Синдромът на свраката

Крис обяви във Facebook, че има ограничен брой (10) покани за социалния експеримент на Microsoft.

Крис го нарече „новата социална мрежа на Microsoft“ и това веднага отприщи коментари от хора, готови да получат покана. Дали комбинацията „социална мрежа“, „нова“ или цялото предизвика такова внимание е трудно да се каже, но съм повече от убеден, че повечето от тези хора, които бяха или ще бъдат поканени да се присъединят, няма да разберат, оценят и допринесат за развитието на платформата.

Защото дори не обърнаха внимание на продължението на съобщението на Крис: „да ми пише на лична мейла си“ – вижте коментарите и си изберете мейлове за спамене.

Проектът на Microsoft е в ранен етап от развитието си, точно както Google+ при стартирането му на 27 юни. Предназначен за ранни потребители – хората с въображение, готови да се впуснат в доизграждането му – като изпробват наличните функционалности, съобщават за грешки или пропуски, дават идеи за нови, изграждат из основи културата на общността и нормите на поведение…

Когато толкова много българи се присъединиха в Google+ в началото, беше ясно, че това няма да приключи добре – вече виждаме резултатите, ще ги видим скоро и при Microsoft – неактивни и неподдържани профили, липса на активно споделяне и общуване между потребителите, мъртви души и замърсен социален граф.

Нека не се лъжем – нямате времето да поддържате активен и пълен личен профил на толкова много места, нямате ресурса да изглеждате добре навсякъде, а празният, неактивен и нерелевантен профил може само да навреди на личния бранд, вместо да е от полза. Защото сме надраснали (нали?) тийнейджърските години, в които да се хвалим с бройки (в случая – с брой регистрирани профили на различни места онлайн). Нещата са далеч отвъд профилите и страниците.

Идва краят на „сошъл“ и е по-добре вместо да се регистрират нови и нови сметки насам-натам, да се замислим за начини, в които да разкараме неефективните присъствия, да се оттървем от шума и да спрем да ползваме социални инструменти, чиято цел е да губят време, вместо да са полезни.

Отделно, че синдромът на свраката (това ново лъскаво нещо), дето привлича и дразни погледа ви, не е полезен и за развитието на мрежата.

Очаквайте скоро заклеймяването, че мрежата е тъпа, не е готова, умряла е, не е като Facebook и производни.

Социални… какво?!

Ако още не сте си купили „Инструменти за социални мрежи“, значи е време да го сторите. Трудно ми е да реферирам към изданието като книга, както авторите – Жюстин Томс и Камелия Георгиева – го наричат, защото предвид структурата, съдържанието и начина на подредба и ако щете дори оформлението, това за мен е наръчник, помагало. Това не е книга, предназначена да бъде четена от корица до корица, както всички други книги или учебници. Четете там, където са важните неща за вас за момента, след което преминавате на други. И всичко това – допълнено с мнението на специалисти и експерти от различни онлайн сфери, които допълват съдържанието, внасяйки своята практика и опит в определенията (disclaimer: аз също съм цитиран на няколко места).

Едно дребно нещо ми направи впечатление, което не ми се ще да подмина – още във Въведението има една бележка под линия (стр. 15), в която се казва, че:

„…Границите между социалните мрежи и социалните медии като понятия вече са почти заличени и може да се говори единствено за социални медии…“

Не мога да се съглася с подобно твърдение – да, социалните мрежи са социални медии, но не и обратното. За толкова години така и не се появи читаво опредение за двете понятия на български език, което да бъде приемливо и да не е просто превод от английски. Дефиниции, които да помогнат по-лесното приемане и разбиране на инструментите от онези, които са се включили отскоро или им предстои да го направят (през 2012 ще е пикът на приемането, както предрекох).

Нека разграничим двете понятия:

  • Социалните мрежи, още по дефиниция, са офлайн. Те се изграждат между хората. В тях доминантен е социалният граф, който определя как хората са свързани помежду си. По какъв начин – близки или далечни приятели, познати, роднини, братя и сестри, приятел на приятел, стринката на шуринайката… Тези изградени връзки, пренесени в онлайн среда се срещат в инструментите за социални мрежи, които на български се превеждат само като „социални мрежи“, защото офлайн значението никога не придоби популярност. Та инструментите за социални мрежи са много малък компонент от всички инстументи, които се характеризират като социални медии (вж. по-долу пример, социалните мрежи са подраздел в раздела комуникация).
  • Социалните медии са всички онези Web2.0 елементи на средата, в които основен акцент има съдържанието, което потребителите са поканени да създават, допълват, обсъждат, споделят.

