Честита Баба Марта!

МартеницаЧестита Баба Марта на всички, които, предполагам случайно, попадате на тази страница.

Следват всички онези стандартни пожелания за случая, които в края на днешния ден ще ви е омръзнало да слушате и повтаряте. Именно затова ще ви лиша в тези няколко секунди, докато четете тези редове, от баналните и заучени фрази, повтаряни френетично.

Затова ви предлагам и една алтернативна мартеница – някак си по-интернетска :). Дано ви харесва.

Фирми за подбор на персонал

Не бе, не искам да ставам продавач в магазин, барман, сервитьор, рекламен или застрахователен консултант на процент, оператор на бензиноколонка и т.н. неща, за които ми се обаждат напоследък да ми предлагат. Нямам нищо против тези позиции, стига да не са свързани с мен. Искам нещо повече от това да седя и да гледам тъпо в точка или да убеждавам някой, че незнам-си-коя застрахователна компания е най-добрата, незнам-си-кое рекламно списание или каталог е най-четеното. Цъ. Не е за мен това.

Искам работата да е предизвикателство, работа, която да впряга целия ми творчески и умствен потенциал, да дава полет на въображението ми, да ме окрилява, да ми дава възможност да показвам кой съм, какво мога, да бъда креативен, да ходя там с желание, с нежелание да приключвам работния си ден.

Толкова ли е трудно за разбиране?

Днес се наложи за трети път да го обясня на поредната агенция за подбор на персонал, която отчаяно се опитваше да ме убеди, че „ЕДНА ФИРМА“ търсела точно мен за една от гореописаните длъжности. Айде стига глупости! Що не си направите труда да ми разгледате по-подробно автобиографията, особено последните 3 страници, а? Освен да сте избирани с конкурси по грозота, съдържание на целулит в бедрата, цвят на косата, умение за изприказване на n броя думи в минута в телефонната слушалка преди отсреща да са се усетили за какво иде реч, поне можеха да ви обучат да четете цялата автобиография, а не да спирате до името и фамилията. Квачки.

Шемет

Днес ходих да гледам постановката „Шемет“ от Ървин Уелш, реж. Димитър Игнатов. Едно представление на Драматично-куклен театър „Димитър Димов“ – Кърджали, поканено на пловдивска сцена покрай зимните театрални празници (или както там се казва събитието), организирани в бившето кино Въстаник.

Знаете, предполагам, кой е Ървин Уелш. Чували сте поне за него. Или ако не сте, няма как да сте пропуснали преди време „Трейнспотинг“ (независимо дали става въпрос за романа, излязал изпод перото на същия този господин или за филма, базиран на книгата). Същият, в който без притеснение се говреше за дрога, чукане, дрога, приятелство, дрога, чукане, дрога…

В „Шемет“ темите са същите. Теми, за които сякаш в България не е прието да се говори открито, на публични места. Теми-табу. Теми, които вълнуват, теми, които са актуални. Защото дрогата не е поредната научнофантастична измислица. Нито пък чукането. Нали? И колкото по-скоро обществото бъде отворено за диалог по темите, толкова по-скоро те, особено дрогата, чукането да го оставим засега настрана, няма да представяват реална заплаха. Защото те съществуват. Защото това е действителността. И с мълчание няма да я променим към по-добро. Напротив. Днес има свобода на словото, никой не забранява да се говори открито за темите, които вълнуват. Този модел, познат като „като едно време“, „преди 1989-та“ и т.н. трябва да бъде изкоренен, мисля си.

И въпреки че по-възрастната публика така и не разбра какво гледа, беше възмутена, изчервена, то младите гледаха и слушаха внимателно. Защото тях това ги интересува, вълнува и засяга. Пряко. Имаше няколко господина, които най-демонстративно напуснаха салона, не ги виня – за тях дрогата вероятно наистина е научнофантастичната идиотщина, за която споменах одеве, а сексът – блажен спомен от миналото. Ама сумтенето и пуфтенето на организатора на цялото събитие, както и съвсем откровения му разговор с режисьора Николай Калчев по време на представлението не им прави чест. Поне от уважение към колегите, които работеха на сцената, можеха, щом не им се гледа, да не присъстват в салона. Едва ли някой щеше да забележи отсъствието им. Наложи се да им шъткам, като на четвъртокласници. Срамна работа.

А представлението наистина е повече от добро. Да се говори за такова мръсно нещо като дрогата по такъв начин, да се представи и изиграе толкова чисто и откровено, темата да бъде поднесена така, че да бъде лесносмилаема, това е геройство. Моите най-искрени поздравления. Вече бях гледал видеозапис на спектакъла, но това не ми попречи без колебание да реша да отида пак. Защото театър не може да се гледа у дома, на телевизора. Колкото и да е добър операторът, колкото и монтаж да се прави на записа, това изкуство е направено да се играе на сцена, пред публика, която гледа в унес.

