Петнайсет души във ковчега на мъртвеца, Йо-хо-хо и бутилка ром!

Петнайсет души във ковчега на мъртвеца,
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Изпийте всичко, че ще гушнете венеца,
Йо-хо-хо и бутилка ром!

Небезизвестната пиратска песен все още кънти в ушите ми и този кънтеж едва ли ще заглъхне скоро, връщайки ме далеч назад във времето, когато като дете четях романа „Островът на съкровищата“ и жадно поглъщах разказа на Джим Хокинс за пътешествието му по море, за скритото съкровище на Флинт, за страховитите пирати…

Плакатът на Островът на съкровищатаЕдва ли има някой, който да не се е сблъсквал с романа на Робърт Луис Стивънсън още в детството. Непонятно защо, но в България погрешно се приема схващането, че „Островът…“ е детски/юношески роман и като такъв, той остава недооценен и леко пренебрегван от по-възрастната [четяща] аудитория. Петър Кауков се е нагърбил с нелеката задача чрез драматизацита на Кен Лудвиг (в прекрасен превод на Харалампи Аничкин) да разчупи това схващане и да представи на сцената спектакъл, подходящ да привлече вниманието на цялото семейство. И е успял, предвид че на премиерата децата бяха силно впечатлени от ставащото на сцената, дори смаяни възклицаваха „Леле-е-е-е!“ по време на спиращите дъха батални сцени, а по-възрастните с не по-малък интерес и с приключенски плам в очите следяха разказа.

сцена от Островът на съкровищатаЗащото спектакълът наистина е зрелищен. Досега не бях виждал спектакъл, реализиран толкова умело, въпреки ограниченията, които има сцената – без пропадала, без оркестрина… и само чрез кръга и с осветлението да се пренесе действието в страноприемницата „Адмирал Бенбоу“, на кея преди отплаването, на палубата и в трюма на шхуната „Хиспаньола“, пътуваща от Бристол до Карибите, из джунглите на острова, на който е скрито съкровището на будещия страх капитан Флинт… Не ми се мисли дори какво щеше да се получи, ако сцената позволяваше дори още малко повече динамика… За да са нещата още по-истински, за да могат зрителите още повече да се потопят в действието, спомагат както интересното сценографско решение (на Венелин Шурелов), костюмите и гримът (Елица Георгиева), така и музиката (Явор Димитров и Страцимир Димитров).

Да, музиката… още когато преди време чух откъси от нея, във времето, когато се подготвяше, очаквах някакъв сериозен размах на режисьорските идеи, сериозно вглеждане в детайлите. Това, което видях на сцената по време на премиерата, обаче, надмина и най-смелите ми очаквания. Именно затова харесвам Петър Кауков като режисьор – подборът му на пиеси е винаги много добър и обмислен, винаги на теми, които са интересни за много широк кръг зрители, и предизвикват както размисъл, така и провокират диалог със зрителите. За Кауков няма средностатистически зрител, затова във всяка една от пиесите, които поставя, има по нещичко, което да привлича вниманието и интереса на всеки, наредил се за билети на касата. Така е и с „Островът…“.

Актьорската игра беше, като всичко останало, на много високо ниво. Плахият в началото и възмъжал в края Джим Хокинс (Велизар Величков – Визо) и коварният еднокрак пират Джон Силвър (Атанас Атанасов) бяха като извадени от спомените ми от детството – точно според представите ми, истински, живи. Другите актьори също бяха много добри в представянето на персонажите си, но Джим Хокинс и Дългия Джон Силвър са двата героя, които най-ярко са се запечатали в съзнанието ми след прочита на романа – образи, запечатани до днес, изведнъж материализирали се на сцената.

…Така за последен път видях еднокракия морски вълк, за когото Били Кокала ме беше предупредил пръв. И все си мечтая за него, докато гледам към хоризонта, застанал на носа на някой кораб и се усмихвам на онова, което бъдещето може още да ми донесе. И тогава разбирам, че моето приключение на Острова на съкровищата не завърши онази сутрин на кораба “Хиспаньола” – и че няма да завърши докато съм жив.

Дали съм харесал „Островът на съкровищата“? Разбира се, всеки, който е мечтал за морските приключения на Джим Хокинс, би го харесал. А онези, които ще решат, че този „детски театър“ не е за тях, ще изпуснат пътешествието на живота си. Назад към детството.

снимка: Деница Русева. Плакатът е на Георги Вачев

Готови за отплаване! Напред към „Островът на съкровищата“!

В Младежкия театър тече трескава подготовка за предстоящата на 3-ти октомври 2009 г. първа премиера на голяма сцена за сезон 2009/2010 – Островът на съкровищата. Вълнението се усилва, защото това е първо представяне на българска театрална сцена на любимия на всички класически приключенски роман на Робърт Луис Стивънсън в драматизацията на Кен Лудвиг.

Режисьорът Петър Кауков вече свика на палубата подбрания актьорски екипаж. Атанас Атанасов, Велизар Величков-Визо, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Красимир Недев, Светослав Добрев, Явор Спасов, Ярослава Павлова, Емил Видев, Красимир Манов, Никола Стоянов и Александър Хаджиангелов заедно ще завършат пиратското училище по приключения. Освен актьорското си превъплъщение, Емил Видев е и постановчик на сценичния бой, фехтовка и каскади, без които едно приключение е невъзможно.

И за да е всичко съвсем истинско, вече ги очаква отлично сценично оръжие – саби и кинжали, произведени от инж. Иржи Крондак и неговата фирма „Fabri Armorum” от Чешката република. Компанията „Hands-On Productions” от Глазгоу, един от най-реномираните производители на театрален реквизит и специални ефекти във Великобритания, всеки момент ще достави най-точните си „огнестрелни” оръжия за нашия екипаж.

Внушителната сценография на Венелин Шурелов и впечатляващите костюми и грим на Елица Георгиева ще допринесат за пълнотата на изживяването. От своя страна, Явор Димитров и Страцимир Димитров вече приключват работата в тяхното студио „SoundDesign” по мастерирането на вълнуващата музика, която самите те композираха специално за спектакъла. (а фрагментите, които успях да чуя, са наистина впечатляващи!)

Осветлението и визуалните ефекти са вече направени, екипажът може да бъде свикан на кораба. Целият творчески екип „доизпипва” детайлите на спектакъла. Петър Кауков е убеден, че това е огромно предизвикателство, но зрелището ще зарадва всички мечтатели на възраст от 7 до 77 години!

Очакваме Ви там, на „Островът на съкровищата”, за да изживеем заедно всевъзможни пиратски приключения!

Островът на съкровищата

В Младежкия през следващия сезон

  • Петър Кауков се гласи да постави спектакъла „Островът на съкровищата“ от Робърт Луис Стивънсън. Сценографията ще е на Венелин Шурелов, а ролите са разпределени за Атанас Атанасов, Светослав Добрев, Дарин и Деян Ангелови, Красимир Недев, Ярослава Павлова и студенти от НАТФИЗ. Както писах преди време, режисьорът издирваше Джим Хокинс. Е, всички вече са на лице и репетициите могат да започнат.
  • За камерна сцена ще започнат репетиции на пиесата „Осем жени“ с режисьор Биляна Петрова, с участието на Станка Калчева, Ярослава Павлова, Ангелина Славова, Яна Титова, Мая Бабурска, Искра Донова, Силвия Лулчева, Венета Зюмбюлева.
  • Носи се слух, че ще се подготвя и версия на „Лолита„, но в слуха няма информация нито за режисьор, нито актьорски състав.