Театърът умря! Да живее Театъра!, Конфликтно, FORMALNO

Театърът умря! Да живее Театъра!, Конфликтно, FORMALNO.

Едва ли има някой любител на театъра в България и който следи процесите в него, който да не е на мнение, че онова, което от Министерство на културата гордо наричат „театрална реформа“, всъщност е тотално недоразумение, плод на необмисленост, отчасти дори некадърност. Странно е защо никой директор на театър (вероятно с изключение на Владлен Александорв във Пазарджик, който заради това не получи подновяване на договора) не скочи срещу нея, а удовно се бяха свили в креслата си, и сега изведнъж започнаха да изграждат мнение, което да изразяват. Не е само Пламен Панев. Системата е изгнила и ако искаме да не се пренесе гнилото и в театъра, трябва да бъде сменена – ако трябва, с яко рязане до кокал.

Иначе си плюем по имагинерни майки, керванът си върви, кака вече се ожени…

На ти, Славчо, Опера!

Както стана ясно от обявеното от Министерството на културата вчера, ОФД-Пловдив се трансформира в Държавна опера – Пловдив. Писах за това и в блога, като добавих някои кратки коментари тук-таме. Специално за Операта в Пловдив, обаче, ще си позволя да напиша още нещо, по-дълго.

Та така, според новата заповед на Вежди Рашидов, директор е Пламен Тасев. Някои пловдивски медии услужливо припомниха кой е Пламен Тасев – „оркестрантът от Русе, който под тепетата се прослави с това, че успешно сваля директори. Вече вписа трима детронирани в биографията си“, пише „Марица“. Така е, директорите се сменят, длъжността е избираема след конкурс на всеки 4 години, останалите позиции се заемат доживотно. Без значение кадърност и компетентност.

В същия материал „Марица“ споменава и за двама диригенти с инфаркт през последната седмица. Същите тези, които си кротуваха в кошарата, без да имат изяви, докато ОФД-то плащаше хонорари на чужди диригенти? Притеснили са се хорицата, че приказката им свършва. Крайно време беше да се сложи край и да се изкорени скатаването. За да съществуват, културните институти трябва да функционират. На всички възможни нива. Ето, на сайта на ОФД-то все още пише, че директор е Калуди Калудов. Отгоре, в главата, все още седи надписа „Оперно-филхармонично дружество – Пловдив“. Последната новина е от 4 юли, т.е. информация на сайта за всички неща, които се случиха през изминалия месец липсва. За какво му е на ОФД-то сайт, тогава? За да е неактуален ли? А за какво му е на Пловдив опера? За да мързелува и не работи ли? Пратих писмо на мейла, който открих на сайта на някой, който отговаря за „връзките с обществеността“. Любопитен съм кога и дали ще получа отговор и каква ще е реакцията и скоростта.

Покрай уволнението на Калуди Калудов, Славчо Атанасов изръси поредната си мъдрост:

„Отстраняването на Калуди Калудов си е чист опит за убийство срещу пловдивските културни традиции. Тук не става въпрос за личността, която все пак е сред десетте световни топ тенори, а говорим за желанието и опита му да запази операта и филхармонията в Пловдив. Тези културни институции са донесли на града ни световна слава, а отношението на държавата е немислимо и с уволнението на Калуди Калудов ситуацията вече излиза извън границите на нормалността. Какво трябва да си мислят сега пловдивчани, че всеки, който се опита да защитава интересите на града, ще бъде отстраняван и премачкан ли? Точно така се получава на практика обаче.

Махат директора на операта, защото той застана открито в защита на състава и неговите традиции. Изумително е да се случват подобни неща. Нашите световни имена в изкуството се оказват немили-недраги в собствената си родина. А когато става въпрос и за Пловдив, аз не мога да приемам равнодушно това грубо посегателство срещу културната столица на България.”

Само Петя Гогова нещо ми се губи от картината. Да не е болна нещо таз мила жена от народа, да не е в отпуск, та така пропусна да е и тя в центъра на събитията?!

