Месец: ноември 2009

Добрах се до киносалона за световната премиера на „2012“ още миналия четвъртък, когато пък беше предпремиерна вечер за България. Въоръжен с нова доза пуканки и кола и изгледал минути преди това други два апокалиптични филма („Пророчеството“ и „Явлението„) се добрах до местата в залата. Бях гледал трейлъра (има го след малко), горе-долу знаех какво да очаквам както от този филм, така и от такива филми като цяло, а и след два недотам добри филма, вече нямах много големи претенции и очаквания. „2012“ ми предложи точно това, за което бях отишъл да го гледам на кино, вместо да чакам още малко, за да го дръпна от някой торент – специалните ефекти и въздействието им, когато са поднесени на голям екран. Спират дъха, завладяват те изцяло и заедно с гръмовния саундтрак те карат да подскачаш от стола, на който само преди минути си се разплул.

„2012“ е филм на режисьора Роланд Емерих. Всички сме гледали поне „Денят на независимостта“ и „След утрешния ден“. И „2012“ надмина и най-смелите ми очаквания по отношение на специални ефекти. Създаването на „2012“ е струвало колосалните 260 милиона долара и е с продължителност 158 минути. Една минута е срувала 1,65 милиона долара! Някъде прочетох, че за такъв бюджет някои европейски държави биха водили война. После един приятел подметна, че те Албания и Македония си воюват и без този бюджет.

Въпреки големия похарчен бюджет, не се надявайте да получите добър сценарий, добра история и добри диалози – няма да ги получите. Не очаквайте да видите най-добрите и най-убедителните актьори на света – няма да ги видите. С изключение на Уди Харелсън, като единствено изключение. Ако очаквате поразителна визия – получавате я отчасти. Защо отчасти? Защото само кадрите със специални ефекти заслужават внимание. Но те пък са толкова много и изглеждат толкова истински, че те държат на ръба на стола, а Джаксън (Джон Кюсак) успява да се измъкне от опасностите винаги в последната секунда, само на сантиметър от сигурната смърт. И в някой момент осъзнаваш, че лекинко си позабравил да мляскаш пуканките или шумно да си посърбваш от колата. Или поне така се случи с мен.

Иначе идеята на филма е проста (нали още преди малко се разбрахме, че няма да очаквате някакъв дълбок сценарий) – всяка световна цивилизация има свой мит за потопа. Нещата се развиват неправилно, обществото спира да функционира нормално и всичко на планетата трябва да започне отначало. Някои хора получават втори шанс да съградят нова култура, ново общество, цивилизация. Но за да се стигне дотам е необходима слънчева хиперактивност, която да увеличи температурата на земното ядро, серия грандиозни трусове, вулканична дейност, в следствие на което да се образуват гигантски цунами… (Ако си мислите, че и друг път сте гледали на кино природни бедствия, значи все още нищо не сте видели!) Иначе правителството на САЩ (естествено, но този пъти има и някои други) има някакво частично решение на проблема – построили са гигантски кораби-кивоти, които да се носят по очакваните опустошителни вълни. В същото време филмът проследява опитите на едно семейство (леко поразведено, но това е за цвят) да оцелее. Както може да се очаква, те успяват да се измъкнат от всичко, което се случва около тях. Междувременно ставаме свидетели на огромни разрушения, в това число и на някои всеизвестни паметници – не мога да си представя колко забавно е било на Роланд Емерих да разруши Белия дом (за втори път), статуята на Исус Изкупителя в Рио и „Св. Петър“ във Ватикана, но разрушенията изглеждат изключително добре на екрана.

Та така, освен правителствените конспирации, президентът на САЩ (който разбира се е черен – Дани Глоувър), измъкващото-се-на-косъм семейство, е налице и отдаденият на науката учен, който да мисли за остатъка от човечеството, което няма как да бъде спасено. Е, историята на учения и на президента са пълни с клишета и абсолютно предсказуеми, но… трябва да се радват и масите. Единствен, който знае какво (ще) се случва, се оказва отшелника Чарли Фрост (брадясалият и труден за разпознаване Уди Харелсън). Иначе в микса са добавени и много философски и емоционални елементи за изкуплението и оцеляването на по-силните. Дотолкова, че чак си задаваш въпроса каква е нищожната вероятност всички катаклизми да се случат накуп и в такъв поразителен машаб.

И тук се показват главните герои, които да се сблъскват с тези философски и политически… сътресения, които споменах по-горе…, които създават още едно бедствие, този път чисто човешко, доста клиширано и вече изтъркано.

Досадно беше, че поне 45 минути са запълнени със следене на почти непотребни дребни сюжетни линии (най-дразнещо беше когато всеки, който е имал реплика във филма, се обади на близките си, за да се сбогува), повтарящи се сцени на срутващи се градове, пламъци, които покриват небето, километрови вълни, заливащи всичко…

В крайна сметка писанието ми се получи доста накъсано и разхвърляно, но май стана ясно, че 158-те минути на филма стават за убиване на време само на кино, едва ли зрелището би било същото дори и на DVD. При това е подходящо само за феновете на специалните ефекти и лесносмилаемите сюжети, които не търсят нищо повече от един филм. И на излизане от салона изпитваш затруднения да кажея дали ти е харесало или не, защото единственото, което поминш, са колосалните разрушения.

Моята оценка в imdb e 6/10. Не останах изненадан като видях, че това е и средната оценка на всички гласували.