Web 2.0 умря. Какво следва?

Едно от пожеланията, които получих днес за рождения ми ден, съдържаше „повече интересни web 2.0 проекти“. При все цялата добронамереност в пожеланието, бих искал да не ми се сбъдва. Защото намирам уеб 2.0 за умрял, за остарял като концепция. И колкото по-скоро се оттървем от него, толкова по-добре за средата.

Първото поколение уеб свързваше страници. Второто поколение уеб свързваше хора и позволяваше те да взаимодействат с вече свързаните страници. Следващото поколение уеб ще е нещо различно, но все още не сме достигнали дотам. Въпреки това свързването на хора вече се е случило, а времето за всички ни е крайно и недостатъчно.

Въпреки всички опити да водим социален начин на живот, не остава време за всички „социални“ неща. Затова още преди да има уеб 3.0, имаме нужда от преосмисляне на начина за изграждане на проекти.

В пост-социална среда акцентът не пада върху връзките между хората (които вече са установени), а върху времето. В този уеб проектите са достатъчно умни, че да не разчитат на количество прекарано време в тях, а предлагат стойност за потребителите за все по-малко прекарано време в тях (това довежда до необходимостта до нови бизнес модели, защото познатите и преексплоатирани начини за монетизиране с дисплей реклама са все по-неефективни).

Най-яркият пример, че това се случва и не е някаква измислица, е алгоритъмът EdgeRank на Facebook, който филтрира съдържанието и показва само най-интересните (според него) неща, които потребителят би искал да види.

Работя по няколко такива проекта, за съжаление – все чужди. Ще ми се да видя и работя по родни такива. Ето това си пожелавам! И можете да ми го подарите за рождения ден 🙂 (освен ако не предпочитате да ми подарите книга)