Categories
Facebook

Личната информация и Facebook

През последните няколко седмици станахме свидетели на доста ожесточени дискусии около промените в политиката за конфиденциалност и управлението на личните данни на Facebook при опитите им да колонизират мрежата. Facebook отнесоха доста критики за начинанието им, защото някои (западни и презокеански, предимно) потребители смятат, че данните, които споделят там, са незащитени и не се обработват приемливо.

Какво стана всъщност?

На 21 април Facebook обяви стартирането на Open Graph – платформата, която добавя цял един нов социален слой при разглеждането на сайтове дори и без потребителите да са влезли във Facebook. Платформа, която допълнително разпростира пипалата на социалната мрежа из сайтовете. Отделно че чрез социалните приставки много сайтове стават (още) по-социални, благодарение на нея и благодарение на информации от Facebook, предлагат повече възможности и нови услуги и преживявания на потребителите си. Което няма как да се постигне, ако Facebook не предоставя данни за потребителите си на тези сайтове. В замяна, в социалната мрежа постъпва и се събира ново съдържание, което пък от Facebook ще използват, за да привличат рекламодатели.

Повечето потребители дори не забелязаха промяната; тя нямаше как да бъде забелязана, защото се случваше зад познатия на всички дизайн на страниците. Единствената визуална промяна е наличието на бутони „Харесва ми“ (Like) и други приставки на много външни сайтове (като например този блог), чрез които се изразява отношение към съдържанието. По-интересното обаче е невидимо за очите, това е алгоритъмът, който ще промени начинът, по който получаваме информация от сайтовете.

Според някои потребители този път Facebook прекрачиха границата на търпимост. На тези потребители не им харесва, че онова, което споделят, Facebook ще го прави достъпно за всички; не желаят Facebook да бъде тяхната „онлайн самоличност“, независимо опитите на компанията да го наложи. За мнозина Facebook е мястото за споделяне на снимки, видео и мисли със семейството, близки и далечни приятели и познати. Място за комуникация с позабравени дружки. Място за игри и убиване на време в попълване на тестове. Мястото, което служи за показване на съпричастност към безсмислени иначе теми. И те искат Facebook да остане точно такъв, какъвто са свикнали да е.

Нормално е, след като манията завладя всички и вече всеки има профил във Facebook, Facebook да иска да превърне потребителския профил в „онлайн самоличност“. Защото Facebook трябва да се развива, за да може да привлича повече и повече потребители, да генерира повече приходи. А за да има повече приходи, Facebook трябва да отваря все по-голяма част от съдържанието, което генерира или събира, и да го прави общодостъпно. Така ще може да привлече повече рекламодатели и да бъде реален конкурент на Google (и да има власт и влияние върху мрежата). Освен това трябва да има смелостта да създава и налага нови възможности и услуги, които конкурентите им не са успели (все още) да реализират (като OpenGraph, например), както и т.нар. Общностни страници (Community pages), които автоматично събират части от съдържанието на потребителите и оттам го правят публично за света.

Оказва се обаче, че потребителите не са готови за подобни бързи скокове в развитието. Всъщност бяхме свидетели на това неразбиране и неготовност още преди време, когато Facebook започнаха да променят дизайна си така, че да бъде по-приятен, по-ползваем и по-пригоден към новите неща – мигом се нароиха куп групи, които искаха стария нефункционален дизайн. Не защото беше много хубав, а защото тези потребители точно се бяха регистрирали и тъкмо бяха понаучили туй-онуй как работи и къде се намира. Без оглед на това, че той беше неподходящ и нефункционален за всички неща, които Facebook разработват и планират да въведат като допълнение на услугите. Но не за това иде реч тук.

Сега, след поредната промяна, която цели придобиване на още повече контрол върху мрежата (чрез въвеждането на OpenGraph API), и след въвеждането на промените в политиката за личните им данни, се наблюдава засилено потребителско недоволство. За пореден път оставам изумен, защото потребителите сами не се грижат за личните си информации, а очакват Facebook да го прави вместо тях. Не става така. Който се притеснява за информациите си, преди да започне да ползва някое приложение, да отдели малко време, за да прочете и разбере каква информация иска и използва то. Съхраняването и опазването на личната информация си е грижа на потребителя, не на Facebook или коя да е друга услуга. Който иска нещо да остане тайно, скрито-покрито, не го споделя.

Да, сега Facebook споделят още повече от информацията ви със света. Вече публикувах как и какво са разкривали през различни етапи от развитието си. Но пък в настройките за поверителност на всеки потребител има куп възможности, с които това да се променя и може да бъде оказано кое с кого и как да бъде споделяно и степента на откритост на информацията.

И когато нещо се споделя с „Всички“, това вече не означава „всички във Facebook“, а всички в Интернет. Иначе според документацията на Open Graph, събираната и споделяна информация и политиката за поверителност не се различава много от предхождащите ги политики. Сиреч не променя кой знае какво, само начинът, по който събираните данни ще се показват на различните потребители и как ще бъдат използвани по нови начини в различните нови услуги (в това число и външни на Facebook).