Границите на двете понятия на практика няма как да се заличат, винаги едното доминира над другото и характеризира по-силно съответният инструмент. Да, в последно време наистина повече се говори и пише за социални медии, като цяло, отколкото за социални мрежи, защото в много проекти от различните категории социални медии се въвеждат елементи на социалните мрежи, но основно винаги си остава съдържанието (като само в подкатегорията на социалните мрежи съдържанието отстъпва пред връзките между потребителите). А и за да не се сбърка кое е социална мрежа и кое – не е. По принцип е правилно да се използва по-общото наименование, но защо и дали е нужно да се отказваме от частното? Не мисля, особено когато трябва да се посочи нещо конкретно, касаещо само социалните мрежи.

Разделение на социалните медии

(информацията е от Уикипедия и не включва всички представители в отделните подкатегории, а само някои най-ярки примери)

Комуникация

  • Блогове: Blogger, ExpressionEngine, LiveJournal, Open Diary, TypePad, WordPress, Xanga
  • Микроблогване: FMyLife, Jaiku, Plurk, Posterous, Tumblr, Twitter, Qaiku, Yammer, Google Buzz, Identi.ca Nasza-klasa.pl
  • Реклама и монетизация: SocialVibe
  • Мрежи, свързани с местоположението: Foursquare, Geoloqi, Gowalla, Facebook places, The Hotlist
  • Социални мрежи: ASmallWorld, Bebo, Cyworld, Diaspora, Facebook, Hi5, Hyves, LinkedIn, MySpace, Ning, Orkut, Plaxo, Tagged, XING, Anybeat, Unthink, Chime.in
  • Събития: Eventful, The Hotlist, Meetup.com, Upcoming
  • Агрегатори на съдържание: Netvibes, Twine
  • Онлайн каузи и набиране на средства и помощи: Causes, Kickstarter

Сътрудничество и изграждане на авторитет

  • Уикита: PBworks, Wetpaint, Wikia, Wikipedia и сродни проекти, Wikispaces, MediaWiki
  • Социален букмаркинг (или социално отбелязване): CiteULike, Delicious, Diigo, Google Reader, StumbleUpon, folkd
  • Social Media Gaming: Empire Avenue
  • Социални новини: Digg, Mixx, NowPublic, Reddit, Newsvine
  • Социална навигация: Trapster, Waze
  • Системи за управление на съдържание: WordPress, Drupal, Plone
  • Управление и редактиране на документи: Google Docs, Syncplicity, Docs.com, Dropbox.com
  • Сътрудничество: Central Desktop

Мултимедиа

  • Фотография и споделяне на изкуство: deviantArt, Flickr, Photobucket, Picasa, SmugMug, Zooomr
  • Споделяне на видео: sevenload, Viddler, Vimeo, YouTube, Dailymotion, Metacafe, Nico Nico Douga, Openfilm
  • Излъчване на живо: Justin.tv, Livestream, OpenCU, Skype, Stickam, Ustream, blip.tv, oovoo
  • Споделяне на музика и аудио: ccMixter, Pandora Radio, Last.fm, MySpace Music, ReverbNation.com, ShareTheMusic, The Hype Machine, Groove Shark, SoundCloud, Bandcamp, Soundclick, imeem.
  • Споделяне на презентации: scribd, SlideShare

Отзиви и мнения

  • Отзиви за стоки и продукти: epinions.com, MouthShut.com
  • Отзиви за бизнеси: Customer Lobby, Yelp
  • Въпроси&Отговори: Askville, EHow, Stack Exchange, WikiAnswers, Yahoo! Answers, Quora

Забавление

  • Медиа и платформи за забавление: Cisco Eos
  • Виртуални светове: Active Worlds, Forterra Systems, Second Life, The Sims Online, World of Warcraft, RuneScape
  • Споделяне на игри: Kongregate, Miniclip, Newgrounds, Armor Games

