Categories
Social

Кой видя какво написах във Facebook групата

Facebook GroupsКакто при всяко друго по-голямо обявяване на някаква промяна във Facebook, мненията се разделят на две – едните силно го любят, другите – силно го мразят.

Така се случи и с обявеното намерение да се добави в групите възможност членовете на групата да виждат кой точно (поименно) е видял всяко от споделянията (на английски).

Нововъведението е малко, но полезно, защото помага за по-доброто координиране между членовете на групата. Много е полезно за активни и сплотени групи, членовете на които си сътрудничат в общ проект, активно обсъждат неща и правят планове. Facebook дават за пример група на футболен отбор, където добавката показва дали всички са видели съобщението за началния час на следващата тренировка. Добавката работи подобно на въведението отпреди време в чата и съобщенията и показва, че съобщението е било доставено до получателя. Недоволството идва от факта, че това разкрива информация за потребителските навици за разглеждане на Facebook. Писах преди време, че Facebook пази такива информации в тайна и че именно непоказването им му позволяват да продължава да се разраства.

Продължавам да стоя зад мнението си. Facebook не разкрива потребителските навици при разглеждане потока със споделяния, както и на профили и съдържанията в тях. Разкриването на това дали някой е видял или не някое споделяне в групата е съвсем различен случай на употреба (use case) на платформата. Британи Даруел в статията си в InsideFacebook пише, че Facebook не дават информация за това какво означава, че споделянето е било „видяно“. В помощния център на Facebook се препоръчва да се има предвид, че ако другите са видели споделянето, то това не значи непременно, че са го прочели внимателно.

Заб.: Видях го вече на практика в една група, но не успях да открия алгоритъма, по който решава, че съм видял съдържанието, което е споделено. В случай, че успея да открия как реагира, ще обновя тази публикация.

[pull]Сега групите са предназначени за малък кръг хора със сходен интерес или обединени около обща идея – училищен клас, кръжок, семейство, спортен отбор… И именно защото е за малка група, членовете в нея се предполага, че се познават, вероятно дори са приятели, затова не е необходимо съгласие и одобрение за добавяне в нея. Именно неразбирането на тази малка подробност доведе и до спама с включването в групи – това продължава и до днес.[/pull]Недоволството по всяка вероятност идва от по-големите и (най-често) публични, отворени групи, наследници на старите групи. При тях добавката лесно може да се обърка с разкриване на потребителски навици. Моето мнение е, че тези групи още първоначално Facebook трябваше да мигрира към фен-страници, защото това е по-удачно, отколкото към новия (сегашен) формат на групите. Или пък администраторите им.

Сега групите са предназначени за малък кръг хора със сходен интерес или обединени около обща идея – училищен клас, кръжок, семейство, спортен отбор… И именно защото е за малка група, членовете в нея се предполага, че се познават, вероятно дори са приятели, затова не е необходимо съгласие и одобрение за добавяне в нея. Именно неразбирането на тази малка подробност доведе и до спама с включването в групи, който продължава и до днес.

За тези малки групи хора нововъведението е от полза – то позволява групата да е още по-успешна. В големите групи, в които има много членове, повечето от тях са неактивни – или никога не отварят страницата, или не споделят неща и не се ангажират в обсъждане на чуждите споделяния. Правилото за ангажираност в онлайн общности, познато като 90-9-1 (на английски), е много силно приложимо в тях. А многото членове увеличават вероятността те да не са приятели, но да са в една група – това само подсилва недоволството, че някой знае каква е активността в групата и кои са само пасивни наблюдатели.

На въпроса на Джош Констайн от TechCrunch дали смятат да добавят функционалността и за потока и потребителските профили, Facebook отговарят уклончиво, с:

„няма да обсъждаме какво бихме (или не бихме) правили в бъдеще“

Не мисля, че някога ще добавят такава информация (въпреки че Дрю Оланоф от TheNextWeb иска да знае кой точно му разглежда съдържанията, които споделя), но категоричното отричане би представлявала допълнителна новина, която би отвлекла вниманието от основната, а ако в последствие бъде решено, че все пак тази информация може да бъде разкрита, би предизвикало негативна реакция.

