Categories
Facebook

Facebook Comments – кому е нужно?!

Loading

Facebook logo

Facebook продължава с опитите да колонизира мрежата. След въвеждането на бутона „Харесва ми“, и инструментите за „споделяне във Facebook“ и „Влизане чрез Facebook“, сега идва ред да се опитат да сложат ръка и на коментарите, които потребителите оставят в сайтовете. Tака Facebook ще могат да продължат да се разпрострат извън домейна си в опитите да събират максимално много информация за потребителите и да попълват техните т.нар. Social graph и Interests graph. Новината беше първо споделена в CNet от Каролин Маккарти и бързо беше разпространена из много сайтове, предизвиквайки сериозен шум сред потребителите.

Facebook разработват съществуващата си система за коментари и до няколко седмици планират да я направят конкурентна на платформите, които някои фирми предлагат за управление на коменатри — Disqus (задвижва коменатрите в този блог), Echo, IntenseDebate и LiveFyre. Въпреки че има време до пускането на проекта, от Facebook вече търсят големи медии и блогове, които да интегрират подобрената платформа.

Предполага се, че потребителите ще могат да публикуват коментара си както в сайта, така и на стените си, за да могат да привличат (от Facebook) още повече коменатри към материалите. Освен чрез сметката от Facebook, потребителите ще могат да се идентифицират и чрез сметките си в Google, Yahoo или Twitter. Това повдига въпроса как ще го постигнат, предвид недобрите отношения между Facebook и тези услуги.

С бутона за харесване и споделяне, Facebook се превърнаха в система за споделяне на съдържание и препратки и съдържание. Логичното и естествено продължение на експанзията им беше, да опитат да се наложат и на друг фронт. Подобряването на услугата за коментари (която несъмнено ще включва и тези две услуги, както и ред други нововъведения) ще им помогне да привлекат още потребители в сайта си, а сайтовете, които са интегрирали системата, ще спечелят по-голяма публичност на материалите си. Очаквано беше Facebook да се прицелят в ниша, в която са се настанили малки и нови фирми, които сега започват бизнеса си. Но според мен не е добра идея да копират модела на тези фирми, а да измислят свои нови решения. Това доведе до неуспеха на Facebook Questions (Quora е по-добрата услуга, разработена от startup) и Facebook Places (Foursquare си остава безспорен лидер). Затова и очакванията са и този път опитът да не сполучи или поне не в мащаба, в който очакват от Facebook.

Някои автори смятат, че въвеждането на системата за коментари на Facebook ще доведе до крах и край на другите системи. Вече почти всеки има сметка във Facebook, а за другите системи е необходима още една регистрация (а потребителите не обичат да се регистрират). Това, което се спестява е, че освен тази „допълнителна регистрация“, потребителите могат да използват и вече съществуващите си сметки в други услуги, за да се идентифицират, в т.ч. и сметката от Facebook. Освен това могат да въвеждат ръчно информацията за себе си, като по този начин остават независими от външните услуги за идентификация.

По-големите медии и сайтове имат сериозна потребителска база и или вече имат собствена система за коментари, или разчитат на вече съществуваща външна услуга. Ако новата платформа на Facebook не предложи адекватно решение за обединяването на сметките, това ще предизвика проблем и нежелание на сайтовете да интегрират новите коментари.

Друг проблем, който застрашава бързото възприемане на системата, е фактът, че Facebook не обичат анонимните потребители. Все още не е ясно как и дали системата ще приема анонимни коментари. Дан Фромър от Business Insider прогнозира, че неприемането на анонимни коментари ще е опитът на Facebook да сложи край на анонимността в Интернет. Това, според мен, няма да се случи или поне няма да се случи бързо. Хората обичат анонимността си онлайн, а и не винаги искат да бъдат свързвани с истинската си самоличност. Другият случай е, че не винаги сметката във Facebook е релевантна за коментиращия. Защото един потребител може да има няколко самоличности – като общественик, блогър, като служител на фирмата си, като член на групи и общности… И не винаги сметката във Facebook съдържа подходяща информация за тези разграничения, а и не предлага възможност за разграничаване и посочване в качеството си на какъв публикува конкретния коментар.

