Categories
Кино

В очакване на Клетниците

На 4 януари 2013 (ако светът не вземе, че свърши преди това) е премиерата (за България) на филма „Клетниците“. Предполага се, че читателите, достигнали дотук, знаят за романа и са го чели поне веднъж в живота си. Ако някой е пропуснал, тихомълком да навакса.

КлетницитеLes Misérables“ няма да е класическа екранизация на романа. Предполага се, че всички (вече) са чели, познават сюжет, герои, действие, гледали са поне една от многобройните екранизации от последните години или някоя от телевизионните адаптации.

Вместо това ще е мюзикъл и Том Хупър (режисьорът) ще разчита освен на актьорския талант на имена като Хю Джакман (Жан Валжан), Ръсел Кроу (Жавер), Ан Хатауей (Фантин), Саша Коен, Хелена Бонъм Картър (семейство Тенардие)…, и на певческия им талант. Ролята на Козет е поделена между две актриси – малката се играе от Изабел Алън, докато порасналата – от Аманда Зейфрид.

Очертава се да е супермащабна продукция. А най-хубавото е, че кастът изглежда поразително и съвсем точно пасва на представите ми за героите. Вижте:

Вече има трейлър, които допълнително да нажежава очакването.

Лично аз нямам търпение. От доста време е в списъка ми с филми за гледане в imdb и вече искам да се потопя в атмосферата. Ето и едно видео, в което главните виновници разказват малко повече за продукцията.

Categories
Кино

Заразяване / Contagion

ЗаразяванеВероятността да сте пропуснали „Заразяване“, когато е бил въртян по кината, е огромна. Не е от филмите, които привличат зрителския интерес, въпреки всички големи имена, които участват в него.

Гуинет Полтроу, Мат Деймън, Лорънс Фишборн, Джъд Лоу, Марион Котийар, Кейт Уинслет, Анна Джейкъби-Херон… Е, Лорънс Фишборн през цялото време ми се струваше, че не знае в кой филм участва, та си го караше все едно е някакво продължение на CSI, но това не беше непременно лошо.

Подзаглавието „Страхът ни обзема най-бързо“ е превод на английското „Nothing spreads like fear“. Всъщност това беше нещото, което в комбинация със заглавието, ме привлече към филма. Напомни ми за филма „Зараза(с Дъстин Хофман, Рене Русо, Морган Фрийман, Кевин Спейси и Куба Гудинг Младши) и очаквах нещо такова като сюжет – умишлено не прочетох за какво иде реч, нито пък (доколкото си спомням) гледах трейлъра. Добавих го в списъка си с филми за гледане и зачака момента. До вчера, когато му дойде времето.

Малко е странно да видиш как машината на Холивуд е задвижена в полза на PR кампания и пропаганда. Странно е да гледаш филм, който е по-скоро документален или научно-популярен, отколкото сценарна измислица. Странно е точно Холивуд да произвежда такива филми, но този определено не е изключение – в списъка ми се мъдри и друг подобен, който се очаква да хвърли яснота и светлина върху преследването на Осама бин Ладен след 11 септември… Нелепо е, особено в година и време на избори.

„Заразяване“ проследява какво и как се случва, когато плъзне нова зараза. Умират хора, тук – доста. Когато бройката започне да нараства значително, общественото недоволство и размирици се увеличават, настава хаос. Машината е тромава и неефективна, а и проучването отнема време, което значително се увеличава, за да се произведе и разпространи ваксина… Филм за опитите ако не да се изопачава и прикрива истината, то поне тя да не се разпространява. За желанието на будните граждани да я търсят и използват понякога не точно в полза на останалите…

„Блогването не е писане. Това са графити с пунктуация.“

Това е реплика, отправена към героя на Джъд Лоу, който се представя за „независим журналист“ и е в непрекъснато търсене на истината около вируса. Холивуд срещу блогърите и онлайн разпространението на информацията. Ролята на Лоу е много добра, може би най-добрата от всички, но и най-почернената… Невъзможността за контролиране на Интернет и информацията, която се публикува, изглежда е трън в задника на мнозина.

Филм, в който не гледах сюжета, защото той е ясен – умират хора в геометрична прогресия, има дълбоката драма и загубата на близки, разбитото семейство… а за финал – американците се справят със ситуацията и заразата, защото са най-супер-дупер. Филм, в който участват толкова много герои, че в един момент преставаш да следиш историята на всеки и се улавяш, че частното е по-объркващо и следиш общото, цялостната картина, защото само тя има значение. Филм, в който историята започва от Ден 2 и продължава напред – за да е все пак филм на Холивуд, не на Дискавъри…

Първоначално оценката ми беше 7/10, но после я поправих на 6/10, за да е по-реална.

