Последните няколко смотани филма, които гледах

По-долу следват 5 филма, които гледах в последно време и за които не си струва да се отделя място за всеки – в отделна публикация, та затова са накуп, обединени в една. По-скоро като бележка към себе си, че съм ги гледал и да се опитвам да избягвам (и да не гледам) филми само заради някой актьор или актриса, които участват в тях.

Доброто и злото

Знаем, че на света има добро, но има и зло. Знаем също, че двете взаимно се изключват, както знаем, че добрият вид на мушкатото изключва препикаването му. Има светлина, има и мрак; богът-демиург има своят противник в лицето на тъмните сили, най-често самият дявол.

Хората, по презумпция, се раждат като чеда на светлината, на доброто, бога-творец… И от тях се очаква да ги подкрепят и вярват в тях. Ако не го правят, започват куп беди (както и купища книги, филми, песни и пр. продукти, които да носят приход на авторите/създателите им…).

Два филма гледах такива:

Shelter

ShelterShelter“ разказва какви гадости могат да те сполетят ако изгубиш вярата си в доброто, светлината, правия път, бога… Филмът е с Джулиан Мур, та затова го гледах. И доколкото тя беше много добра в изпълнението на ролята си, толкова пък филмът издишаше като цяло.

Започва обещаващо като психологически трилър, но по някое време нещата така се осират, че филмът завършва като посредствена свръхестествена вуду боза, в която пролуките са много ясно видими, а тропоската е с бял конец. Пример – при наличието на мобилни телефони, тъпата патица, която иначе е психиатър, сиреч – начетена, шофира през половината град, за да направи нещо, което иначе може да се свърши за секунди с едно просто обаждане от мобилния.

3/10 и му е много.

The Rite

The RiteРитуалът“ беше в списъка ми с филми за гледане заради Антъни Хопкинс. Противопоставянето на човек на вярата срещу човек на науката не е нещо ново, но е някак увлекателно. Тук особено интересно беше, че и двамата са служители на църквата. Ако беше спестен елементът, в който виждаме дявола, можеше да бъде по-гледаемо. Иначе филми за екзорсизъм има бол, тоя е поредния, който освен с Антъни Хопкинс, с друго не блести.

4/10 със зор.

John Carter

Джон КартърНе съм чел „Марсианска принцеса“, а и не гледах „Джон Картър“ на 3D или IMAX. Вероятно затова не успях да го харесам. Ако е трябвало да е зрелище, визуално пиршество от ефекти, то това никак не личеше без 3D.

Освен това и историята не беше нещо особено впечатляваща – белият досадник се пръква от нищото на МарсБарзум в центъра на тамошната война, за да се включи на страната на доброто (при все че на Земята отказа да се включи в гражданската война) и накрая да се ожени за дъщерята на вождакраля. В „Аватар“ поне беше по-интересно представена, а и имаше моментът, в който земляните не могат да дишат и не се адаптират лесно на чужда планета.

Гледах го, защото ми беше препоръчан. Не разбрах кое точно му е препоръчителното…

Със зор – 4/10, Джон Картър. И дано Дисни не решат да филмират и останалите 10 романа от поредицата… Щото докато ги филмират всичките и децата, за които вероятно е насочен филмът ще са пораснали и ще им е безинтересен.

The Hunger Games

Гледах го, защото останах с впечатлението, че ми беше препоръчан. Не смятах да го гледам, защото не съм точно фен на филмите, около които се вдига много МНОГО шум и има големи билборди, които го рекламират. Оказа се, че нищо нямаше да загубя, ако не го бях гледал – не съм почитател на Биг Брадър, пък бил той и от бъдещето.

Тройка (от 10).

Battleship

Бойни кораби“ е от оная група филми, които чат-пат се пръкват, за да поддържат висок морала на средностатистическия и неособено интелигентен американец. Такива филми не блестят с особено силен сюжет, нито актьорска игра, нито нищо. Единственото важно е гордо да се вее американският флаг на финала, когато американците са победители. Видите ли, американците са най, ама най… И само американци (е, с помощта на Сън Цу и „Изкуството на войната“) могат с помощта на кораб, стоял 70 години на пристан и служещ за музей, да изтрепят де що има извънземна гад, въоръжена със супер-мега-ултра-турбо технологии и оръжия заплашваща да унищожи човечеството. Да не говорим, че същите тия извънземни са пропътували разстоянието от на майната си до Земята и изведнъж се оказват без връзка с кораба-майка и разчитат за землянски технологии, за да осъществят контакт. И е поредният глупав филм, в който съществата са с хуманоидна форма. Никой не се замисля защо тогава Слънцето ни им пречи, та трябва да носят каски-„слънчеви очила“… които пък си носят от вкъщи… Ама толкова е нелепо, че чак дрънка. Става за кино, заради ефектите. Иначе е тотална космата боза. С Лиъм Нийсън и, да, с Риана. Толкоз пари, хвърлени на вятъра, за нещо, което като деца играехме и наричахме „морски шах“…