Едно скорошно изследване (за съжаление не пазя препратката към него) показваше, че разговорите и коментарите, които се случват във Facebook или чрез сметка оттам, са по-стойностни и по-пълни, отколкото коментарите и разговорите в други системи за коментари. И системата на Facebook разчита точно на това – да допринесе за по-голямото качество на коментарите, а и да позволява на потребителите бързо и лесно да идентифицират тролове и спамъри (чрез добавяне на единна оценка за качеството на коментарите на съответния потребител, която оценка ще се показва във всички сайтове, в които е интегрирана платформата). Истинската самоличност (доколкото сметките във Facebook са истински и реални) е твърде ценна за рискуване – за разлика от другите системи за коментари, Facebook може да блокира профили при установени злоупотреби и подадени сигнали. Това би накарало потребителите да се замислят дали оставянето на коменатр си струва.

Въпреки всички предимства, сайтът The Next Web не смята да се откаже от системата LiveFyre, която ползват в момента. В коментарите под статията на CNet потребителите предупреждават, че ако системата за коментари на сайта бъде сменена с тази на Facebook, ще спрат да използват сайта. Потребителите на Mashable изглеждат доволни от възможностите, които предлага Disqus.

В българските медии по темата:

От Facebook попаднах на статията на сп. Мениджър по темата, която се позовава на информацията от CNet. Авторът й, останал анонимен, не е разбрал или не си е поставил за цел да разбере за какво иде реч и статията е пълна с пропуски и грешки, та не я препоръчвам за четене от незапознати. Ето някои съществени пропуска от статията:

  • Facebook не разработват нова глобална платформа за коментари, а имат планове да обновят съществуващата си система.
  • Според автора блоговете, сами по себе си, са системи за коментари. Грешка. Блоговете са системи за управление на съдържание.
  • Според автора системата ще позволява да се свързва FB профила с медиата, за да може да се коментира. Тази функционалност е налична и в сегашния вариант на системата.

Открих и статия в etimes.bg

Двете статии са доказателството, че Google Translate прави всички потребители полиглоти и автори на материали, без да разбират нищо по темата.

Какво ще се случи на българска почва (или още малко мои размисли)

Нищо значимо. Българските онлайн медии имат свои системи за коментари, а блоговете използват системата на софтуера, който ги задвижва.

Някои сайтове опитват с коментари от Facebook, но това прави коментирането затруднено, а и не всеки иска за да коментира, да предостави толкова информация за себе си на сайта. Аз съм от тези потребители, които не биха го направили. Facebook сметката ми съдържа една малка част от social graph-a ми и в повечето случаи, когато имам желание да коментирам, тези данни не биха могли да ме идентифицират по начина, по който бих желал да бъда възприеман, а отделно сайтът не се нуждае от всичката тази излишна информация. Отделно включената по подразбиране отметка за публикуване на коментара на стената на потребителя създава излишен шум и публикува текст на стената, който е изваден от контекста. Това често изглежда глупаво и повече обърква, отколкото да подтиква към още коментари (към момента дори не се разбира къде и какво е коментирано).

Наблюденията ми показват, че българските потребители не харесват различното, независимо дали е удобно и полезно и това ще доведе до още по-голямо нежелание за интегриране на платформата в български сайтове. Предоставянето на коментарите за управление от трети страни изглежда смущава мнозина или поражда неразбиране от необходимостта и възможностите, които предлага.

Отделно забелязвам, че повечето от коментарите, които получавам в блога ми са от т.нар. нерегистрирани (анонимни) потребители, които не използват влизане с някоя от наличните им сметки от външни идентификатори, а всеки път попълват данните, които системата изисква.

Disqus (върху който имам наблюдение като външна платформа) предлага централизирано място (табло), в което потребителите могат да преглеждат всички свои коментари, както и тяхното управление, следене за нови коментари по коментирани и харесвани теми и т.н. За такова нещо не се споменава във Facebook Comments. Но ако бъдат умело съчетани с новата система за съобщения, може да имат някакъв частичен успех, макар че в началото се съмнявам да се случи – все още малцина ползват новите Съобщения, а и не всички потребители трябва да виждат панела за следене на коментари (за собствениците и модератори на сайтове).

Което ме прави скептичен, че тази „нова“ платформа ще предизвика някакъв сериозен бум, както се случи с пускането на бутона „Харесва ми“, например.

Какво мислите, ще се наложи ли (по света и унас) и защо (не)? Също интересно е дали бихте ползвали/коментирали, бихте ли я интегрирали в сайта/блога си и защо да/не? А друга външна платформа за коментари?