Бранд мониторинг

  • Измерване на социалните медии: Attensity, Statsit, Sysomos, Vocus

Предсказания за 2012 година

Oracle

Почти в края на годината, ето какви неща предполагам, че ще се случат в дигиталната индустрия през 2012 година:

В България – Година на социалното осъзнаване

През 2012 година в България ще станем свидетели на още по-силно приемане на социалните медии както от потребителите, така и от бизнеса. През последните 2 години сме свидетели на голям растеж, но пикът на приемането се очертава да е през тази, някъде към третата четвърт, когато социалният граф ще придобие зрялост и устойчивост. До тогава можем да говорим за осъзнаване на необходимостта от социално присъствие и ползите, които носи то както за развитието на личния бранд, така и за подпомагане на бизнеса. Ще започнем да сме свидетели на едно по-обмислено и пълно присъствие, не само на хаотични, непланирани и недотам обмислени споделяния извън контекст или стратегия.

Пикът в приемането ще бележи и необходимостта от приемане и създаване на нов тип длъжности, които ще бъдат разкривани, за да се обслужва този аспект на бизнеса – ще станем свидетели (към края на годината) на трансформирането на фирмените специалисти по PR (но не само) в хората, които ще се грижат за фирмената идентичност онлайн. Хората (засега един, екип ще се формира на по-късен етап), за които това ще е основно и единствено задължение, ще започнат да бъдат назначавани през тази година, но едва през 2013 те ще започнат да се „справят добре“ и адекватно с работата си. Ако досега сте работили (и сте получавали заплащане за това) в/за/със социални медии в България, вие сте били ранни потребители, early social adopters.

Бизнесът онлайн ще продължи да е затворен в силоз през цялата следваща година и информацията ще продължи да бъде силно и почти изцяло контролирана. Най-сетне ще започне да се говори по-усилено за лични/личностни брандове и за тяхното влияние в и за бизнеса; бизнесът ще започне да променя модела си на работа по отношение на онлайн и социалната среда и ще спре да заглушава гласа на служителите си, приписвайки си всички техни заслуги като свои. За пълно разчупване на модела, обаче, ще можем да говорим едва през 2013.

Ще бъдем свидетели на няколко кризи в социална среда, които ще са породени от факта, че фирмите нямат изградена стратегия на присъствието и активността си – те са там и насърчават (!) потребителите да се оплакват публично на приятелите си за проблеми и затруднения, които срещат с използването на продукти и услуги. Едва тогава предприемат действия и се активизират. Това само нанася поражения на бранда, но ще са необходими няколко кризи, за да се вземат мерки и адекватност при присъствието.

Участниците в социалните медии, които се занимават с разработката им, ще разберат, че не е въпрос само на изграждане и технологии, а и до психология, до познаване на потребителите, техните нагласи и очаквания, както и геймифицирането на средите, за да се задържа интерес към услугите. Станахме свидетели на няколко социални проекта, които бяха фокусирани върху изграждането, вместо към потребителските преживявания, което доведе ако не до неуспеха им, то поне до неползването и непопулярността им. През 2012 ще видим няколко стартиращи продукта, които ще правят опити да запълнят дупката на родна социална платформа.

Копирането и привнасянето на чужди, външни модели и идеи ще продължи и през 2012, макар да ми се иска да вярвам, че ще е по-слабо, като се разчита повече на оригинални, свежи, локални идеи и потребности, вместо на изпробвани и работещи на други места проекти. Ще сме свидетели на крахът на сайтовете за групово пазаруване, но ще бъдем свидетели на поне още едно роене на сходни проекти. Следващото роене, обаче, ще е по-краткотрайно и балонът ще се спука значително по-бързо.

Ще се постави основата на потребността от локални социални мрежи (но не за цяла България, по-скоро за региони или за отделни градове и по-големи общности от хора), но те ще бъдат изградени през 2013.

Корпоративните и фирмени уебсайтове ще продължат да са нерелевантни и нуждаещи се от осъвременяване и префокусирне. Ще се роди необходимостта от изграждане на нова стратегия за структурирането както на сайта, така и на цялостното онлайн присъствие. Потребителите, които толкова години бяха насърчавани да посетят фирмения сайт, сега ще трябва да бъдат задържани в него, а не да бъдат гонени в социалните медии, където да следват фирмата или бранда. Фирмите, които присъстват в социалните медии, но сайтовете им не са социални, ще са най-податливи на онлайн кризи.

