Номинации за ИКАР 2013

Съюзът на артистите в България обяви номинациите си за ежегодните награди Икар, които връчва. Традиционно към всяка от категориите добавям и малък мой коментар за личните ми предпочитания и фаворити за спечелване на статуетката. Номинациите не са в никакъв случай изненадващи, предвидими са, както вероятно и голяма част от победителите – по-интересно е доколко театралната мафия ще се пребори с разумния избор на най-добрите.

Водеща мъжка роля

  1. Иван Юруков за ролята на Виктор Зилов в „Лов на диви патици“ от А. Вампилов, режисьор Юрий Бутусов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Камен Донев за ролята на Семьон Семьонич Подсекалников в „Животът е прекрасен“ по Н. Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Леонид Йовчев за ролята на Хамлет в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър Иван Вазов“

Колкото и да ми се иска Иван Юруков да отнесе статуетката на деня на театъра, това няма да се случи, защото тя ще отиде у Леонид Йовчев. Иначе много силно стискам палци да не се окаже в ръцете на Камен Донев.

Водеща женска роля

  1. Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Мариана Крумова за ролята на Медея в „Медея“ по текстове на Еврипид, Ануи, Драйер, режисьор Петър Денчев, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
  3. Силвия Лулчева за ролята на Джоан в „Любовна песен“ от Джон Колвенбак, режисьор Андрю Волкофф, Младежки театър „Николай Бинев“

Раздвоявам се между Гергана Плетньова и Силвия Лулчева. Евентуално със съвсем малко преднина има Плетньова. Варненският театър трябва да бъде насърчаван, защото в безумната ситуация, в която се наложи да оценява, успяват да създават качествен театър и да къткат отлични артисти. Не познавам Мариана Крумова, но съм гледал Медея на Диана Добрева и това удари тавана ми за изпълнение на ролята. Съмнявам се някой скоро да успее да ми предложи по-разумна дисекция и прочит на този образ.

Поддържаща мъжка роля

  1. Дамян Тенев за ролята на Едмънд в „Крал Лир“ от У. Шекспир, режисьор Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. Ивайло Драгиев за ролята му в „Медея-майка ми“ спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална Работилница – Сфумато
  3. Мариус Куркински за ролята на Клавдий в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Безспорен фаворит тук е Мариус. С който и да е в една категория Мариус, съревнованието е безмислено.

Поддържаща женска роля

  1. Анастасия Ингилизова за ролята на Перонела в „Декамерон“ по Бокачо, режисьор Диана Добрева, Театър Българска армия
  2. Ася Иванова за ролята на Хайде в „Ковачи“ от Алек Попов, режисьор Възкресия Вихърова, Университетски театър – Нов Български Университет
  3. Светлана Янчева за ролята на Серафима Илинична, тъща в „Животът е прекрасен“ от Николай Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър ”Иван Вазов” и за ролята на Огледалото в „Златни мостове и Секвоя“ от Константин Илиев, режисьор Бина Харалампиева, Малък Градски Театър „Зад канала“

Нямам предпочитания, нито прогнози.

Дебют

  1. Васил Дуев – автор и режисьор на „Самотни персонажи“, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Галя Костадинова за ролята й във „Всичкоядецът“ от Мирослав Христов, режисьор Ани Васева, сдружение „Плюс”, METHEOR, the fridge, Театрална работилница „Сфумато”
  3. Мартин Киселов за режисурата на „Скъпа Елена Сергеевна“, Сдружение „Реплика“
  4. Силвия Станоева и Иво Желев за актьорския тандем в „Клер, Мадам, Соланж“, по Жан Жьоне, режисьор Касиел Ноа Ашер, продуцент: „Гала филм”

Ангелите на Касиел. Твърдо.

Режисура

  1. Александър Морфов за „Животът е прекрасен“ от Н. Ердман, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Пламен Марков за „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, ТМПЦ – Варна,Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  3. Явор Гърдев за „Хамлет“ от У. Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“

Вероятно най-оспорваната категория. Много искам Пламен Марков да спечели, но в комбинация с Морфов и Гърдев си мисля, че няма да се случи. Живеем в България, мафията няма да допусне това. Битката е между Морфов и Гърдев, като Морфов е по-вероятният победител (защото ще има негласна договорка спектакълът на Гърдев да отнесе награди в други категории). Тъжна работа…

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Крал Лир“ от У. Шекспир, режисьор Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. „Скачай“ от Здрава Каменова, режисьор Калин Ангелов, Театър „София“
  3. „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Винаги съм си мислил, че майсторско техническо осъществяване е комплексна категория, която съчетава ефектът „Уау!“ от няколко различни области. „Крал Лир“ разчита на сценичния екип за промените в сценографията, докато при „Хамлет“ това е механизирано. „Скачай“ не знам какво е, но и не разбирам защо е с номинация. И понеже съм гледал „Крал Лир“ и не бих казал, че го има това съчетание на „Уау!“ от няколко пипнати до съвършенство области, придаващи на спектакъла еткетът „Най-доброто!“, остава само неистовото усилие на сценичния екип. Хубаво, ама това, по мое мнение, не е достатъчно за награда. Пък и съревнованието с „Хамлет“ е сложна работа, почти кауза пердута.

