Categories
Жлъчта на Gregg-а

24 часа: „Интернет-потребителите са влечуги“

(неплатена публикация)

Напоследък, кой знае защо, в пресата много се заговори за компютрите и за форумите и блоговете, в частност. Разни хора с разни идеали, очарователно некомпетентни (до момента, в който не решат да напишат статия), подтискащо фанатизирани в старанието си да открият под вола теле, се заеха да отворят очите на многострадалното българско население за новия порок. В случая визирам най-вече статията в „24 часа“, брой 180 от 4 юли 2007г. Не зная защо, но тя предизвика силен отклик у някои (1 2, 3, 4, 5, както и онези, които са коментирали по-отдолу), които се чувстват описани в статията. Днес разбрах за нея, затова реших да направя „нещо“ по въпроса.

Нима не знаете, че в цял свят дезинформацията и фабрикуването на скандали и сензации са пороците, въртящи колелото на „журналистиката“ . Е, какво можем да направим ние, които сме засегнати от статията, с нашите скромни възможности? Бърз размисъл и прецених, че едва ли ще е уместно да взривяваме редакцията на вестника; ако не ме лъже паметта преди няколко години някой вече го направи и това в никакъв случай не оправи нещата (по отношение на дезинформацията, искам да кажа). За да сме актуални и в крак с времето, във време на протести, премислих възможността да протестираме мирно (идва от „мир“, щото мирно в тая жега не се седи…). Та перспективата да виснем няколко човека пред редакцията на 24 „мирно“ протестирайки с плакати и лозунги в ръка не ме въодушевява кой знае колко. Именно затова предлагам да се потопим в дебрите на Интернет от представите на г-н Зюмбюлев…

„Гладната“ му атмосфера скоро ни всмука в себе си, околната реалност бързо отстъпи пред КРЪВожадните ни инстинкти и необузданият стремеж да се ИЗТРЕПЕМ един-друг 😈 ; засърбя ме между пръстите. Когато посегнах да се почеша, почувствах поникващата козина. Изведнъж устата ми се оказа малка за щръкналите зъби. Погледнах към останалите и видях в лицата им това, което и те виждаха в моето – ОМРАЗА бе изкривила чертите им, в КЪРВЯСАЛИТЕ погледи се четеше обещание за убийство. Челюстите се оголваха застрашително и гърлено ръмжене изпълни тесния ни офис. Времето замря около малката ни сплотена групичка, замряхме и ние, всеки концентрирал се върху изпълващата го, прииждаща на огромни талази свирепа ярост и върху така жадуваната, пърхаща като ранена птичка, веничка на гърлото на най-близкостоящия. ПОСЛЕ КАТО ЧЕ ЛИ ВСИЧКО ЕКСПЛОАДИРА, КАТО ЧЕ ЛИ САМАТА ТЪКАН НА ВСЕЛЕНАТА СЕ ПРЪСНА НА МИЛИАРДИ КЪСЧЕТА. Червената пелена падна върху ми и ме погълна…

Опомних се на гробищата. Някаква костичка ми беше заседнала между зъбите. Около мен, наклякали в кръг, вперили очи в луната, се поклащаха в транс и изпълваха нощта със „сатанински строфи“ и напеви колегите от съседния офис. Интернетът явно им беше дошъл в повече. Бяха в напреднал стадий, от устните им се стичаше пяна. Насочих вниманието си към колегите – някой вече раздаваше гранатомети; тази нощ спешното отделение на районната болница щеше да прелее. На мен оръжия отдавна не ми трябваха, отдавна не ме задоволяваха. Предпочитам да убивам с голи ръце и зъби, доколкото знам и с останалите от офиса е така.

Беше славна вечер… Ех, скъп спомен мой, очите ми се пълнят със сълзи от умиление… Две седмици не си мих зъбите – между кътните ми зъби се беше заклещило парченце от предната фаланга на кутрето на последния убит. Опипвах го с език и душата ми обливаше в топлината на екстаза, спомнях си сладостния вкус на топла КРЪВ и влудяващия звук на разкъсваща се плът.

Събудих се с два пръста в контакта…

Не е зле, а? Как мислите? Представям си как щяха да заскимтят – като хиени, надушили плячката – болните амбиции за място на първа страница на така нискоуважавания от мен господинчо Борислав Зюмбюлев, който някак си е и първи заместник-главен редактор, сътворил безумната статия „Влечуги зад компютъра“ в брой 180 от 4 юли 2007 в 24 часа, ако в това имаше и зрънце истина. „Интервю с вампир“, новината гръмва, подета от световната информационна мрежа, слава, „Пулицър“… хи-хи-хи… Я по-добре в жегата си поръчай една мелбичка „Мокри сънища“, дарлинг.

Стръвна пасмина са нереномираните репортерчета; готови са на всичко за изкачване в йерархичната стълбица (нашият човек с прекрасното име на цвете е живо доказателство – ей го на – първи заместник-главен редактор е станал). Би обърнал и църква в търсене на дявола. Безидейност, повърхностност, „евтина“ гонитба на евтини сензации личи от обширната статия, в която надъханият батко се е хванал за единствената спасителна сламка наоколо, огъвайки истината около стремежа си да вземе някой лев повече, написвайки статията, седнал зад огромната и безкрайно неудобна пишаща машина (поради невъзможност да борави с компютър; компютърът е зло – не го използвайте; не ставайте убийци, не ползвайте компютри).

Толкова груба манипулация не съм срещал много, много отдавна, дори и по „булевардните издания“. Това, освен всичко, е и обида към интелекта на всеки, който малко или много се занимава с компютри и интернет, в частност. Всички ние трябва или да сме малоумни, или ненормални, за да се стигне дотам, че някаквиси блогове и форуми да обсебят разума ни и да ни доведат до психозата, която така драматично „журналистът“ Борко рисува.