Ще сме свидетели на първата сериозна вълна приложения за мобилни устройства, макар все още бизнесът да не осъзнава необходимостта и ползата от такива услуги.

Фирмите, чийто слоган е „ние правим уебсайтове“ ще започнат да залязват – клиентите може и да казват, че искат това, но всъщност заради незнанието си, не могат да дефинират точната потребност. И ако дигиталните агенции не започнат да им предлагат повече от само сайт, са обречени. Ще видим поне няколко български сайта, експериментално изработени с responsive design, който да предлага еднакво преживяване, независимо от устройството.

Традиционните медии ще продължат да губят аудитория и влияние. През лятото ще има период на „disconnect“, в който потребителите ще спрат с масовото сприятеляване и харесване на страници и ще започнат да преглеждат досега създадените връзки, като начин за справяне с шума. В края на годината ще започне да се наблюдава т.нар. „умора“ от социални медии.

По света – Година на социалната интеграция

През 2012 по света ще продължи дълбокото интегриране на социалните функционалности в сайтовете, като опит да се върнат потребителите във фирмения сайт или в локалната социална мрежа, вместо в глобалните, извличайки оттам споделени информации, кръгове с приятели и интереси. Уебсайтовете ще придобият по-персонализиран вид след интегрирането на социалните аспекти, предлагайки персонализирани услуги за конкретния потребител и графа му.

Инструменти за социални мрежи

Инструменти за социални мрежи

Книгата „Инструменти за социални мрежи“ е вече факт! Написана в съавторство между Жюстин Томс и Камелия Георгиева, тя е безспорно интересен и полезен наръчник както за онези, които тепърва навлизат в онлайн социалния свят, така и за експертите, защото включва както обяснения за всички описани инструмети, процеси и тактики, така и дава задълбочен поглед и детайлно изследване върху нещата, които ще са полезни за напредналите. Отделно, всяка глава и всяка разледана тема включва раздел „Мнението на експерта“, в който експерти от различни области са поканени да допринесат с мнението си по темите, включени в съдържанието.

Аз също бях поканен да се включа и на няколко места в книгата има цитирано моето мнение. Ето едно от тях:

Няма правилен отговор на въпроса „Колко време трябва да се отделя за социални медии“, за Web 2.0 присъствие. „Колкото е необходимо“ е най-близкото до правилен отговор, макар че и това време е недостатъчно… Това не е работа (и длъжност), която да може да се върши в някакви граници, да речем в часовете между 9 и 17. И това трябва да го знаят както онези, които се захващат за тази работа, така и ръководният персонал на фирмата или организацията. Нужно е (пълно) отдаване на работата, да се живее с проблемите на фирмата и желанието за по-доброто нейно представяне пред публиките. Нужно е фирмата да гласува доверие на тези служители, както и да им предостави свободите, които са им нужни, за да ги изпълняват – гъвкаво работно време, допълнително свободно време, свобода на словото, свобода на действията…

Мрежата е динамична среда, потребителите са в нея денонощно и говорят за фирмите, брандовете и очакват своевременната им и адекватна намеса, когато те имат нужда от нея, а не когато специалистът успее да намери малко време, притиснат от други ангажименти, за да провери какво се случва онлайн.

Книгата е вече на пазара, и не защото познавам авторите или защото аз имам участие в нея, я препоръчвам, защото включва всички важни неща, които са необходими за едно пълноценно онлайн присъствие – както за отделни потребители, така и за бизнеса. Отделно че е съставената така, че дълго време ще остане релевантна и полезен справочник за всички, които прекарват времето си в социалните мрежи – за лични или служебни цели, за работа или просто за удоволствие.

Социални медии: Краят.

краят на социалните медии

Идва ли краят на социалните медии?

Краткият отговор е Не (краткосрочно), но същевременно и Да (дългосрочно).

Онлайн потребителите не обичат новостите, не са съвсем склонни да експериментират с нови неща. Те се чувстват на сигурно място в зоната си на комфорт и рядко излизат извън нея. Те са някак старомодни, традиционни, предсказуеми. Рядко се замислят в детайли над това, което им се казва или прочитат и не разглеждат казаното/написаното от различни ъгли. Рядко, за да не напиша никога, актуализират представите си и дефинициите, които са си изградили за нещата, за инструментите, които използват. Това основно се дължи на факта, че твърде многото и различни дефиниции, които съхраняваме. Трудно е, почти непосилно, всички те да бъдат редовно актуализирани, особено ако потребителят няма склонност към експерименти и откриване на неподозирани аспекти.