Така че свободното разглеждане на споделени съдържания във Facebook продължава, а ако имате притеснения, че някой ще знае кога ровите из групите, в които членувате – обмислете да се свържете с администраторите им и да обсъдите възможността за създаване на страница (за съжаление няма инструмент за автоматично мигриране) или просто ги напуснете – и без друго пасивното членство не е от полза за никого.

Categories
Social

Кой ми гледа профила във Facebook?

Facebook shitГледам, че във Facebook пак е плъзнала дивотията „направи незнам си какви неща и ще знаеш кой ти е посещавал профила; ето доказателство, че работи“. Не работи! Няма как да проработи, а такива шмекерии са въдица само за шарани. И в най-добрия случай налапалите въдицата се оттървават само с харесана някаква спам страница. Вируси, зловредни кодове и пр. гадости дебнат любопитните. Струва ли си заради едното любопитство?

Една от основните философии на Facebook е поставянето на защитата на потребителските лични данни на първо място. Част от това е и защитаването на информации, които се създават докато се разглежда сайта. Те никога не се показват на другите потребители. Ето затова НИКОГА няма да видите нещо подобно на „Драганчо посети профила ви 1 024 пъти“. Именно такива дребни неща и скриването на такива информации позволиха на Facebook да се разрасне толкова много.

Това позволява на потребителите да са по-спокойни и уверени, че когато използват Facebook и разглеждат чужди профили, снимки, времеви линии и пр., информацията за това е тайна и ще остане такава. Завинаги. Независимо кой какво обещава и какви картинки показва.

Ровим във Facebook, разглеждаме публикуваните неща и профили, защото сме спокойни, че тези действия остават скрити, независимо дали целта е профилът на потенциално гадже, на бившето или просто куп снимки от някое парти. Това е едно от нещата, които са в основата на философията на Facebook — можем свободно да разглеждаме без това да доведе до някакви последствия. А когато решим да предприемем действие към споделеното, например чрез оставяне на коментар или харесване, тогава се разкриваме, показваме се, че съдържанието е привлекло интереса и вниманието ни.

Може би тук е мястото да се обърне внимание на факта, че противно на всички схващания (основно поради неразбиране), Facebook НЕ ПРОДАВАТ лични данни. Facebook нямат (дори и финансов) интерес да го правят. Напротив, имат интерес да НЕ ГО правят и вместо да продават лични данни, да предоставят на бизнеса достъп до потребителите. Това е значително по-сериозен генератор на приходи, като в същото време се запазва неприкосновеността на личните данни. Да, Facebook събира и записва всичката възможна информация, която потребителите генерират, докато използват услугата, но за последните 8 години потребителите избраха да доверят тази информация на частна фирма (вече публична компания), но досега те успяват да оправдават гласуваното им доверие.

Categories
Mobile Social

Лутането на Twitter

twitter birdЕдно от нещата, които бяха добавени при въвеждането на т.нар. „Нов нов Twitter“ миналата година, беше Discover tab – функционалността за откриване на нови и интересни туитове и информации, случващи се в екосистемата.

В края на април мобилните приложения за Android и iOS бяха обновени, за да предложат по-добра функционалност за откриване на интересни съдържания.

Сега е ред и на уеб приложението да бъде освежено.

Основната промяна е, че вече може да се открива какво се случва в Twitter като се взима по-сериозно под внимание потребителския социален граф – алгоритмите извличат и показват интересните и важни неща, споделяни от приятели и техните приятели. Повече за нововъведението (в уеб) има в GigaOm, The Next Web и TechCrunch.

Целта е, както всички отбелязват, откриването на нови информации да е по-лично. Благодарение на подобрените алгоритми на придобития преди време Summify, това вече е по-възможно.