Не сте си написал добре домашното, г-н Зюмбюлев. Крайно непрофесионално, по мое мнение. Това само показва колко незначителен намирате този така наречен „проблем“ и колко малко всъщност се интересувате от това. Статията е написана тенденциозно!!! Дори не са споменати форумите и блоговете, от които човек наистина има какво да научи. За вас е било по-важно да можете да хвърлите бомбата… само дето тя май падна във вашата градина.

Изпитвам съжаление към смехотворните ви напъни… Седнете си. СРЕДЕН.

Categories
Бележки

Филми на BBC в Капитал

Вестник Капитал пуска на пазара в съботното си издание (от 30 юни до 18 август) колекция от 8 DVD-та (7 филма), озаглавена „Античен свят“. Филмите са дело на BBC, а те са известни с добрите си и качествени документални филми. Лично аз смятам да си купя първите два броя, където ще са двете части на филмите за Египет. Възможно е да си купя и други, но специално тези двата непременно ще бъдат включени в колекцията ми.

Categories
Преглед на печата

Несъответствия

Ако сте си задавали въпроса „Защо на някои автомобили ауспуха е от ляво, а на други – отдясно, защо кутиите за CD-та са помалки от тези за DVD и т.н. и т.н., то тогава тази статия в Интернешънъл Хералд Трибюн е точно за теб. Приятно четене.

Categories
Ежедневно

Служители

UniCredit BulbankДнес по един или друг повод ми се наложи да вляза в банка. Като цяло не ги харесвам и гледам максимално да седя далеч от тях, но въпреки това се налага сегиз-тогиз да ги посещавам. Последният път, когато се наложи, беше за да платя глоба на МВР за изгубената ми лична карта, която беше станала историческа и ваденето на която отне около половин година 😈 . Но не за това иде реч сега… Тогава посетих HVB Bank Biochim. Днес пак я посетих, само че се оказа, че вече има ново име – няма Ейч Ви Би Банк Биохим, няма Хеброс Банк, няма Булбанк, всичко е УниКредит Булбанк (UniCredit Bulbank). Лошо няма, едни банки стават по-могъщи, купуват други…

Хареса ми обслужването. Първоначално останах с впечатление, че служителите не са особено осведомени за предлаганите услуги, но после стана ясно, че трябва аз да съм инициативният, а те само да ме обслужват. Окей. Служителката, на която попаднах (при второто ми посещение днес) беше олицетворение на идеалният служител – вежлива и усмихната, с желание да свърши всичко, което е по силите й, за да остана доволен. Обясних й набързо целта на втората ми визита, тя ме покани учтиво да седна и да почакам за секунда и се впусна презглава да удовлетворява исканията ми. След малко се върна, помоли ме да почакам още мъничко и започна да ми разяснява защо точно се налага това чакане, какво я спира да извърши исканото от мен „на мига“, след което ми предложи чаша кафе и вода. Ей тук вече ме спечелиха… Изчаках си времето, което им беше необходимо, прегледах рекламните им спам-материали (които са повече от добри и професионално направени, браво!) и си получих обслужването, за което чаках. При което, на тръгване, служителката ме изпрати почти до вратата, пожела ми успешен ден с такава усмивка, че колкото и да не ти е да се усмихваш и да си станал на гъз от жегата навън и навъсените физиономии, няма как да не й се усмихнеш благодарствено и да й пожелаеш и на нея лека работа.

Уви, малко са такива хора, които вършат работата си с такова желание и ентусиазъм, с усмивка… До края на вечерта настроението ми беше повече от приповдигнато от този сблъсък. Не че очаквах някоя Медуза Горгона, по-скоро да бъда обслужен „на конвейр“, след което банката да се радва на парите ми. А сега чак ми е кеф, че им ги давам.

Абе в крайна сметка написах всичко това за себе си, да знам как трябва да изглеждам, когато си върша работата – защото мадамата беше идеалният образец за подражание.

Categories
Ежедневно

За сватбите и брадвите

Вчера беше култовата дата 07.07.07 г.

И беше настанала някаква масова истерия – накъдето и да се обърнеш – все на сватба налиташ. Даже вчера, докато отивахме да пием бири, много заведения не работеха, за да могат да обслужват необичайно големия брой двойки, които бяха решили да сключат граждански брак точно на тази дата. (добре е, че кръчмата, в която отивахме си работеше без да има „самодиви в бели премени“…) Дори Стефчо Автографа се беше побъркал от обикаляне по сватби, пуфтеше и бършеше пот след всеки извоюван подпис.

Окей, ясно е, че числото 7 се счита за щастливо число, ама чак пък да се юрнеш да се жениш само заради някаква си дата… тъпо ми изглежда. И какво, ако си избереш друга дата няма да си щастлив? Или от датата зависи семейното щастие? Тъпо, много тъпо…

И за финал един въпрос:

Струва ли си да бързаш да се ожениш на 07.07.07 и после да се разведеш на 08.08.08, щото от бързане не си взел правилното решение?

Categories
Ежедневно

Коя е думата?

Преди много време, в далечната 1994-а, излезе един филм, по сценарий на Ричард Къртис, който все още намирам за уникален. Да, иде реч за филма „Четири сватби и едно погребение“. И по-конкретно една сцена от него.

На погребението на Гарет, Матю (като негов партньор) трябва да произне слово. В него той казва, че се е свързал с всички познати на Гарет и ги е попитал коя е думата, която според тях най-добре би описала Гарет. Проучването му показва, че хората ще запомнят… хм… партньора му като дебел.

Като оставим настрана филма и извадим сцената от контекста, интересно ми е, коя е думата, която би описала мен най-добре? Не си щадете клавиатурите, дайте да я видим тази дума.