Да вземем блоговете, например. Те са един от първите компоненти на WEB 2.0 средата. На 6 ноември в блога си „Шест пиксела на разделението“ Мич Джоуел попита „Какво е блог?“ и посочи неблогове, които съдържат елементи на блоговете, както и блогове, които не съдържат някои от функционалностите. Преди повече време и аз имах подобни размисли и в Google+ провокирах 3 дискусии на подобни теми, свързани с блоговете и блогването – едно, две, три. На всички места отговорите са интересни, но не отговарят на въпроса. Защото си имаме вече някаква изградена дефиниция за понятието, създадена преди много години (често на база предишен или настоящ опит) и не мърдаме от нея и на милиметър.

Ами социалните медии? Социалните мрежи? Кое е по-голямото, кое в кое се включва? Сложен въпрос 🙂

А за да могат технологиите да се развиват, да еволюират, трябва непрекъснато да преосмисляме нещата и да допълваме представите и дефинициите си. За да сме релевантни.

Апокалипсисът на социалните медии се случва сега! Трудно е за вярване, особено предвид факта, че точно в този момент в Twitter много хора чуруликат интересни неща, във Facebook се споделят нови снимки, кой какво прави, мъдрости… и така на много различни онлайн места. По нищо сякаш не личи, че се случва апокалипсис, защото всичко изглежда нормално и функционира нормално. Но за да се види, че се случва нещо, трябва да се погледне картината глобално, малко по-отдалеч.

Социалните медии са за хората. Създадени от хората, за да бъдат използвани от хората. Потребителят е в центъра, фокусът е насочен към него. И това, по своему, е прекрасно! Ще го напиша отново – социалните медии са за хората, не за бизнеса! Той няма място в тях. Но това изнервя бизнеса, който е свикнал да е в центъра на вниманието. Социалните медии направиха бизнеса нерелевантен. Оставиха го да буксува в миналото.

От друга страна сме свидетели на умора – потребителите започнаха да се уморяват от непрекъснатото и френетично следване, сприятеляване, добавяне в кръгове, харесване, +1, коментиране, споделяне и всички останали неща. Всичко това е познато преживяване и не носи удоволствието, което доставяше в началото.

Използваме интернет (в България) от около 1995 година. Тогава важното беше „избери си як домейн и си направи страница“. През 2000 година вече страниците бяха еволюирали до цели сайтове, с много страници и подстраници. Но това не беще достатъчно. Тогава беше осъзната потребността и необходимостта страниците да са интерактивни и в тях да се включва и гласът на потребителите, които четат страниците. Същият този глас доведе до една мини революция в уеб – списание Тайм избра за личност на годината за 2006 година „Теб“ – колективният потребителски глас, който допълваше страниците и им придаваше нов смисъл. През 2010 започна да се наблюдава тенденция1 за премахване на страниците и заместването им с колажи от различни програмно-приложни интерфейси (API) в комбинация с гласа на потребителите. Очакваме нова революция!

Вече сме социални онлайн от твърде много време. Именно затова се появява умората, за която писах преди малко. Социалният аспект на уеб отдавна дори спря да ни прави впечатление. А традиционният уеб, такъв, какъвто го познаваме отпреди 2000, престана да съществува преди много, много време. Доброволно се отказахме от него в полза на социалния2. Но сега вече е назряло времето, в което да се откажем от думичката „социални“ пред всичко. Тя вече не е модерна. Нищо, което е на повече от 10 години, не може да бъде модерно. А и, от друга страна, „социални“ е вече излишна. Всичко, което днес не е социално, значи е част от миналото и трябва да изчезне. Социалният уеб е уеб сега. Друг, алтернативен, вече няма. Традиционният уеб е мъртъв. Затова останките от миналото трябва да бъдат премахнати, да изчезнат, за да не пречат излишно.

Ние никога повече няма да имаме нужда от статични страници.
Ние никога повече няма да имаме нужда от страници, в които не можем да изразяваме себе си. Да говорим. Да споделяме. Да общуваме.
Ние никога повече няма да бъдем по-малко социални, отколкото сме сега, напротив!

