Ало, ало

Блогъри пишат за театър
Днес ми гостуват Зори и Данчо, за да споделят впечатленията си за спектакъла „Ало, ало“ в Камерен театър „Възраждане“. Благодаря им, че вдъхват живот на рубриката, която беше позабравена в последно време 🙂 .

 

Четете внимателно, няма да повтарям

Ало, Ало

Не четем много театрална критика и може би на това се дължи факта, че не ни е попадала негативна статия за българска постановка. Сякаш в последните години на родна сцена се поставят само страхотийски и великолепнейши преставления. Разбира се, без да си кривим душата, ще се съгласим, че родните театри наистина ни предлагат много добри продукции. Но пак без да си кривим душата – сред тях има брак, и това не е нещо за което трябва да си мълчим, или да прикриваме зад куртоазни и с нищо незаслужени суперлативи. Най-малкото не е честно да се лъже зрителя. Не знаем дали пишещите за театър журналисти не го смятат за мъртъв – това би обяснило защо говорят за него или само добро или… добро. Но той е жив. И понякога стъпва на криво.

Какво имаме предвид? Отворете страницата на театър Възраждане и прочетете „изрезките“, които са избрали, за да представят постановката си „Ало, Ало“ – ето тук. Прави ли ви впечатление как първите няколко журналистически отзива почти дословно повтарят пасажи от текста, с който сайта на театъра представя постановката? Дали авторите им са гледали представлението или са преразказали сайта? Уви – ще разберете, но чак след като излезете от камерната зала на театъра. По-следващите отзиви са малко по-честни, до колкото сякаш избягват да говорят за качествата на представлението, а наблягат на декора, костюмите и пикантерии, като факта, че Петър Лъджев бил влюбен в Гала, пък Йосиф Сърчаджиев специално за ролята си обръснал главата… Вероятно с известна неохота са добавени на сайта, поради липса на други, по-суперлативни. Но вие още не го подозирате, защото не сте гледали представлението, вие четете тези избрани отзиви и се подготвяте за нещо страхотно, за фин британски хумор с лек френски акцент…

И така… Това е ресторанта на Рене в Нувийон. Наистина. Вие не сте в театрална зала, а направо в ресторанта. Самата зала е един огромен плюс за постановката, едно предимство. Решението да има две сцени, е отлично хрумване, което доближава театралната постановка до телевизионния сериал. И ето го Рене… Ами… От самото начало, до самия край не успяхме да се отърсим от впечатлението, че Свежен Младенов чете репликите си от аутокю. Дори на няколко пъти се огледахме за такова в залата. Равно, монотонно, с препъвания на моменти, сякаш аутокюто е променило скоростта си внезапно. Цял Юксел Кадриев. Сякаш не сме в театър. На обратния полюс пък са двете сервитьорки. Вероятно защото нямат толкова много текст, те пък наблягат на интонации, жестикулаци, чупки и пози. Които изглеждат толкова маниерно и превзето, че чак идват в повече и почват да дрънчат фалшиво и пресилено. Дори за безмозъчни френски сервитьорки с леко поведение и не по-тежък умствен багаж. Не знам, може би е съзнателно търсен ефект на хиперболизиране, но не се е получило. Сервитьорките не изглеждат естествено, не са две френски сервитьорки, по-скоро са две добри български актриси, които се насилват да го докарат на френски моми. Доста по-естествено стои в ролята си Мира Върбанова – Едит. Може би единствено при нея не се усеща преиграване и фалшиви нотки, дори фалшивото пеене изглежда естествено. Анатоли Лазаров е невероятно добър в ролята на полковника. Не можем да кажем същото за костюма му. Кому беше притрябвало да му се слага изкуствен търбух?! Който той постоянно да намества, защото щръкваше ненадейно ту на левия, ту на десния му хълбок. Сигурно щеше да е смешно, но ако бяхме на циркова арена. С нищо не допринесе за образа му, напротив – максимално го затрудни. И въпреки това Анатоли Лазаров се справи повече от добре.

Не се справи Христо Ботев с ролята на лейтенант Грубер. Сякаш нямаше никакво желание да играе хомосексуалист. Поради което и скечовете, основани на сексуалната ориентация на лейтенанта не се получиха, станаха дървени. Целия образ е основан на сексуалната ориентация на лейтенанта и ако не успееш да станеш хомосексуалист за два часа – всичко е напразно и погубено. Уви. И не може това да не окаже влияние върху цялата постановка, в която лейтенантът е ключов образ и взима участие в почти всеки скеч. Друг ключов образ – Крабтрий прилича на редник от ротата на капитан Алберто Берторели, нежели на англичанин, маскиран като френски полицай. Даниел Цочев не е най-подходящия актьор за ролята. Крабтрий трябва да има излъчването на чистокръвен британски Боби, напъхан във френска униформа, трябва всяка една черта от образа му да крещи – ‘аз съм англичанин!’, за да се получи смешката. Не е достатъчно да говори на изкълчен британски френски. Даниел Цочев го докарва по-скоро на дундест френски селянин, облякъл униформа на полицай. Решението да се даде мосю Льоклер на дългокос, висок, голобрад и кльощав младеж, е впечатляващ жест на пълно освобождаване от тиранията на авторовото виждане за него. Само ако имаше и смисъл… Та може ли юноша да се кичи с благородното и зряло „мосю“?! Изфирясала е цялата свежест на образа на изкукуригалото старче… Британските летци изобщо присъстваха най-вече с отсътсвието си, няма какво да кажем за тях. За Мишел (Надя Конакчева) мога само да кажа, че имитира оргазъм много убедително и е също толкова убедителна като лидерка на комунистическата съпротива. И на фона на всички останали, изпъква безусловно плътния образ на хер Флик, изигран просто перфектно от Георги Златарев. Абсолютен ариец, нито една пукнатина в образа, никакво съмнение, че пред нас стои „страховит“ гестаповец, представител на „цвета“ на арийската раса. Идеално го допълва Донка Аврамова – ефрейтор Хелга. Двамата са толкова автентични в изпълнението си, че спокойно биха могли да получат ролите и в английския сериал.