4/10

Game Change

Game ChangeGame Change. Джулиан Мур като Сара Пейлин и изборите за президент на САЩ през 2008.

Беше ми в списъка за гледане още откакто беше обявено, че Джулиан Мур е избрана за ролята. Нямах никакви съмнения, че тя ще се справи и ще успее да се мушне без проблем в кожата на Пейлин. Не очаквах филмът да се завърти по кината, нито пък скоро – по телевизията. Затова го гледах по втория начин (има го в Арена, без субтитри). Не е от масовите и касови филми, които дърпат към салона малко и голямо. Няма някакви специални ефекти и гръмки рекламни кампании.

Е, не съм се лъгал. Джулиан Мур наистина е безупречна. Не съм очаквал, както не очаквах и в „Желязната лейди“, между впрочем, 1:1 историческа достоверност, а по-скоро ми беше интересно да следя как голямата игра променя „просто Сара от Аляска“, как това се отразява на поведение, начин на мислене, начин на живот…

Sarah Palin & Julianne Moore

Докато не започна филмът не подозирах кои са партньорите на Джулиан Мур и бях повече от приятно изненадан да видя Уди Харелсън и Ед Харис в ролите респ. на съветника-стратег на кампанията Стив Шмит и кандидата за президент Джон Маккейн. Бях забравил колко зверски добър актьор е Уди Харелсън. Ед Харис – също, макар неговото екранно време да е по-малко.

Julianne Moore as Sarah PalinWoody Harrelson as Steve SchmidtEd Harris as John McCain

Още по-изненадващо (приятно) беше да зърна ей тази приятелска муцуна.

Много добро решение е да бъдат използвани реални архивни кадри от кампанията на Барак Обама като конкурент на Маккейн. Така усещането е още по-реално, защото Барак Обама е себе си, а не е пресъздаден от актьор. А и сюжетът беше така извъртян, че да няма реална необходимост от актьорска намеса. Може би по време на кампанията Маккейн и Пейлин са комуникирали повече, отколкото това е показано – във филма сякаш се натрапва тоталния „disconnect“ между двамата и общуването им чрез посредници (най-често чрез стратега Стив).

Хареса ми. Не съм чел доколко е исторически коректен, но то и няма как реално да бъде, защото показва неща, които едва ли от щаба биха издали, защото са се случвали при закрити врата. Не това е важното, а и аз не търсех запознаване с действителността, макар познанията ми за тази кампания да не са чак толкова големи и задълбочени. Изследвах промяната у Пейлин, играта на Джулиан Мур и Уди Харелсън… това ми беше повече от достатъчно. За всичко останало има Уикипедия и други източници на информация.

Колкото до Сара Пейлин… тя вероятно би намразила филма (ако реши да го гледа).

Сложих оценка 8/10.

2012, филмът

Добрах се до киносалона за световната премиера на „2012“ още миналия четвъртък, когато пък беше предпремиерна вечер за България. Въоръжен с нова доза пуканки и кола и изгледал минути преди това други два апокалиптични филма („Пророчеството“ и „Явлението„) се добрах до местата в залата. Бях гледал трейлъра (има го след малко), горе-долу знаех какво да очаквам както от този филм, така и от такива филми като цяло, а и след два недотам добри филма, вече нямах много големи претенции и очаквания. „2012“ ми предложи точно това, за което бях отишъл да го гледам на кино, вместо да чакам още малко, за да го дръпна от някой торент – специалните ефекти и въздействието им, когато са поднесени на голям екран. Спират дъха, завладяват те изцяло и заедно с гръмовния саундтрак те карат да подскачаш от стола, на който само преди минути си се разплул.