В момента има около 130 милиона сайта. По-голямата част от тях са изградени чрез технологии, които са поне на десетилетие. И за да се развива уеб, това налага необходимостта в следващите от 3 до 5 години целият уеб да бъде пресъздаден и съграден отново около 2 оснони аспекта – социален (Social, So) и мобилен (Mobile, Mo)3. Има и други два възела, които са важни и трябва да се имат предвид и да им се обърне внимание – Local (Lo) & Payment (Pa). Едва когато това се случи, ще можем да говорим за нещо ново, за следващо поколение на уеб, а не както е досега – само кръпки на вече съществуващия.

Свидетели сме на уеб дихотомия – това, което се случва в момента е както добре, така и лошо и неправилно.

Социалният уеб даде почти неограничена власт в ръцете на потребителите. Въоръжи ги с мегафони и им даде възможност да крещят мненията си, да коментират и обсъждат какво и кого ли не. Всеки един от тях очаква неговият глас да е най-важен, да бъде чут, да му бъде обърнато внимание. Почти 60% от потребителите очакват фирмата да им отговори, когато публикуват някъде онлайн оплакване срещу нея или продуктите й. Това е добре – фокусът се измества към потребителя, но и не дотам – бизнесът не е готов да бъде социален4. Буквално. Едно изследване, не помня къде го прочетох, посочва, че много фирми умишлено държат в застой социалната си активност. При това става въпрос за големи фирми, включени в списъка Fortune 500. Писаното учебникарско правило, че ключът към ефективен маркетинг в социалните медии е да не се изоставя канала, на практика излиза, че не работи. Фирмите трупат основно негативи и усилията им да ги следят, да слушат и да им отговарят, довежда до лавина от нови негативи, които засилват потребността от нови хора, които да обслужват социалните канали, вместо тези хора да се съсредоточат върху развитие и подобряване на услугите и продуктите, които фирмата предлага. Затова те се отказват доброволно от социалните канали.

Притежаването на оръжие не означава непременно, че то трябва да бъде използвано. Потребителите онлайн имат много мощно оръжие. Те сякаш не осъзнават, обаче, че наред с голямата власт, която социалният уеб им даде, идват и големите отговорности.

Винаги ли е добра идея да се надига глас публично?
Винаги ли е добра идея нещата да са публични?
Не е ли по-отговорно понякога първо да се направи опит за непублично споделяне на проблем, обсъждането и търсене на диалог и разрешаването на проблема, вместо веднага да се прави опит да се постави бизнесът на колене, при това на чужда (и враждебна) за него територия?

Нека не забравяме, че бизнесът прави възможно развитието на технологиите. Да, всички знаем, че потребителите изпревариха бизнеса в развитието си и все повече и повече потребители се изкачват на по-горните стъпала от социалната стълбица на Форестър. Сега трябва бизнесът да еволюира, за да навакса, за да е релевантен на онлайн средата, а и да могат технологиите да продължат да се развиват. Това няма да е лесно.

Промяната не трябва да е само в бизнеса!

Необходимо е да се овладеят и самите потребители. И докато едните еволюират, другите да се превъзпитат.
Необходимо е бизнесът да се адаптиа, да се социализира. Но за да се случи това, той трябва да се чувства удобно в уеб.
Необходимо е бизнесът да експериментира, да изследва дигиталната вселена, да прави опити да я разбира и да я използва в своя полза.
Необходимо е потребителите да намерят сили да окуражават бизнеса, вместо единствено да ги унижават.
Необходимо е потребителите да се превъзпитат и овладеят властта, която имат, и да я използват за добро.
Необходимо е бизнесът да се чувства уверен, да повярва, че средата е полезна, че това не е погрешна крачка.
Необходимо е бизнесът да се възпита, че традиционният модел за правене на бизнес е остарял, че не работи според изискванията и очакванията на хората.

Отказът от социлния аспект на уеб би бил регрес. Не искаме това да се случва. Искаме напред.

Следващото поколение уеб е уеб, в който потребителите са зрели и отговорни за действията си, а бизнесът – истински отворен и социален бизнес. Но за да се случи това, трябва социалните медии да престанат да съществуват и да бъдат преосмислени по начин, по който хора и бизнес могат да си сътрудничат и съжителстват на едно място – в уеб.