Categories
Facebook

Новата система за съобщения във Facebook

Loading

Facebook Messages

Всичко започна със слух…

Вчера сутринта получих одобрението да се възползвам от новата система за съобщения на Facebook. Около нея се вдигна доста шум преди време, когато изтече информация и тръгна слух, че от Facebook се канят да пускат своя услуга за електронна поща.

На 15 ноември имаше пресконференция, на която слухът беше опроверган и на посетителите (и на мен, гледах на живо през Livestream) беше обяснено какво точно (ще) се случва и как ще се развива. Още тогава стана ясно, че Facebook не създава своя електронна поща. Но за това – след малко.

Първите потребители можеха, още след края на пресконференцията, да заявят желание да получат достъп до новата система. Е, аз заявих, макар още тогава идеята да не ми допада съвсем. И вече втори ден имам възможност да си поиграя с нея и да събера някои първоначални впечатления, които промениха мнението ми за удобствата, които предлага.

Какво прави Facebook

Усилията на Facebook винаги са били да задържат за максимално много време потребителите на сайта си, предлагайки им съчетание от различни услуги. Желанието им, видно, е да станат нарицателно за Социална услуга (Социална мрежа вече станаха, още повече след излизането на едноименния филм). Точно затова и не се опитват да въвеждат вече създадени и възприети от потребителите услуги, а да предлагат нещо повече, различно. Facebook, освен всичко, има за цел да станат единствена отправна точка, желанието им е да задържат потребителя в сайта си и той, потребителят, да може да прави всичко от и в него. Такъв е и случаят с новите Съобщения.

Не е просто „още една поща“!

Ако Facebook бяха пуснали в употреба още една, конкурентна услуга за електронна поща, рискуваха да не привлекат достатъчно внимание и потребители, които да я ползват. Управлението на още една сметка и пощенска кутия не е сред любимите занимания на голяма част от потребителите, а за да е услугата ефективна, тя трябва да бъде използвана от възможно най-широк и голям кръг потребители (при това – като основна услуга). Затова решението насочено в друга посока. А и лично аз не смятам, че някой вече може да детронира Gmail на Google.

Facebook MessagesНа пресконференцията за представянето, Facebook представиха системата за съобщения като Social Inbox. Facebook не са се ограничили в предлагането само на още една пощенска услуга, а са отишли по-далеч.

Социалната кутия (Social Inbox) преобразува съобщенията, които потребителите си изпращат във Facebook в значими и единни разговори. Така всичката непублична комуникация с приятели и познати се събира и организира на едно централизирано място, от което може по-лесно да бъде организирана, контролирана и управлявана. Всички съобщения, разговори от чата, оповестявания, е-писма (от допълнителния адрес) се събират там и прави преглеждането и комуникацията по-лесна (а и по-приятна, сякаш).

Какво ново и как се случват нещата?

Социалната кутия замества досегашните и познати Съобщения. При активирането им всичко се случва по подобен начин, но вече е значително по-систематизирано. Както написах по-горе, всичко е преобразувано в разговори. И при преглеждане на разговор вече се показва цялата водена кореспонденция с този потребител и как се е развивало приятелството ви във Facebook. А когато всичко е обединено в едно, вече е и по-лесно за следене какво е било казано досега по темата.

За по-голяма бързина на общуването, вече е възможно съобщенията да бъдат изпращани само с натискане на клавиша Enter, също като при чатовете (това може да бъде изключвано и включвано бързо и лесно на същата страница). Защо да губите излишно време да целите бутони за изпращане, когато написаното са едва няколко думи…

Интегрирана комуникация – без значение от средата, разговорите вече се случват на едно място и това позволява по-бързото им контролиране и следене. Писали сте си с някого в чата, след туй сте обменили 2-3 съобщения, след което сте се върнали в чата… Вече всичко е на едно място и можете да прегледате всичко казано досега лесно.

Най-важното е най-отпред. Всички съобщения се групират в разговор (като писмата в Gmail, но не съвсем), вместо да се подреждат по дата или тема. Допълнително улеснение предлага системата за сортиране, която позволява съобщенията, които получавате от приятели или от приятели на приятели, да са най-отгоре в списъка. Предполага се, че те биха ви заинтересували повече от всички останали писма. Ако ползвате Gmail, това е подобно на услугата, която предлагат те – Priority Inbox.

