Тази публикация е написана от читател на блога и по никакъв начин публикуването й в този блог не означава, че изразява моето мнение по темата.
Автор: Димитър Минчев, на 25 г. от Пловдив, цинично настроен романтик, провалил се в правенето на собствен блог заради нерегулярния характер на творческия му импулс, открил че може да ползва чужди блогове, за да облъчва народните маси и да разкрива повсеместната глупост, която всъщност му е помогнала да гледа по-отвисоко на нещата.
Обичам да говоря по теми по които съм вещ, да се чувствам важен и с менторски тон да давам акъл на непросветените. Всъщност, докато давам акъл и се опитвам да смеля информацията максимално добре дори за абсолютните лаици, аз осъзнавам много неща. Друго си е да го напишеш черно на бяло или да водиш двучасова лекция по темата. Та ето, сядам и почвам да пиша за Фейсбук с надеждата да проумея нещо ново. Уж го мразя, а го ползвам ежедневно, пиша за него дори, абе странна работа, май не го мразя чак толкоз. Или по-скоро няма с какво да го заменя, не и с нещо, където да са всичките ми познати. Още преди да стане толкова мащабен, аз често си мислех колко хубаво би било да има една мрежа и да не се налага да следя 10 сайта. Тогава по-скоро имах предвид някакво решение за обединяване на мрежите чрез софтуер (като например VOIP-мрежите, които уж са различни, пък не може в две различни да има едно и също потребителско име), май вече има нещо такова, даже българи
го правят.
Но се появи Фейсбук, където по-долу ще наричам „бука“, за по-кратко. Та появи се бука и си рекох: „що пък не“ и си направих регистрация там, и заеб*х всички останали. Добавих куцо, кьораво и сакато. Мечта направо. Свикнах с него, като седна на компа и като го отворя, все едно съм на мегдана, иначе не усещам, че имам интернет, досущ като зеленкото на скайп.
Дотук много добре, макар виртуалното общуване напоследък да ме отвращава, проблемът си е до мойта извратена от монитора психика. Но кое му е кофтито на бука – че всички са там. А уж именно тва му беше хубавото. Оказа се, че нещата са сиви, а не черно-бели. Оказа се, също така, че повечето от познатите ми са доста големи лумпени. Нещо, което наживо не бях проумявал, ето пак много странно нещо, уж наживо човек най-добре се опознавал. Непрекъснато ме заливат със всякаква помия, кой с кой станал приятел (макар че според мен познат е по-удачно), кой каква секс поза обичал, коя кифла колко голяма секс богиня била и прочее дивотии. Участват в стотици групи, чийто смисъл се изчепва със заглавието. Слагаха си надписи коя какъв цвят й е сутиена, постваха надпис по случай деня на рака, естествено копиран от някъде, и естествено наблягащ на чувството за вина. Е, малко кофти, че световния ден на рака беше преди месец, ама по-добре късно, отколкото никога. Нали все пак са го сложили надписа и с това са си изпълнили задължнията и ще идат в рая, нищо че не им пука достатъчно да щракнат в гугъл за малко повече информация или евентуално да разберат с какво да помогнат, щото нали все пак са загрижени. Убеден съм, че всичките тези надписи и участия в групи са само за да демонстрират пред останалите нещо, примерно колко са готини, милосърдни. И всичкото тва с цел да се покажеш колко си по- по- най- и да си уредиш някоя среща или пък да натриеш носа на бившето гадже и т.н. и т.н.
Абе с две думи хората като цяло са доста елементарни, особено тея дето се опитват да покажат колко сложни и загадъчни са. И как да се спасим от целия този парад на посредствеността? Все пак аз съм достатъчно лицемерен, за да не изтрия повечето, и така да си навлека излишен гняв, пък и да ги загубя от поглед. За кой ще клюкаря после?! Един приятел е скрил от новините всичките си контакти и само когато му е кеф разглежда профилите им за снимки. Аз скривам само най-дразнещите. Истината е в приложенията за firefox, за други браузъри не мога да кажа. С мениджър за скриптове бях успял брутално да орежа бука – само новините оставих, изрязах всякакви реклами, чатове, предложения, абе с две думи всичко, което се намира отстрани. Което доста забави сайта като цяло, и без това доста тежък бука се превърна в голям дразнител. След това смених тактиката и постигнах душевен мир – facebook filter се казва приставката за лисицата. Скрива всички постове, направени от програми, всички от рода на: добави, стана приятел, хареса еди кво си. Рекламите отстрани май се махат от adblockplus приставката (също много яко нещо), но сега гледам, че филтърът има и опция за махането на рекламите. В добавка със скриването на определени хора, потокът лайна почти спря, не ми се налага да скролирам безкрайно, за да прегледам новите неща. Шарениите отстрани леко ме дразнят, но все пак човек трябва да знае къде да спре. Е, някои хора продължават да ме изненадват с простотията си, но главата ми спря да бръмчи.
