James Crow live

James CrowСнощи беше live-a на James Crow в Петното. Всички, които бяхме там (имаше представители от доста пловдивски банди), чухме най-новите парчета на групата, наред с песните от албума Innermost. Долу не беше претъпкано, но беше пълно и имаше много хора (много от които познати), с които пихме бира и се забавлявахме. За феновете (и по тяхно желание) James Crow изсвириха два пъти парчето си „To Forget“. Мания.

Най-голяма беше изненадата ми, когато видях Валери и Томиана от книжарница „Магелан“.

Специален поздрав за всички, които бяха на събитието:

Хайде сега всички…

„…Кой сега до теб заспива,
кой сега целува устните ти…

Интервютата на един Gregg

HiringХодя си аз по интервюта, търся си интересни предизвикателства, които да запълват ежедневието ми… И на какво, мислите, се натъквам? На едни и същи въпроси. Задавани без интонация, без да са осмислени защо се задават. Защото в интернет са написани точно така, готови поредната секретарка да си ги препише чинно и стриктно да ги предаде на шефа си, за да ги зададе на кандидатите. Много се забавлявах, когато на интервюто с една фирма (имена няма да споменавам) разпознах въпросите, знаех кой ще е следващият, а когато служителката ме попита дали аз имам някакви въпроси, я попитах защо е пропуснала въпроси 7, 16 и 17. Спек. Набързо й разказах отговорите, както и откъде знам, че ги е пропуснала. В друга една компания отговорих 100% според шаблона, при което младежът каза, че АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ! Набързо го плиснах с кофа студена вода, за да се освести, дадох му време да си помисли. В трета фирма пък се направих на клоун, защото каката толкова се беше спекла, че чак заекваше, припотяваше се, чудеше се какъв въпрос да ми зададе. А аз, насреща й, говоря куп дивотии. И колкото и да ми се иска да подходя отговорно към задачата да си намеря занимание за през светлата част на денонощнието, все не се получава, понеже срещам все повече и все по-изумени създания, които не бяха очаквали с какво ще се сблъскат и на какво ще се натресат.

Дори си имам нещо като „Най-често задаваните въпроси на интервю за работа“. Мога да напиша книга. Както с въпросите, така и с отговорите.

Има, разбира се, и фирми-изключения. Попаднах на две компании, които знаят как се подбира персонал, подхождат отговорно към задачата, не претупват нещата. В едната дори се поизпотих, докато накарам HR-a да се замисли.

Иначе все още очаквам добри и неустоими предложения. И както написах в предишния блог, ако Вашата фирма има нужда от лице, дайте ми гръб.

Music Idol – попей ми, част 1

Няма такава дивотия. Куцо и сакато, очевидно, се е записало за участие в надпяването. Някои са много зле. МНОГО!

Личен фаворит по изумУРОДство:

Второ място:

Други, обаче, на пук на всичко, пеят. Божествено. Два бързи примера (плюс коментарите на журито):
Цялата публикация „Music Idol – попей ми, част 1“

Фентъзи-клуб в Пловдив

CreatureКато фен на епичното фентъзи (и на фентъзито, като цяло), се мъча да следя какво излиза на книжния пазар, своевременно да си го набавям, след което да го изчитам. Дотам. Няма с кой да споделя какво ми е харесало, какво не ми е, коя книга си заслужава, кой автор пише наистина увлекателно. Така и не съществува в Пловдив клуб на почитателите на фентъзито, в който да си заслужава да членуваш. Не казвам, че няма, напротив, има доста. Но всички клубове, които са ми известни, са съставени от дечурлига, които мама и тате не пускат да седят навън до късно, и под предтекст, че са на сбирка на клуба, си организират запои. Не съм някакъв пуритан, който да отрича тази форма на забавление. Не. Само че това не трябва да се превръща в основно занимание на членуващите в клуба.

Доскоро бях член на Българската гилдия на бардовете, обаче вече не съм. Защото не искам да плащам членски внос за виртуално членство, което по никакъв начин не удовлетворява изискванията ми, а и защото някак идеите, наложени от Създателите, се разминават с моите. Дълга тема, която не искам да отпочвам.

От доста време обмислям няколко идеи за сформирането на (първоначално) малка група ревностни фенове-почитатели на фентъзито, с които да можем да дискутираме (както виртуално, така и на живо) различни теми, да обменяме идеи, впечатления, книги, да си разказваме истории, книги, да пием по едно питие (между другото)…

Желаещи да се присъединят? Пишете ми на мейла или оставете коментар тук. И ще ви помоля за коментари само по темата, без излишни приказки.