Счупените уеб прозорци

Преди известно време споделих в Google+ за теорията за счупените прозорци1. Теорията се е строила интересна за Иван Ралчев и той писа за нея в блога си. По-късно пък видях в блога на БГ сайт за счупените прозорци и уеб. Това е интересно и предизвикващо замисляне. Наистина ли е възможно да бъде пренесена теория от криминологията в уеб, като се запази цялата ѝ релевантност? На практика се оказва, че е възможно. Факт е, че добре поддържаните сайтове се радват на по-добро приемане от посетителите им, а онези, които не са добре обгрижвани, са обект на вандализми. По-дълбокото замисляне върху темата показва, че има и изключения. А именно познаването на изключенията помага за налагане на правилата. Нека вземем за пример Уикипедия. Тя е пример за много счупени прозорци и неприветлива среда – недотам добър дизайн, много излишни елементи (шум) в страниците, неработещи или липсващи (червени) препратки (към статии, които все още не съществуват), възможни грешки и неточности, понякога липса на или спорна неутрална гледна точка… Ако тези проблеми не бяха (някои нарочно) допуснати, дали свръхприветливата и красива Уикипедия щеше да мотивира толкова много…

Повече…

Как не трябва да се прави интервю с Джимбо

За съжаление не успях да сколасам да скоча на публичната лекция на Джимбо в Модерен театър и на уикипедианската среща с него предишния ден (необявена публично, за да не се замъкнат неуикипедианци). Обаче пък успях да попадна на едно интервю на Велислава Попова с Джимбо в Дневник, „Джими Уелс: Wikipedia е много добра отправна точка, но не е последната спирка„. На пръв поглед в по-голямата си част е обикновено интервю, стига да беше публикувано преди няколко години, а не на 4 юни. А ако авторката познаваше поне малко материята, едва ли щеше да зададе точно тези въпроси, което можеше да направи интервюто наистина интересно и полезно за читателите. Въпросът за това дали и доколко Уикипедия е достоверен източник е дъвкан многократно през годините както в Уикипедия, по дискусионните страници, така и във външни сайтове, а онези, които ги е интересувало това, отдавна са получили отговора. Всъщност това е приложимо за повечето от зададените въпроси в интервюто. „Каква е разликата между Wikipedia и по-новия ви проект, който представихте, Wikia?“, пита журналистката, все едно Wikia е стартирала преди два дни и половина… Всъщност Wikipedia…

Повече…

Knol vs Wikipedia

„Нито една страст на света не може да се сравни със страстното желание да поправим чужд ръкопис.“ —Хърбърт Уелс Писах преди време общите си впечатления за приликите и разликите между Knol, хранилището за статии на различни теми, дело на Google и Уикипедия, свободната енциклопедия. Да вземем като начало на днешното задълбаване в темата един кнол на български, наречен „Увод в Knol“ от Лидия Стайкова (блог). Няма да обсъждам дали е добър или не, избрах него, защото 1.) е на български и 2.) защото е на подходяща тема. Така, сега ако реша да го редактирам и да добавя каквото знам по темата, редакцията ми и евентуалното подобрение може никога да не види бял свят – за да бъде показано в статията, то трябва да премине през одобрението на първоначалния автор, в нашия случай – Лидия. Ако тя не е съгласна с написаното от мен, независимо дали то е истина, тя може да откаже публикуването му. За разлика от Уикипедия, където всички статии се пишат от неутрална гледна точка без оглед на позицията и възгледите на отделните автори. В кнол-а си Лидия е написала…

Повече…

Положението в Уикипедия – на път да стане тревожно

Не бях отварял Уикипедия от бая време. Всъщност направих една кратка редакция веднага след като се върнах от Гърция, но без да преглеждам кой какво как и защо. При днешното ми заседяване в последните промени забелязах, че от някъде са изпълзели един — двама , които, подкрепяни от трета, сформират яка дружинка. Дано бързо им омръзне, иначе положението ще стане тревожно.

Повече…