Cloud Atlas / Облакът Атлас

Нелепо е у нас книгите, довели до създаването на кино шедьоври, да се появяват едва след успеха на филма. Или никога да не достигнат до българския читател, ако филмът просто не струва. Романът „Облакът Атлас“ на Джон Мичъл излиза през 2004 и печели доста награди. Непонятно е защо едва след премиерата на филма малко издателство дръзва да го предложи на българския пазар, разчитайки не на литературните заслуги и постижения, а на филмовата екранизация. (романът се предлага на български под шапката на издателство „Прозорец“, струва 16 лв и, разбира се, вместо оригиналната корица, разчита да привлича допълнително вниманието с постера на филма. От доста време в Хеликон се предлага на английски, също на поносима цена.)

За филма „Облакът Атлас“ бях писал, че ще е грандиозен, след като изгледах трейлъра. Дали провал или успех, това от него нямаше как да се каже. Сега вече знам кое от двете е.

Романът, за който бях чувал няколко пъти, но така и не ми беше попадал доскоро, е достатъчно провокативен (доколкото успях да изчета от него), че съвсем заслужено авторът твърди, че е нефилмируем – шестте истории, които описва, са на пръв поглед далечни и несвързани, с голям брой герои и действие, разпръснато между векове и континенти.

Всички са свързани. Всичко е свързано. Това е подзаглавието на филма и на тази взаимосвързаност ставаме свидетели по време на 172-минутния филм, както и по време на романа. В романа всяка история бива прочетена или разказана от главния герой в следващата. И във филма това е застъпено, но тази връзка между тях е най-незначителната, както се оказва.

две реплики, от две различни истории, доволно достатъчно отделени времево една от друга (за съжаление – на английски, защото не успях да открия къде са в романа при бързото му прелистване):

Сонми-451: „…from womb to tomb, our lives are not our own…“

Госпожа Хоръкс: „Our lives are not our own. We are bound to others. Past and present. And by each crime and every kindness, we birth our future.“

Поради особености на структурата си (всяка история е разказана по различен начин), романът е претърпял известна промяна, когато е подготвян сценарият. Това не намалява удоволствието, в никакъв случай, дори напротив – предлага почти същото, пречупено през призмата на друго изкуство, с неговите изразни средства и похвати. Дотолкова филмът преосмисля романа и режисьорите са направили дълбока дисекция и са го осмислили при създаването на сценария, че е на практика съвсем различн продукт. Екранизацията едно към едно няма как да е успешна. Защото историите в романа следват една след друга, като всяка изведнъж прекъсва в ключов момент. Първата дори буквално свършва в средата на изречението. Това за незапознатите в началото изглежда като грешка на издателство/печатница, а не като похват, но е супер готино. Когато Първите пет истории свършат неочаквано, шестата следва цялата. След което всичко се обръща и всяка от историите започва отзад напред да разказва продължението, довеждайки я до финал. И когато затворите книгата, осъзнавате, че сте приключили там, откъдето сте започнали – с края на първата история (която не е рамков разказ, каквато е историята на Шехерезада и Шахриар в „Хиляда и една нощ“!)

Грубо, структурата на романа изглежда така: 1-2-3-4-5-6-5-4-3-2-1

Това няма как да бъде успешно на кино. Затова брат и сестра Уашовски, заедно с Том Тиквер, разчупват структурата и всички истории се развиват паралелно, но все така фрагментирано, прескачайки от история в история.

Не искам да разказвам шестте истории, нито да разкривам главни герои и сюжетни нишки. То всъщност героите не са герои, персонажи, в смисъла, в който сме свикнали да си ги представяме, а отделни типове характери, подложени на изпитания на моралните ценности в различна епоха (това обяснява защо всички водещи актьори и актриси играят повече от една роля – те не представят отделни персонажи, а характерите им).

Още докато гледах филма (защото книгата я докарах донякъде, след което спрях, защото стана ясно, че излиза и на български) имах странното усещане, че гледам пиеса на Шекспир. В пиесите на Шекспир единствено съм срещал „развлечение за всеки“, по нещичко за всеки отделен зрител – от дребните занаятчии до висшите особи в кралския двор, за всеки има по нещичко, което да припознае за свое или се отнася до него. Съвсем ясно припознах два момента като свои:

  • „Недочетената книга е като незавършена любовна история.“ пише Робърт Фробишър до Руфъс Сискмит, сякаш да ми напомни, че трябва на всяка цена да дочета романа.
  • Вторият момент не успях да открия в книгата, но във филма звучеше горе-долу по следния начин: „Имах една приятелка, която ме караше да чета Кастанеда.“

Филмът несъмнено ще привлече повече внимание и повече хора ще го гледат, отколкото ще прочетат романа, за съжаление. Въпреки това филмът е изключително добре реализиран, в ролите виждаме изключителните изпълнения на Джеймс Д’Арси, Бен Уишоу, Ксун Зу, Джим Стърджис, Хю Грант, Кийт Дейвид, Джим Броудбент, Хюго Уийвинг, Холи Бери, Том Ханкс, Сюзан Сарандън, Дууна Бай, Дейвид Гиаси. Зад камерите са Джон Тол, Франк Грибе, които очевидно много добре си разбират от работата. За Уашовски и Тиквер няма никакво съмнение. Първите навремето ни отнесоха главите с Матрицата, вторият познаваме от „Run Lola Run“. Има го моментът, в който подлъгани от надписа „от създателите на Матрицата“, тълпи неориентирани зомбита близат в салона в очакване на доза „още от същото“. Сори, филмът въобще не разчита на супер-дупер ефекти, а за да разкрие потенциала си е нужно солидно количество мозък и правилното му използване (реално и Матрицата засягаше доста теми за размисъл, напр. теориите за социален контрол на Мишел Фуко и Жан Бодрияр, но зомбитата гледаха екшъна и ефектите, без да обръщат внимание на сериозните неща. Тук не става така.). Да, много теми от „Матрицата“ се прокрадват и тук, няма как да не се направи връзката или някой да има съмнения, че това са Уашовски.

И за филма, и за романа мога да изпиша още много, при това все положителни неща. Вероятно единственото, което ми направи впечатление и може да се нарече донякъде негативно, е финалът на филма и то единствено защото няма друга планета, годна за живот толкова близо до Земята, че тя да е толкова отчетливо видима в нощното небе. Иначе всичко друго си беше бижу.

Силно препоръчвам да не се лишавате и от двете, без значение реда, но предвид че филмът все още се върти в кината, вероятно е по-добрата идея да започнете от него – усещането при гледането му в киносалон е различно, емоциите са по-силни… А ако нямате проблем с разкриване на елементи от сюжета, прочетете и ревюто на романа в Книголандия.

В imdb гласувах с деветка за филма. Със сигурност ще го изгледам още няколко пъти, когато излезе на DVD.