Относно процеса на кражба на съдържания от български „медии“

В последно време се наблюдава една тревожна тенденция у нас, на която е време да се сложи край и да се пресече отрано – кражбата на съдържание.

През последните години сме свидетели на създаването на все по-голямо количество информация онлайн — както от брандовете, така и от отделните хора. Ползата от създаването на брандирано съдържание все още не е достам осъзната у нас, но създаването и маркетирането на съдържание е сериозна част от маркетинговия микс на много фирми и те влагат и залагат сериозен бюджет за целта. Искрено се надявам това да започне да се случва и у нас през 2013.

Обратно на темата за краденето на съдържания. Преди време, в ранните дни на Социалево, станахме свидетели на нагло копиране на статия на Джо Пулици (който, по ирония на съдбата, е маркетолог на съдържания), в която преводачът си беше позволил дори да запази личното мнение и първо лице ед.ч. на Пулици, приписвайки ги на себе си.

Още тогава се надигнаха гласове колко полезно е превеждането на съдържания, за да бъдат разпространявани сред по-широк кръг хора. Да, това несъмнено е така, стига да не се прави на всяка цена. Например като се погазва авторство и запазените от автора права. Досега не ми се е случило да помоля за превод и препубликуване (с изрично посочване на оригинален автор и източник) някой да ми е отказал. Така е по правилата. Останалото е кражба и следва да се наказва с всички възможни средства.

Преди време споделих за две други забелязани кражби на съдържания – от NewTrend, сайтът спечелил BGsite 2012 в категория Медии и от Economy.bg (собственост на Jobs.bg). И въпреки че първото доста разбуни духовете и доведе до извинения и търсене на адекватен изход от ситуацията (но не доведе до връщане на статуетката!), второто беше подминато без особени реакции.

В понеделник се натъкнах на кражба и от сп. Мениджър, които са присвоили съдържание от The New York Times.

Вчера пък се натъкнах на публикация на Васи, ли?, която нагло е откраднала и превела съдържание от сайт, който също съдържа © All rights reserved. Бърз преглед назад показва, че много голяма част от съдържанията в блога ѝ са също такива (срам!). Когато го споделих във Facebook, изникна още една кражба на сп. Мениджър.

Не разбрах защо Камелия се опитва да оправдава и едва ли не – да защитава малките издания, след като и големите си позволяват да го правят. Кражбата си е кражба независимо от колко голям или малък е извършена. Не може и не трябва да има оправдание – това че големите го правят не означава, че малките също трябва да им подражават – особено онлайн, където сме свидетели на бързоразвиваща, еволюираща и променяща се среда, малките са по-адаптивни, гъвкави и имат възможност да (се) огъват (около) нещата значително по-успешно от тромавите „динозаври“. И щом големите си позволяват да крадат, малките са тези, които да надигат глас и да им посочват, че така не се прави, да ги сочат укорително с пръст, да ги лишават от вниманието и доверието си. Не да им подражават.

От това страда единствено крайният потребител, който бива заливан с набързо преведено съдържание, създадено с цел около него да бъде показвана реклама. Мисля, че е крайно време българските потребители да еволюират и разпознават такава „претоплена вечеря“ и да анатемосат изданията, позволяващи си такива своеволия, нарушаващи чужди права.

А брандовете следва да се осъзнаят, да освежат стратегията си и да започнат да правят инвестиции в създаването на собствено, оригинално и брандирано съдържание – минаха достатъчно години, в които плахите опити за присъствие и опипване на средата позволиха експерименти и изпробване какво работи и какво – не. Сега е време за наистина професионално изградена цялостна визия – от началото до края, от уебсайта до съдържанията, които го запълват. Това създава доверие. Това води до успех. Да, няма безплатен обяд, инвестициите са неизбежни, но ако са правилно вложени, бързо се възвръщат.

Качественото съдържание позволява на потребителите да вземат правилно решение, кара ги да се чувстват уверени, че не грешат в преценката и избора си и да се чувстват комфортно с брандовете.

Защо си позволявате да сте посредствени или под прага на посредствеността, пердлагайки на хората, гласували ви доверие, своята посредственост? Не можете да очаквате различно от тях и много скоро те ще ви го върнат. С безразличието си!

Освен това всички си спомянт случая „Еленков срещу 24 часа“ и спечеленото дело за присвоената снимка. Колко дълго мислите, че ще ви се разминава?! Трябва ли да се стига дотам, до крайности, за да се пресече практиката?


Миналата година обвиних списание Мениджър, че са изгубили фокуса си и са пуснали новини, вместо да акцентират върху съдържание за мениджъри, професионално развитие и израстване и т.н. Тогава в коментарите под статията Максим Майер, редакционен директор на „Мениджър“ (или поне се представи за него… с поща от АБВ, колко професионално!) защитаваше начинанието като обясняваше, че това им носи импресии и увеличава посещенията им. Не успя да ме убеди тогава. Любопитен съм сега как ще оправдае кражбата на съдържания.

Списание Мениджър

През далечната 2007 писах за списание „Мениджър“. Тогава споделих, че „сайтът им е дотолкова нефункционален, че никога не съм се замислял за възможността да си купя хартиеното издание“. Е, тогава си го купих няколко пъти, след което спрях.

Сега е 2011. Сайтът е също толкова нефункционален. Само че към днешна дата мога да прибавя и още нещо – непотребен. Сайтът съдържа само някакви безсмислени извадки от статиите (заради ограниченост, надявам се, техническа – само началото) и прави препратка към „книжното тяло или дигиталното издание“. И възможност за отпечатване на тази извадка или изпращане на приятел (много полезно, няма що!). През 2011 двете са на една стойност, защото дигиталната хартия, мастило, логистика и пр. също са скъпи. Толкова, колкото и при книжното тяло. Но не за това иде реч сега.

Списание „Мениджър“ присъства и във Facebook. Имат си страница, на която си публикуват новини. Оттам видях следното:

екранен кадър от потока новини на Мениджър във Facebook

Вече бях прочел новината, защото новинарските сайтове реагират значително по-бързо при отразяване на новините. Логично, затова са новинарски сайтове.

кадър на новина от Мениджър

Не, това по-горе не е кадър от новинарски сайт, а от сайта на „Мениджър“. Ето как изглежда горното в сайта им (има по-голяма версия на картинката, налична след щракване върху нея).

кадър с изглед от Мениджър

Не отричам по никакъв начин важността на информацията, нито необходимостта да бъде споделена. Обаче от новинарските сайтове. При положение, че „Мениджър“ ясно са написали какво са, някак по-голямата част от потока им във Facebook стои извън това. Много малко от информациите могат да са полезни на мениджърите. Като оставим настрана и факта, че сайтът им е различен като съдържания от „книжното тяло“, няма как да не направи впечатление, че „Мениджър“ са се загубили в посоката си. Няколко пъти им го написах, без резултат. Не ми отговориха и на писмото, което им пратих на електронната поща.

Сега никой не може да ме убеди, че „Мениджър“ „подсказва на мениджърите решения, които ще направят дейността им по-успешна“. Те са достоен пример за бранд, който се лута и не знае накъде да поеме, въпреки огромния потенциал на нишата. Пример как не трябва да постъпват мениджъри на фирми и организации, които имат интерес да запазят бизнеса си.

Не съм си купувал скоро списанието, нямам намерение и да го правя. Вече не харесвам страницата им във Facebook. Списание „Мениджър“ ще ми е само пример за неефективно онлайн присъствие, за лоша обратна връзка с читателите си и за влагане на усилия в погрешни посоки.

Когато те се осъзнаят, вече ще е късно. И на мен няма да ми липсват.