Categories
Кино

Exam

Нямам представа дали през 2009 в българските кина се е въртял филмът „Exam“, но съм по-склонен да се обзаложа, че не. Защото не е от масовите и касови филми, пълни с известни артисти и около които да се е вдигал шум преди и след премиерата. Нямам представа дали и как заглавието е било превеждано на български, би трябвало да е „Изпит“ или нещо от сорта.

Exam„Exam“ е от онази изключително рядка порода филми, която се развива в необичайно малко (често затворено) пространство, възползва се максимално от него и проследява изменението и развитието на характерите и реакциите на героите в състояние на стрес. Такъв филм беше преди много години „Телефонна клопка“, а от по-близкото минало – „Измръзнали“. Вероятно и други, за които в момента просто не се сещам.

8 души, видимо различни (и по бигбрадъровски – с различни и несъвместими или трудносъвместими характери) и финалният тест, който ще определи кой ще бъде назначен на работа след като времето свърши. Правилата са ясни или поне така изглежда в началото.

Какъв е единственият отговор на привидно незададен въпрос? До къде сте готови да стигнете, за да получите желаната работа?

Без абсолютно никакви колебания още докато финалните надписи се точеха по екрана, гласувах с 8/10 в imdb и почти със сходна оценка в Goodfilms. Защото ми хареса идеята, реализацията, напрежението, което се усилваше непрекъснато с намаляването на времето до края.

Може да съм прекалил с четенето на Фуко, та идеите му за надзор и контрол да ми допадат във всичките им проявления. Може да е заради друго, но филмът наистина ме замисли за границите и за реакциите на хората в стресови ситуации. За сътрудничеството и за готовността да се бориш с конкурентите. И за цената, която плащаме за всеки избор.

Exam cast

Categories
Кино Литература

Cloud Atlas / Облакът Атлас

Нелепо е у нас книгите, довели до създаването на кино шедьоври, да се появяват едва след успеха на филма. Или никога да не достигнат до българския читател, ако филмът просто не струва. Романът „Облакът Атлас“ на Джон Мичъл излиза през 2004 и печели доста награди. Непонятно е защо едва след премиерата на филма малко издателство дръзва да го предложи на българския пазар, разчитайки не на литературните заслуги и постижения, а на филмовата екранизация. (романът се предлага на български под шапката на издателство „Прозорец“, струва 16 лв и, разбира се, вместо оригиналната корица, разчита да привлича допълнително вниманието с постера на филма. От доста време в Хеликон се предлага на английски, също на поносима цена.)

За филма „Облакът Атлас“ бях писал, че ще е грандиозен, след като изгледах трейлъра. Дали провал или успех, това от него нямаше как да се каже. Сега вече знам кое от двете е.

Романът, за който бях чувал няколко пъти, но така и не ми беше попадал доскоро, е достатъчно провокативен (доколкото успях да изчета от него), че съвсем заслужено авторът твърди, че е нефилмируем – шестте истории, които описва, са на пръв поглед далечни и несвързани, с голям брой герои и действие, разпръснато между векове и континенти.

Всички са свързани. Всичко е свързано. Това е подзаглавието на филма и на тази взаимосвързаност ставаме свидетели по време на 172-минутния филм, както и по време на романа. В романа всяка история бива прочетена или разказана от главния герой в следващата. И във филма това е застъпено, но тази връзка между тях е най-незначителната, както се оказва.

две реплики, от две различни истории, доволно достатъчно отделени времево една от друга (за съжаление – на английски, защото не успях да открия къде са в романа при бързото му прелистване):

Сонми-451: „…from womb to tomb, our lives are not our own…“

Госпожа Хоръкс: „Our lives are not our own. We are bound to others. Past and present. And by each crime and every kindness, we birth our future.“

Поради особености на структурата си (всяка история е разказана по различен начин), романът е претърпял известна промяна, когато е подготвян сценарият. Това не намалява удоволствието, в никакъв случай, дори напротив – предлага почти същото, пречупено през призмата на друго изкуство, с неговите изразни средства и похвати. Дотолкова филмът преосмисля романа и режисьорите са направили дълбока дисекция и са го осмислили при създаването на сценария, че е на практика съвсем различн продукт. Екранизацията едно към едно няма как да е успешна. Защото историите в романа следват една след друга, като всяка изведнъж прекъсва в ключов момент. Първата дори буквално свършва в средата на изречението. Това за незапознатите в началото изглежда като грешка на издателство/печатница, а не като похват, но е супер готино. Когато Първите пет истории свършат неочаквано, шестата следва цялата. След което всичко се обръща и всяка от историите започва отзад напред да разказва продължението, довеждайки я до финал. И когато затворите книгата, осъзнавате, че сте приключили там, откъдето сте започнали – с края на първата история (която не е рамков разказ, каквато е историята на Шехерезада и Шахриар в „Хиляда и една нощ“!)