Особено впечатление ми направи музиката. Музикалната картина е сглобявана от Димитър Игнатов. В нея са използвани фрагменти от някакви транс или техно ритми, които са използвани от американските сили в Ирак, за да зомбират войниците, да ги превръщат в машини за убиване. Пристрастяващо. Като дрога. Силно и натрапчиво. Екстра. Може ли пак, още веднъж? Много ми хареса и финалната мелодия – някакво страхотно изпълнение на цигулки. Винаги съм харесвал как звучи цигулката, някак тъжно, меланхолично… Прекрасно.

Силно и завладяващо изпълнение. Честно казано, не очаквах, че такова представление може да бъде направено по този начин от извънстоличен театър. Похвално.

Милост за мама

Преди (вече бая) време написах анотацията на авторката Яна Добрева за пиесата й „Милост за мама“. На 21 февруари на сцената на Театъра гостува Младежки театър „Николай Бинев“ с тази постановка, реж. Илия Добрев. Още откакто прочетох анотацията, бях решил за себе си, че ще гледам постановката (не успях да я гледам по време на фестивала „Сцена на кръстопът“, защото гледах „Боряна“ на варненския театър.). Предполагах (според анотацията), че ще е нещо, което е на ръба на гледаемостта, тежка и наситена с объркани чувства пиеса, изпълнена с вътрешна борба и изпепеляващи страсти…

Бог е създал хората, за да живеят по двама.
Но ще изминат още много векове, докато го постигнем.
Засега искаме любов, борим се за нея, но все стигаме до точката на отчаянието – там, където или оживяваш, или не.
Защото от любов се умира.
Вместо да съграждаме, ние рушим връзките помежду си. И сме много самотни. Свили сме се в себе си и зъзнем, и треперим от страх.
Самотата и страхът – отличителните черти на нашето съвремие. Самотата и страхът – когато няма любов…

“Милост за мама” е пиеса за това как се разбиват мечтите ни за обич – изтрещяват като изхвърлено кристално огледало – разтрошават се на безброй парченца. Не можем да ги съберем, можем само да разраним пръстите и да вием от болка. А в епицентъра на болката се налага да разберем най-важното – когато Бог е измислил Любовта, той ни е дал и Прошката.

Децата трябва да простят на родителите си. Жените – на мъжете си. Мъжете – на жените си. Родителите – на децата си. Съпрузите – на любовниците. Приятелите – на приятелите. И всеки да прости на себе си.

“Милост за мама” е пиеса за търсенето. За грешките. За надеждата. За пътуването над бездните на собствените ни страдания. За лъкатушенето през кратките ни радости. За израстването ни като хора. За уроците, които се налага да изучим. И за онази далечна, истинска, жертвоготовна любов, от която не се умира, от която се оживява.

ЛЮБОВТА – отличителната черта на бъдещето. Когато хората ще живеят по двама.

Така, както ни е измислил Бог.

Яна Добрева

Именно заради всичките очаквания, които имах, цял ден не слязох на сцената, за да видя сценографията, декора, не разгледах костюмите, не приказвах с актьорите и актрисите за пиесата – за да мога да се насладя максимално на театралната магия, да ги оставя да ме изненадват с всяко появяване на сцената. Исках просто да бъда зрител. Да съпреживявам мига и емоцията на всички останали 500 души в салона, да съм един от тях, да знам колкото тях, да очаквам каквото и те.

И, да ви кажа честно, получи се. Истинско, чисто и пълно сцепление между публика и актьори. Между мен и актьорите. Беше чудесно – от онези редки мигове, които като ни връхлетят, изхвърляме всичко от главата си, за да им се насладим изцяло.

„Е, какво ще сготвиш днес?“

Да, пиесата ми хареса. Хареса ми драматургичната основа…


„ЛИЯ: – Ти винаги си искала най-добхрото за мен.“
„ДОРА: – Аз винаги СЪМ ПРАВИЛА най-доброто за теб…“

Не съм чел пиесата, но много би ми се искало. Не мисля, че се е налагало режисьорът да прави някакви съществени промени.

Хареса ми актьорската игра – техния рязък преход от пълна и абсолютна безчувственост до крайна, почти болезнена сетивност. Много чисто, много пленяващо. Истинско.

Хареса ми и сценографията – изчистена до максимум. Подборът на цветове ми направи впечатление още при влизането в салона – всички мебели бяха тапицирани в бордо – безкрайно безличен, безчувствен и в същото време силно натрапчив цвят. Костюмите, макар и не в бордо (щеше да е прекалено), бяха в прекрасно подбрани убити цветове – празни, мъртви цветове, които не казват нищо.

Дом, в който царува самотата. Пустош, завладяла пространството. Празнота.


„АСЕН: – Мръсни игрички, а?“
„ДОРА: – Не, просто живот…“

Две сцени ми направиха впечатление и трайно се запечатаха в съзнанието ми (а както се оказа и по-късно, не само в мойто) – любовната сцена между Лия (Силвия Лулчева) и Асен (Георги Кадурин) и сънят на Дора (Нина Стаматова). Хареса ми пластиката, играта със светлината…

А, като казах светлина, та се сетих нещо.


