Сцена на кръстопът – издание 21. Пътят?!

Театралният маратон, наречен Сцена на кръстопът, тази година е от 10 до 23 септември. Започва за 21-ви път, колкото издания е имал фестивалът… или Фестивалът, както се опитват да натякват организаторите. Тази година темата е Театъра – Пътят, но като гледам програмата – не е път, а някаква стълба на Пенроуз, може би… Опитах се да открия път сред заглавията и тяхната подредба по дати. Опитах се да открия началото, като отправна точка със заглавието за откриване на фестивала и края – в това за закриване. Опитах се и не успях. Вероятно защото такова нещо не съществува изначало като замисъл. Темата е просто пришита към заглавия, по един или друг начин, по една или друга причина, поканени (или доведени) да участват на форума. Според книжката, която е отпечатана с програмата на фестивала, криейтивът Елин Рахнев е написал, че „театърът е път – паметен“. Само че аз няма да сложа препратки към официални източници на фестивала, защото самият той е безпаметен – след няколко дни сайтът ще изчезне и ще бъде заменен с едно голямо Offline. До догодина, когато тазгодишната програма ще бъде…

Повече…

Здр тук ли си нещо да те питам набързо

Заглавието е заето 1:1 от публикацията със същото име в блога на Жюстин Томс. Изчаках разумно количество време, за да отшуми малко емоцията околко публикацията при Жюстин (и споделянето във Facebook), защото съвсем не ми се занимава да обяснявам на немалката ѝ аудитория, че подобен начин на мислене не трябва да бъде насърчаван. Всъщност Жюстин съвсвм не е автор на основните тези, тя също ги е заела от други места. Всъщност аз ще коментирам само разсъжденията на Ева Христова. Мисля, че не познавам цитираната дама, но познавам този модел на мислене… Преди всичко, нещо важно. Днес въпросът „тук ли си?“ е нелеп. Нерелевантен. Щом някой има регистриран профил някъде, значи е „тук“. Значи, че по някакъв начин намира (или е намирал/а) услугата за полезна или друго. Иначе не би си направил труда да се регистрира въобще. Това – от една страна. От друга – дигиталното ни любопитство, непрекъснатият ни стремеж за още нещо, още малко, по-бързо и по-сега, веднага, доведоха до ситуации като сегашната. Избрахме да живеем в 24-часов новинарски поток, във време, в които новините са забавлвние и развлечение, общуването е в…

Повече…

Аскеер 2017 – Наградените

Наградите Аскеер определено са по-авторитетните и изпълнени със смисъл, създадени с повече умисъл и с жури, което е по-прецизно и взискателно, с по-добър вкус към представленията. Все още има какво да се работи, за да се получи истински празнична атмосфера на церемонията по награждаването. Вероятно трябва да минат години преди на режисьорите, които правят церемонията, им щукне, че не е задължително на театрални награди церемонията да е като театрално представление. Надявам се да доживея, за да го видя това. Тази година ми хареса изчистената сценография и това, че всичко беше някак по-стегнато и в темпо. Ето и кои са новите носители на статуетката, на която ѝ пада каската. Изгряваща звезда Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов за „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“. Поддържаща мъжка роля Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“ Поддържаща женска роля Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по…

Повече…

20 години

На 24 май преди точно 20 години беше абитуриенския бал (малко енциклопедично инфо за типа събитие) на випуска ни. Завършихме през вече далечната 1997 г. И през петте години във Френската гимназия не бяхме задружен клас, да не говорим за випуск. Класът се разпръсна след завършването – кой по чужбина, кой в университет, кой в казармата… за да не се съберем повече. Имаше някакъв злощастен опит 5 години по-късно. Може да е имало и други след това, но съм ги пропуснал. 20 години по-късно не зная да е имало някаква организация или опит за събиране. Към настоящия момент поддържам контакт само с една съученичка, при това не редовен и при това не заради гимназията, а защото музиката ни свързва по някакъв начин. И се открихме години след това. Беше приятно „запознанство“ – откриваш у човека нещо ново, различно и спомена от миналото служи за основа. Днес вероятно няма да разпозная много от съучениците ми, вероятно днес много от съучениците ми няма да разпознаят и мен. Днес аз нямам какво да си кажа с никой от тях, предполам те също нямат какво да ми кажат….

Повече…

Богът на касапницата

Не съм от привържениците на т.нар. театрални мечки и не харесвам Владо Карамазов. Голям почитател съм на текстовете на Ясмина Реза и номинациите за Аскеер за Владо Карамазов и Александра Василева за роли именно в текст на Реза беше излизането ми от зоната на комфорта да не гледам мечки в театъра. Купих си билет (и даже забравих за него, в последно време нямам представа защо така забравям за билетите за театър, но това е друга тема) и зачаках да дойде денят. Беше ми любопитно, идках да видя дали мога да притъпя отрицателното си мнение към мечките. И така, успях! Стоически изгледах цялото представление без да напусна салона. Че то даже ми и хареса. Беше ми интересно да слушам текста на Реза, как е преведен на български и се опитвах да си представям мелодията на френския език зад думите, произнесени на български. Не че не съм гледал и друг път на сцена Владо Карамазов или пък Юлиан Вергов, Александра Василева или Радена Вълканова, гледал съм ги. Първите двама някак ги избягвам, по възможност, обаче. „Богът на касапницата“ се оказа леко и приятно представление,…

Повече…