По ирония на съдбата днес научих, че е плъзнала нова болест, подобна на СПИН

Categories
Кино

Последните няколко смотани филма, които гледах

По-долу следват 5 филма, които гледах в последно време и за които не си струва да се отделя място за всеки – в отделна публикация, та затова са накуп, обединени в една. По-скоро като бележка към себе си, че съм ги гледал и да се опитвам да избягвам (и да не гледам) филми само заради някой актьор или актриса, които участват в тях.

Доброто и злото

Знаем, че на света има добро, но има и зло. Знаем също, че двете взаимно се изключват, както знаем, че добрият вид на мушкатото изключва препикаването му. Има светлина, има и мрак; богът-демиург има своят противник в лицето на тъмните сили, най-често самият дявол.

Хората, по презумпция, се раждат като чеда на светлината, на доброто, бога-творец… И от тях се очаква да ги подкрепят и вярват в тях. Ако не го правят, започват куп беди (както и купища книги, филми, песни и пр. продукти, които да носят приход на авторите/създателите им…).

Два филма гледах такива:

Shelter

ShelterShelter“ разказва какви гадости могат да те сполетят ако изгубиш вярата си в доброто, светлината, правия път, бога… Филмът е с Джулиан Мур, та затова го гледах. И доколкото тя беше много добра в изпълнението на ролята си, толкова пък филмът издишаше като цяло.

Започва обещаващо като психологически трилър, но по някое време нещата така се осират, че филмът завършва като посредствена свръхестествена вуду боза, в която пролуките са много ясно видими, а тропоската е с бял конец. Пример – при наличието на мобилни телефони, тъпата патица, която иначе е психиатър, сиреч – начетена, шофира през половината град, за да направи нещо, което иначе може да се свърши за секунди с едно просто обаждане от мобилния.

3/10 и му е много.

The Rite

The RiteРитуалът“ беше в списъка ми с филми за гледане заради Антъни Хопкинс. Противопоставянето на човек на вярата срещу човек на науката не е нещо ново, но е някак увлекателно. Тук особено интересно беше, че и двамата са служители на църквата. Ако беше спестен елементът, в който виждаме дявола, можеше да бъде по-гледаемо. Иначе филми за екзорсизъм има бол, тоя е поредния, който освен с Антъни Хопкинс, с друго не блести.

4/10 със зор.

John Carter

Джон КартърНе съм чел „Марсианска принцеса“, а и не гледах „Джон Картър“ на 3D или IMAX. Вероятно затова не успях да го харесам. Ако е трябвало да е зрелище, визуално пиршество от ефекти, то това никак не личеше без 3D.

Освен това и историята не беше нещо особено впечатляваща – белият досадник се пръква от нищото на МарсБарзум в центъра на тамошната война, за да се включи на страната на доброто (при все че на Земята отказа да се включи в гражданската война) и накрая да се ожени за дъщерята на вождакраля. В „Аватар“ поне беше по-интересно представена, а и имаше моментът, в който земляните не могат да дишат и не се адаптират лесно на чужда планета.

Гледах го, защото ми беше препоръчан. Не разбрах кое точно му е препоръчителното…

Със зор – 4/10, Джон Картър. И дано Дисни не решат да филмират и останалите 10 романа от поредицата… Щото докато ги филмират всичките и децата, за които вероятно е насочен филмът ще са пораснали и ще им е безинтересен.

The Hunger Games

Гледах го, защото останах с впечатлението, че ми беше препоръчан. Не смятах да го гледам, защото не съм точно фен на филмите, около които се вдига много МНОГО шум и има големи билборди, които го рекламират. Оказа се, че нищо нямаше да загубя, ако не го бях гледал – не съм почитател на Биг Брадър, пък бил той и от бъдещето.

Тройка (от 10).

Battleship

Бойни кораби“ е от оная група филми, които чат-пат се пръкват, за да поддържат висок морала на средностатистическия и неособено интелигентен американец. Такива филми не блестят с особено силен сюжет, нито актьорска игра, нито нищо. Единственото важно е гордо да се вее американският флаг на финала, когато американците са победители. Видите ли, американците са най, ама най… И само американци (е, с помощта на Сън Цу и „Изкуството на войната“) могат с помощта на кораб, стоял 70 години на пристан и служещ за музей, да изтрепят де що има извънземна гад, въоръжена със супер-мега-ултра-турбо технологии и оръжия заплашваща да унищожи човечеството. Да не говорим, че същите тия извънземни са пропътували разстоянието от на майната си до Земята и изведнъж се оказват без връзка с кораба-майка и разчитат за землянски технологии, за да осъществят контакт. И е поредният глупав филм, в който съществата са с хуманоидна форма. Никой не се замисля защо тогава Слънцето ни им пречи, та трябва да носят каски-„слънчеви очила“… които пък си носят от вкъщи… Ама толкова е нелепо, че чак дрънка. Става за кино, заради ефектите. Иначе е тотална космата боза. С Лиъм Нийсън и, да, с Риана. Толкоз пари, хвърлени на вятъра, за нещо, което като деца играехме и наричахме „морски шах“…

4/10

Categories
Кино

Game Change

Game ChangeGame Change. Джулиан Мур като Сара Пейлин и изборите за президент на САЩ през 2008.