Страхотна игра и на Петър Лъджев като капитан Алберто Берторели, макар че най-запомнящо се от цялата му роля ще остане превъплъщението му в Адолф Хитлер – най-вече с това, че успява да ни убеди, че е Берторели, който се прави на Хитлер, а не Лъджев, който сега играе фюрера. Младият актьор с лекота се справя с ролята в ролята. За Йосиф Сърчаджиев няма достатъчно силни думи, можем само да се поклоним на волята му за игра.

Скечовете са смешни, с добре премерена доза пикантерия, без да залитат прекалено към евтина и пошла вулгарност, а един от най-силните моменти на представлението е
прословутото Кабаре в ресторанта на Рене – танцът на полковника е способен да разсмее и гестаповец с оперативно отстранено чуство за хумор. Стриптийзът, изпълнен от Хелга,
под акомпанимента на цигулката на хер Флик, също ще впечатли приятно публиката и ще остави ярък спомен в съзнанието й.

Като цяло – във Възраждане могат спокойно да свалят представлението от програмата и да дадат възможност на талантливия актьорски състав, ангажиран в него, да разгърне
истинските си възможности в по-добра постановка.

Награди Аскеер 2010

Не знам какво е било усещането в залата по време на връчването на наградите Аскеер 2010, но на телевизионния екран зрителите (и аз) видяха някаква лошосмесена версия на култовите мюзикли „Кабаре“ и „Чикаго“. От екрана изглеждаха много… как да го нарека… естрадно?

Ето у кого отидоха тази година наградите Аскеер.

Водеща мъжка роля

  • Деян Донков за ролята на Ермолай Алексеевич Лопахин във „Вишнева градина” от Антон Павлович Чехов, постановка Крикор Азарян, Народен театър „Иван Вазов”

Водеща женска роля

  • Ангелина Славова за ролята на Олга в “NORDOST” от Торстен Бухщайнер, постановка Василена Радева, Младежки театър „Николай Бинев”. В изказването си, Ангелина каза, че трябва да се дава „възможност на човек да празнува живота си“ и пожела „да сНе здрави, за да правим изкуство“.

Изгряваща звезда

  • Василена Радева за постановката на „NORDOST” от Торстен Бухщайнер, Младежки театър „Николай Бинев”

Поддържаща мъжка роля

  • Филип Аврамов за ролята на Игор Томски в „Дама Пика” по А. С. Пушкин, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”

Поддържаща женска роля

  • Невена Калудова за ролите на младата Фани и старата Фани в „Грозният” от Мариус фон Майенбург, постановка Василена Радева, Театър „София”

Сценография

  • Васил Абаджиев за „Госпожица Юлия” от Аугуст Стриндберг, постановка Лили Абаджиева, Народен театър „Иван Вазов”. Наградата отнесе Лилия Абаджиева, която така и не спря да повтаря „така“ на всяка реплика и така не успя да каже нищо.

Костюмография

  • Елена Иванова за „Мизантроп” от Жан Батист Молиер, постановка Росица Обрешкова, Народен театър „Иван Вазов”

Театрална музика

  • Асен Аврамов за „Нирвана” от Константин Илиев, постановка Иван Добчев, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик и за „Дама Пика” по А. С. Пушкин, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”

Режисура

  • Галин Стоев за „Приятнострашно” от Яна Борисова, Театър 199 „Валентин Стойчев”

Най-добро представление

  • „Приятнострашно” от Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев”

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „АСКЕЕР 2010” Йосиф Сърчаджиев.

Академия „Аскеер” присъди почетен „Аскеер” на Крикор Азарян за „Трилогията – Чехов” („Чайка” в Театър „Българска армия”, „Три сестри” в Младежки театър „Николай Бинев” и „Вишнева градина” в Народен театър „Иван Вазов”).

Номинации за Аскеер 2010

Академия „Аскеер” удостоява с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „АСКЕЕР 2010” Йосиф Сърчаджиев.

Академия „Аскеер” присъжда почетен „Аскеер” на Крикор Азарян за „Трилогията – Чехов” („Чайка” в Театър „Българска армия”, „Три сестри” в Младежки театър „Николай Бинев” и „Вишнева градина” в Народен театър „Иван Вазов”).