Търсене – Подобна услуга няма как да бъде ползваема ако не предлага възможност за претърсване на съществуващите разговори. Тук може да се търси по име или по ключови думи от разговорите.

Групови разговори. Възможно е разговорите да се водят между няколко потребители, като нови потребители могат да се добавят и на по-късен етап. Забележка: Добавянето на по-късен етап позволява на новодобавения потребител да види и всички предходни съобщения от разговора, тъй че бъдете внимателни 🙂

Препращане. Можете да препращате съобщения до други потребители, особено полезно, когато не желаете да ги добавяте към текущ разговор.

Съобщения от чата. Новата Социална кутия включва и всички съобщения, които разменяте и сте разменяли с приятели в чата. А ако сте изпратили съобщение до потребител, който е офлайн, то се записва като изпратено за бъдещи референции.

Архивиране – Старите разговори могат да бъдат архивирани, за да не се показват в списъка с текущите. Това позволява преизползването им на по-късен етап (например с търсене лесно се откриват).

Раздел „Други“. Като подраздел е добавено меню Други, в което се съхраняват писмата и съобщенията, за които се предполага, че не са от съществена важност – съобщения от пощенски списъци и групи, обновявания, писма от хора, които не са от приятели или техните приятели…

Електронна поща – Ето оттук идва объркването на повечето потребители – Facebook предлага бърза, безплатна и лесна за настройване услуга за комуникация, която включва в себе си и получаване и изпращане на писма от е-адрес във Facebook (от типа username@facebook.com). Но това не трябва да се гледа като на самостоятелна услуга (най-малкото, защото не е). Тя позволява на потребители, които нямат регистрация или не са във Facebook, да ви изпращат или получават писма. Давате им публичния си адрес и комуникацията между вас се складира в Съобщения.

Баба ти приятел ли ти е във Facebook?

По подразбиране всеки може да ви изпраща съобщения (а след активиране и на Social Inbox – и на е-писма). Това лесно се променя от настройките за сигурност и предпочитани на сметката и може да бъде ограничено по различни начини. Така получавате писма само от онези, от които желаете. Само че това важи и за електронната поща – ако ограничите получаването на писма само до групата на приятелите си, никой външен на тази група няма да може да ви изпраща електронна поща. Независимо колко се хвалите с новия си адрес. Затова внимателно обмислете какви настройки ще си подберете и разпространявайте адреса си спрямо тях, за да няма изненади.

Не са подходящи за бизнеса

Напълно съм убеден, че новите Съобщения не са за бизнеса. Най-малкото, защото те са услуга за потребителите. Във Facebook хората имат профили, а бизнесите – страници.

Мен не са ме поканили

На този етап услугата е достъпна за малък брой потребители. С течение на времето броят им непрекъснато ще се разраства, докато накрая услугата бъде въведена за всички. Можете да заявите желание, ако идеята ви харесва и искате да я изпробвате по-рано. Аз имам право на няколко покани, които да раздам. Оказва се, че всъщност не са същински покани, а само номинации за покана, та ако преди това сте заявили желание на препратката по-горе, напълно е възможно услугата да ви бъде активирана преди моята покана.

Вие получихте ли покана? Изпробвахте ли услугата? Споделете мненията си 🙂

Categories
Facebook

Facebook е започнал да поумнява

Loading

Възможно е това чудо да е старо, но аз го забелязах едва снощи. Знаех, че изпробват начини да показват еднаквите новини и събития по веднъж, като показват отдолу всички коментари, получени на различните места.

Направи ми впечатление, обаче, че засичат и какво точно е събитието. Ето за какво иде реч – днес мой приятел има рожден ден (Честит рожден ден, Дяло!), а във feed-a с новините ми се показаследното:

Facebook for birthday

Не само са групирали двете съобщения от стената на рожденика, ами и са засекли, че са по повод рождения му ден. Ей такива дребни нещица гъделичкат потребителите и ги карат да се усмихват.

Categories
Facebook

С Facebook се предупреждаваме взаимно

Loading

И така, току-що получих съвсем официално писмо от Facebook, които ме предупредиха, че са изтрили качена от мен снимка, защото би могла да бъде видяна от деца.

Добре, чувствам се предупреден съм.