Иначе истината е много проста: Калуди Калудов може да е сред 10-те най-големи тенори на планетата, на галактиката, на вселената, но като управленски кадър е гола вода. Затуй го махат, не заради друго. След като не е успял да задвижи механизма, наречен ОФД-Пловдив така, че да не е трън в очите на министерството, значи се търси някой друг, който да го направи. А кметът, вместо да се изживява като декоративен петел и вместо да заплашва с гладни стачки, да беше излезнал с оферта. Солидна и неуборима, такава, каквато МК да не може да откаже и да не приеме.

А Калуди да звънне по телефона на Вежди и да пият по една ракия, както са се разбрали.

Новите директори на културните институти

Започна се прилагане на театралната реформа или както я наричат на много места – „културно убийство“. Вчера бяха подписани заповедите за назначаване на новите директори на потърпевшите от реформата културни институти.

Ето кои са директорите, а в скоби и курсив в края съм добавил мои кратки коментари, където съм имал какво да кажа.

  • Павел Васев – Народен театър „Иван Вазов” със сцена „Сълза и смях”; (Логичен избор. Между Павел Васев и Венцислав Кисьов, по-добрият вариант е Васев. Остава да виси въпросът какво ще се случи с директорския тандем на „Сълзата“ – Кисьов и Банов?)
  • Тодор Димитров – Държавен музикален и балетен център – ДМТ „Стефан Македонски” и балет „Арабеск”; (това назначение ми се струва весело – първоначално Оперетата се натискаха за този директор, защото „е един от тях“, а напоследък почнаха да имат щения да го махат, защото е неквалифициран. И вероятно да им отмъсти заради „случая Панкин“, Рашидов им го натресе пак. Честито.)
  • Славчо Славов – Театрално-музикален продуцентски център – Варна с Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера – Варна; (този господин ми е непознат. Дали не става въпрос за зам. областния управител на Варна? И ако да, с какъв акъл е приел това „понижение“?)
  • Кръстьо Кръстев – Драматичен театър „Н. О. Масалитинов” -Пловдив със сцена „Николай Хайтов” – Смолян; (неприятно, но факт. Все се надявах, че ще е някой друг. Дано не повлече след себе си смолянската трупа, освобождавайки пловдивски артисти. Ще е трагедия.)
  • Найден Тодоров – Държавна опера – Русе;
  • Александър Текелиев – Държавна опера – Бургас;
  • Пламен Тасев – Държавна опера – Пловдив; (ето тук това е също много весело решение. Уволниха Калуди Калудов и назначиха Пламен Тасев, който историята помни като зам–директор на ОФД-то преди години, а сега е солист-водач на кларнетистите в оркестъра на операта. Назначението е, защото „има повече управленски опит“. Славчо Атанасов пак скочи и започна с необмислените си дела и думи, сега чакам квачката Петя Гогова да започне да му приглася.)
  • Мирослав Кръстев – Симфониета – Видин;
  • Димитър Панов – Симфониета – Враца;
  • Станислав Ушев – Симфониета – Шумен;
  • Неделчо Стойчев – Драматично-музикален театър „Антон Страшимиров” – Разград със сцена „Назъм Хикмет”;
  • Димитър Игнатов – Драматично-куклен театър „Димитър Димов” – Кърджали със сцена „Кадрие Лятифова”;
  • Борислав Ненков – Драматичен театър „Сава Доброплодни” – Силистра;
  • Златина Станева – Куклен театър – Силистра. (При положение, че навсякъде се реже, свива и оптимизира, защо в Силистра има множене на директори, така и никой не седна да обясни. Така и не стана ясно защо вместо сливане, тук ставаме свидетели на разделяне и вместо намаляване броя на директорите, имаме добавяне на още един, който ще има зам. и т.н.).

