Интервютата на един Gregg

Ходя си аз по интервюта, търся си интересни предизвикателства, които да запълват ежедневието ми… И на какво, мислите, се натъквам? На едни и същи въпроси. Задавани без интонация, без да са осмислени защо се задават. Защото в интернет са написани точно така, готови поредната секретарка да си ги препише чинно и стриктно да ги предаде на шефа си, за да ги зададе на кандидатите. Много се забавлявах, когато на интервюто с една фирма (имена няма да споменавам) разпознах въпросите, знаех кой ще е следващият, а когато служителката ме попита дали аз имам някакви въпроси, я попитах защо е пропуснала въпроси 7, 16 и 17. Спек. Набързо й разказах отговорите, както и откъде знам, че ги е пропуснала. В друга една компания отговорих 100% според шаблона, при което младежът каза, че АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ! Набързо го плиснах с кофа студена вода, за да се освести, дадох му време да си помисли. В трета фирма пък се направих на клоун, защото каката толкова се беше спекла, че чак заекваше, припотяваше се, чудеше се какъв въпрос да ми зададе. А аз, насреща й, говоря куп…

Повече…

Music Idol – попей ми, част 1

Няма такава дивотия. Куцо и сакато, очевидно, се е записало за участие в надпяването. Някои са много зле. МНОГО! Личен фаворит по изумУРОДство: Второ място: Други, обаче, на пук на всичко, пеят. Божествено. Два бързи примера (плюс коментарите на журито):

Повече…

Фентъзи-клуб в Пловдив

Като фен на епичното фентъзи (и на фентъзито, като цяло), се мъча да следя какво излиза на книжния пазар, своевременно да си го набавям, след което да го изчитам. Дотам. Няма с кой да споделя какво ми е харесало, какво не ми е, коя книга си заслужава, кой автор пише наистина увлекателно. Така и не съществува в Пловдив клуб на почитателите на фентъзито, в който да си заслужава да членуваш. Не казвам, че няма, напротив, има доста. Но всички клубове, които са ми известни, са съставени от дечурлига, които мама и тате не пускат да седят навън до късно, и под предтекст, че са на сбирка на клуба, си организират запои. Не съм някакъв пуритан, който да отрича тази форма на забавление. Не. Само че това не трябва да се превръща в основно занимание на членуващите в клуба. Доскоро бях член на Българската гилдия на бардовете, обаче вече не съм. Защото не искам да плащам членски внос за виртуално членство, което по никакъв начин не удовлетворява изискванията ми, а и защото някак идеите, наложени от Създателите, се разминават с моите. Дълга тема,…

Повече…

Elika vs Lord of the Dance

Снощи най-ненадейно се озовах на един хумористичен (фолклорен) танцов спектакъл, наречен „Това сме ние“ – една история за виното и хората – за нас самите. Спектакъл, направен от танцова формация Elika. Обадиха ми се твърде късно, за да ме поканят, около половин час преди началото, за да имам време да разбера кой, какво, кога, как, защо… Затова просто се облякох и хукнах към бившето кино „Гео Милев“, за да видя на какво съм поканен. Спектакълът „Това сме ние“ се оказа точно това, което и очаквах – композиция, направена, не за да бъде гледана и гледаема в България (въпреки че донякъде и това е възможно), а за да бъде продавана по танцови фестивали в балканските страни. Именно затова бяха включени, уж като част от нас, руски цигански романси, сръбски популярни (!) песни, на които публиката да потропва весело с крачета и да си припява („Месечина“, например), гръцки фолклорни мотиви (също много аплодисменти)… Не че не ми хареса това, което гледах. Само че това НЕ сме ние. Бяхме ние до момента на натрапването на чуждите, комерсиални детайли, които да се харесат по различните фестивали…

Повече…