Приказките на Шехерезада

Оказва се, че не успявам да прочитам само по една от приказките на Шехерезада. Или поне частта от приказка, разказана в една от нощите. Отдавна не съм срещал толкова завладяващо четово. А това са само приказки, все пак. Разказвани умело, като на разсъмване се спира на най-интересната част, за да може да се запази магията и очарованието (а и да може Шахриар да пощади живота на Шехерезада за още един ден). Приказки, създадени през вековете, за да бъдат разказвани (в моя случай – четени) нощем. Съвсем обикновени приказки, но толкова живи, че бързо забравяш за околния свят и им се отдаваш изцяло, поддаваш се на магията им. Неописуемо е. Велико четиво…

Хиляда и една нощ

„Имало едно време…“

Нали си спомняте, така започват приказките…

хиляда и една нощВече няколко поредни вечери се потапям в очарованието на арабския свят. От доста време съм си свалил филм, чието английско заглавие е Arabian Nights. На български е по-известен като „Приказки от хиляда и една нощ“. Всъщност по-познат е сборникът със средновековни арабски приказки. Едва ли е необходимо да обяснявам какви са тези приказки, всеки е чувал за тях, знае поне някоя от тях. Съмнявам се да има човек, който да не е чувал историята за Али баба и четиридесетте разбойника, приказката за Аладин, за Седемте пътешествия на Синбад мореплавателя… и всички те, както и много други, обединени от главната приказка за персийския шах Шахрияр и неговата царица Шехерезада, която му разказва тези приказки с умение, което днес е почти загубено. Цялата публикация „Хиляда и една нощ“

Hell No! (live)

Страшен купон в Петното. Голяма мания. Hell No! направо ме разбиват. Жестоко оседемсетарско хеви метъл звучене, женски вокал (уникален глас). За пореден път останах без глас от викане, с болки във врата от куфеене. Незабравима вечер. Вероятно щяха да посвирят и попеят още, но за съжаление басистът имаше здравословен проблем (беше се сецнал, та ходеше като посран). Иначе пяха и свириха много, все авторски парчета (с едно изключение накрая). Очаквах да се забавлявам, звученето страшно ми допада, ама чак толкова не съм и предполагал, че ще да е. С Владо от Ps, Миш (в началото) и Крис от James Crow наистина прекарахме страхотна рок вечер. Предполагам, че и останалите, които са били в Петното – също. Зад мен седеше вокала на Eternal Fear, който се кефеше, другите също даваха такива признаци. В общи линии – не облазявам групата, която е свирила тази вечер в Пъзела, защото едва ли е имало кой да я слуша, предвид, че всички редовни посетители бяха в Петното.

Единственото неприятно усещане са надутите цени, които отблъскват публиката. Не че беше празно, но групата има много повече фенове, отколкото имаше днес. Кретени, гонят бърза печалба, вместо печалба от по-големия оборот. Имат сериозен проблем с мениджмънта. Ама това е тема за друг разговор.

James Crow live

James CrowСнощи беше live-a на James Crow в Петното. Всички, които бяхме там (имаше представители от доста пловдивски банди), чухме най-новите парчета на групата, наред с песните от албума Innermost. Долу не беше претъпкано, но беше пълно и имаше много хора (много от които познати), с които пихме бира и се забавлявахме. За феновете (и по тяхно желание) James Crow изсвириха два пъти парчето си „To Forget“. Мания.

Най-голяма беше изненадата ми, когато видях Валери и Томиана от книжарница „Магелан“.

Специален поздрав за всички, които бяха на събитието:

Хайде сега всички…

„…Кой сега до теб заспива,
кой сега целува устните ти…