Грубо, структурата на романа изглежда така: 1-2-3-4-5-6-5-4-3-2-1

Това няма как да бъде успешно на кино. Затова брат и сестра Уашовски, заедно с Том Тиквер, разчупват структурата и всички истории се развиват паралелно, но все така фрагментирано, прескачайки от история в история.

Не искам да разказвам шестте истории, нито да разкривам главни герои и сюжетни нишки. То всъщност героите не са герои, персонажи, в смисъла, в който сме свикнали да си ги представяме, а отделни типове характери, подложени на изпитания на моралните ценности в различна епоха (това обяснява защо всички водещи актьори и актриси играят повече от една роля – те не представят отделни персонажи, а характерите им).

Още докато гледах филма (защото книгата я докарах донякъде, след което спрях, защото стана ясно, че излиза и на български) имах странното усещане, че гледам пиеса на Шекспир. В пиесите на Шекспир единствено съм срещал „развлечение за всеки“, по нещичко за всеки отделен зрител – от дребните занаятчии до висшите особи в кралския двор, за всеки има по нещичко, което да припознае за свое или се отнася до него. Съвсем ясно припознах два момента като свои:

  • „Недочетената книга е като незавършена любовна история.“ пише Робърт Фробишър до Руфъс Сискмит, сякаш да ми напомни, че трябва на всяка цена да дочета романа.
  • Вторият момент не успях да открия в книгата, но във филма звучеше горе-долу по следния начин: „Имах една приятелка, която ме караше да чета Кастанеда.“

Филмът несъмнено ще привлече повече внимание и повече хора ще го гледат, отколкото ще прочетат романа, за съжаление. Въпреки това филмът е изключително добре реализиран, в ролите виждаме изключителните изпълнения на Джеймс Д’Арси, Бен Уишоу, Ксун Зу, Джим Стърджис, Хю Грант, Кийт Дейвид, Джим Броудбент, Хюго Уийвинг, Холи Бери, Том Ханкс, Сюзан Сарандън, Дууна Бай, Дейвид Гиаси. Зад камерите са Джон Тол, Франк Грибе, които очевидно много добре си разбират от работата. За Уашовски и Тиквер няма никакво съмнение. Първите навремето ни отнесоха главите с Матрицата, вторият познаваме от „Run Lola Run“. Има го моментът, в който подлъгани от надписа „от създателите на Матрицата“, тълпи неориентирани зомбита близат в салона в очакване на доза „още от същото“. Сори, филмът въобще не разчита на супер-дупер ефекти, а за да разкрие потенциала си е нужно солидно количество мозък и правилното му използване (реално и Матрицата засягаше доста теми за размисъл, напр. теориите за социален контрол на Мишел Фуко и Жан Бодрияр, но зомбитата гледаха екшъна и ефектите, без да обръщат внимание на сериозните неща. Тук не става така.). Да, много теми от „Матрицата“ се прокрадват и тук, няма как да не се направи връзката или някой да има съмнения, че това са Уашовски.

И за филма, и за романа мога да изпиша още много, при това все положителни неща. Вероятно единственото, което ми направи впечатление и може да се нарече донякъде негативно, е финалът на филма и то единствено защото няма друга планета, годна за живот толкова близо до Земята, че тя да е толкова отчетливо видима в нощното небе. Иначе всичко друго си беше бижу.

Силно препоръчвам да не се лишавате и от двете, без значение реда, но предвид че филмът все още се върти в кината, вероятно е по-добрата идея да започнете от него – усещането при гледането му в киносалон е различно, емоциите са по-силни… А ако нямате проблем с разкриване на елементи от сюжета, прочетете и ревюто на романа в Книголандия.

В imdb гласувах с деветка за филма. Със сигурност ще го изгледам още няколко пъти, когато излезе на DVD.

Categories
Кино

В очакване на Клетниците

На 4 януари 2013 (ако светът не вземе, че свърши преди това) е премиерата (за България) на филма „Клетниците“. Предполага се, че читателите, достигнали дотук, знаят за романа и са го чели поне веднъж в живота си. Ако някой е пропуснал, тихомълком да навакса.

КлетницитеLes Misérables“ няма да е класическа екранизация на романа. Предполага се, че всички (вече) са чели, познават сюжет, герои, действие, гледали са поне една от многобройните екранизации от последните години или някоя от телевизионните адаптации.

