълен, параболата е завършена.

Много преди раждането на Пловдивската опера като държавна институция тук са правени редица опити за създаването на своя опера от световноизвестния Александър Краев и от Емилия Събева, майка на големия български певец Събчо Събев. Ние се гордеем и дълбоко почитаме усилията и успехите на предшествениците ни. Тук са дирижирали и поставяли едни от най-известните български и чужди диригенти и режисьори, гостували са най-значимите български и чужди оперни изпълнители, школувани на пловдивската сцена творци днес разнасят славата на България по света.

През 1999 г. бе проведена от тогавашния екип на Министерството на културата реформа, в резултат на която се създаде институция с абревиатурата ОФД. Тя се оказа основа за първите трудности и проблеми. В последните няколко години една непремислена докрая, с всички възможни последствия, реконструкция на Градския дом на културата, приета като решение от предишния управленски екип на Община Пловдив, ни лиши от сцената, залата и прилежащите помещения, които Пловдивската опера обитаваше.

И въпреки цялата трудност на ситуацията, премиери и представления е имало. С идването на големия оперен певец Калуди Калудов като ръководител на ОФД Пловдив ритъмът се ускори – значително по-голям е броят на оперните представления, започна да се завръща прокудената от реконструкцията оперна публика на Пловдив. На подчертан успех се радват балетните спектакли. Сегашният управленски екип на Община Пловдив в лицето на кмета Славчо Атанасов и неговите заместници се опитват да ускорят решаването на наследения от предшествениците си проблем с реконструкцията на Градския дом на културата. В първите месеци на 2011 г. къщата ни ще бъде готова, но ще има ли кой да се нанесе в нея?

Силно сме разтревожени от противоречивата информация, която визира преструктурирането на ОФД Пловдив във филхармония. В някои от случаите се говори и за запазване на хора и солисти, но това пак би означавало лишаване на пловдивчани от оперния им театър. Всеки от нас има солидна подготовка, включваща многогодишни лични усилия и пари от бюджета на държавата, харчени за нашето обучение. Ние сме доказали се творци, оценени от нашата и чуждестранната публика. Познаваме успеха, заслужен на редица сцени в Европа, Азия, Америка. Знаем, че страната ни изживява трудности, породени от глобалната икономическа криза. Но знаем също, че кризата ще бъде преодоляна, както вече това се случва в редица държави по света. Да заличиш нещо сега под диктата на временните обстоятелства е по-лесно, отколкото да го създадеш наново след кризата. Това се осъзнава и от над 12 000 пловдивчани, които подкрепиха с личния си подпис спонтанно родилия се възглас „Пловдив заслужава да има опера”, както и от още над 1000 души, застанали с имената си в Интернет. Може и да са повече, защото броят им се множи. Своя подкрепа изразява не само общинското ръководство на Пловдив, Бизнес-експертният съвет, музикалната и като цяло културната общественост в лицето на най-големи авторитети, но и най-обикновени хора, на които често им е трудно да отделят по няколко лева за да слушат любимата си музика и изпълнители.

Може да се окаже, че с противоречивата информация, тиражирана тук и там, вие, госпожи и господа, сте ни направили най-голямата безплатна реклама. И ние ще ви бъдем много благодарни, ако сме сигурни, че няма с лека ръка и под тежестта на сегашната икономическа ситуация да вземете едно решение, което ще лиши пловдивчани от нашата опера и за което, сигурни сме, след време ще съжалявате.

Защото как да се противопоставим на бездуховността, заливаща нашето общество, освен с оръжията, които ние имаме – красивата, стойностна класическа и съвременна сериозна музика и високо изпълнителско и техническо майсторство. Операта е колективно изкуство и ако отрежеш единия крак, кому е нужно едно сакато създание. А ние сме призвани и школувани да създаваме и носим радост и удовлетворение на хората.

Считаме, че Министерство на културата трябва да бъде гарант за бъдещето на българската култура.
Нека не забравяме всичко това. Нека седнем заедно на масата за разговори, нека да има диалог.

