Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.
Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.
Повече за мен можете да прочетете на тази страница, а можете да се свържете с мен по някой от следните начини.
Докато съм бил на рок-концерта вчера, съм изпуснал финала на Евровизия (ако не бях там, щях да имам друго оправдание, понеже не гледам телевизия). Оказа се, че са спечелили Елица и Стоян, за чието изпълнение бях вече дочул. Ето го и него.
Ето и клипа на парчето:
Много добро изпълнение. А парчето, по мое мнение, е съвсем достойно да представлява България. Успех!
Ето и още едно тяхно изпълнение, също много добро.
Здравейте!
Ето че отново сме заедно и това е прекрасно! Светът е хубав, животът е песен… Накратко – КЕФ!
Чувствам разяждаща потребност да се обърна към онези, които с трепет и свити сърчица бавно обезумявахте, разкъсвани от съмнения и надежда днешният ден никога да не настъпи.
Колко безсънни нощи прекарахте, терзаейки се с изконния въпрос “Ще го бъде ли или не?”
За тези, които в продължение на няколко месеца страдаха от колики, преглъщайки с мъка коравия залък, наречен Gregg – МОИТЕ НАЙ-ИСКРЕНИ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ. Сериалът е с продължение, драги. Очакват ви още такива месеци, а после и още, и още, и още…
Малко свещи сте палили!
Аз пак съм тук и се завръщам със страшна сила. Между живота и смъртта избрах живота и смятам здраво да се вкопча в него. Тук удрям точка – въпросът е приключен.
Нямах възможност днес (24 фев) да бъда на концерта на James Crow в столичния клуб Fans, но затова пък бях на т.нар. „Вечер на рока“, организирана от Half stage, в кино „Гео Милев“. Три зверски добри групи – Eternal fear, Hell No и Ivory Twilight. Прежалваш 4 левчета и ставаш част от събитието.
За по-меркантилните – бърза сметка: Входът за пловдивските клубове е 3 лева, свири (най-често) една група. За лев отгоре, тук получаваш още две групи, които да нажежават обстановката. Изгодно, откъдето и да го погледнеш.
Трите (обявени от публиката за) най-добри пловдивски групи, на едно място, в една вечер. Няма как да не иде всеки, който харесва по-твърдия рок.
Аз лично се забавлявах страшно много, и с трите групи, въпреки че не познавах Eternal Fear. И публиката се забавляваше, искаха „още от същото“ от всяка група. Не че имаше много хора, не, но бяха достатъчно, бяха шумни, забавляваха се, викаха, пееха любимите си песни…
Най-хубавото е, че подобен род прояви ще зачестят. Или поне така обещаха от Half stage. Дано само да се сетят да разкарат тъпия водещ, който се мъчеше да се прави на забавен. И ако са ги излъгали, че трябва да му плащат хонорар, за да разказва глупостите си докато групите се сменят – минали са се жестоко.