Вместо това ще е мюзикъл и Том Хупър (режисьорът) ще разчита освен на актьорския талант на имена като Хю Джакман (Жан Валжан), Ръсел Кроу (Жавер), Ан Хатауей (Фантин), Саша Коен, Хелена Бонъм Картър (семейство Тенардие)…, и на певческия им талант. Ролята на Козет е поделена между две актриси – малката се играе от Изабел Алън, докато порасналата – от Аманда Зейфрид.

Очертава се да е супермащабна продукция. А най-хубавото е, че кастът изглежда поразително и съвсем точно пасва на представите ми за героите. Вижте:

Вече има трейлър, които допълнително да нажежава очакването.

Лично аз нямам търпение. От доста време е в списъка ми с филми за гледане в imdb и вече искам да се потопя в атмосферата. Ето и едно видео, в което главните виновници разказват малко повече за продукцията.

Categories
Кино

Заразяване / Contagion

ЗаразяванеВероятността да сте пропуснали „Заразяване“, когато е бил въртян по кината, е огромна. Не е от филмите, които привличат зрителския интерес, въпреки всички големи имена, които участват в него.

Гуинет Полтроу, Мат Деймън, Лорънс Фишборн, Джъд Лоу, Марион Котийар, Кейт Уинслет, Анна Джейкъби-Херон… Е, Лорънс Фишборн през цялото време ми се струваше, че не знае в кой филм участва, та си го караше все едно е някакво продължение на CSI, но това не беше непременно лошо.

Подзаглавието „Страхът ни обзема най-бързо“ е превод на английското „Nothing spreads like fear“. Всъщност това беше нещото, което в комбинация със заглавието, ме привлече към филма. Напомни ми за филма „Зараза(с Дъстин Хофман, Рене Русо, Морган Фрийман, Кевин Спейси и Куба Гудинг Младши) и очаквах нещо такова като сюжет – умишлено не прочетох за какво иде реч, нито пък (доколкото си спомням) гледах трейлъра. Добавих го в списъка си с филми за гледане и зачака момента. До вчера, когато му дойде времето.

Малко е странно да видиш как машината на Холивуд е задвижена в полза на PR кампания и пропаганда. Странно е да гледаш филм, който е по-скоро документален или научно-популярен, отколкото сценарна измислица. Странно е точно Холивуд да произвежда такива филми, но този определено не е изключение – в списъка ми се мъдри и друг подобен, който се очаква да хвърли яснота и светлина върху преследването на Осама бин Ладен след 11 септември… Нелепо е, особено в година и време на избори.

„Заразяване“ проследява какво и как се случва, когато плъзне нова зараза. Умират хора, тук – доста. Когато бройката започне да нараства значително, общественото недоволство и размирици се увеличават, настава хаос. Машината е тромава и неефективна, а и проучването отнема време, което значително се увеличава, за да се произведе и разпространи ваксина… Филм за опитите ако не да се изопачава и прикрива истината, то поне тя да не се разпространява. За желанието на будните граждани да я търсят и използват понякога не точно в полза на останалите…

„Блогването не е писане. Това са графити с пунктуация.“

Това е реплика, отправена към героя на Джъд Лоу, който се представя за „независим журналист“ и е в непрекъснато търсене на истината около вируса. Холивуд срещу блогърите и онлайн разпространението на информацията. Ролята на Лоу е много добра, може би най-добрата от всички, но и най-почернената… Невъзможността за контролиране на Интернет и информацията, която се публикува, изглежда е трън в задника на мнозина.

Филм, в който не гледах сюжета, защото той е ясен – умират хора в геометрична прогресия, има дълбоката драма и загубата на близки, разбитото семейство… а за финал – американците се справят със ситуацията и заразата, защото са най-супер-дупер. Филм, в който участват толкова много герои, че в един момент преставаш да следиш историята на всеки и се улавяш, че частното е по-объркващо и следиш общото, цялостната картина, защото само тя има значение. Филм, в който историята започва от Ден 2 и продължава напред – за да е все пак филм на Холивуд, не на Дискавъри…

Първоначално оценката ми беше 7/10, но после я поправих на 6/10, за да е по-реална.

По ирония на съдбата днес научих, че е плъзнала нова болест, подобна на СПИН

Categories
Кино

Последните няколко смотани филма, които гледах

По-долу следват 5 филма, които гледах в последно време и за които не си струва да се отделя място за всеки – в отделна публикация, та затова са накуп, обединени в една. По-скоро като бележка към себе си, че съм ги гледал и да се опитвам да избягвам (и да не гледам) филми само заради някой актьор или актриса, които участват в тях.

