Месец: юли 2007

ВНИМАНИЕ!!! Всички прилики с действителни лица и събития НЕ СА случайни; търсени са умишлено.

Невъзможно е досега да не сте се сблъсквали с този типа хора, които са описани по-долу. Хора, които са типични задръстени американци (имам предвид като манталитет).

Въздух под налягане – силни на думите, а на дела – няма никой.

Е, на мен ми се налага да работя с точно такъв екземпляр – неорганизиран, без каквато и да е способност да се организира и планира нещата си така, че да е ефективен и полезен както на себе си, така и на партньорите си (независимо дали става въпрос за колеги или клиенти). Занимава се с всичко друго, но не и с поставените задачи – напр. старателно обработва файлове на MS Excel, за да е прегледно какво трябва да се свърши, поставя някакви шантави цветове, неясни срокове (за да не може да му се търси отговорност за провалени крайни срокове за изпълнение), говори на английски или ако е на български, непременно речта му е препълнена с думи на английски… постоянно повтаря колко много работа има, а главата му е забучена в неща, които нямат нищо общо с цялата работа и тайно се надява някой друг да свърши и неговия дял. И когато дойде време за плащане – ламти за възможно най-големия дял, въпреки че не си е мръднал пръста за да го заслужи. А всъщност не умее да работи в екип, не върши своя дял от работата си и се озърта, ако е възможно, да я прехвърли на някой друг. В по-добрите фирми винаги се намира по някой „добър самарянин“, който сяда и я свършва, за да може всичко да е наред и нещата да вървят.

А ако недай си боже вземе да свърши нещо, то е нещо толкова незначително, работата по което не отнема никакво време, но наш’човек го върши за, да речем, три пъти по-дълъг период, след което го прави да изглежда така, все едно е единственият човек на земята, способен да го свърши и изкарва нещата така, все едно се е справил за рекордно кратко време.

И как се работи с такива хора? Идеи?

Целият материал е достъпен само за регистрирани потребители.

Две култови реплики от филма „Матрицата“.

• „You take the blue pill, the story ends, you wake up and believe whatever you want to believe. You take the red pill you stay in wonderland and I show you how deep the rabbit hole goes.„
• „Unfortunately, no one can be told what The Matrix is. You have to see it for yourself.„

Е, неуважаваният от мен господин Борислав Зюмбюлев, първи заместник-главен редактор на още по-малко уважаваният от мен вестник „24 часа“, очевидно е избрал да вземе червеното хапче. Само че когато е правил избора си едва ли е предполагал колко всъщност е дълбока заешката дупка (чели сте „Алиса в страната на чудесата“, надявам се)… Дотогава само е чувал за интернет, чел е набързо преведени и недотам изчерпателни статии за киберпрестъпления и е убеден, че това е обиталището на „лошите момчета“. Затова набързо сяда зад печатната си машина и сътворява шедьовъра си „Влечуги зад компютъра“.

Да вземем няколко пасажа от въпросната статия, запълнила цяла страница в брой 180 от 4 юли 2007г, и да ги анализираме.

Анализ: (достъпен само за регистрирани потребители)

Първият (от няколкото типа многознайковци – бел. Gregg) можем да наречем влечуго – дребни, черни и родени на село субекти. Преживели низ от нещастия и първи в рода си извършили цивилизационния преход от село към град. Заради този си подвиг живеят с чувството, че светът им е длъжен. Това поражда болезнен кариеризъм, съчетан с липса на реална личностна самооценка и типичен селски мързел. […] Всъщност тези хора се нуждаят от специализирана медицинска помощ заради тяхната социопатия, която често пъти има тежки проявления.

Така, сега нека насочим вниманието си към следната снимка, открита из дебрите на свръхинформативния и подреден сайт на вестник „24 часа“:

Какво всъщност виждаме? Вдясно е т.нар. журналист Борислав Зюмбюлев. Влечуго – дребен, черен (облечен в черно; яркосинята риза и жълта вратовръзка, ала Илия Павлов, са само за разкош) и видимо роден на село субект (таз снажна фигура се дължи само на бабините манджи). Очевидно е извършил цивилизационния преход от село към град, след като е успял да се докопа до настоящата си позиция на първи заместник-главен редактор. Заради този си подвиг живее с чувството, че светът е длъжен да му чете материалите. Това поражда болезнен кариеризъм (ей го на – издигнал се е в йерархията, еволюирал е), съчетан с липса на реална личностна самооценка (взима се за журналист) и типичен селски мързел (цитира мнения на мастити учени, за да запълва бездарната си статия). […] Всъщност се нуждае от специализирана медицинска помощ (синьо или червено, взетото в началото хапче си е дрога) заради тяхната социопатия (снимката е опит за доказване на противното), която често пъти има тежки проявления (например въпросната статия).

Продължаваме нататък. Какво четем още:

Другият тип е Тъжен гей […]. Тук неудовлетвореността произтича от объркана сексуалност, неколкократни неуспешни опита за отслабване, жалък личен живот, акне, мазна коса.

Гледаме снимката:

Колко тъга има скрита в тези влажни като на млеконадойна крава очи… Кажи го бе, Зюмбюлев, ние ще те разберем. Кво пък толкова, ще станеш известен като първият в България некадърен педераст първи заместник-главен редактор на пършив всекидневник. Поглеждаме по-горната снимка и веднага лъсва истината с отслабването и неуспехите в областта. Жалкият личен живот е ясен – кариерата е на първо място. Вечер „мечтае за мъжки дупета“, както е написал в статията си.

Защо колегата […] кара Мазерати, а аз имам само заеми?

Елементарно, Зюмбюлев. Казах ти го по-горе, а и колегата ти го е казал – защото си некадърен. Защото с тази евтина журналистика никога няма да спечелиш „Пулицър“. Защото некадърните ти статии генерират само негативни коментари, затова си толкова озлобен. Капиш? Що не се пробваш в някоя фирма за комунални услуги, може да си по-ефективен… Ама преди туй вземи изкарай една терапия при Мадлен Алгафари, която си цитирал, дано ти е от полза.