Сценография

  1. Елена Шопова и Никола Налбантов за визуалната среда на „ПроТекст 5: Навреме“, проект на Организация за съвременно алтернативно изкуство „36 маймуни“
  2. Мариета Голомехова за „Вграждане“, по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър – Пловдив
  3. Никола Тороманов, Даниела Ляхова и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Понеже тази година, за мое учудване, липсва награда за костюмография, то триото Тороманов, Ляхова и Шурелов очевидно ще отнесат приза.

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Асен Аврамов за „Медея – майка ми“, спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална Работилница „Сфумато“
  2. Калин Николов за „Вуйчо Ваньо“, от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и за „Нощна пеперуда“ от П. Гладилин, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Христо Намлиев за „Вграждане“ по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър – Пловдив

Калин Николов трябва да бъде номиниран и награждаван всяка година.

Куклен спектакъл

  1. „Вграждане” по текст на Мария Станкова, режисура Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив
  2. „Вълшебното огниво” по Ханс Кристиян Андерсен, режисьор Георги Михалков, Държавен куклен театър – Варна
  3. „Приказка за скитника-крал” по Карал Чапек, режисьор Катя Петрова, Столичен куклен театър

„Вграждане“ на пловдивският куклен театър е моето предпочитание за спечелване на наградата.

Индивидуално постижение в кукленото изкуство

  1. Магдалена Митева за сценария, режисурата и сценографията на „Изгубеният ключ”, Държавен куклен театър – Видин
  2. Мила Коларова и Божидар Александров за актьорското им постижение в „Грозното патенце” по Ханс Кристиян Андерсен, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  3. Свила Величкова за сценографията на „Пепеляшка” по Шарл Перо, Държавен куклен театър – Стара Загора и за сценографията на „Любовта към трите портокала” по Карло Гоци, Куклен театър – Сливен

Пас.

Златен глас

  1. Ани Василева за дублаж на ролята на Виктория в сериала „Отмъщението“
  2. Димитър Иванчев за дублаж на ролята на Аксел в сериала „По средата“
  3. Елена Русалиева за дублаж на ролята на Пати Хюз в сериала „Щети“

Телевизия не гледам, още по-малко пък сериали, още по-малко пък – дублирани. Който и да вземе наградата, все ще ми е тая.

Цирково изкуство

  1. Цветелина Попова за 20 годишната й дейност и постиженията й в областта на каучук–еквилибристиката

Критически текст

  1. Асен Терзиев „Театралността – езикът на представлението“, изд. „Проф. П. Венедиков“
  2. Ивайло Александров „Архитектоника на театралността“, изд. „Просвета – София“
  3. Николета Пътова „Драматургия на българското:национална идентичност във възрожденската драма“, изд. „Кралица Маб“

Драматургичен текст

  1. Анна Топалджикова „Робин“
  2. VOX POPULI „Яце форкаш“
  3. Елена Алексиева „Терапевтът“

Съвременна българска музика

  1. Васил Гюров за музиката към експерименталния филм „Волни до гроб“
  2. Група Deep Zone Project за песента „I Love My DJ“
  3. Toma & Band за песента „Сам на света“

Съвременен танц и пърформанс

  1. „АртеФакт“ – Дерида Денс, хореография Живко Желязков, изпълнение Джънгин Лий
  2. „Cadaver” – автори Станислав Генадиев и Мартин Пенев
  3. „Мишеловката“ – пърформанс в „Хамлет“, хореографи Виолета Витанова и Станислав Генадиев

В Младежкия театър през следващия сезон

Лого Младежки театър

Леко повдигам завесата на Младежки театър „Николай Бинев“, за да ви споделя какво се готви там за зрителите през следващия театрален сезон (2010/2011).

Подшушнаха ми 3 заглавия, едното от които вече не е тайна, дори някои успяха да изгледат предпремиерно.