Да вземем прост пример – ако харесате тази статия и натиснете бутона „Харесва ми“ (Like) в края й, това ще се отрази в профила ви във Facebook, а приятелите ви ще видят какво сте харесали. Аз не виждам нищо притеснително в това да изразиш мнението си като харесаш или не някоя статия. Има ли защо да се страхувате? А като не искате приятелите ви да видят какво харесвате – не натискате бутона и подминавате статията.

Проблемът всъщност възникна от това, че настройките за защита на данните са се сторили твърде сложни и объркващи. Както към това трябва да се прибави и нежеланието за поемане на отговорност за поведението онлайн и прехвърлянето на отговорността у Facebook. Така се стигна до сегашното положение. Сещам се и за още нещо – потребителското незнание и неразбиране – самите потребители често не знаят и не могат да решат коя информация с кого искат да споделят и затова се доверяват на настройките по подразбиране. И това си е техен проблем, не на Facebook. Проблемът на Facebook e, че допуснаха грешка при обявяването, като не обясниха точно и ясно какво се случва и как ще се променят нещата, как предават контрола върху защитата на данните на потребителите си.

Elliot Schrage, вицепрезидент на Facebook за публичните политики, отговори на читателските въпроси в New York Times. Този ход не успя да успокои страстите, вероятно защото малцина го видяха, а и голяма част от въпросите не получиха отговорите, които бяха очаквани. Започна дори кампания, призоваваща потребителите да изтрият потребителските си профили (на 31 май 2010). В резултат на това Facebook обещаха да опростят настройките за поверителност. Не очаквам сериозен отлив от потребители; дори и да има такива, които изтрият профила си демонстративно, скоро отново ще си направят регистрация.

Ето един инструмент, който показва какво знае и разкрива Facebook за вас в момента. Reclaimprivacy.org пък са създали бутонче, чрез което се показва кои елементи от Facebook-активността си споделяте. И ако не се чувствате комфортно с публичността на някоя информация – има си настройки. Друг вариант да проверите какво споделя Facebook за вас е през настройките за сигурността – там има бутонче „Преглед на моя профил“ („Preview my profile“).

И за финал – не забравяйте – всеки един от нас сам е избрал да споделя части от живота си с частна компания и да й разкрива съкровените си тайни. Нима не го правим и с Google? Тогава защо е цялото недоволство?

Categories
Facebook

Данните ви, които Facebook споделя

С течение на времето Facebook все повече и повече се отваря към света, разкривайки все по-голяма част от информацията, която потребителите споделят за себе си.

По-долу са включени няколко графики, които показват какво и с кого е било споделяно. Важно е да се отбележи, че графиките показват споделеното при настройки за поверителност по подразбиране, а потребителите имат възможности да ограничават или позволяват споделянето на тези информации. Възможно е да има неточности, тъй като степените на отвореност са според условията за поверителност на данните на Facebook; ако забележите неточности, споделяйте, за да бъдат коригирани.

Първата графика е от далечната 2005-а, a последната – при последното актуализиране на политиката им за поверителност през април, когато заявиха, че ще колонизират мрежата.

(всяка една от графиките има малко по-голяма версия; за да я видите, щракнете върху съответната графика)

Frame 1

Frame 2

Frame 3

Frame 4

Frame 5

Frame 6

С благодарност на Matt McKeon за графиките.

Categories
Ежедневно

Blizoo е далече

Blizoo.bg

Ако не сте разбрали, Blizoo.bg е плод на съвокуплението на Евроком и КейбълТел. Далеч съм от идеята да тълкувам бранда, нито пък сайта, нито някоя от основните услуги, които предлагат.

Ще споделя, обаче за поддръжката (както съм го правил и преди), която хич не се е променила, дори май е станала по-зле. Blizoo са регистрирали 3 профила за обслужване на клиенти в Skype. Понеже разгледах какво пише на сайта, реших да се възползвам и да попитам някои неща. Ето какво открих:

Поддръжка и помощ на Blizoo в Skype

  • Не обслужват клиенти в извънработно време – писах им в 18:02 и не получих отговор
  • Нямат интерес да обслужват клиенти бързо и онлайн – на лелките в офисите иначе ще им е скучно, а онлайн рискувате да ви изгубят времето.
  • Искат твърде много ненужна им информация – за да не се разхождам до офисите им, исках набързо да получа информация как и дали мога да заменя модема, който ползвам за кабелен интернет (моят поддържа до 12 Mbps, а аз исках да се възползвам от по-висока скорост, срещу доплащане). За да ми кажат може или не и какво трябва да направя, трябваше да си кажа: град, име, адрес на ползване на услугата, мобилен телефон за контакт. Не го направих.

Обаче фирмата си има нов телефон за поддръжка (не знам какво ще се случи със старите телефони на Евроком, които така и всички намираха в блога ми, вместо на сайта им).

