Синдромът на свраката

Крис обяви във Facebook, че има ограничен брой (10) покани за социалния експеримент на Microsoft. Крис го нарече „новата социална мрежа на Microsoft“ и това веднага отприщи коментари от хора, готови да получат покана. Дали комбинацията „социална мрежа“, „нова“ или цялото предизвика такова внимание е трудно да се каже, но съм повече от убеден, че повечето от тези хора, които бяха или ще бъдат поканени да се присъединят, няма да разберат, оценят и допринесат за развитието на платформата. Защото дори не обърнаха внимание на продължението на съобщението на Крис: „да ми пише на лична мейла си“ – вижте коментарите и си изберете мейлове за спамене. Проектът на Microsoft е в ранен етап от развитието си, точно както Google+ при стартирането му на 27 юни. Предназначен за ранни потребители – хората с въображение, готови да се впуснат в доизграждането му – като изпробват наличните функционалности, съобщават за грешки или пропуски, дават идеи за нови, изграждат из основи културата на общността и нормите на поведение… Когато толкова много българи се присъединиха в Google+ в началото, беше ясно, че това няма да приключи добре –…

Повече…

Социални… какво?!

Ако още не сте си купили „Инструменти за социални мрежи“, значи е време да го сторите. Трудно ми е да реферирам към изданието като книга, както авторите – Жюстин Томс и Камелия Георгиева – го наричат, защото предвид структурата, съдържанието и начина на подредба и ако щете дори оформлението, това за мен е наръчник, помагало. Това не е книга, предназначена да бъде четена от корица до корица, както всички други книги или учебници. Четете там, където са важните неща за вас за момента, след което преминавате на други. И всичко това – допълнено с мнението на специалисти и експерти от различни онлайн сфери, които допълват съдържанието, внасяйки своята практика и опит в определенията (disclaimer: аз също съм цитиран на няколко места). Едно дребно нещо ми направи впечатление, което не ми се ще да подмина – още във Въведението има една бележка под линия (стр. 15), в която се казва, че: „…Границите между социалните мрежи и социалните медии като понятия вече са почти заличени и може да се говори единствено за социални медии…“ Не мога да се съглася с подобно твърдение – да,…

Повече…

Предсказания за 2012 година

Моите предсказания за нещата, които смятам, че ще се случат или ще започнат да се случват през 2012 година в уеб индустрията (основно в България).

Повече…

Инструменти за социални мрежи

Книгата „Инструменти за социални мрежи“ е вече факт! Написана в съавторство между Жюстин Томс и Камелия Георгиева, тя е безспорно интересен и полезен наръчник както за онези, които тепърва навлизат в онлайн социалния свят, така и за експертите, защото включва както обяснения за всички описани инструмети, процеси и тактики, така и дава задълбочен поглед и детайлно изследване върху нещата, които ще са полезни за напредналите. Отделно, всяка глава и всяка разледана тема включва раздел „Мнението на експерта“, в който експерти от различни области са поканени да допринесат с мнението си по темите, включени в съдържанието. Аз също бях поканен да се включа и на няколко места в книгата има цитирано моето мнение. Ето едно от тях: Няма правилен отговор на въпроса „Колко време трябва да се отделя за социални медии“, за Web 2.0 присъствие. „Колкото е необходимо“ е най-близкото до правилен отговор, макар че и това време е недостатъчно… Това не е работа (и длъжност), която да може да се върши в някакви граници, да речем в часовете между 9 и 17. И това трябва да го знаят както онези, които се…

Повече…

Социални медии: Краят.

Идва ли краят на социалните медии? Краткият отговор е Не (краткосрочно), но същевременно и Да (дългосрочно). Онлайн потребителите не обичат новостите, не са съвсем склонни да експериментират с нови неща. Те се чувстват на сигурно място в зоната си на комфорт и рядко излизат извън нея. Те са някак старомодни, традиционни, предсказуеми. Рядко се замислят в детайли над това, което им се казва или прочитат и не разглеждат казаното/написаното от различни ъгли. Рядко, за да не напиша никога, актуализират представите си и дефинициите, които са си изградили за нещата, за инструментите, които използват. Това основно се дължи на факта, че твърде многото и различни дефиниции, които съхраняваме. Трудно е, почти непосилно, всички те да бъдат редовно актуализирани, особено ако потребителят няма склонност към експерименти и откриване на неподозирани аспекти. Да вземем блоговете, например. Те са един от първите компоненти на WEB 2.0 средата. На 6 ноември в блога си „Шест пиксела на разделението“ Мич Джоуел попита „Какво е блог?“ и посочи неблогове, които съдържат елементи на блоговете, както и блогове, които не съдържат някои от функционалностите. Преди повече време и аз имах…

Повече…