Последните няколко смотани филма, които гледах

По-долу следват 5 филма, които гледах в последно време и за които не си струва да се отделя място за всеки – в отделна публикация, та затова са накуп, обединени в една. По-скоро като бележка към себе си, че съм ги гледал и да се опитвам да избягвам (и да не гледам) филми само заради някой актьор или актриса, които участват в тях. Доброто и злото Знаем, че на света има добро, но има и зло. Знаем също, че двете взаимно се изключват, както знаем, че добрият вид на мушкатото изключва препикаването му. Има светлина, има и мрак; богът-демиург има своят противник в лицето на тъмните сили, най-често самият дявол. Хората, по презумпция, се раждат като чеда на светлината, на доброто, бога-творец… И от тях се очаква да ги подкрепят и вярват в тях. Ако не го правят, започват куп беди (както и купища книги, филми, песни и пр. продукти, които да носят приход на авторите/създателите им…). Два филма гледах такива: Shelter „Shelter“ разказва какви гадости могат да те сполетят ако изгубиш вярата си в доброто, светлината, правия път, бога… Филмът е…

Повече…

Game Change

Game Change. Джулиан Мур като Сара Пейлин и изборите за президент на САЩ през 2008. Беше ми в списъка за гледане още откакто беше обявено, че Джулиан Мур е избрана за ролята. Нямах никакви съмнения, че тя ще се справи и ще успее да се мушне без проблем в кожата на Пейлин. Не очаквах филмът да се завърти по кината, нито пък скоро – по телевизията. Затова го гледах по втория начин (има го в Арена, без субтитри). Не е от масовите и касови филми, които дърпат към салона малко и голямо. Няма някакви специални ефекти и гръмки рекламни кампании. Е, не съм се лъгал. Джулиан Мур наистина е безупречна. Не съм очаквал, както не очаквах и в „Желязната лейди“, между впрочем, 1:1 историческа достоверност, а по-скоро ми беше интересно да следя как голямата игра променя „просто Сара от Аляска“, как това се отразява на поведение, начин на мислене, начин на живот… Докато не започна филмът не подозирах кои са партньорите на Джулиан Мур и бях повече от приятно изненадан да видя Уди Харелсън и Ед Харис в ролите респ. на съветника-стратег…

Повече…

2012, филмът

Добрах се до киносалона за световната премиера на „2012“ още миналия четвъртък, когато пък беше предпремиерна вечер за България. Въоръжен с нова доза пуканки и кола и изгледал минути преди това други два апокалиптични филма („Пророчеството“ и „Явлението„) се добрах до местата в залата. Бях гледал трейлъра (има го след малко), горе-долу знаех какво да очаквам както от този филм, така и от такива филми като цяло, а и след два недотам добри филма, вече нямах много големи претенции и очаквания. „2012“ ми предложи точно това, за което бях отишъл да го гледам на кино, вместо да чакам още малко, за да го дръпна от някой торент – специалните ефекти и въздействието им, когато са поднесени на голям екран. Спират дъха, завладяват те изцяло и заедно с гръмовния саундтрак те карат да подскачаш от стола, на който само преди минути си се разплул. „2012“ е филм на режисьора Роланд Емерих. Всички сме гледали поне „Денят на независимостта“ и „След утрешния ден“. И „2012“ надмина и най-смелите ми очаквания по отношение на специални ефекти. Създаването на „2012“ е струвало колосалните 260 милиона долара…

Повече…