Длъжен съм, на свой ред, да предупредя Facebook, че ако не се вземат в ръце и продължат да предоставят възможност на ордите да превеждат платформата както им падне, това ще доведе до траен отлив от потребители – доста по-сериозен от този, който имаха на 31 май. И преди съм ги предупреждавал (тук и тук), но не са се вслушвали в предупрежденията ми.

Facebook warning

Categories
Facebook

Личната информация и Facebook

Loading

През последните няколко седмици станахме свидетели на доста ожесточени дискусии около промените в политиката за конфиденциалност и управлението на личните данни на Facebook при опитите им да колонизират мрежата. Facebook отнесоха доста критики за начинанието им, защото някои (западни и презокеански, предимно) потребители смятат, че данните, които споделят там, са незащитени и не се обработват приемливо.

Какво стана всъщност?

На 21 април Facebook обяви стартирането на Open Graph – платформата, която добавя цял един нов социален слой при разглеждането на сайтове дори и без потребителите да са влезли във Facebook. Платформа, която допълнително разпростира пипалата на социалната мрежа из сайтовете. Отделно че чрез социалните приставки много сайтове стават (още) по-социални, благодарение на нея и благодарение на информации от Facebook, предлагат повече възможности и нови услуги и преживявания на потребителите си. Което няма как да се постигне, ако Facebook не предоставя данни за потребителите си на тези сайтове. В замяна, в социалната мрежа постъпва и се събира ново съдържание, което пък от Facebook ще използват, за да привличат рекламодатели.

Повечето потребители дори не забелязаха промяната; тя нямаше как да бъде забелязана, защото се случваше зад познатия на всички дизайн на страниците. Единствената визуална промяна е наличието на бутони „Харесва ми“ (Like) и други приставки на много външни сайтове (като например този блог), чрез които се изразява отношение към съдържанието. По-интересното обаче е невидимо за очите, това е алгоритъмът, който ще промени начинът, по който получаваме информация от сайтовете.

Според някои потребители този път Facebook прекрачиха границата на търпимост. На тези потребители не им харесва, че онова, което споделят, Facebook ще го прави достъпно за всички; не желаят Facebook да бъде тяхната „онлайн самоличност“, независимо опитите на компанията да го наложи. За мнозина Facebook е мястото за споделяне на снимки, видео и мисли със семейството, близки и далечни приятели и познати. Място за комуникация с позабравени дружки. Място за игри и убиване на време в попълване на тестове. Мястото, което служи за показване на съпричастност към безсмислени иначе теми. И те искат Facebook да остане точно такъв, какъвто са свикнали да е.

Нормално е, след като манията завладя всички и вече всеки има профил във Facebook, Facebook да иска да превърне потребителския профил в „онлайн самоличност“. Защото Facebook трябва да се развива, за да може да привлича повече и повече потребители, да генерира повече приходи. А за да има повече приходи, Facebook трябва да отваря все по-голяма част от съдържанието, което генерира или събира, и да го прави общодостъпно. Така ще може да привлече повече рекламодатели и да бъде реален конкурент на Google (и да има власт и влияние върху мрежата). Освен това трябва да има смелостта да създава и налага нови възможности и услуги, които конкурентите им не са успели (все още) да реализират (като OpenGraph, например), както и т.нар. Общностни страници (Community pages), които автоматично събират части от съдържанието на потребителите и оттам го правят публично за света.

Оказва се обаче, че потребителите не са готови за подобни бързи скокове в развитието. Всъщност бяхме свидетели на това неразбиране и неготовност още преди време, когато Facebook започнаха да променят дизайна си така, че да бъде по-приятен, по-ползваем и по-пригоден към новите неща – мигом се нароиха куп групи, които искаха стария нефункционален дизайн. Не защото беше много хубав, а защото тези потребители точно се бяха регистрирали и тъкмо бяха понаучили туй-онуй как работи и къде се намира. Без оглед на това, че той беше неподходящ и нефункционален за всички неща, които Facebook разработват и планират да въведат като допълнение на услугите. Но не за това иде реч тук.

Сега, след поредната промяна, която цели придобиване на още повече контрол върху мрежата (чрез въвеждането на OpenGraph API), и след въвеждането на промените в политиката за личните им данни, се наблюдава засилено потребителско недоволство. За пореден път оставам изумен, защото потребителите сами не се грижат за личните си информации, а очакват Facebook да го прави вместо тях. Не става така. Който се притеснява за информациите си, преди да започне да ползва някое приложение, да отдели малко време, за да прочете и разбере каква информация иска и използва то. Съхраняването и опазването на личната информация си е грижа на потребителя, не на Facebook или коя да е друга услуга. Който иска нещо да остане тайно, скрито-покрито, не го споделя.