Аз виждам два проблема:

  1. Силата на Twitter е в това, че не губи времето на потребителите си – така е проектиран и разработван. Разработването на функционалности, които още изначално се обмислят като губещи потребителското време и отвличащи вниманието им и фокусиращо го върху платформата, са встрани от начина, по който функционира Twitter и не би следвало (на теория) да са успешни и да срещнат добро приемане.
  2. Несиметричният социален граф на Twitter не е подходящ за поставената цел. Моите интереси са ме подтикнали да следвам някого, когото намирам за интересен, но интересите на хората, които той следва (приятел-на-приятел), е много вероятно да не съвпадат с моите. Следователно вместо интересни и важни информации ще получавам спам. Необходимо е пренастройване на алгоритмите и те да показват информации не според това кой следвам (и кой следва той), а според интересите ми (за които туитвам или туитовете, с които се ангажирам). А когато туит, който би ми бил интересен (на база моите предпочитания) е споделен от някой, който следвам или който той следва, това би трябвало да сигнализира на алгоритъма, че евентуално тази информация би имала по-голяма стойност за мен, тъй като е споделена от някой, аз който ме е грижа. Отделно трябва да се има предвид, че именно заради несиметричността си, Twitter позволява следването не само на приятели. Ако следвам Лейди Гага, няма да ме интересува и да има значение и да представлява важност за мен да открия какво е обядвал някой друг неин последовател, който тя следва.

Мнението ми е, че Twitter е нужно да се фокусира върху това, което правят най-добре – основния си продукт и начинът, по който той функционира и е замислен. А предвид че в последно време всички водещи новини тръгват от Twitter, фирмата трябва да се замисли как това би им донесло по-голяма печалба, вместо да отклоняват ресурс към неща, които – окей, биха били полезни за начинаещите потребители да се ориентират в обстановката и в откриването на нови информации, – не биха били от полза за ползващите услугата вече 6 години.

Update: Матю Инграм в GigaOm: „Големият проблем на Twitter: Все още се нуждае от по-добри филтри“ (на английски)

Categories
Social

Трябва ли им на Facebook браузър?

Чета колонката (образно казано колонка, защото си е отделен блог) на Бен Пар в cNet за мнението му „Защо Facebook се нуждае браузър“. Ако владеете английски, прочетете го, гледната точка на Бен е интересна и не е лишена от смисъл. Въпреки това не мога да се съглася с него.

Основната идея на Бен е, че Google ще спечелят „войната за водеща социална мрежа“ заради успеха на Google Chrome. Основният аргумент е, че Chrome е на път да стане най-използваният браузър, а една интеграция с Google+ в браузъра ще изстреля Google+ преди Facebook. Бен дори не споменава за наличието на Firefox (които е възможно е да се сетят, че посоката им на развитие е грешна и отблъсква потребители и да се поправят), а възможността за интеграция с Internet Explorer изглежда невъзможна и няма да обърне резултата в полза на Facebook.

Не е сигурно дали Google ще интегрират Google+ в браузъра си. Може и да го направят, но е малко вероятно – ако това беше целта, досега да са интегрирали успешните си и най-използвани и популярни услуги. Фактът, че не са го направили за 3 години, а разчитат на разширения и добавки за такива интеграции показва, че целят запазването на универсалността на браузъра. Интеграции като тази могат да доведат до отлив на потребители, които не ползват услугата. На тях тези интеграциите само биха им пречили. А ако са твърде ненатрапчиви, интеграциите могат да се окажат безполезни и незабележими. Което пък ги лишава от смисъл.

Създаването на нов браузър е сериозно начинание, дори за Facbeook. На Google им отне почти три години да стигнат до сегашното си положение. За да бъде успешен евентуален браузър на Facebook, той трябва да е конкурентен на технологично ниво. Да е универсален. Не е достатъчно да се създаде браузър само за отваряне на Facebook.

Да приемем, че все пак Google интегрират Google+ в Chrome, а Facebook не създадат свой браузър. Значи ли това, че 1 милиард потребители на Facebook ще използват Facebook по-малко именно заради тази интеграция? Не мисля. Значи ли това, че заради интеграцията Google ще блокира достъпа до Facebook през браузъра си? Изключително малко вероятно, дори самоубийствено е да се обърнеш срещу 1 милиард потребители. А и всички си спомнят интеграцията на Bing в Internet Explorer. Това не мръдна Google от лидерската им позиция в търсенето.

