Категория: Интернет

„Интервю“ не е съвсем точно казано. Намерих въпросите в блога на Петър Събев и реших да им отговоря тук.

1. Имате ли блог? Защо? Какво ви накара (или пък спря) да си направите?
Имам, да. Защо ли? Странно, ще разсъждавам защо на глас... Има няколко причини. Първата е, че така запълвам свободното си време с нещо приятно - време, което иначе бих изгубил в съзерцаване на някоя въображаема точка в тавана. А е толкова интересно да споделяш знанията си и натрупания опит и да се учиш от коментарите на читателите, които са се престрашили да прекрачат прага на блога ти. Любопитно е да прочетеш какво мислят те за нещата, които в момента те вълнуват и са те подтикнали да напишеш публикация в блога си.

Блогването е начин за комуникация, точно както електронната поща. Да попиташ някой защо блогва е все едно да го попиташ защо ползва електронна поща.

Блогвам, защото това ми дава право на глас.
Блогвам, защото блогът ми дава място, където мога да мисля на глас.
Блогвам, защото така възбуждам (хм… възбуждам!? :)) креативното си мислене, блогването ми дава творческо вдъхновение.
Блогвам, защото така контактувам с интересни личности, с които споделяме общи интереси (личности, които често са по-умни от мен (вероятно и по-красиви)).
Блогвам, защото смятам, че така помагам на читателите.

Блогвам, защото така се уча от коментарите на читателите.
Блогвам, защото това ми дава извинението да говоря за нещата, които силно обичам и мразя.
Блогвам, защото е забавно.

А и… когато в края на житейския ми път, ако случайно се изправя пред някой, наричащ себе си с гръмкото име Господ, ми се иска да го погледна директно в очите и да му заявя съвсем отговорно, че съм опитал да помогна да направим света по-добър чрез постигане на диалог и приятелство.

2. За какво обичате да пишете/четете в даден блог?
Личните впечатления на автора, затова е блогът - да описва чувствата и мислите на автора му, не да бъде новинарски сайт.

3. Коя платформа ви допада най-много – Blogger, WordPress, Blog.bg… ?
WordPress, който хоствам сам - дава ми свободата да го правя каквото аз искам, а не каквото готовата инсталация предлага.

4. Какво мислите за идеята големи компании, министерства, президенти и известни спортисти да си имат блогове?
Похвална е идеята, че се спират на този вид комуникация със своята аудитория. Значително по-лесно се попълва с актуална информация, вероятността да достигне до по-широк кръг читатели е значително по-голяма от официалния сайт.

5. Кои и колко са любимите ви блогове? Редовно ли ги четете? Редовно ли оставяте коментари?
Чета доста блогове, макар и недотам редовно, колкото ми се иска, но малко са ми любимите. Коментари оставям само тогава, когато имам какво да кажа по темата и ако коментарът ми е в час със започналата дискусия.

6. Кое определя популярността на един блог – добрата реклама, интересните теми, честотата на писане?
Комплекс от няколко неща, но най-голям приоритет имат интересните четива, написани добре, честото писане, благоприятно място за дискутиране на проблемите.

7. Може ли един блог да промени света?
Може, към по-добро. Или ако не успее, поне да се опита да го направи.

Вчера, след като прочетох новината, че Али Хасан ал-Маджид е осъден на смърт чрез обесване (CNN via AP) за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, ме бяха засърбели пръстите да сглобя парченцата информация на едно място. Защото не всеки има възможност, пък и свободно време, да се рови за повече подробности за всяко едно нещо.

УикиНовини е мястото, където трябва да се появяват подобни новини – събирани от куп различни и достоверни източници. И най-хубавото е, че след като бъде написана, новината може да бъде свободно използвана и разпространявана, точно както информацията в Уикипедия (УикиНовини е сроден проект на Уикипедия и е част от проектите на фондация Уикимедия).

Лошото на българската версия на УикиНовини е, че умря още преди да се роди. Убиха го хора, които хал хабер си нямаха, но гласуваха за създаването му, а после, когато проектът стартира, започнаха да се противят на всяка идея за развитие. И привнасяха настроенията си от Уикипедия. За добро или лошо, сега всички (без един, който само следи промените, записва си издънки и после ги показва и с това се изчерпват „приносите“ му) са извън Уикипедия и сродните проекти. И така, ако днес някой има желание да пише по горещи теми, няма къде да го направи, тъй като проектът УикиНовини е запуснат и не се поддържа. Не че няма редакции, има, но те са малко, от хора, които са попаднали случайно, изпробват системата, след което си тръгват и никога не се завръщат.

Обмислям вариант дали да не започна отново да редактирам там, но имам опасенията, че „оня със записките“ веднага ще изпълзи от дупката си и ще започне пак да вдига гири, което хич не ми се нрави. Затова и на 15 февруари 2005 се отказах да следя какво става там.

Вчера, 8 юни 2007, точно 3 години и половина след старта си, в българоезичната Уикипедия беше написана 40 000-та статия. Броячът беше закръглен при публикуване на статията масов гроб на Valac.

Уикипедия, както е известно, е многоезична свободна и безплатна енциклопедия, която се списва от доброволци от цял свят. Всеки читател може да редактира почти всички страници и да допринася за развитието на статиите.

Ако идеята да споделяте знания Ви привлича, ако желаете знанието да остане свободно, не се колебайте да се включите и да помогнете в развитието.

–-
Заб.: всъщност аз разбрах, че заслугата е моя, значително по-късно, около 19 часа вечерта. Когато погледнах какво се случва, видях, че има ожесточени дискусии по темата – нещо, което доста често ме кара да не отварям Уикипедия с дни. Дано това се промени скоро.

Мда… тъй като небезизвестните 9rules не приемат чуждоезични блогове, французите са били разстроени от факта, че техни блогове няма как да бъдат елитни. Затова една групичка запрята ръкави и създава french20, сайт, аналогичен на 9-те правила, само че за франкофонски блогове.

Всъщност, ако не знаете за какво иде реч, 9rules и french20 са сайтове, които създават общество от елитарни блогове. Има си, разбира се, правила, които трябва да се спазват (за 9rules, за french20), след което остава да се попълни формуляра за членство и да очаквате блогът ви да бъде одобрен като подходящ за общността. По този начин като четеш нечий блог, знаеш, че не четеш глупости, че съдържанието е интересно и т.н. Ценно.

Интересно кога ли ще се покаже такова нещо и за българските блогове. И какъв ли ще е критерият за оценяването и избирането им… 🙂 Всъщност аз имам няколко идеи по въпроса, ако някой има желание, можем да се пробваме да създадем нещо подобно.