„Разпознаваш нещата само като преминеш през тях.“

Неприятно усещане ми донесе зеленият прожектор, който служеше за светлинна завеса по време на промените по сцената. Не че разбирам нещо от осветление, но вероятно силата му не беше добре избрана, защото просто заслепяваше зрителите, които, ако искаха да виждат нормално следващата картина, трябваше да закриват очите си с ръка, докато призрачни черни силуети със зелени оттенъци правеха необходимите за следващата картина промени по сцената. Идеята за прожектора е добра, но смятам, че не трябваше да е директно насочен към зрителите. Моето място (ред 8, място 7) се оказа перфектното място за гледане на това представление – достатъчно напред, за да чувам добре всичко (актьорите говореха тихо; представлението е камерно, не са свикнали с габаритите на сцената ни), встрани от досадния прожектор, който почти излизаше от полезрението ми…


„Светът се крепи на тънка връвчица – надеждата.“

Ако имаше сайт, подобен на imdb.com, но който оценяваше театрални постановки, без да се замисля бих гласувал с 9/10. Една единица отнемам за прожектора. Иначе всичко друго беше на мястото си – забелязваш го само когато ти трябва, после се съсредоточваш върху друго. А накрая, на поклона, аплодираш като в унес след всичко онова, което си видял и съпреживял.

Как се пише коментар в блог

Оставянето на коментар в нечий онлайн дневник (блог) е като да влезеш в чужда стая и да се включиш в разговор. Също като в реалния свят, в интернет има хора, с които е приятно да комуникираш и други, с които не е.

Добрите блог-коментатори допълват дискутираната тема и са уважавани заради научните, информативни и приятелски коментари.

Придържайте се към темата.

Хората, които поддържат онлайн дневници (блогове) разрешават коментари на специфични теми, за да чуят различни мнения и допълнителна информация за съдържанието на публикуваната тема. Затова не сменяйте темата. Няма нищо по-отегчително от това да се види празнословие или промяна на темата.

Добавяйте нова информация в дискусията.

Повтарящите се коментари са досадни и непотребни. Преди да публикувате коментар, отделете време да прочетете цялата нишка и се убедете, че това, което смятате да напишете, няма да се повтаря с вече изказано мнение, а ще добави нещо ново към дискусията. Ако нямате време да четете всички коментари, в такъв случай не коментирайте.

Не публикувайте коментар само колкото името ви да бъде в писъка на изразилите мнение.

Коментари, които съдържат само „Така е, съгласен съм“ или „Чудесен сайт“ нямат никакво място в един блог. Само спамерите публикуват коментари, в които не казват нищо съществено и евентуално включват един или няколко уеб адреса. Безполезните коментари и онези, които не допринасят за дискусията или темата носят негативно отношение към автора им.

Важно е да се знае кога се публикува коментар и кога се изпраща електронно писмо.

Коментарите в блога са публична комуникация от типа „един към много“, а електронното писмо е лична комуникация. Коментар в блог, в който се казва „Тази препратка е яка. Между другото, как е сестра ти?“ по никакъв начин не помага за дискусията и би следвало да бъде изпратен на електронната поща.

Никой не обича всезнайковците.

Най-добрите коментари се пишат от образовани, мислещи хора, които добавят нещо ново във всяка дискусия. Въпреки това често се случва някои интелигентни хора да прекаляват в коментарите си, правейки ги почти нечетими било заради дължината, било заради използвания език. Стремете се да използвате кратки и ясни конструкции, разбираеми за всички. Не прекалявайте с дължината на коментара. Дългите лекции са за професорите в университета, не за блоговете.

Ясно изразявайте тона си.

Никой не може да чуе гласа ви, нито да види изражението на лицето ви, когато публикувате коментар. Затова коментарът ви може да бъде разбран погрешно. За да е всичко ясно и прегледно, използвайте emoticons или други допълнителни изразни средства, за да покажете моментното си настроение.

Цитирайте източниците си на информация.

Винаги, когато се позовавате на външни източници на информация ги цитирайте. Това прави твърденията ви лесни за проверяване.

Бъдете учтиви.

Личните нападки са крайно нежелателни в коментарите на кой да е блог – винаги се стремете да ги избягвате или предизвиквате.

Коментари не се публикуват, когато сте в състояние на афект или превъзбуда, сърдити или под въздействието на алкохол.

След публикуване на коментар в блога, връщане назад няма – всичко става видимо и остава в кеша на Google. Помнете, че едва ли ще се представите в най-добрата си светлина в твърде емоционален за вас момент. Ако сте ядосан – не коментирайте. Поемете дъх, разходете се. Посетете блога на следващия ден с бистър ум.

Не хранете троловете.

Без значение колко публикации като тази ще бъдат написани, в мрежата винаги ще бродят хора, чиято основна цел е да сипят обиди и да подпалват скандали. Не им позволявайте да спечелват.