Мен лично това писмо не успя да ме трогне и да промени мнението ми.

Categories
Шум зад кулисите

За какво му е на Пловдив опера?!

Подшушна се, че ще закриват операта в Пловдив. Още на следващия ден по Главната улица на Пловдив нахилени лелки призоваваха минувачите с „Елате да се подпишете!“. Ако си по-любопитен, успяваш да изтръгнеш от тях информация, че иде реч за започнала подписка против закриването на Пловдивската опера и преобразуването й в Пловдивска филхармония с хор и солисти. Не, не се подписах. На нито една от масичките, покрай които минах. Защо, ще стане ясно по-долу.

Пловдив заслужава да има опера
(© снимкa: Дарик – Пловдив)

Смях предизвиква реакцията на заместник-кмета по културата под тепетата Петя Гогова. Докато Министерството на културата приканяше местното ръководство да вземе двата театъра (драматичен и куклен) и операта под крилото си, отговорът беше категорично не. Дори нямаше опит за диалог за търсене на варианти за смесено финансиране. Категорично „Не“ и толкоз. А сега, изведнъж, когато ножът удари кокала, рипна леля да скача, че „Пловдив не може да остава без опера“. Къде беше тя тогава, защо си седя в културното кьоше и изпълзя чак сега? И как й хрумна току-така, че Пловдив е културна столица? На какво отгоре? Пловдив беше културна столица, но през далечната 1999. Сверете си календара, Гогова! И спрете с негодуванието, че без мнението на общината е пристъпено към закриване. Когато от вас се искаше да вземете отношение, вие си правихте оглушки и надигахте вой по медиите, че „искат да ви хързулнат театрите и операта“.

Евтин PR тръгна да си прави и кметът Славчо Атанасов – Дарик излезе с новина, че „Кметът на Пловдив влиза в ролята на Александър Велики“. Той пък недоволства, че „гаврите с Пловдив стават твърде много“. Стават, защото го имат за палячо, не за управник на града. И ето, горкият, сега иска да се изкара мъченик.

Естествено, проектът за закриването на операта беше спрян, след това неистово желание за диалог. Въпросът е защо трябваше да се стигне дотук, за да се сетят в общината да свършат някаква работа. И защо Петко Атанасов не понесе отговорност за прибързания си категоричен отказ?

А по какъв начин Пловдивската опера и филхармония ще привличат повече публика, така че да не са трън в очите на Министерството на културата, нищо не се споменава. Говори се само за Градския дом на културата, където правели нова, ултрамодерна зала. Тя, извинете, сама ли ще се пълни със зрители?

Не се разписах в защита на операта, защото ми е безразлично. Нито искам да има опера, нито искам да няма. Все едно ми е. Всички говорят за възпитателната и просветителска дейност на това изкуство. Окей, чудесно. Само че за толкова години аз не съм чул нищо за операта/ОФД-то – единствено се информирам за събитията ако по някаква причина мина покрай концертна зала, та видя някой грозен афиш. Пловдивчани дори не знаят къде се помещава институцията, къде изнася спектаклите/концертите си. Та какво е направило това дружество за формирането на любов и нужда от това изкуство за жителите и гостите на града? Защо трябва да ме боли, когато го закриват, при положение, че ми е безразлично, защото не, не съм ходил на спектаклите, които реализират? Защо да пука на някой от приятелите и познатите ми, при положение, че никой от тях не ходи на опера/концерти. Нито имат потребност, нито някога сме се замисляли дали да не прекараме свободното си време там. По естествен начин театърът ни привлича с магнетизма си.

Иначе да, имиджово е да има опера в Пловдив. Това никой не го отрича. Но май не е достатъчно, за да продължи да съществува и да тъне в забрава.

Categories
Шум зад кулисите

Идва реформата в областта на сценичните изкуства

Дойде време новият заместник-министър на културата Митко Тодоров да предприеме нещо в така лелеяната през последните месеци „театрална реформа“ . Новината гръмна – „театралната реформа“ ще бъде обявена в сряда (14 юли), а подробности около нея ще излизат до август.