Доброто и злото

Знаем, че на света има добро, но има и зло. Знаем също, че двете взаимно се изключват, както знаем, че добрият вид на мушкатото изключва препикаването му. Има светлина, има и мрак; богът-демиург има своят противник в лицето на тъмните сили, най-често самият дявол.

Хората, по презумпция, се раждат като чеда на светлината, на доброто, бога-творец… И от тях се очаква да ги подкрепят и вярват в тях. Ако не го правят, започват куп беди (както и купища книги, филми, песни и пр. продукти, които да носят приход на авторите/създателите им…).

Два филма гледах такива:

Shelter

ShelterShelter“ разказва какви гадости могат да те сполетят ако изгубиш вярата си в доброто, светлината, правия път, бога… Филмът е с Джулиан Мур, та затова го гледах. И доколкото тя беше много добра в изпълнението на ролята си, толкова пък филмът издишаше като цяло.

Започва обещаващо като психологически трилър, но по някое време нещата така се осират, че филмът завършва като посредствена свръхестествена вуду боза, в която пролуките са много ясно видими, а тропоската е с бял конец. Пример – при наличието на мобилни телефони, тъпата патица, която иначе е психиатър, сиреч – начетена, шофира през половината град, за да направи нещо, което иначе може да се свърши за секунди с едно просто обаждане от мобилния.

3/10 и му е много.

The Rite

The RiteРитуалът“ беше в списъка ми с филми за гледане заради Антъни Хопкинс. Противопоставянето на човек на вярата срещу човек на науката не е нещо ново, но е някак увлекателно. Тук особено интересно беше, че и двамата са служители на църквата. Ако беше спестен елементът, в който виждаме дявола, можеше да бъде по-гледаемо. Иначе филми за екзорсизъм има бол, тоя е поредния, който освен с Антъни Хопкинс, с друго не блести.

4/10 със зор.

John Carter

Джон КартърНе съм чел „Марсианска принцеса“, а и не гледах „Джон Картър“ на 3D или IMAX. Вероятно затова не успях да го харесам. Ако е трябвало да е зрелище, визуално пиршество от ефекти, то това никак не личеше без 3D.

Освен това и историята не беше нещо особено впечатляваща – белият досадник се пръква от нищото на МарсБарзум в центъра на тамошната война, за да се включи на страната на доброто (при все че на Земята отказа да се включи в гражданската война) и накрая да се ожени за дъщерята на вождакраля. В „Аватар“ поне беше по-интересно представена, а и имаше моментът, в който земляните не могат да дишат и не се адаптират лесно на чужда планета.

Гледах го, защото ми беше препоръчан. Не разбрах кое точно му е препоръчителното…

Със зор – 4/10, Джон Картър. И дано Дисни не решат да филмират и останалите 10 романа от поредицата… Щото докато ги филмират всичките и децата, за които вероятно е насочен филмът ще са пораснали и ще им е безинтересен.

The Hunger Games

Гледах го, защото останах с впечатлението, че ми беше препоръчан. Не смятах да го гледам, защото не съм точно фен на филмите, около които се вдига много МНОГО шум и има големи билборди, които го рекламират. Оказа се, че нищо нямаше да загубя, ако не го бях гледал – не съм почитател на Биг Брадър, пък бил той и от бъдещето.

Тройка (от 10).

Battleship

Бойни кораби“ е от оная група филми, които чат-пат се пръкват, за да поддържат висок морала на средностатистическия и неособено интелигентен американец. Такива филми не блестят с особено силен сюжет, нито актьорска игра, нито нищо. Единственото важно е гордо да се вее американският флаг на финала, когато американците са победители. Видите ли, американците са най, ама най… И само американци (е, с помощта на Сън Цу и „Изкуството на войната“) могат с помощта на кораб, стоял 70 години на пристан и служещ за музей, да изтрепят де що има извънземна гад, въоръжена със супер-мега-ултра-турбо технологии и оръжия заплашваща да унищожи човечеството. Да не говорим, че същите тия извънземни са пропътували разстоянието от на майната си до Земята и изведнъж се оказват без връзка с кораба-майка и разчитат за землянски технологии, за да осъществят контакт. И е поредният глупав филм, в който съществата са с хуманоидна форма. Никой не се замисля защо тогава Слънцето ни им пречи, та трябва да носят каски-„слънчеви очила“… които пък си носят от вкъщи… Ама толкова е нелепо, че чак дрънка. Става за кино, заради ефектите. Иначе е тотална космата боза. С Лиъм Нийсън и, да, с Риана. Толкоз пари, хвърлени на вятъра, за нещо, което като деца играехме и наричахме „морски шах“…

4/10