Звънни ми по жисиема

старовремски телефонЗабелязвам, че много малко хора съзнават, че когато ми звънят на мобилния телефон, трябва да ме попитат дали е удобно да разговарям в момента. Около мен такива хора могат да се преброят на пръстите на едната ръка. На другата (най-общо) се побират онези, които като се обадят, питат дали мога да говоря (а аз мога. Придобих това умение някъде около втория ми рожден ден).

Другите просто си изстрелват тирадата, която им е в главата и/или на върха на езика, без да се съобразяват дали нямам някаква по-приоритетна задача, дали не съм на някакво събрание, друго мероприятие, в кола, в движение и т.н. Понякога съм просто замислен и ми трябва време, за да включа на темата, по която смятате да ми говорите. Вероятно е добра идеята да кажете една-две думи, преди да минете по същество. Знам, че всеки си мисли, че неговата работа е най-важна, ама не е точно така. А и не винаги моментът е подходящ за съобщаване на важна информация. Може да се налага да запиша нещо, което смятате за маловажно, но пък аз смятам, че трябва на всяка цена да имам написано. И в същото време да съм в движение, без да имам възможност да запиша. Все пак аз не седя по цял ден, за да чакам да ми се обадите, имам си и друга работа, често доста важна и която не позволява да говоря по телефона.

А и тъй като номерът на мобилния ми телефон е публично обявен, телефонът ми звъни постоянно, понякога до късно вечер. Така че винаги има неудобни моменти, такива, в които нямам възможност да водя телефонни разговори. А когато не си вдигна телефона, защото знам, че отсрещната страна едва ли ще разбере значението на „не мога да разговарям по телефона сега“, настъпват едни ми ти сръдни… абе…

Приказките на Шехерезада

Оказва се, че не успявам да прочитам само по една от приказките на Шехерезада. Или поне частта от приказка, разказана в една от нощите. Отдавна не съм срещал толкова завладяващо четово. А това са само приказки, все пак. Разказвани умело, като на разсъмване се спира на най-интересната част, за да може да се запази магията и очарованието (а и да може Шахриар да пощади живота на Шехерезада за още един ден). Приказки, създадени през вековете, за да бъдат разказвани (в моя случай – четени) нощем. Съвсем обикновени приказки, но толкова живи, че бързо забравяш за околния свят и им се отдаваш изцяло, поддаваш се на магията им. Неописуемо е. Велико четиво…

Хиляда и една нощ

„Имало едно време…“

Нали си спомняте, така започват приказките…

хиляда и една нощВече няколко поредни вечери се потапям в очарованието на арабския свят. От доста време съм си свалил филм, чието английско заглавие е Arabian Nights. На български е по-известен като „Приказки от хиляда и една нощ“. Всъщност по-познат е сборникът със средновековни арабски приказки. Едва ли е необходимо да обяснявам какви са тези приказки, всеки е чувал за тях, знае поне някоя от тях. Съмнявам се да има човек, който да не е чувал историята за Али баба и четиридесетте разбойника, приказката за Аладин, за Седемте пътешествия на Синбад мореплавателя… и всички те, както и много други, обединени от главната приказка за персийския шах Шахрияр и неговата царица Шехерезада, която му разказва тези приказки с умение, което днес е почти загубено. Цялата публикация „Хиляда и една нощ“

Hell No! (live)

Страшен купон в Петното. Голяма мания. Hell No! направо ме разбиват. Жестоко оседемсетарско хеви метъл звучене, женски вокал (уникален глас). За пореден път останах без глас от викане, с болки във врата от куфеене. Незабравима вечер. Вероятно щяха да посвирят и попеят още, но за съжаление басистът имаше здравословен проблем (беше се сецнал, та ходеше като посран). Иначе пяха и свириха много, все авторски парчета (с едно изключение накрая). Очаквах да се забавлявам, звученето страшно ми допада, ама чак толкова не съм и предполагал, че ще да е. С Владо от Ps, Миш (в началото) и Крис от James Crow наистина прекарахме страхотна рок вечер. Предполагам, че и останалите, които са били в Петното – също. Зад мен седеше вокала на Eternal Fear, който се кефеше, другите също даваха такива признаци. В общи линии – не облазявам групата, която е свирила тази вечер в Пъзела, защото едва ли е имало кой да я слуша, предвид, че всички редовни посетители бяха в Петното.

Единственото неприятно усещане са надутите цени, които отблъскват публиката. Не че беше празно, но групата има много повече фенове, отколкото имаше днес. Кретени, гонят бърза печалба, вместо печалба от по-големия оборот. Имат сериозен проблем с мениджмънта. Ама това е тема за друг разговор.

James Crow live

James CrowСнощи беше live-a на James Crow в Петното. Всички, които бяхме там (имаше представители от доста пловдивски банди), чухме най-новите парчета на групата, наред с песните от албума Innermost. Долу не беше претъпкано, но беше пълно и имаше много хора (много от които познати), с които пихме бира и се забавлявахме. За феновете (и по тяхно желание) James Crow изсвириха два пъти парчето си „To Forget“. Мания.

Най-голяма беше изненадата ми, когато видях Валери и Томиана от книжарница „Магелан“.

Специален поздрав за всички, които бяха на събитието:

Хайде сега всички…

„…Кой сега до теб заспива,
кой сега целува устните ти…