Социалната стълбица на Forrester

През април 2007 Чарлийн Ли, тогава анализатор във Forrester Research, публикува изследването си Социални технографики (повече за него има в блога на Форестър).

Изследването е интересно, защото представя модел как потребителите на Интернет използват социалните канали и технологии. Изследването е силно насочено към потребителите на САЩ, които описва, но предложената от тях социална стълбица е приложима навсякъде по света, макар процентите потребители на всяко стъпало да са различни.

Това изследване, както и частта за социалния потребител и разположението му на някое от стъпалата, позволява по-точното дефиниране на стратегията на бизнеса по отношение на присъствието и ангажираността му в Интернет.

Forrester Social Ladder

Тази графика не е особенено популярна в България, макар да е публикувана през 2007. Трудно е да се определи какви са процентите потребители на всяко от стъпалата и как еволюира българският онлайн социален потребител във времето.

Стълбица на социалната активност

Чарлийн Ли и Джош Берноф разделят тогава потребителите на 6 групи, всяка от които поставят на различно стъпало в социалната еволюция, в зависимост от участието и взаимодействието им в средата. Социалната стълбица вероятно би изглеждала по-обогатена днес, когато социалната активност не се изразява само с описаните през 2007 действия, но основните категории могат да бъдат запазени и активностите да бъдат разпределени в зависимост от степента на потребителско развитие, но дори и в оригиналния си вид е полезен ориентир (както и цялото изследване, между впрочем) за планиране и изграждане на по-добро присъствие и ангажираност в онлайн социалния свят.

Създатели

  • Имат и поддържат свой блог
  • Имат и поддържат свой сайт
  • Създават и публикуват видео, което са създали
  • Създават и публикуват аудио, което са създали
  • Пишат и публикуват статии и истории

Критици

  • Пишат и публикуват мнения и ценки за продукти и услуги
  • Коментират публикации в чужди блогове
  • Участват (активно) в онлайн форуми
  • Допринасят за/редактират страници в уики

Събирачи

  • Използват RSS
  • Гласуват за уеб сайтове онлайн
  • Добавят етикети (tags) на уеб страници и снимки

Присъединяващи се

  • Поддържат профил в услуга за социална мрежа
  • Посещават онлайн услуги за социални мрежи

Наблюдатели

  • Четат блогове
  • Слушат подкасти
  • Гледат видео (от други потребители)
  • Четат и следят онлайн форуми
  • Четат потребителски оценки и мнения

Неактивни

  • никое от по-горе изброените

Facebook и добрaта интеграция във външни сайтове

пешкаВчерашният срив на Facebook освен липса на услугата, доведе и до неправилното или пълно спиране на много външни сайтове, които разчитат на дълбока интеграция с Facebook. Много от разработчиците на такива сайтове не бяха предвидили вариант, в който Facebook може да не е наличен или услугата да е бавна, да изпитва някакви затруднения или да е спряла (дори и само временно).

В Google+ се натъкнах на коментар от рода „уж всеки може да си го инсталира (plugin-a), а кво се оказа?“, когато казах, че неработещите сайтове не работят не по вина на Facebook, a на разработчиците им. Да, инсталирането на приставки е бързо и лесно, не изисква някакви специфични умения и способности, но сериозните сайтове (различни от лични блогове и сайтове) би следвало да не разчитат само на това лесно решение, а да се погрижат сайтът да работи дори когато тази интеграция не е налична.

CSS-tricks дават някакво решение, което не е единственото възможно.

Добрата дългосрочна стратегия за и планиране на развитието на сайта включва този елемент и неговото отстраняване. Ако нямате стратегия как сайтът ви да е непрекъснато релеантен, независимо от бързопроменящата се среда, това може да доведе до отлив на потребители. [Мога да ви помогна да изградите и прилагате своята дългосрочна стратегия. Можете да се свържете се с мен, за да обсъдим подробности.]

Като член на журито на БГ Сайт тази година (в раздел SEO/SMM), точно социалната интеграция ще е едно от основните неща, които ще гледам. Защото сайт, който претендира за сериозност, не трябва да разчита на случайността, за да работи. А посредствените сайтове не бива да бъдат поощрявани и да печелят.

Назад към сайтовете!

Очевидно съм останал с грешно впечатление, когато Жюстин писа за изчезването на мартениците от сайтовете, споменавайки, че те, сайтовете, са нещо свещено. Аз пък го изтълкувах, че сайтовете трябва да са статични, скучни, сиви… и реагирах, вероятно малко остро.

С направеното по-късно пояснение, обаче, съм съгласен. Както продължавам да защитавам основната ми идея, че трябва да се търсят адекватни начини потребителите да се връщат в сайтовете, а не да се гонят оттам към социалните мрежи.

И като член на журито на БГ Сайт в раздела SEO/SMM, именно на това ще обръщам внимание – дали стратегията е за привличане на публика обратно към сайта или за насърчаване на потребителите да споделят с приятелите си в социалните мрежи впечатленията си (негативни) относно използването на предлаганата услуга и преживяванията си с бранда.

Остарялата уеб традиция?

Днес мернах един туит на БГ Сайт:

въпросът беше зададен и на страницата във Facebook, и в Google+.

След като (очевидно) не е получил реакция (и коментари), последва друг туит:

За съжаление наистина днес нямаше (или поне аз не видях) сайтове, които да са с променена, първомартенска визия. Някога беше традиция – по Коледа, за 1 март, за Великден… Жюстин е писала за изчезването на мартениците.

Не мога да се съглася, че сайтовете са нещо свещено. Сайтовете са сайтове и целта им е да бъдат диалогични с аудиторията и посетителите си – да ги приканят да се чувстват на правилното място, да предприемат едни или други действия, да се включват в създаването на благоприятна атмосфера в сайта чрез коментари, обсъждания, анкети, гласувания… Сайтовете не са и никога не са били някакъв паметник от миналото. Не. Сайтът е централното, най-важното и живо място на фирменото и личностно присъствие онлайн.

Във времето на засилена интерактивност и социална активност, намирам за регрес непривличането на аудитории към сайтовете, интегрирането на възможностите за бърза, лесна и удобна комуникация и споделяне в самите сайтове. Собствениците на сайтове трябва да спрат да гонят потребителите си от сайтовете в социалните мрежи. Това не е стратегия. 15 и повече години трошахте пари за реклама, учехте хората, че имате сайт, карахте ги да запомнят адреса му, хвърляхте купища пари за SEO и пр., за да се поддадете сега на изкушението на лъскавото нещо.

Кому е нужно да гоните потребителите от сайтовете си? Целта на сайта, неговата мисия, е да привлича все повече посетители, не да ги гони безразсъдно на други места, извън контрола на фирмата.

Моят съвет: Започнете да си спечелвате обратно аудиторията и да я връщате и задържате по сайтовете си, защото краят на тази хиперсоциалност се вижда…

Да, подмяната на логото вероятно е клиширана, но пък работи, Google не спират да го правят. Но не е задължително да е само логото, ако можете да си позволите, експериментирайте, потребителите ви ще ви се отблагодарят за това.