  1. На 24 и 28 септември са премиерните дати на спектакъла „Двамата веронци“. Режисьор е Борислав Чакринов, а сценографията и костюмите са на Вячеслав Парапанов. В ролите – Николай Урумов, Деян Ангелов, Дарин Ангелов, Явор Спасов, Светослав Добрев, Николай Иванов, Стефан Мавродиев, Малин Кръстев, Вихър Стойчев, Искра Донова, Яна Титова, Мариана Миланова.
  2. На 4 октомври е премиерата на спектакъла „Фрида“ от Саня Домазет, реж. Веселин Димов, а в ролите ще можем да гледаме Станка Калчева, Цветан Даскалов, Койна Русева, Малин Кръстев, Искра Донова, Вежен Велчовски, Елена Бърдарска, Вихър Стойчев и Борис Кръстев (дете). Сценогафията на спектакъла е на Венелин Шурелов, костюмите са дело на Антоанета Костова, а музиката – на Калин Николов.
  3. През месец ноември е премиерата на мюзикъла „Stepping out“ с реж. Андрей Аврамов. Степ и хореография – Веселин Ранков, а в ролите са Ярослава Велкова, Зорница Маринкова, Гергана Христова, Анна Петрова, Силвия Лулчева, Марияна Миланова, Светослав Добрев и др.

В Младежкия през следващия сезон

  • Петър Кауков се гласи да постави спектакъла „Островът на съкровищата“ от Робърт Луис Стивънсън. Сценографията ще е на Венелин Шурелов, а ролите са разпределени за Атанас Атанасов, Светослав Добрев, Дарин и Деян Ангелови, Красимир Недев, Ярослава Павлова и студенти от НАТФИЗ. Както писах преди време, режисьорът издирваше Джим Хокинс. Е, всички вече са на лице и репетициите могат да започнат.
  • За камерна сцена ще започнат репетиции на пиесата „Осем жени“ с режисьор Биляна Петрова, с участието на Станка Калчева, Ярослава Павлова, Ангелина Славова, Яна Титова, Мая Бабурска, Искра Донова, Силвия Лулчева, Венета Зюмбюлева.
  • Носи се слух, че ще се подготвя и версия на „Лолита„, но в слуха няма информация нито за режисьор, нито актьорски състав.

Три сестри

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Петър Събев.

Понеже ми казаха да се чувствам като в моя си блог, т. е. като у дома си, опъвам си ръцете върху клавиатурата и почвам кратко описание за Чеховите „Три сестри“… и за брат им!

Преди представлението

С поканите за театъра нямаше никакъв проблем, но за организацията в самия Младежки театър определено имам забележки… Първо, при условие, че представлението започва в 19 ч. някакси не ми се вижда редно да започнат да пускат хората в 19:15 ч., докато междувременно едни средно симпатични момичета предлагат програми на представлението (които поне по дизайн приличат на досадни реклами в пощенската кутия) на цена от… 3 лв.!!! Не, не искам да купувам акции от Младежки театър, искам просто да видя програмата! Като изключим това и фактът, че номерата на седалките са написани отзад (всеки се набира поне върху три облегалки, докато си намери мястото), мисля, че достатъчно измрънках, за да ви разкажа за самото представление.

Три сестри
снимка: архив в-к Капитал

За актьорите

Всъщност, това е второто представление на Азарян по Чехов (или както казват истинските критици, диптих). Тези, които обичат типичната за Чехов скучна руска атмосфера (със съответното музикално оформление), може и да се насладят на диалозите, но на мен поне първата половина от представлението ми дойде леко скучна. Хареса ми играта на Койна Русева. Яна Титова също е доста добра, но мисля, че има доста по-талантливи изгряващи звезди, заслужаващи „Аскеер“. Между другото, „Три сестри“ има още един „Аскеер“ – на Цветан Алексиев за поддържаща мъжка роля (Солоний)… Още неща, които ми направиха впечатление: Ники Урумов доста преиграва, Малин Кръстев и Койна Русева са доста добра двойка, а Силвия Лулчева (известна още като дубльорката на Кари Брадшоу от „Сексът и градът“) беше една от малкото, които леко раздвижиха заспалата атмосфера… Като цяло, актьорите се стараеха, а когато се стараеш, то просто си личи.

Историята

Няма да ви я разкажа… Има си библиотеки за тези неща, а освен това се разбира достатъчно добре по време на представлението

За и против

Хареса ми, че се усещаше атмосферата на представлението, промяната в образите се усещаше ясно, а най-много ми хареса финала, който наистина спасява представлението от заспала публика в един момент.

Не ми хареса мудността на цялото представлението, но това е типично за Чехов и май няма как… Издразни ме и тъпото подзаглавие „Представление за възрастни“, което при хора с моето мръсно подсъзнание веднага асоциира представлението със скритите таланти на младите актриси… 🙁

Да го гледам ли?

