Categories
Театър

Мухите

Loading

Изгледахме „Мухите“ на шуменския театър. На Античния театър в Пловдив. Беше любопитно преживяване, още повече, че досега не бях гледал представление толкова близо до сцената – когато купувах билети, бях сред първите и взех централни места на 1 ред. Та от тези най-добри места имахме възможност да се докоснем най-добре до идеите на екзистенциализма, които Сартр изследва в пиесата си.

Мисля, че заради географската отдалеченост, досега не съм имал възможност да гледам представление на шуменския театър. Това, заедно с възможността да гледаме Стоян Радев (варненския), набързо наклони везните в избора на представление.

Сартр стъпва на древния гръцки мит за Електра и изследва важни за добруването на личността и обществото теми. Според него „човек е осъден да бъде свободен“. Никой няма власт над нас, докато ние не изберем да му дадем тази власт. Свободата е дар, но и бреме, тя е отговорност.

„Мухите“, подобно на основната идея на екзистенциализма, има за цел да предаде на хората, че силата на царете и боговете, се основава само на факта, че хората не знаят, че всъщност са свободни. Свободни да вземат сами решения, да вървят по своя път, вместо да обвиняват за всичко някой авторитет и така да прехвърлят отговорността. Така „Мухите“ се превръща в много повече от пиеса – Сартр призова към съпротива.

Като цяло представлението ми хареса. Идеята, реализацията, играта. Имам няколко забележки, но те не попречиха на общото цялостно усещане. Да, липсваше ми ограничението на сценичната кутия, но си давам сметка за всички адаптации, които са необходими, когато представлението е в турне. Ако за театър, както за кино, се поставяха оценки, бих поставил 6/10 – представление, подходящо за гледане, за замисляне, но не някакъв шедьовър. Отделно, че няма как да не си личи пропастта между качеството на игра на Стоян Радев и това на шуменския театър, но това е проблем на режисьора, избрал този начин за привличане на публика в театъра. Не искам да обиждам шуменските артисти, но класите са си класи.

Режисьор: Дамян Тенев
Сценография и костюми: Величка Джамбазова
В ролите: Стоян Радев, Пламен Петков, Вилиана Димитрова, Кольо Стайков, Александра Михайлова, Росен Караджов, Антония Велева, Валентин Ченков, Валери Зарков, Веселин Бърборков, Джан Якуб, Димитрия Милушева, Катрин Лалова, Кристина Константинова, Никола Орешков, Николета Велчева, Радостина Велкова, Светлин Иванов, Стефани Лечева