„2012“ е филм на режисьора Роланд Емерих. Всички сме гледали поне „Денят на независимостта“ и „След утрешния ден“. И „2012“ надмина и най-смелите ми очаквания по отношение на специални ефекти. Създаването на „2012“ е струвало колосалните 260 милиона долара и е с продължителност 158 минути. Една минута е срувала 1,65 милиона долара! Някъде прочетох, че за такъв бюджет някои европейски държави биха водили война. После един приятел подметна, че те Албания и Македония си воюват и без този бюджет.

Въпреки големия похарчен бюджет, не се надявайте да получите добър сценарий, добра история и добри диалози – няма да ги получите. Не очаквайте да видите най-добрите и най-убедителните актьори на света – няма да ги видите. С изключение на Уди Харелсън, като единствено изключение. Ако очаквате поразителна визия – получавате я отчасти. Защо отчасти? Защото само кадрите със специални ефекти заслужават внимание. Но те пък са толкова много и изглеждат толкова истински, че те държат на ръба на стола, а Джаксън (Джон Кюсак) успява да се измъкне от опасностите винаги в последната секунда, само на сантиметър от сигурната смърт. И в някой момент осъзнаваш, че лекинко си позабравил да мляскаш пуканките или шумно да си посърбваш от колата. Или поне така се случи с мен.

2012

Иначе идеята на филма е проста (нали още преди малко се разбрахме, че няма да очаквате някакъв дълбок сценарий) – всяка световна цивилизация има свой мит за потопа. Нещата се развиват неправилно, обществото спира да функционира нормално и всичко на планетата трябва да започне отначало. Някои хора получават втори шанс да съградят нова култура, ново общество, цивилизация. Но за да се стигне дотам е необходима слънчева хиперактивност, която да увеличи температурата на земното ядро, серия грандиозни трусове, вулканична дейност, в следствие на което да се образуват гигантски цунами… (Ако си мислите, че и друг път сте гледали на кино природни бедствия, значи все още нищо не сте видели!) Иначе правителството на САЩ (естествено, но този пъти има и някои други) има някакво частично решение на проблема – построили са гигантски кораби-кивоти, които да се носят по очакваните опустошителни вълни. В същото време филмът проследява опитите на едно семейство (леко поразведено, но това е за цвят) да оцелее. Както може да се очаква, те успяват да се измъкнат от всичко, което се случва около тях. Междувременно ставаме свидетели на огромни разрушения, в това число и на някои всеизвестни паметници – не мога да си представя колко забавно е било на Роланд Емерих да разруши Белия дом (за втори път), статуята на Исус Изкупителя в Рио и „Св. Петър“ във Ватикана, но разрушенията изглеждат изключително добре на екрана.

2012

Та така, освен правителствените конспирации, президентът на САЩ (който разбира се е черен – Дани Глоувър), измъкващото-се-на-косъм семейство, е налице и отдаденият на науката учен, който да мисли за остатъка от човечеството, което няма как да бъде спасено. Е, историята на учения и на президента са пълни с клишета и абсолютно предсказуеми, но… трябва да се радват и масите. Единствен, който знае какво (ще) се случва, се оказва отшелника Чарли Фрост (брадясалият и труден за разпознаване Уди Харелсън). Иначе в микса са добавени и много философски и емоционални елементи за изкуплението и оцеляването на по-силните. Дотолкова, че чак си задаваш въпроса каква е нищожната вероятност всички катаклизми да се случат накуп и в такъв поразителен машаб.

2012

И тук се показват главните герои, които да се сблъскват с тези философски и политически… сътресения, които споменах по-горе…, които създават още едно бедствие, този път чисто човешко, доста клиширано и вече изтъркано.

Досадно беше, че поне 45 минути са запълнени със следене на почти непотребни дребни сюжетни линии (най-дразнещо беше когато всеки, който е имал реплика във филма, се обади на близките си, за да се сбогува), повтарящи се сцени на срутващи се градове, пламъци, които покриват небето, километрови вълни, заливащи всичко…

В крайна сметка писанието ми се получи доста накъсано и разхвърляно, но май стана ясно, че 158-те минути на филма стават за убиване на време само на кино, едва ли зрелището би било същото дори и на DVD. При това е подходящо само за феновете на специалните ефекти и лесносмилаемите сюжети, които не търсят нищо повече от един филм. И на излизане от салона изпитваш затруднения да кажея дали ти е харесало или не, защото единственото, което поминш, са колосалните разрушения.

Моята оценка в imdb e 6/10. Не останах изненадан като видях, че това е и средната оценка на всички гласували.