В очакване на Клетниците

На 4 януари 2013 (ако светът не вземе, че свърши преди това) е премиерата (за България) на филма „Клетниците“. Предполага се, че читателите, достигнали дотук, знаят за романа и са го чели поне веднъж в живота си. Ако някой е пропуснал, тихомълком да навакса.

КлетницитеLes Misérables“ няма да е класическа екранизация на романа. Предполага се, че всички (вече) са чели, познават сюжет, герои, действие, гледали са поне една от многобройните екранизации от последните години или някоя от телевизионните адаптации.

Вместо това ще е мюзикъл и Том Хупър (режисьорът) ще разчита освен на актьорския талант на имена като Хю Джакман (Жан Валжан), Ръсел Кроу (Жавер), Ан Хатауей (Фантин), Саша Коен, Хелена Бонъм Картър (семейство Тенардие)…, и на певческия им талант. Ролята на Козет е поделена между две актриси – малката се играе от Изабел Алън, докато порасналата – от Аманда Зейфрид.

Очертава се да е супермащабна продукция. А най-хубавото е, че кастът изглежда поразително и съвсем точно пасва на представите ми за героите. Вижте:

Вече има трейлър, които допълнително да нажежава очакването.

Лично аз нямам търпение. От доста време е в списъка ми с филми за гледане в imdb и вече искам да се потопя в атмосферата. Ето и едно видео, в което главните виновници разказват малко повече за продукцията.

Dark Shadows / Тъмни сенки

Подлъгах се да изгледам „Тъмни сенки“ след като видях, че Ева Грийн е в каста. Освен нея, във филма участват и Мишел Пфайфър, Хелена Бонам Картър, Джони Деп, Бела Хийткоут, Джаки Ърл Хейли и някои други. Режисьор е Тим Бъртън.

Ето трейлър:

По-късно, вече след като бях изгледал филма разбрах, че той всъщност е римейк на сапунена опера със същото име, излъчвана в Щатите в края на 60-те и началото на 70-те. Това донякъде оправдава и обяснява както слабия филм, който се е получил, така и глупавия сюжет. Още преди да гледам имах усещането, че ще остана разочарован. Е, оценката ми е твърдо 3/10.

Ето защо:

Не съм много запознат с хорър културата преди средата на 80-те, но оттогава насам вампирските истории доста са еволюирали – книги, филми, компютърни игри… И не в един и два филма сме гледали как вампири и върколаци са смъртни врагове. А тук, водени от общата кауза – защита на семейните ценности, – загърбват враждата си (която за удобство просто не съществува) и се съюзяват срещу вещица, която е истинският враг в случая. Ъ-ъ-ъ!

Отделно че историята с върколака изглежда като пришита с бял конец – през целия филм въобще не се споменава наличието на такива създания, а накрая, в сюблимен момент се появява като DEUS EX MACHINA, за да внесе ред и справедливост и да наклони везната и хода на историята в правилна посока.

Злата вещица не е сбръчкана старица, която живее в къща на кокоши крака насред гората, не! И не, не Мишел Пфайфър е вещицата, въпреки че изглежда (и е!) много остаряла. Може да е грим, но се съмнявам, предвид че тя отдавна не е в първа младост (помните как изглеждаше като Жената-котка в „Батман“, отново на Бъртън, нали?). Не, злата вещица е Ева Грийн, която във филма е руса вечномлада кучка (ела бейби, напляскай ме, че съм ти свалил филма от торент! 🙂 ), а Пфайфър влиза в роля на майката. Хелена Бонам Картър (която е жена на Бъртън и която помним още от Боен Клуб, Марла, ю ноу…) е шантавата докторка с идеи за безсмъртие.

При все че съм фен на Бъртън и световете, които създава, този не успя да ме грабне. Целият филм изглежда на прага на анимацията. Почти като нарисуван. Да, знам че е похват от творчеството на Бъртън, но този изглеждаше значително по-шантаво, отколкото бях готов да понеса. То не беше грим, то не бяха перуки, костюми, декор… Не съм почитател на такива филми. Вероятно затова и нагласата ми беше негативна още преди да седна да го гледам. Просто не е мойто кино това. И се жертвах само заради Ева Грийн. Което нямаше да ми се случи, ако за ролята на Анджелика бяха избрали Ан Хатауей или Линдзи Лоън. И двете изглеждат твърде кифленски обаче, за да бъдат избрани за тази роля. Тя и Ева Грийн не е май най-точното попадение, но поне сме свикнали да я виждаме и приемаме като кучка (с едно изключение).

До едно време си мислех, че филът е предназначен за по-млади зрители. Като Хари Потър, може би. Но наличието на няколко сцени с ясна насоченост за възрастните набързо разкараха тази ми мисъл от главата – твърде много се акцентираше върху тях, че да не предизвикат интереса, любопитството и вниманието на децата. Чудно как бихте обяснили на хлапето си яркочервената прашка на Ева Грийн върху лицето на Барнабас Колинс, затворен в ковчега…

Иначе филмът повдига въпроси по теми като вечна (споделена и не-) любов, желанието за промяна, за спечелване сърцето на избрания/ата, отказ от безсмъртие в името на любовта и желание за и домогване до безсмъртие… Но само ги повдига…

Ето някои хубавци на промо-плакатите за филма. По-големи версии на снимките – след щракване върху малките.
Джони ДепЕва ГрийнМишел ПфайфърХелена Бонам КартърБела Хийткоут

А накрая, когато злата вещица е счупена и се разпада, а принцът цуне жабата (или жабокът – принцесата)… енддейливдхепилиевърафтъра е малко странен и неочакван… щото единият от двамата е мноооооого силно омагьосан 😀 .

И евърафтъра става форевърафтър.

Става загледане само заради някой/някои от участниците и/или режисьора – всички се справят добре със задачите си. Ако причината да го гледате е друга, то разочарованието ще е пълно.