Тази промяна няма да промени нищо. За да се случи нещо и то да е ефективно, необходимо е Министерството на културата да свърши нещо друго. Също така, за да има реален резултат, необходимо е и културните институти да започнат да работят и да променят манталитета си на държавни служители. Време е да започнат да показват защо получават заплати, а не да се чудят къде и как да се скатаят в интервала от 9 до 17.

Нито един от сайтовете на културни институти с нов директор не отрази събитието и не е променил името на директора си. На театъра във Варна дори все още пише, че Дафинка Данаилова е директор (!).

Реформа в културата

Театрален октопод
За да се осъществи необходимата реформа в сценичните изкуства, необходимо е най-сетне Министерство на културата да прозре1, че реформата трябва да е не на ниво институции, а кадрова – публична тайна е наличието на „театрална мафия“, както и че в културата се е заселил вреден октопод, който задушава съществуването на тези изкуства – пипалата му са пръснати из висшите етажи на културните институти, а главата е в културното министерство. Отделно като се добавят мързелът и нежеланието за работа и чиновническият манталитет, всичко това довежда до усещане за нефункционалност и тромавост.

И докато не се промени това, Министерство на културата ще изпълнява само парадна функция и ще харчи парите на данъкоплатците, но няма да може да взима решения – културните институти вече демонстрират неподчинение и нежелание разни неща (и директори) да им бъдат спускани „отгоре“ и друг да решава вместо тях.

Още колко време трябва да мине, докато това се случи?


Идва реформата в областта на сценичните изкуства

Дойде време новият заместник-министър на културата Митко Тодоров да предприеме нещо в така лелеяната през последните месеци „театрална реформа“ . Новината гръмна – „театралната реформа“ ще бъде обявена в сряда (14 юли), а подробности около нея ще излизат до август.

„Нищо няма да бъде закривано, ще бъдат обединявани“

Това заяви Митко Тодоров, като уточни, че реформата ще обхване всички сценични изкуства. Към момента в страната има 41 театъра, 14 опери, филхармонии и ансамбли. Съкращения ще има най-вече в музикалните формации. Промените трябва да стартират още през лятото, преди началото на сезона. Очаква се през януари културата да мине на делегирани бюджети.

Ето накратко какво още се очаква:

  • Нов драматичен театър „Сълза и смях“ ще се слее с Народния театър и ще бъде негова четвърта сцена.
  • Националния музикален театър ще се трансформира в Софийски музикален и балетен център и ще включва в себе си Балет „Арабеск“.
  • Турските театри в Разград и Кърджали ще се слеят с българските, а съставите им ще бъдат редуцирани.
  • В Бургас ще бъде оформен команден културен център, който ще ръководи местните драматичен театър, куклен театър и оперно-филхармоничното дружество. Под негова команда ще са и театралните и музикални формации от Ямбол и Сливен.
  • Драматичен театър – Варна се слива с Варненското оперно-филхармонично дружество. Двете институции така или иначе споделят една и съща сграда. Новата формация ще се менажира от интендант.
  • Една сграда споделят и музикалната и театрална формация във Враца, те също ще бъдат обединени в един културен институт.
  • Пловдив вече няма да има опера, Оперно-филхармоничното дружество в града ще бъде преобразувано на Пловдивска филхармония с хор и солисти. Мотивът за преустройството е, че за миналата година са се плащали заплати за 200 души, без да има нито един концерт. Справката сочи, че за миналата година са изиграни 48 представления пред 9561 зрители, годишната субсидия е била 2 058 087 лв, а държавата е плащала по 215 лв. за всеки техен зрител. Тези числа налагат сериозно обмисляне за сегашната ефективност на дружтеството и промените, които трябва да се направят в него.
  • Извънстоличните филхармонии се редуцират значително и ще свирят в симфониети. Така 60% от класическите произведения няма да могат да бъдат изпълнявани от тях. Те ще се изпълняват от Националната опера и балет (където не са предвидени промени), Симфоничният оркестър на БНР и преобразуваната Пловдивска филхармония.

С интерес очаквам да разбера за всички промени и когато има някаква яснота, ще споделям.