Няма коза, няма слава

Световната премиера на филма е била на 6 ноември, но в България „премиерата“ е чак на 26 март.

Бях гледал трейлъра още преди много време и още тогава точех лиги. Едва ли има някой, който да успее да устои на изкушението да го гледа при такъв актьорски подбор…

Men Who Stare at Goats

Джордж Клуни, Юън Макгрегър, Джеф Бриджис, Кевин Спейси… режисирани от Грант Хеслов… това няма как да не бъде хит. Не от ранга на Avatar, например, но пък той и филмът няма претенции за това. С такива усещания останах след като изгледах трейлъра.

И ето че след доста време и аз успях да го изгледам. Оказа се доста трудно, предвид че няколко пъти го пусках (3 или 4), след което заспивах още преди да съм стигнал средата, а на следващото пускане започвах от началото, защото не помнех много от видяното.

Очевидно подзаглавието на филма (което пък е заглавие на тази публикация) е много вярно, филмът нещо не успя да ме грабне. Може би това се дължи и на факта, че козите хич не са чак толкова силно застъпени и не са главно действащо лице, както се очакваше.

Всички актьори са много добри и верни в изграждането на персонажите си, някои дори са по-добри от другите (чудех колко ли дубъла са заснели на някои сцени, в които няма как да не се хилиш на простотийките, а актьорите имат каменни изражения), персонажите, които трябваше да изиграят бяха готини, историята (която би трябвало да е истина, ако се вярва на казаното преди филма) е интересна и обещаваща, режисьорът е добър… обаче нещо спойката между всички компоненти не се е получила. Няма коза, няма хит. Колкото и да се взирате в нея. Не и този път.

Обаче пък става за приспиване много нощи подред. 🙂

Аватар

За трети път започвам да пиша за „Аватар“ и за трети пореден път не съм убеден, че каквото и да напиша за филма, ще е достатъчно, за да предаде както емоцията, така и усещането, заключени в лентата.

Защото „Аватар“ не е обикновен филм. Дори не съм съвсем убеден, че „Аватар“ е филм. „Аватар“ е нещо много повече. „Аватар“ е философия, начин на живот, начин на мислене, ако щеш.

Трудно е за описване за онези, които все още не са го гледали, но който си го е причинил, вероятно е на моето мнение.

Едва ли има някой, който вече да не е точил лиги по трейлърите, но те са нищо, в сравнение със 160-те минути 3D-експлозия в съзнанието на зрителя.

Avatar posterРежисьор и сценарист е Джеймс Камерън. Гледали сме много негови филми („Терминатор“, „Терминатор 2“, „Пришълците“, „Титаник“…), знаем за размаха на въображението му и на всички беше пределно ясно, че няма да се издъни и този път. Именно затова беше и е цялата истерия около филма.

Добрата новина е, че трейлърът не разказва цялата история, а само основни елементи от нея. Целта му е само да запали зрителите да отидат на кино, за да гледат целия, завършен продукт, изпълнен с много емоция – смях, сълзи…

Защото сюжетът в никакъв случай не е оригинален. Всички си спомняме историите, раказвани в „Покахонтас“, „Танцуващият с вълци“, „Последния самурай“, защо не дори и „Дюн“… Не, няма да ги разказвам, нито ще говоря за сюжета, при това не защото ще развали на някой усещането, а защото този елемент е най-слабият в целия филм и всички ние, по един или друг начин, сме се сблъсквали с него. И още от началото се знае какъв ще бъде ходът на историята, как ще се развият събитията (макар и не в детайли), как ще завърши… И не, това по никакъв начин не пречи на цялостното усещане, даже май напротив.

Avatar

И така, хапни си от пуканките, защото е за последно, сложи си очилата, настани се удобно, отпусни се, остави магията да се разстеле наоколо в салона. Потопи се в нея. Готов ли си да бъдеш част от зрелището?

А, да… не прави опити да се вглеждаш, за да откриеш кое е анимация и кое – реалност. Начинанието е обречено на тотален неуспех и остри болки в очите още на петата минута. Светът на Пандора е толкова истински, толкова жив, красив, многообразен и пъстър, че след края на филма, докато потриваш очи, ще ти е трудно дори да си помислиш, че всичко видяно не съществува, че е дело на техника, разработена специално да те отведе дотам.

Avatar

[pull]Можеш ли да живееш в хармония със заобикалящия те свят? Имаш ли желание да се научиш?[/pull]Добре дошъл на Пандора. Потопи се дълбоко в джунглите й, опитай се да оцелееш в тях една-единствена нощ. Непременно отдели време да разгледаш местните флора и фауна, срещни се с на’ви, опитай се да поживееш при тях, евентуално като тях. Можеш ли да живееш в хармония със себе си и заобикалящия те свят? Можеш ли да почиташ Ейва? Имаш ли желание да се научиш?

Денем джунглата е прекрасна и изпълнена с живот. Нощем гледките не могат да бъдат описвани – за първи път виждам подобно нещо – истинска биолуминесценция – всичко има свои нощни окраски, които излъчват различна по сила и цвят светлина. Магическо е.

Аватар

Харесва ли ти? Само че не си добре дошъл тук. Защото си дошъл да ограбваш и да рушиш. Ти си от „небесните хора“. Ти си от лошите. Искаш залежите от необтаний, не те интересува красотата на природата и пъстротата на заобикалящия ви свят. Не разбираш тукашната хармония. Може и да се радваш на гущерите-хеликоптерчета, обаче целта ти е да докопаш колкото се може повече от минерала. Затова по-добре свали очилата и можеш да продължиш да бъдеш себе си, да живееш както досега.

Avatar

Трудно е да останеш безразличен към ставащото на екрана (и пред него). Трудно ще ти е и да не вземеш страна в конфликта, независимо дали после ще си признаеш. Ясно е и коя страна ще избереш.

Усещането, което оставя филмът, е една трайна горчивина. Неприятно е да гледаш как хората земляните са лошите. Иска ти се да си на’ви, но цветът на кожата ти не е син, нито пък приличаш на тях, не притежаваш прекрасните фосфорециращи на тъмно лунички, а тяхната грация при теб е заместена от торби лой, паласки и (при някои) силикон. А и атмосферата на Пандора е токсична, затуй свали очилата и се замисли за всичко, за което стана въпрос във филма.

И вероятно малко по-късно ще ти просветне, че критикувания свят на Камерън, който копира земни модели, всъщност може да е Земята, че все още не е късно останалата на дъното в кутията на Пандора надежда да бъде извадена и да заживееш в същата хармония с природата тук, на Земята. Дори и без тса’хейлу, връзката. И няма да се налага да учиш езика на на’ви, нито да се съобразяваш с Ейтукан, Мо’ат, Цу’тей… Е, сигурно е готино да излизаш с дъщерята на шефа, Нейтири, но пък тя е триметрова, което си има своите неудобства…

Едно е сигурно – „Аватар“ промени представите на всички ни за правене на кино. И ако филмите, които разчитат на специални ефекти, не го догонят, ще са обречени на пълен провал.