„Нищо няма да бъде закривано, ще бъдат обединявани“

Това заяви Митко Тодоров, като уточни, че реформата ще обхване всички сценични изкуства. Към момента в страната има 41 театъра, 14 опери, филхармонии и ансамбли. Съкращения ще има най-вече в музикалните формации. Промените трябва да стартират още през лятото, преди началото на сезона. Очаква се през януари културата да мине на делегирани бюджети.

Ето накратко какво още се очаква:

  • Нов драматичен театър „Сълза и смях“ ще се слее с Народния театър и ще бъде негова четвърта сцена.
  • Националния музикален театър ще се трансформира в Софийски музикален и балетен център и ще включва в себе си Балет „Арабеск“.
  • Турските театри в Разград и Кърджали ще се слеят с българските, а съставите им ще бъдат редуцирани.
  • В Бургас ще бъде оформен команден културен център, който ще ръководи местните драматичен театър, куклен театър и оперно-филхармоничното дружество. Под негова команда ще са и театралните и музикални формации от Ямбол и Сливен.
  • Драматичен театър – Варна се слива с Варненското оперно-филхармонично дружество. Двете институции така или иначе споделят една и съща сграда. Новата формация ще се менажира от интендант.
  • Една сграда споделят и музикалната и театрална формация във Враца, те също ще бъдат обединени в един културен институт.
  • Пловдив вече няма да има опера, Оперно-филхармоничното дружество в града ще бъде преобразувано на Пловдивска филхармония с хор и солисти. Мотивът за преустройството е, че за миналата година са се плащали заплати за 200 души, без да има нито един концерт. Справката сочи, че за миналата година са изиграни 48 представления пред 9561 зрители, годишната субсидия е била 2 058 087 лв, а държавата е плащала по 215 лв. за всеки техен зрител. Тези числа налагат сериозно обмисляне за сегашната ефективност на дружтеството и промените, които трябва да се направят в него.
  • Извънстоличните филхармонии се редуцират значително и ще свирят в симфониети. Така 60% от класическите произведения няма да могат да бъдат изпълнявани от тях. Те ще се изпълняват от Националната опера и балет (където не са предвидени промени), Симфоничният оркестър на БНР и преобразуваната Пловдивска филхармония.

С интерес очаквам да разбера за всички промени и когато има някаква яснота, ще споделям.

Categories
Шум зад кулисите

В Младежкия театър през следващия сезон

Лого Младежки театър

Леко повдигам завесата на Младежки театър „Николай Бинев“, за да ви споделя какво се готви там за зрителите през следващия театрален сезон (2010/2011).

Подшушнаха ми 3 заглавия, едното от които вече не е тайна, дори някои успяха да изгледат предпремиерно.

  1. На 24 и 28 септември са премиерните дати на спектакъла „Двамата веронци“. Режисьор е Борислав Чакринов, а сценографията и костюмите са на Вячеслав Парапанов. В ролите – Николай Урумов, Деян Ангелов, Дарин Ангелов, Явор Спасов, Светослав Добрев, Николай Иванов, Стефан Мавродиев, Малин Кръстев, Вихър Стойчев, Искра Донова, Яна Титова, Мариана Миланова.
  2. На 4 октомври е премиерата на спектакъла „Фрида“ от Саня Домазет, реж. Веселин Димов, а в ролите ще можем да гледаме Станка Калчева, Цветан Даскалов, Койна Русева, Малин Кръстев, Искра Донова, Вежен Велчовски, Елена Бърдарска, Вихър Стойчев и Борис Кръстев (дете). Сценогафията на спектакъла е на Венелин Шурелов, костюмите са дело на Антоанета Костова, а музиката – на Калин Николов.
  3. През месец ноември е премиерата на мюзикъла „Stepping out“ с реж. Андрей Аврамов. Степ и хореография – Веселин Ранков, а в ролите са Ярослава Велкова, Зорница Маринкова, Гергана Христова, Анна Петрова, Силвия Лулчева, Марияна Миланова, Светослав Добрев и др.