То беше чучулига, Жулиета

Тежка простотия, гарнирана с посредственост. Обида за зрители и театър. Бутафория и безпомощност. То беше извращение, Жулиета Резюме в една дума: ЛАЙНО. Пусни водата, да не мирише! „На излизане от театъра, като капак на моето объркване, дочух плач. Някой някъде плачеше. Огледах се – тъмно, студено, празно… няма никой. Но плачът не спираше – тъжен, протяжен, жален… И тогава се сетих кой там, в двора на театъра, плачеше – изгорялото достойнство.“

Повече…