Twitter – диалог или монолог?

диалог със синята птичка
снимка: prima_vera, sxc

Една забележка преди начало: Възможно е препратките към съдържания във Facebook да са недостъпни за някои ако е ограничено показването им извън кръга от приятели или техните приятели на съответния потребител и не сте част от тази група.

Как започна всичко?

Всичко започна във Facebook, въпреки че темата е за Twitter.

На стената на Лидия забелязах въпроса, перифразиран и препубликуван от Светла Енчева (от Лидия не получих разрешение за изнасяне на съдържанието от стената й, затуй използвам с разрешение това от Светла):

ако ползвате Туитър, дали предпочитате туитър потребители, които общуват с другите или такива, които само дават информация?

После се появи и публикация в блога на Лидия „Полетът на костенурката“, в който Лидия посочва причините, поради които използва Twitter като радиоточка.

Споделих си мнението, но последвалите коментари правеха евентуалния ми отговор значително по-дълъг от поносимото за Facebook. Затова публикувам тук някои размисли по темата.

Как можеше да свърши?

Ако въпросът беше зададен първоначално в Twitter (вместо да бъде привнесен по-късно), като среда, за която се отнася, и ако Twitter беше среда за монолог, въпросът щеше да си остане без отговори – последователите щяха да са го прочели, евентуално щяха да се замислят над въпроса и да го отминат, без да дадат отговор на него. Някои можеше да дадат, но без да го вържат към въпроса, просто едно изказване извън какъвто и да е контекст, което повече би объркало, отколкото да бъде в помощ на някого.

monologue

Но тъй като комуникацията в Twitter е двупосочна, ето някои отговори, с хаштаг #twux.

Връщане към основите

Person of the year, 2006Twitter е социална мрежа(защо!?) — това може да ви го каже всеки, включително и онези, които не ползват Интернет, но са слушали в новините за кризата в Египет.

Без да задълбавам в темата, най-общо и просто да ви припомня какво е социална мрежа:

„хора, които водят разговори онлайн“

Същите тези хора, които бяха избрани от сп. TIME за личност на годината за 2006-та. Избрани заради това, че промениха дигиталното битие и превърнаха стария модел на комуникация (монолог) в нещо значително по-интересно и вълнуващо – диалог.

Като инструмент, създаден в началото на тази нова дигитална революция, Twitter е създаден именно с тази цел – да допринесе за по-бързото и пълноценно общуване между потребителите.

It's a dialogue

Отговори, въпроси, отговори…

Първоначалната ми теза беше (а и продължава да е), че Twitter е място за двупосочна комуникация. За (публичен и открит) диалог. Ако едната страна не участва в процеса, а само бива облъчвана със съобщения, това не е диалог, а монолог. И това прави използването на Twitter почти извън предназначението му и от двете страни – едната не взима отношение за съобщенията, с които бива облъчвана, а другата – не събира обратна връзка с аудиторията си. И двете са голяма грешка!

Ето какво е написала Лидия в блога си:

в повечето случаи не разбирам в каква връзка някой е оставил някакво съобщение в акаунта на друг и се дразня от акаунти, изпълнени с реплики от диалози, които не схващам.

Разговорите в Twitter са публични. Това, че някой е влязал в разговор с друг, означава, че има какво да му каже. Но заради публичността на разговора, всеки може да види какви съобщения се обменят. Непознаването на мрежата и неумението за работа с нея създават объркване и неразбирането й. Инак е точно като в реалния живот, например като бележките в класната стая, разменяни от учениците – всеки може да ги прочете, но посланието е само за онези, до които се отнасят (които са споменати). Но за разлика от тях, тук може да се прочете цялата предхождаща съобщението комуникация по обсъжданата тема.

Атанас Василев, като коментар във Facebook, ми написа:

Добре, Radiohead ги следят 200К човека, а те следят само 2-ма. Всичките им туитове спам ли са, като се има предвид какъв диалог могат да завъртят с тези 2-ма човека? 😉

Не, Radiohead не комуникират само с въпросните 2-ма. Всеки може да им пише, независимо дали те го следват или не. И това не се отнася само за тях, а за всички. Radiohead получават обновявания от тези 2, но активно участват в разговори, инициирани от техните 200К последователи.

Twitter не е чат, но не е и радиоточка

Вероятно объркването идва от факта, че някои поставят равенство между диалог и чат. Twitter няма за цел да замести чатовете. Това, че има хора, които не разбират предназначението на Twitter и не знаят как да го използват ефективно, превръщайки го в безмислени чатове, не значи, че това е практика. Целта е баланс между споделяне на информации около и за нас и общуването с онези, за които тези информации са полезни и имат мнения по темите.

За да сверя часовника, попитах в Quora дали Twitter е за монолог или за диалог. Ето какви отговори получих.

За бизнеса

Тъй като все пак въпросът беше изваден от контекст (освен за онези, които не са чели публикацията в блога), всъщност става въпрос доколко Twitter е подходящ за бизнес и доколко комуникацията трябва да е двупосочна. Twitter е прекрасен инструмент за бизнеса и е най-бързият начин за събиране на впечатления и мнения от публиките на бизнеса относно продуктите/услугите, които предлага. Ограничението от 140 символа пък предполага замисляне как да бъде казано много с малко изразни средства, което е ценна обратна връзка. Никой не обича да чете дълги словоизлияния. Препоръчвам „50 идеи от Крис Броуган за използване на Twitter за бизнес“, преведени от Борислав.

Освен това, в съветите на Twitter за бизнеса, четем: споделяне, слушане, задаване на въпроси, отговаряне, възнаграждаване и т.н. Всячески подсказват, че иде реч за двупосочна комуникация.

В числа

Има един инструмент, наречен Klout, който измерва онлайн влиянието (чрез над 35 различни данни от Twitter и Facebook). Klout, по обясними причини, не е популярен в България, но неговата оценка на влияние (от 1 до 100) се образува основно на база доколко съобщенията, които потребителят разпространява, получават някакво взаимодействие – харесване, ретуитване, отговор, щракване на препратката в него и пр. Т.е. именно на база „диалогичност“.

Невъзможността за адекватно взаимодействие със средата повдига въпроса защо въобще се ползва и присъства в нея и дали е подходящото мястото само за присъствие. Фактът, че се коментира нещо, което не се разбира и ползва по предназначение, няма да коментирам.

Вашата позиция?