Беше ми в списъка за гледане още откакто беше обявено, че Джулиан Мур е избрана за ролята. Нямах никакви съмнения, че тя ще се справи и ще успее да се мушне без проблем в кожата на Пейлин. Не очаквах филмът да се завърти по кината, нито пък скоро – по телевизията. Затова го гледах по втория начин (има го в Арена, без субтитри). Не е от масовите и касови филми, които дърпат към салона малко и голямо. Няма някакви специални ефекти и гръмки рекламни кампании.

Е, не съм се лъгал. Джулиан Мур наистина е безупречна. Не съм очаквал, както не очаквах и в „Желязната лейди“, между впрочем, 1:1 историческа достоверност, а по-скоро ми беше интересно да следя как голямата игра променя „просто Сара от Аляска“, как това се отразява на поведение, начин на мислене, начин на живот…

Sarah Palin & Julianne Moore

Докато не започна филмът не подозирах кои са партньорите на Джулиан Мур и бях повече от приятно изненадан да видя Уди Харелсън и Ед Харис в ролите респ. на съветника-стратег на кампанията Стив Шмит и кандидата за президент Джон Маккейн. Бях забравил колко зверски добър актьор е Уди Харелсън. Ед Харис – също, макар неговото екранно време да е по-малко.

Julianne Moore as Sarah PalinWoody Harrelson as Steve SchmidtEd Harris as John McCain

Още по-изненадващо (приятно) беше да зърна ей тази приятелска муцуна.

Много добро решение е да бъдат използвани реални архивни кадри от кампанията на Барак Обама като конкурент на Маккейн. Така усещането е още по-реално, защото Барак Обама е себе си, а не е пресъздаден от актьор. А и сюжетът беше така извъртян, че да няма реална необходимост от актьорска намеса. Може би по време на кампанията Маккейн и Пейлин са комуникирали повече, отколкото това е показано – във филма сякаш се натрапва тоталния „disconnect“ между двамата и общуването им чрез посредници (най-често чрез стратега Стив).

Хареса ми. Не съм чел доколко е исторически коректен, но то и няма как реално да бъде, защото показва неща, които едва ли от щаба биха издали, защото са се случвали при закрити врата. Не това е важното, а и аз не търсех запознаване с действителността, макар познанията ми за тази кампания да не са чак толкова големи и задълбочени. Изследвах промяната у Пейлин, играта на Джулиан Мур и Уди Харелсън… това ми беше повече от достатъчно. За всичко останало има Уикипедия и други източници на информация.

Колкото до Сара Пейлин… тя вероятно би намразила филма (ако реши да го гледа).

Сложих оценка 8/10.

Categories
Кино

Утроба / Womb

УтробаWomb („Утроба“) е филмът, който вероятно бихте пропуснали – защото вероятно не се е въртял по кината или защото около него не се е вдигал шум. А е от филмите, които си струва да се изгледат, защото повдигат интересни въпроси за размисъл. Има за какво да се хване човек.

И аз не знаех, че съществува. Гледах го, защото е с Ева Грийн и попаднах на него като разглеждах филмографията ѝ в imdb. Така преди време открих и Perfect Sense, а сега за втори път виждам Ева Грийн извън характерното за нея излъчване (на кучка, на което последно попаднах в недоразумението Dark Shadows).

Всъщност Womb се оказа много добра психологическа драма. Действието се развива ако не в наши дни, то в съвсем близкото бъдеще, когато клонирането на хора не е забранено.

Драмата се завърта около Ребека (Ева Грийн) и Томас (Мат Смит) и отношенията между тях. Приятелството от детство прераства в любов, която бива прекратена заради инцидент, в който Томас загива. Ребека зачева клонинг на Томас и оттук насетне започват да се объркват нещата (ама истински!) – защото докато Томас расте, Ребека е все по-объркана в чувствата си – дали изпитва обичта на майка или това е любовта към (изгубения) любим човек?

Филм за едни такива дребни неща като привличане, любов и обич, за разликата между двете, за ревността… А е и от онази група филми, в които не са ти нужни 20 артиста, за да се случи действието – достатъчни са двама, за да има конфликт. И къща на брега на морето.

