…да не бъдеш разбран

Отдавна трябваше да си дам сметка за факта, който винаги съм знаел на подсъзнателно ниво, но така и не исках да допусна до мислите си. Хората са различни. Каквото и да прави обикновеният човек, той никога не би могъл да угоди на всеки. Опитите ми да стигна до съзнанието на всички, които четат този блог и да бъда правилно разбран, са били през цялото време обречени на неуспех. В този блог се опитвам да бъда себе си, по-точно – да се протягам навътре в душата си, към окъпаните в бяла светлина кътчета и да изваждам на показ онази, по-добрата си половина. Когато една машина не се използва, частите й клеясват, покриват се с ръждата на времето, с мръсотията, която то изсипва върху тях. Човекът, както обичам да казвам, заимствайки тази прекрасна метафора от Зелазни, е създание от светлина и мрак, душата му – бойно поле на доброто и злото. Но злото винаги е било по-близо до неговата същност, винаги е било по-лесната алтернатива, по присъщият му път. То е като проекция на собствения му егоцентризъм, следствие е от него, свързано е с…

Повече…

Спомени

Мълча. Думите са безсилни при такова великолепие и хармония. Спомням си…

Повече…

Честита Баба Марта!

Честита Баба Марта на всички, които, предполагам случайно, попадате на тази страница. Следват всички онези стандартни пожелания за случая, които в края на днешния ден ще ви е омръзнало да слушате и повтаряте. Именно затова ще ви лиша в тези няколко секунди, докато четете тези редове, от баналните и заучени фрази, повтаряни френетично. Затова ви предлагам и една алтернативна мартеница – някак си по-интернетска :). Дано ви харесва.

Повече…

Фирми за подбор на персонал

Не бе, не искам да ставам продавач в магазин, барман, сервитьор, рекламен или застрахователен консултант на процент, оператор на бензиноколонка и т.н. неща, за които ми се обаждат напоследък да ми предлагат. Нямам нищо против тези позиции, стига да не са свързани с мен. Искам нещо повече от това да седя и да гледам тъпо в точка или да убеждавам някой, че незнам-си-коя застрахователна компания е най-добрата, незнам-си-кое рекламно списание или каталог е най-четеното. Цъ. Не е за мен това. Искам работата да е предизвикателство, работа, която да впряга целия ми творчески и умствен потенциал, да дава полет на въображението ми, да ме окрилява, да ми дава възможност да показвам кой съм, какво мога, да бъда креативен, да ходя там с желание, с нежелание да приключвам работния си ден. Толкова ли е трудно за разбиране? Днес се наложи за трети път да го обясня на поредната агенция за подбор на персонал, която отчаяно се опитваше да ме убеди, че „ЕДНА ФИРМА“ търсела точно мен за една от гореописаните длъжности. Айде стига глупости! Що не си направите труда да ми разгледате по-подробно автобиографията,…

Повече…

Шемет

Днес ходих да гледам постановката „Шемет“ от Ървин Уелш, реж. Димитър Игнатов. Едно представление на Драматично-куклен театър „Димитър Димов“ – Кърджали, поканено на пловдивска сцена покрай зимните театрални празници (или както там се казва събитието), организирани в бившето кино Въстаник. Знаете, предполагам, кой е Ървин Уелш. Чували сте поне за него. Или ако не сте, няма как да сте пропуснали преди време „Трейнспотинг“ (независимо дали става въпрос за романа, излязал изпод перото на същия този господин или за филма, базиран на книгата). Същият, в който без притеснение се говреше за дрога, чукане, дрога, приятелство, дрога, чукане, дрога… В „Шемет“ темите са същите. Теми, за които сякаш в България не е прието да се говори открито, на публични места. Теми-табу. Теми, които вълнуват, теми, които са актуални. Защото дрогата не е поредната научнофантастична измислица. Нито пък чукането. Нали? И колкото по-скоро обществото бъде отворено за диалог по темите, толкова по-скоро те, особено дрогата, чукането да го оставим засега настрана, няма да представяват реална заплаха. Защото те съществуват. Защото това е действителността. И с мълчание няма да я променим към по-добро. Напротив. Днес има…

Повече…