А дори и Google+ да спечели повече потребители, това не означава, че много от тези потребители няма да продължат да бъдат и във Facebook.

Интересен е фактът, че Facebook вече влагат усилия в разработването на браузър. Не свой, но преди време писах, че техен екип от разработчици помага на RockMelt за дълбоката интеграция. В случай на необходимост винаги могат да го придобият. Има и други възможности – интеграция в Windows 8, защо не и дори партньорство с Mozilla, в случай че нещата с RockMelt се разсъхнат.

В разговор с Ричард Куест по CNN Дейвид Армано от Еделман Диджитъл прави интересна заемка от романа на Франк Хърбърт „Дюн“:

„Този, който контролира данните, контролира уеб“

(оригиналният цитат е „този, който контролира подправката, контролира Вселената“) по повод придобиването на Instagram от Facebook. Дигиталният свят продължава да се променя и да приема все по-дълбоко очертанията на social, local & mobile. Това води до генерирането на много данни за потребителите. Всички искат да ги притежават, за да имат контрол.

Но Facebook ще се провали не заради тези много данни, не защото ще има или няма свой браузър или самоуправляеми коли, Facebook Glasses или други неща, които Google имат, а защото отчаяно се опитват да бъдат всичко за всички. А това, дори на теория, е невъзможно.

Categories
Social

Кризата за и в социалния свят

Има една теория, според която целият социален бум, на който сме свидетели в последно време, се дължи на световната икономическа криза.

Twitter стартира през 2006, а Facebook става общодостъпен през 2007 – времето, в което кризата набира сила, безработицата се увеличава, съкращават се работни места. Все повече хора имат повече време, което да отделят на социалните медии и това довежда до техния успех, разцвет и отлично приемане и стремглаво развитие.

Днес вече възстановяващата се икономика ангажира все повече хора, което намалява драстично времето, което хората отделят да прекарват в социални мрежи.

Според Роб Франкел това е реален фактор, на който никой не обръща внимание. Възможно е и да е така. По-интересно за мен е не защо социалните медии са имали разцвет, а какво е бъдещото им развитие, как ще се развиват и променят.

Да, потребителите имат все по-малко време (на LeWeb’2011 Джордж Колони от Форестър каза, че светът е достигнал до своето социално насищане… „social is running out of hours (and people)“). Времето на потребителите е крайно и независимо дали заради (края на) рецесията или заради друга причина (напр. непрекъснато нарастващият брой услуги, които се борят за потребителското внимание), те все повече ще се стремят да го оптимизират, като изолират услугите, които са времеемки (и излишно отнемат вниманието им).

Social bubble
снимка: quartarolo, sxc.hu

„Намираме се в балон на социалните стартъпи. Спукването му ще измете някои недоразумения като Foursquare.“ — Джордж Колони, Форестър Рисърч

В Post-Social времето приложенията и услугите са бързи, по-умни, по-лесни за използване, по-красиви, както и ще разрешават потребителски проблеми и ще добавят стойност за потребителя срещу по-малко от времето му и срещу по-малко от неговото внимание. Ще са насочени към ефективност, както и пестене на време и внимание. Това ще ги направи успешни.

Социалните потребители са факт, те никога вече няма да са по-малко социални, нито ще споделят по-малко. Дори напротив, все повече и повече ще изкачват социалната стълба на Форестър. Social, като явление, няма да отмре – не и по общоприетия начин. Адаптирането към новия начин на социалност, обаче, ще доведе до поредната промяна в правилата на игратаа, а новите правила ще са коренно различни от тези, наложени от social.

Това няма да се случи утре, нито след седмица или месец. Няма да се случи рязко, изведнъж. Но следите за започналите промени могат вече да бъдат открити у най-иновативните услуги и фирми. Те, вероятно, ще успеят да се адаптират. Другите ще бъдат заменени от нови, изградени според новите правила, които сега се създават.

Тази промяна е важна да се има предвид, когато се изготвя фирмената стратегия и се обмислят нови проекти и услуги.