The Prestige

Гледах „The Prestige“ преди доста време, като си мислех, че трябва веднага да напиша няколко реда за него, тъй като беше от малкото филми, които излизат напоследък, които успяват да ми харесат. Да, ама така и не написах нищо тогава, а сега почти не помня детайлите, които ме впечатлиха. Почти същото се случи и с друг подобен филм – „Илюзионистът“.

Няма да разказвам историята, за да не развалям удоволствието от гледането, но е интересна и увличаща. Има любов, има магия (все пак става въпрос за илюзионисти). Тук не се търси истинност – всички герои (без Тесла) са напълно измислени и несъществуващи. The PrestigeЗа сметка на това пък са толкова живи и истински, че чак не ти се вярва, че такива хора не са съществували. Но за това има голям принос и актьорският състав. Така поне си мислех до днес. Обаче сега разбрах, че всъщност филмът е адаптация на едноименния роман на британския писател Кристофър Прийст. Режисьор на филма е Кристофър Ноулан, който е и съсценарист (заедно с брат си, Джонатан Ноулан)

Иначе кастът е наистина зверски – като се започне от Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Хю Джакман, Пайпър Перабо и Скарлет Йохансон, та се стигне до Дейвид Бауи. И всички са един от друг по-добри. Съвсем спокойно заблуждават, че са действителни, живи персонажи.

Харесаха ми кафевите тонове – целият филм е заснет в кафеникави нюанси – не знам дали това е някакъв филтър, но изглежда много добре. Освен това кафявото присъства навсякъде във филма – в сценографията, в костюмите… Не мога да кажа, че цветът ми е любим, даже никак не е, но специално тук ми допадна, придава архаичност, а това е важно за цялостното усещане.

Гласувах с 9/10 за филма в imdb. Можех да му дам и заветната десетка, дори доста се почудих дали да не го направя, но в крайна сметка сметнах, че няколкото грешки си струват загубената единица.