Да, сега Facebook споделят още повече от информацията ви със света. Вече публикувах как и какво са разкривали през различни етапи от развитието си. Но пък в настройките за поверителност на всеки потребител има куп възможности, с които това да се променя и може да бъде оказано кое с кого и как да бъде споделяно и степента на откритост на информацията.

И когато нещо се споделя с „Всички“, това вече не означава „всички във Facebook“, а всички в Интернет. Иначе според документацията на Open Graph, събираната и споделяна информация и политиката за поверителност не се различава много от предхождащите ги политики. Сиреч не променя кой знае какво, само начинът, по който събираните данни ще се показват на различните потребители и как ще бъдат използвани по нови начини в различните нови услуги (в това число и външни на Facebook).

Да вземем прост пример – ако харесате тази статия и натиснете бутона „Харесва ми“ (Like) в края й, това ще се отрази в профила ви във Facebook, а приятелите ви ще видят какво сте харесали. Аз не виждам нищо притеснително в това да изразиш мнението си като харесаш или не някоя статия. Има ли защо да се страхувате? А като не искате приятелите ви да видят какво харесвате – не натискате бутона и подминавате статията.

Проблемът всъщност възникна от това, че настройките за защита на данните са се сторили твърде сложни и объркващи. Както към това трябва да се прибави и нежеланието за поемане на отговорност за поведението онлайн и прехвърлянето на отговорността у Facebook. Така се стигна до сегашното положение. Сещам се и за още нещо – потребителското незнание и неразбиране – самите потребители често не знаят и не могат да решат коя информация с кого искат да споделят и затова се доверяват на настройките по подразбиране. И това си е техен проблем, не на Facebook. Проблемът на Facebook e, че допуснаха грешка при обявяването, като не обясниха точно и ясно какво се случва и как ще се променят нещата, как предават контрола върху защитата на данните на потребителите си.

Elliot Schrage, вицепрезидент на Facebook за публичните политики, отговори на читателските въпроси в New York Times. Този ход не успя да успокои страстите, вероятно защото малцина го видяха, а и голяма част от въпросите не получиха отговорите, които бяха очаквани. Започна дори кампания, призоваваща потребителите да изтрият потребителските си профили (на 31 май 2010). В резултат на това Facebook обещаха да опростят настройките за поверителност. Не очаквам сериозен отлив от потребители; дори и да има такива, които изтрият профила си демонстративно, скоро отново ще си направят регистрация.

Ето един инструмент, който показва какво знае и разкрива Facebook за вас в момента. Reclaimprivacy.org пък са създали бутонче, чрез което се показва кои елементи от Facebook-активността си споделяте. И ако не се чувствате комфортно с публичността на някоя информация – има си настройки. Друг вариант да проверите какво споделя Facebook за вас е през настройките за сигурността – там има бутонче „Преглед на моя профил“ („Preview my profile“).

И за финал – не забравяйте – всеки един от нас сам е избрал да споделя части от живота си с частна компания и да й разкрива съкровените си тайни. Нима не го правим и с Google? Тогава защо е цялото недоволство?

Categories
Facebook

Данните ви, които Facebook споделя

Loading

С течение на времето Facebook все повече и повече се отваря към света, разкривайки все по-голяма част от информацията, която потребителите споделят за себе си.

По-долу са включени няколко графики, които показват какво и с кого е било споделяно. Важно е да се отбележи, че графиките показват споделеното при настройки за поверителност по подразбиране, а потребителите имат възможности да ограничават или позволяват споделянето на тези информации. Възможно е да има неточности, тъй като степените на отвореност са според условията за поверителност на данните на Facebook; ако забележите неточности, споделяйте, за да бъдат коригирани.

Първата графика е от далечната 2005-а, a последната – при последното актуализиране на политиката им за поверителност през април, когато заявиха, че ще колонизират мрежата.

(всяка една от графиките има малко по-голяма версия; за да я видите, щракнете върху съответната графика)

Frame 1

Frame 2

Frame 3

Frame 4

Frame 5

Frame 6

С благодарност на Matt McKeon за графиките.