Womb

Ева Грийн прави изключително силна и различна роля, която трябва да се види и да служи за пример на нашите „звезди“ от ТВ сериали, които не снимат на открито, защото ги кацат кълвачи.

Препоръчвам го, макар накрая да му сложих оценка 7/10.

Categories
Кино

Dark Shadows / Тъмни сенки

Подлъгах се да изгледам „Тъмни сенки“ след като видях, че Ева Грийн е в каста. Освен нея, във филма участват и Мишел Пфайфър, Хелена Бонам Картър, Джони Деп, Бела Хийткоут, Джаки Ърл Хейли и някои други. Режисьор е Тим Бъртън.

Ето трейлър:

По-късно, вече след като бях изгледал филма разбрах, че той всъщност е римейк на сапунена опера със същото име, излъчвана в Щатите в края на 60-те и началото на 70-те. Това донякъде оправдава и обяснява както слабия филм, който се е получил, така и глупавия сюжет. Още преди да гледам имах усещането, че ще остана разочарован. Е, оценката ми е твърдо 3/10.

Ето защо:

Не съм много запознат с хорър културата преди средата на 80-те, но оттогава насам вампирските истории доста са еволюирали – книги, филми, компютърни игри… И не в един и два филма сме гледали как вампири и върколаци са смъртни врагове. А тук, водени от общата кауза – защита на семейните ценности, – загърбват враждата си (която за удобство просто не съществува) и се съюзяват срещу вещица, която е истинският враг в случая. Ъ-ъ-ъ!

Отделно че историята с върколака изглежда като пришита с бял конец – през целия филм въобще не се споменава наличието на такива създания, а накрая, в сюблимен момент се появява като DEUS EX MACHINA, за да внесе ред и справедливост и да наклони везната и хода на историята в правилна посока.

Злата вещица не е сбръчкана старица, която живее в къща на кокоши крака насред гората, не! И не, не Мишел Пфайфър е вещицата, въпреки че изглежда (и е!) много остаряла. Може да е грим, но се съмнявам, предвид че тя отдавна не е в първа младост (помните как изглеждаше като Жената-котка в „Батман“, отново на Бъртън, нали?). Не, злата вещица е Ева Грийн, която във филма е руса вечномлада кучка (ела бейби, напляскай ме, че съм ти свалил филма от торент! 🙂 ), а Пфайфър влиза в роля на майката. Хелена Бонам Картър (която е жена на Бъртън и която помним още от Боен Клуб, Марла, ю ноу…) е шантавата докторка с идеи за безсмъртие.

При все че съм фен на Бъртън и световете, които създава, този не успя да ме грабне. Целият филм изглежда на прага на анимацията. Почти като нарисуван. Да, знам че е похват от творчеството на Бъртън, но този изглеждаше значително по-шантаво, отколкото бях готов да понеса. То не беше грим, то не бяха перуки, костюми, декор… Не съм почитател на такива филми. Вероятно затова и нагласата ми беше негативна още преди да седна да го гледам. Просто не е мойто кино това. И се жертвах само заради Ева Грийн. Което нямаше да ми се случи, ако за ролята на Анджелика бяха избрали Ан Хатауей или Линдзи Лоън. И двете изглеждат твърде кифленски обаче, за да бъдат избрани за тази роля. Тя и Ева Грийн не е май най-точното попадение, но поне сме свикнали да я виждаме и приемаме като кучка (с едно изключение).

До едно време си мислех, че филът е предназначен за по-млади зрители. Като Хари Потър, може би. Но наличието на няколко сцени с ясна насоченост за възрастните набързо разкараха тази ми мисъл от главата – твърде много се акцентираше върху тях, че да не предизвикат интереса, любопитството и вниманието на децата. Чудно как бихте обяснили на хлапето си яркочервената прашка на Ева Грийн върху лицето на Барнабас Колинс, затворен в ковчега…

Иначе филмът повдига въпроси по теми като вечна (споделена и не-) любов, желанието за промяна, за спечелване сърцето на избрания/ата, отказ от безсмъртие в името на любовта и желание за и домогване до безсмъртие… Но само ги повдига…

Ето някои хубавци на промо-плакатите за филма. По-големи версии на снимките – след щракване върху малките.
Джони ДепЕва ГрийнМишел ПфайфърХелена Бонам КартърБела Хийткоут

А накрая, когато злата вещица е счупена и се разпада, а принцът цуне жабата (или жабокът – принцесата)… енддейливдхепилиевърафтъра е малко странен и неочакван… щото единият от двамата е мноооооого силно омагьосан 😀 .

И евърафтъра става форевърафтър.

Става загледане само заради някой/някои от участниците и/или режисьора – всички се справят добре със задачите си. Ако причината да го гледате е друга, то разочарованието ще е пълно.