Водеща мъжка роля

  • Деян Донков за ролята на Ермолай Алексеевич Лопахин във „Вишнева градина” от Антон Павлович Чехов, постановка Крикор Азарян, Народен театър „Иван Вазов”
  • Михаил Билалов за ролята на Мартин в „Козата или Коя е Силвия?” от Едуард Олби, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”
  • Христо Бонин за ролята на Мъжът в „Нирвана” от Константин Илиев, постановка Иван Добчев, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Водеща женска роля

  • Ангелина Славова за ролята на Олга в “NORDOST” от Торстен Бухщайнер, постановка Василена Радева, Младежки театър „Николай Бинев”
  • Виктория Колева за ролята на Мика в „Живите от мъртвата махала” от Петър Анастасов, постановка Николай Ламбрев-Михайловски, Драматичен театър – Пловдив
  • Радена Вълканова за ролята на Фани в „Приятнострашно” от Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев”

Изгряваща звезда

  • Александър Кадиев за ролята на Херман в „Дама Пика” по А. С. Пушкин, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
  • Василена Радева за постановката на „NORDOST” от Торстен Бухщайнер, Младежки театър „Николай Бинев”
  • Ида Даниел за постановката на „Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка” от Светозар Георгиев, Театрална работилница „Сфумато”

Поддържаща мъжка роля

  • Вежен Велчовски за ролята на Виктор в „Приятнострашно” от Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  • Владимир Пенев за ролята на Гарабедян в „Приятнострашно” от Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  • Филип Аврамов за ролята на Игор Томски в „Дама Пика” по А. С. Пушкин, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”

Поддържаща женска роля

  • Василена Атанасова за ролята на Норма в ”Перла” от Мауро Рази, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
  • Невена Калудова за ролите на младата Фани и старата Фани в „Грозният” от Мариус фон Майенбург, постановка Василена Радева, Театър „София”
  • Параскева Джукелова за ролята на Елианта в „Мизантроп” от Жан Батист Молиер, постановка Росица Обрешкова, Народен театър „Иван Вазов”

Сценография

  • Васил Абаджиев за „Госпожица Юлия” от Аугуст Стриндберг, постановка Лили Абаджиева, Народен театър „Иван Вазов”
  • Петя Стойкова за „Дама Пика” по А. С. Пушкин, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
  • Никола Тороманов за „Козата или Коя е Силвия?” от Едуард Олби, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”

Костюмография

  • Васил Абаджиев за „Госпожица Юлия” от Аугуст Стриндберг, постановка Лили Абаджиева, Народен театър „Иван Вазов”
  • Елена Иванова за „Мизантроп” от Жан Батист Молиер, постановка Росица Обрешкова, Народен театър „Иван Вазов”
  • Петя Стойкова за „Дама Пика” по А. С. Пушкин, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”

Театрална музика

  • Асен Аврамов за „Нирвана” от Константин Илиев, постановка Иван Добчев, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик и за „Дама Пика” по А. С. Пушкин, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
  • Кирил Дончев за „Битие 2” от Иван Вирипаев, постановка Николай Ламбрев-Михайловски, Театрална работилница „Сфумато”
  • Мартин Каров за “NORDOST” от Торстен Бухщайнер, постановка Василена Радева, Младежки театър „Николай Бинев”

Режисура

  • Галин Стоев за „Приятнострашно” от Яна Борисова, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  • Лили Абаджиева за „Госпожица Юлия” от Аугуст Стриндберг, Народен театър „Иван Вазов”
  • Явор Гърдев за „Козата или Коя е Силвия?” от Едуард Олби, Народен театър „Иван Вазов”

Най-добро представление

  • Госпожица Юлия от Аугуст Стриндберг, постановка Лили Абаджиева, Народен театър „Иван Вазов”
  • Козата или Коя е Силвия? от Едуард Олби, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”
  • „Приятнострашно” от Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев”

Във „Възраждане“ през следващия сезон

Ето какви са намеренията на театър „Възраждане“ за попълнения в репертоара им за следващия театрален сезон (2009/2101 г.)

  • На 19-20 септември ще е премиерата на авторския спектакъл на Цветелина Стоянова – ЦВЪ „Оранжерията“.
  • Премиерата на „Любовни писма“ от А. Р. Гърни, реж. Георги Михалков е на 24.10, а пресконференцията и закритото представление – ден преди това. Сценография и костюми – Петър Митев, композитор – Иван Драголов, а в ролите ще влязат актьорите Виолета Донева и Красимир Ранков
  • През ноември Красимир Спасов ще постави „Терез Ракен“ от Емил Зола, драматизация на Анна Петрова.
  • През май 2010 г. се очаква премиерата на „Три сестри“ от А. П. Чехов. Режисьор ще е отново Георги Михалков.
  • Очаква се през този сезон на сцената на театъра да поставя и Йосиф Сърчаджиев.

Update 03 юли: Красимир Спасов все пак ще поставя на сцената на „Възраждане“, но все още се водят с преговори на театъра какво точно.