Телефон за поддръжка на Blizoo (Евроком + КейбълТел) – 0700 43 700

Дано да ви е полезен и да го намирате лесно. Надявам се на него поне поддръжката да е по-адекватна и да върши повече работа от кифлите, които работят „чатърки“.

Categories
Преглед на печата

Мъж на труп

Една от причините да не чета Dir.bg и да не ползвам услугите им:

новина на сайта им

а по-долу е екранният кадър на страницата, направен в 16:46 (новината е от 10:05 сутринта).

Мъж на труп

Categories
Facebook

Фейсбук модернизация

Малко по-долу публикувам кадър от съобщение за грешка във Facebook, според което не мога да имам модерен статус. По-нататък в текста за грешка се чете, че размерът ми се бил измервал в букви. За финал научавам, че има дълги и кратки букви…

Продължавам да съм безмълвен пред гения на краудсорснатия превод, генериран от илитерати, претендиращи за високо IQ.

Модернизация

Categories
Уеб стратегия

Значението на личния блог за фирмата

Вече не е никак сложно притежаването и поддържането на личен блог. Блог, в който се споделят нещата, които вълнуват автора/блогъра. Има блогъри, които споделят неща от работното си място в личните си блогове. Неща, които са ги провокирали и са предизвикали силен интерес у тях. И аз съм в тази група – в моя блог пиша за театър, защото обичам да гледам театър, независимо, че фирмата, в която работя, има договори с повечето театри; пиша за разни неща, свързани с уеб, защото следя как се развива мрежата, a фирмата се развива в тази насока.

Случва се да се прескочи границата и да се споделят неща, които вероятно е трябвало да бъдат написани по малко по-различен начин. Случва се да бъдат изпуснати неща, които не е трябвало да бъдат написвани и споделяни. Случва се, обаче, личният блог на някой служител да е полезен за развитието и израстването на фирмата. Да смени модела на комуникация, да промени начина за възприемане на мрежата, да промени начина на мислене… Блогът може да бъде началото за създаване на онлайн общност около фирмата, плодотворната среда за започване на ефективен диалог с публиката, средство за обмен на информация…

Нормално е ако това се случи, фирмата да започне да се притеснява за интереса си. Блогърът може стане твърде значим и да реши да напусне фирмата. Това е нещо нормално, хората непрекъснато търсят нови възможности и предизвикателства (с някои изключения, но да не бъда жлъчен). Тук възниква проблем – ако блогърът реши да напусне, може да отнесе със себе си марката, създадената онлайн общност, средството за комуникация, интелектуална собственост на фирмата, ако щете…

И тук възникват няколко въпроса:

Tрябва ли фирмите да насърчават или да ограничават блогърите да споделят служебни неща в личните си блогове?

Моето мнение е ясно – трябва да се насърчава. На колкото повече места се водят разговори за продуктите и услугите на фирмата, толкова по-добре. Разбира се, трябва да се запазва фирмената тайна, да не се споделят неща, които биха накърнили имиджа на фирмата. Ограничаването би довело само до негативно отношение на автора и по-малка съпричастност с нещата, които трябва да върши.

Добре ли е да се обезличават блогърите, като фирмите създават групови блогове, в които авторите са безлични „служители“?

Има практика за създаване на фирмени блогове, в които авторите крият самоличностите си или са толкова вкарани в матрицата, че се губи ефектът на усещане за контакт с реални хора. Никой не го е грижа за продуктите и услугите на фирмата. Никой не иска да чете напудрени PR слова, хората се интересуват от мненията на 1) близки и приятели и 2) истински хора. Фирменият блог има за цел повече да подсети посетителите, че фирмата е близо до тях и е достатъчно отворена за дискусии, но не са най-доброто място за изграждане на общност. Аз поне не съм видял успешна такава около фирмен блог.

Решение ли е създаването на „служебен блог“?

Създаването на служебен блог е нож с две остриета. От една страна ако се създаде и блогът стане успешен, около него се зароди общност, а блогърът реши да напусне, блогът спира да се развива, а общността трудно би се насочила в съществуващия й вид към друго място. Ако служебният блог се развива и хоства от блогъра, то той трябва да се разглежда като личен блог, защото след оттеглянето му, той може да реши да прави с него каквото пожелае, независимо от интересите на фирмата.

Къде съм аз?

Четете моя личен блог. В него пиша за онези неща, които са ми интересни, без оглед на това дали са или не са свързани с работата ми. Написал съм и съм публикувал декларация, но въпреки това отбягвам да пиша за неща, които биха смутили някого във фирмата. Не мога да кажа, че съм насърчаван, но не съм и ограничаван, да публикувам мнението си и размислите си за нещата, които ме вълнуват. Нямам служебен блог, въпреки че мислех да си създам преди време. Не пиша във фирмен блог, защото не ми харесва идеята за обезличаването.

Къде сте вие?