Categories
Музика

Halloween with Ivory Twilight

Halloween - IvoryTwilight Plovdiv

Categories
Жлъчта на Gregg-а

Заето е!

заето е!

Горният екранен кадър е от формуляра за регистрация в играта на ДневникCity. Няколко пъти вече пробвам да се регистрирам, но каквото и потребителско име да си избера, независимо от численобуквените комбинации, се оказва, че е заето. Писах на посочения за проблеми мейл (защото това е проблем; дори да се окаже, че е в моя телевизор, пак си е проблем), ама за разлика от екипа на вестник „Дневник“, екипът на играта очевидно или не знае за съществуването на посочената електронна поща, или не знае как да борави с нея, за да отговаря на получените писма. Или пък не знае какво да напише…

И си седя аз така, вече втори ден, и тръпна в очакване да дойде заветното писмо-отговор. И все по-рядко си проверявам пощата за него.

Язък за многото рекламни банери, с които беше промотирано началото на играта, след като по този начин се убива желанието и вдъхновението на желаещите да я пробват. И, питам се, защо беше целият този напън?

Categories
Ежедневно

Димитровден

Днес, 26 октомври, е Димитровден (почита се паметта на Свети Димитър) и моя милост (както и всички други, с които споделяме името Димитър) има имен ден. На всички, които ще ми честитят виртуално – Благодаря! Ето, вземете си по един виртуален бонбон.
шоколадови бонбони

Categories
Google

Заигравка с Google Translate BETA

Логото на Google Translate BETAАко (случайно) въведеш в новия онлайн преводач на Google следното:

sarkozy sarkozy sarkozy

(Саркози е президентът на Франция, ако не знаеш…)

и натиснеш бутона Translate

БУМ! Голата истина! 😈

Edit – 30 окт 2007: Вече не работи. Който видял – видял 🙂

Categories
Театър

На театър в Пловдив през ноември 2007

Categories
Музика

Руска музика

Така и така още от уикенда съм на руска вълна и заразих няколко човека около мен (вкл. Valac) с руските песни, които слушам, ето едно парче, което открих съвсем наскоро:

Людмила Гурченко и Борис Мойсеев – Ненавижу

На моих губах ночное небо
Это небо называлось ты
Мы друг к другу потянулись слепо
Словно одинокие цветы

Как песок слова пересыпая
Мы прошли по берегу реки
И душа в ожоги превращала
Каждое касание руки

Ненавижу за то, что ты уходишь
Ненавижу за то, что отпускаю
Ненавижу за то, что ты вернёшься
Ненавижу за то, что я прощаю

Ненавижу за то, что ты уходишь
Ненавижу за то, что отпускаю
Ненавижу за то, что ты вернёшься
Ненавижу и прощаю, и прощаю

Но окно разделит на три части
Небо обожженное грозой
И опять болит перед ненастьем
Там, где были крылья за спиной

Звёзды приколоченные наспех
Падают в траву из темноты
На губах остался привкус счастья
Это счастье называлось – ты

Ненавижу за то, что ты уходишь
Ненавижу за то, что отпускаю
Ненавижу за то, что ты вернёшься
Ненавижу за то, что я прощаю

Ненавижу за то, что ты уходишь
Ненавижу за то, что отпускаю
Ненавижу за то, что ты вернёшься
Ненавижу и прощаю, и прощаю

Ненавижу за то, что ты уходишь
Ненавижу за то, что отпускаю
Ненавижу за то, что ты вернёшься
Ненавижу за то, что я прощаю

Ненавижу за то, что ты уходишь
Ненавижу за то, что отпускаю
Ненавижу за то, что ты вернёшься
Ненавижу и прощаю, и прощаю