Желязната лейди

[pull align=“right“]Те [В САЩ] не се страхуват от успеха. Ние, във Великобритания и Европа, сме формирани от историята. А те са под влияние на тяхната философия. Не от това, което е било, а от това, което може да стане. Има доста какво да научим от тях…[/pull]

Обещах да гледам „Желязната лейди“ на кино, но тъй като родните киноразпространители (в частност – тези в Пловдив) очевидно не виждат възможност за големи и бързи печалби от излъчването на този филм (дори и след Оскара на Мерил Стрийп), го изгледах „по другия начин“.

Интересът ми към заглавието започна още когато беше публично съобщено, че Мерил Стрийп ще изиграе ролята на Маргарет Тачър. Тогава информацията беше придружена от снимка на Мерил Стрийп, която дълго време след това не излизаше от съзнанието ми. По-късно се показа първият трейлър, който не разкриваше много, дори по-скоро беше тийзър за филма и той още повече подсили интереса ми към заглавието. После втори…

Мерил Стрийп като Маргарет Тачър

[pull align=“left“]Хората вече не мислят. Те изпитват чувства. „Как се чувстваш?“ „Не се чувствам добре“ „О, толкова съжалявам, но ние групата чувствахме…“ Знаете ли, че един от основните проблеми на днешно време е, че се управляваме от хора, които се съобразяват повече с чувствата, отколкото с мислите и идеите. Мисли и идеи. От това се интересувам. Питайте ме какво мисля. […] „Внимавай с мислите, защото те се превръщат в думи. Внимавай с думите, защото те се превръщат в действия. Внимавай с действията, защото те се превръщат в навици. Внимавай с навиците, защото те оформят характера ти. Внимавай с характера си, защото той определя твоята съдба. Това, за което мислим, в това се превръщаме.“ Баща ми често ми казваше това. И аз мисля, че съм добре. Но оценявам вашата мила загриженост.[/pull]

Получих от филма точно това, което и очаквах, дори още повече. Замислих се дали да му дам заветната 10/10 в imdb, но въпреки това му писах 9/10. Може би защото съм си представял Маргарет Тачър като още по-„желязна“ в решителността си. За разлика от мнозина обаче, гледах филма не като биографичен, исторически или документален филм, не. Не очаквах и не исках филмът да претендира за абсолютна точност в пресъздаването на фактите. Това не беше важно за мен в този филм, важен беше друг аспект – очаквах (а и получих) филмът да изследва характера на Маргарет Тачър, да проследява как се изгражда и развива, как се променя имиджът ѝ. Гледах го по същия начин, по който гледах и „Anonymous“. За пропуските ми относно историческите факти, попълних необходимия ми набор от познания от Уикипедия (основно на английски). Оттам прочетох и повече за събитията, представени във филма.

Не очаквах, но ми допадна решението филмът да бъде изграден по този начин – като ярък контраст между решителната Желязна лейди и вече възрастната, уязвима и бореща се с деменцията, Маргарет Тачър. За начинът, по който изгражда имиджа си и как в последствие от него няма и следа.

Мерил Стрийп е великолепна, както винаги и навсякъде другаде. Не мисля, че тази роля можеше да бъде изиграна по-добре от начина, по който тя го прави. Не случайно е начело на списъка ми с любими актриси (съвсем малко след нея е Джулиан Мур). Съвсем заслужен Оскар.

Гледах филма няколко пъти, като всеки път откривах нови неща, които бях пропускал при предишни гледания. А и вече познаването на историческата действителност ми позволи да добия още по-добра представа както за Маргарет Тачър, като личност от миналото, но и за героинята от филма и за допуснатите (очевидно умишлени) разминавания между действителност и фикция.

Препоръчвам!

качих в Уикицитат няколко цитата от филма, които ми направиха впечатление, някои от тях са включени и в тази публикация, в ляво.