Саломе

Харесвам много театъра, който Диана Добрева прави и наистина се наслаждавам как актьорите играят като в танц, поведени умело в действието. Харесва ми как тя успява да ги обедини в един цял организъм, който работи в синхрон и хармония. Затова не се колебах много дали да гледам „Саломе“. Гледал съм „Медея“, гледал съм „Йерма“, гледах „Къща на гнева“ – знам какво да очаквам и нямам търпение да получавам още от същото. Затова гледах и „Вълци“ и след това бях щастлив, че именно Диана Добрева получи Аскеер за режисурата точно на това заглавие (доста сериозна конкуренция със Стайко Мурджев, както се оказа). Да, аз ще целуна устните ти, Йоане. Не ти ли казах? Ако трябва да съм честен, не бях чел текста на Оскар Уайлд, въпреки че се е налагало да се запозная с него. Заради малкото време, тогава избрах да прочета някакво резюме. Това не ме оправдава, но не влязох в салона съвсем неподготвен. Знаех какво да очаквам и знаех, че ще ми хареса. И да, много ми хареса. Най-вече дързостта на режисьорските решения, които позволиха на текста да звучи толкова близък,…

Повече…

Отело

Някак естествено избрах да гледам „Отело“ на Театър Българска армия. Отело е сред най-познатите герои на Шекспир, а едноименната пиеса се нарежда сред най-високите постижения на английската литература. Не точно мой любим текст, но такъв, който много харесвам. Сюжетът, ако имате нужда от припомняне, е добре разказан в статията в Уикипедия. Като част от Сцена на кръстопът с подзаглавие Театърът:Безкрая, а и по случай 400-годишнината от смъртта на Шекспир, нямах колебания от типа „да гледам или да не гледам…“. Заглавието беше част от първия ми избор на заглавия за гледане по време на фестивала, остана и до края. Дори не обърнах внимание кои са актьорите и подробности около постановката, просто си взех билет и зачаках. Защото всеки в живота си убива поне по една Дездемона. Въобще не съжалявам за избора си да отида и да гледам постановката на Иван Урумов. Нямах някакви специални очаквания – познавам текста, знам какво мога да получа и евентуално къде мога да бъда изненадан. До момента, до който не прекрачих прага на салона и не видях сцената – чиста и празна сцена, лишена от всякакъв тежък декор или реквизит,…

Повече…

Номинации за Икар 2015

За втора поредна година (вж. миналогодишните) номинациите са някак скучни и насилени. Личи сякаш опитът да се докаже, че София не е България и са номинирани много извънстолични представления от различни по-малки театри. Не искам да гадая кой трябва и ще вземе статуетката, защото при номинации по задължение, наградите също ще са по задължение. За състоянието на културата може да се гадае и от сайта на Съюза на артистите в България – публикуването на номинациите и обновяването на сайта се изчерпва с копирането на текст от Word в уеб. КОМИСИЯ, която определи НОМИНАЦИИТЕ: Деница Езекиева и проф. д. изк. Ромео Попилиев – театроведи Йосиф Сърчаджиев – актьор Петя Стойкова – сценограф Номинации за ВОДЕЩА МЪЖКА РОЛЯ Марин Янев за Фернар във „Вятърът в тополите“ от Жерал Сиблера, реж. Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“ Михаил Милчев за Мадам Мишима в „Мадам Мишима“ от Елена Алексиева, реж. Калин Ангелов, Сдружение „Артсензориум“ и Театър „София“ Явор Борисов за Филоктет във „Филоктет“ от Хайнер Мюлер, реж. Весела Василева, Театрална работилница „Сфумато“ Номинации за ВОДЕЩА ЖЕНСКА РОЛЯ Александра Василева за Геше Готфрид в „Свобода в Бремен….

Повече…

Йерма – спектакълът-болка на Диана Добрева

Спектакъл за болка и тъга. Толкова силни, че те раздират и с крясък излизат наяве. Спектакъл за жената. За майката. За извора на живота. Спектакъл, който трябва да преживеете. Диана Добрева не изневерява на себе си и стила си и е създала нещо, което на въпроса „кога ще видим такова нещо да се сътвори в Пловдив“, отговорих без да се замисля „Никога!“. Радина не ми беше минус, както очаквах, беше си екстра. Възхитен съм, браво! Повече за „Йерма“ – в статията на Монитор. Умишлено не слагам препратка към сайта на Театър Българска армия, както и към който и да е друг театър, защото българският театър няма онлайн памет – след свалянето на заглавията от афиша, препратките спират да работят и пиесите загубват своя дом.

Повече…

Икар 2012 – награди като за последно

Посмъртно, Велко Кънев ще получи специалната награда „Икар“ за театрална чест и достойнство на Съюза на артистите в България. Ето останалите номинирани: Вариететно изкуство Артисти „Валермо“ за спектакъла „Левитация“ Артисти „Росиели“ за спектакъла „Коледна магия“ Петър Тончев Василев – Паоло за ролята на магьосника Мерлин в спектакъла „Камелот“ Нямам мнение и предположение кой да спечели. Куклено изкуство „Деволюция“ – идея и режисура Петър Пашов-младши, Ателие 313 „Искам да стана голям“ по Изабела Дегурска, режисьор Кирякос Аргиропулос, Държавен куклен театър – Бургас „По ръба на небето“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, режисьор Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив Нямам мнение и предположение кой да спечели. Майсторско техническо осъществяване „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, режисьор Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“ „По ръба на небето“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, режисьор Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив „Ричард III“ от Уилям Шекспир, режисьор Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна „Ричард III“. Авторска музика или оригинално музикално оформление Добрин Векилов-Дони за „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир, режисьор Красимир Спасов, Театър „Българска армия“ Калин Николов за „Ричард…

Повече…