Perfect Sense

Perfect SenseИграех си с приложението за Android на IMDb1 и попаднах на „Перфектно чувство“ чрез филмографията на Ева Грийн. Нямам представа дали и под какво заглавие е въртян по кината. Ако не е – значи е пропуск на родните филморазпространители.

Първото, което видях, бяха водещите артисти – Ева Грийн и Юън Макгрегър. Тандемът ми беше достатъчен, за да направя избора си.

После прочетох за какво (ще) иде реч – учен и готвач се влюбват, а през това време плъзва сериозна епидемия… прозвуча ми много познато, като филм, който вече съм гледал и не съм харесал. Въпреки това решението за гледане беше вече взето, дори и само заради изпълненията на актьори, които харесвам, под режисурата на Дейвид Макензи (изборът на режисьор за мен не беше нито плюс, нито минус).

За моя огромна изненада се оказа, че апокалиптичната драма всъщност е зверски добър филм. За който е трудно да се пише. За съжаление за пълното му усещане е необходимо да се изживее, да се почувства с всички сетива, което е по-добре да не се случва, затова гледането му е по-доброто решение.

Всъщност каквото и да бъде написано повече от „учен и готвач се влюбват, а през това време плъзва сериозна епидемия“ би било разкриване (изцяло или частично) сюжета и е възможно да намали удоволствието от гледането. Затова е добре да се направи изборът в този момент.

Та така, апокалиптична драма, епидемиолог и готвач се срещат случайно и между тях припламва нещо. По същото време по света плъзва епидемия – хората масово започват да губят едно по едно сетивата си. И така докато светът губи едно по едно от тях, героите откриват нещо непознато за тях досега.

Всъщност най-много може би ми допадна това, че филмът, за разлика от много други апокалиптични филми, не търси и не дава отговор за причината за разпространението на епидемията – тази информация не е важна за развитието на сюжета. Освен това не е някой супер-дупер прехвален филм, наблъскан до неузнаваемост от специални ефекти зад плосък сценарий. По-интересно е изследването на промените, които се случват у хората, които се адаптират и променят както един към друг, така и към околната среда (набиращата сили епидемия).

Прекрасно беше, че главните герои не са имунизирани, а в края на филма енд-дей-ливд-хепили-евър-афтър-а всъщност доста се разминава от очакванията и е в страни от представата за хепи енд.

Perfect Sense

Юън Макгрегър е много добър избор, докато Ева Грийн поне в началото изглеждаше странно – свикнали сме да я виждаме в ролята на кучка, а тук няма и помен от онова познато перверзно излъчване. Въпреки това ми хареса да я гледам как изгражда образа си и как (може би ми се струваше) видимо полага усилия да затаи кучката дълбоко в себе си. Между двамата има някаква химия, която те кара да очакваш още и още сцени, в които са заедно.

Гласувах с 9/10, защото средната оценка беше 7 и ми се струва, че е ниска за филм като този, който провокира замисляне в различни посоки. Основно мислите ми се въртяха околко прочетеното във „Време на вакуум“ за индивидуализма и доколко то се напасва като идеи с тези от филма.

По-долу има някакъв трейлър, можете да го изгледате. Можете да прочетете и още малко за филма. За предпочитане – след като сте го изгледали.

Защото въпреки всичката си странност и различност, разказва за съвсем обикновена история, която пропускаме, докато живеем живота си по инерция.


Няма коза, няма слава

Световната премиера на филма е била на 6 ноември, но в България „премиерата“ е чак на 26 март.

Бях гледал трейлъра още преди много време и още тогава точех лиги. Едва ли има някой, който да успее да устои на изкушението да го гледа при такъв актьорски подбор…

Men Who Stare at Goats

Джордж Клуни, Юън Макгрегър, Джеф Бриджис, Кевин Спейси… режисирани от Грант Хеслов… това няма как да не бъде хит. Не от ранга на Avatar, например, но пък той и филмът няма претенции за това. С такива усещания останах след като изгледах трейлъра.

И ето че след доста време и аз успях да го изгледам. Оказа се доста трудно, предвид че няколко пъти го пусках (3 или 4), след което заспивах още преди да съм стигнал средата, а на следващото пускане започвах от началото, защото не помнех много от видяното.

Очевидно подзаглавието на филма (което пък е заглавие на тази публикация) е много вярно, филмът нещо не успя да ме грабне. Може би това се дължи и на факта, че козите хич не са чак толкова силно застъпени и не са главно действащо лице, както се очакваше.

Всички актьори са много добри и верни в изграждането на персонажите си, някои дори са по-добри от другите (чудех колко ли дубъла са заснели на някои сцени, в които няма как да не се хилиш на простотийките, а актьорите имат каменни изражения), персонажите, които трябваше да изиграят бяха готини, историята (която би трябвало да е истина, ако се вярва на казаното преди филма) е интересна и обещаваща, режисьорът е добър… обаче нещо спойката между всички компоненти не се е получила. Няма коза, няма хит. Колкото и да се взирате в нея. Не и този път.

Обаче пък става за приспиване много нощи подред. 🙂