Току-що си закупих билети за постановките, които бях набелязал, че ще гледам на тазгодишното издание на международния есенен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ (програма). Тази година темата на фестивала е „Театърът:Сбъдването„, a селекционер на постановките е Красимира Филипова. Чудесно, тази година чрез театър ще се сбъдват мечти. Или поне аз така изтълкувах заглавието.
Всъщност не си купих билет само за премиерата на „Мисия Отело“ на Драматичен театър – Пловдив. Ще го гледам малко по-нататък, когато представлението улегне, когато стресът и напрежението от премиерата намалее. Не си купих билет и за „(еб)Ах този джаз“ на Народния театър – предпочитам през това време да седя на арената и да пия бира, вместо да дам 15 лева за нещо, което критиката тотално оплюва.
Много приятно изненадан останах от изцяло обновената билетна каса – разширена значително, старателно почистена и боядисана, с големи стъклени витрини, по които са залепени рекламните плакатии афиши. Просто да ти е кеф да си купуваш билет за театър. Няма и следа от предишната катакомба, в която всичко беше натрупано едно върху друго заради ограниченото пространство.
Реших да проверя колко спам ми се насъбира в пощенската кутия за една календарна седмица. Не съм си чистил папката с нежелана кореспонденция в Gmail от неделя почти в полунощ. Предвид, че този адрес го използвам за всякакви регистрации, нормално е количеството да е значително, ама да видим. До момента има точно 68 писма (като започнах да пиша, бяха 67). За този ми експеримент ми даде идея Владо Добрев, който ми показа скрийншот на неговата папка, която съдържаше заветното количество от 1100 предложения за виагра, хапчета за увеличаване на размери всякакви, онлайн казина и пр. 
. Ха така! Ами сега? Проверих в няколко други книжарници – няма я! А да си купиш 3 книги от поредица, ама да ти липсва първата е много тъпо. Затова реших да звънна на телефона за контакти в Бард и да видя дали не могат да помогнат по някакъв начин.
. Приех, естествено, вече се бях навил.