Хиляда и една нощ

„Имало едно време…“

Нали си спомняте, така започват приказките…

хиляда и една нощВече няколко поредни вечери се потапям в очарованието на арабския свят. От доста време съм си свалил филм, чието английско заглавие е Arabian Nights. На български е по-известен като „Приказки от хиляда и една нощ“. Всъщност по-познат е сборникът със средновековни арабски приказки. Едва ли е необходимо да обяснявам какви са тези приказки, всеки е чувал за тях, знае поне някоя от тях. Съмнявам се да има човек, който да не е чувал историята за Али баба и четиридесетте разбойника, приказката за Аладин, за Седемте пътешествия на Синбад мореплавателя… и всички те, както и много други, обединени от главната приказка за персийския шах Шахрияр и неговата царица Шехерезада, която му разказва тези приказки с умение, което днес е почти загубено. Цялата публикация „Хиляда и една нощ“

Hell No! (live)

Страшен купон в Петното. Голяма мания. Hell No! направо ме разбиват. Жестоко оседемсетарско хеви метъл звучене, женски вокал (уникален глас). За пореден път останах без глас от викане, с болки във врата от куфеене. Незабравима вечер. Вероятно щяха да посвирят и попеят още, но за съжаление басистът имаше здравословен проблем (беше се сецнал, та ходеше като посран). Иначе пяха и свириха много, все авторски парчета (с едно изключение накрая). Очаквах да се забавлявам, звученето страшно ми допада, ама чак толкова не съм и предполагал, че ще да е. С Владо от Ps, Миш (в началото) и Крис от James Crow наистина прекарахме страхотна рок вечер. Предполагам, че и останалите, които са били в Петното – също. Зад мен седеше вокала на Eternal Fear, който се кефеше, другите също даваха такива признаци. В общи линии – не облазявам групата, която е свирила тази вечер в Пъзела, защото едва ли е имало кой да я слуша, предвид, че всички редовни посетители бяха в Петното.

Единственото неприятно усещане са надутите цени, които отблъскват публиката. Не че беше празно, но групата има много повече фенове, отколкото имаше днес. Кретени, гонят бърза печалба, вместо печалба от по-големия оборот. Имат сериозен проблем с мениджмънта. Ама това е тема за друг разговор.

James Crow live

James CrowСнощи беше live-a на James Crow в Петното. Всички, които бяхме там (имаше представители от доста пловдивски банди), чухме най-новите парчета на групата, наред с песните от албума Innermost. Долу не беше претъпкано, но беше пълно и имаше много хора (много от които познати), с които пихме бира и се забавлявахме. За феновете (и по тяхно желание) James Crow изсвириха два пъти парчето си „To Forget“. Мания.

Най-голяма беше изненадата ми, когато видях Валери и Томиана от книжарница „Магелан“.

Специален поздрав за всички, които бяха на събитието:

Хайде сега всички…

„…Кой сега до теб заспива,
кой сега целува устните ти…

Интервютата на един Gregg

HiringХодя си аз по интервюта, търся си интересни предизвикателства, които да запълват ежедневието ми… И на какво, мислите, се натъквам? На едни и същи въпроси. Задавани без интонация, без да са осмислени защо се задават. Защото в интернет са написани точно така, готови поредната секретарка да си ги препише чинно и стриктно да ги предаде на шефа си, за да ги зададе на кандидатите. Много се забавлявах, когато на интервюто с една фирма (имена няма да споменавам) разпознах въпросите, знаех кой ще е следващият, а когато служителката ме попита дали аз имам някакви въпроси, я попитах защо е пропуснала въпроси 7, 16 и 17. Спек. Набързо й разказах отговорите, както и откъде знам, че ги е пропуснала. В друга една компания отговорих 100% според шаблона, при което младежът каза, че АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ! Набързо го плиснах с кофа студена вода, за да се освести, дадох му време да си помисли. В трета фирма пък се направих на клоун, защото каката толкова се беше спекла, че чак заекваше, припотяваше се, чудеше се какъв въпрос да ми зададе. А аз, насреща й, говоря куп дивотии. И колкото и да ми се иска да подходя отговорно към задачата да си намеря занимание за през светлата част на денонощнието, все не се получава, понеже срещам все повече и все по-изумени създания, които не бяха очаквали с какво ще се сблъскат и на какво ще се натресат.

Дори си имам нещо като „Най-често задаваните въпроси на интервю за работа“. Мога да напиша книга. Както с въпросите, така и с отговорите.

Има, разбира се, и фирми-изключения. Попаднах на две компании, които знаят как се подбира персонал, подхождат отговорно към задачата, не претупват нещата. В едната дори се поизпотих, докато накарам HR-a да се замисли.

Иначе все още очаквам добри и неустоими предложения. И както написах в предишния блог, ако Вашата фирма има нужда от лице, дайте ми гръб.