Само ако си фен на Чехов, руска литература, Азарян, Яна Титова или си имаш друга причина да посетиш представлението… Но, предупреждавам, не е за всеки. Иначе можеш да го гледаш на 26 февруари и 24 март.

Милост за мама

Преди (вече бая) време написах анотацията на авторката Яна Добрева за пиесата й „Милост за мама“. На 21 февруари на сцената на Театъра гостува Младежки театър „Николай Бинев“ с тази постановка, реж. Илия Добрев. Още откакто прочетох анотацията, бях решил за себе си, че ще гледам постановката (не успях да я гледам по време на фестивала „Сцена на кръстопът“, защото гледах „Боряна“ на варненския театър.). Предполагах (според анотацията), че ще е нещо, което е на ръба на гледаемостта, тежка и наситена с объркани чувства пиеса, изпълнена с вътрешна борба и изпепеляващи страсти…

Бог е създал хората, за да живеят по двама.
Но ще изминат още много векове, докато го постигнем.
Засега искаме любов, борим се за нея, но все стигаме до точката на отчаянието – там, където или оживяваш, или не.
Защото от любов се умира.
Вместо да съграждаме, ние рушим връзките помежду си. И сме много самотни. Свили сме се в себе си и зъзнем, и треперим от страх.
Самотата и страхът – отличителните черти на нашето съвремие. Самотата и страхът – когато няма любов…

“Милост за мама” е пиеса за това как се разбиват мечтите ни за обич – изтрещяват като изхвърлено кристално огледало – разтрошават се на безброй парченца. Не можем да ги съберем, можем само да разраним пръстите и да вием от болка. А в епицентъра на болката се налага да разберем най-важното – когато Бог е измислил Любовта, той ни е дал и Прошката.

Децата трябва да простят на родителите си. Жените – на мъжете си. Мъжете – на жените си. Родителите – на децата си. Съпрузите – на любовниците. Приятелите – на приятелите. И всеки да прости на себе си.

“Милост за мама” е пиеса за търсенето. За грешките. За надеждата. За пътуването над бездните на собствените ни страдания. За лъкатушенето през кратките ни радости. За израстването ни като хора. За уроците, които се налага да изучим. И за онази далечна, истинска, жертвоготовна любов, от която не се умира, от която се оживява.

ЛЮБОВТА – отличителната черта на бъдещето. Когато хората ще живеят по двама.

Така, както ни е измислил Бог.

Яна Добрева

Именно заради всичките очаквания, които имах, цял ден не слязох на сцената, за да видя сценографията, декора, не разгледах костюмите, не приказвах с актьорите и актрисите за пиесата – за да мога да се насладя максимално на театралната магия, да ги оставя да ме изненадват с всяко появяване на сцената. Исках просто да бъда зрител. Да съпреживявам мига и емоцията на всички останали 500 души в салона, да съм един от тях, да знам колкото тях, да очаквам каквото и те.

И, да ви кажа честно, получи се. Истинско, чисто и пълно сцепление между публика и актьори. Между мен и актьорите. Беше чудесно – от онези редки мигове, които като ни връхлетят, изхвърляме всичко от главата си, за да им се насладим изцяло.

„Е, какво ще сготвиш днес?“

Да, пиесата ми хареса. Хареса ми драматургичната основа…


„ЛИЯ: – Ти винаги си искала най-добхрото за мен.“
„ДОРА: – Аз винаги СЪМ ПРАВИЛА най-доброто за теб…“

Не съм чел пиесата, но много би ми се искало. Не мисля, че се е налагало режисьорът да прави някакви съществени промени.

Хареса ми актьорската игра – техния рязък преход от пълна и абсолютна безчувственост до крайна, почти болезнена сетивност. Много чисто, много пленяващо. Истинско.

Хареса ми и сценографията – изчистена до максимум. Подборът на цветове ми направи впечатление още при влизането в салона – всички мебели бяха тапицирани в бордо – безкрайно безличен, безчувствен и в същото време силно натрапчив цвят. Костюмите, макар и не в бордо (щеше да е прекалено), бяха в прекрасно подбрани убити цветове – празни, мъртви цветове, които не казват нищо.

Дом, в който царува самотата. Пустош, завладяла пространството. Празнота.


„АСЕН: – Мръсни игрички, а?“
„ДОРА: – Не, просто живот…“

Две сцени ми направиха впечатление и трайно се запечатаха в съзнанието ми (а както се оказа и по-късно, не само в мойто) – любовната сцена между Лия (Силвия Лулчева) и Асен (Георги Кадурин) и сънят на Дора (Нина Стаматова). Хареса ми пластиката, играта със светлината…

А, като казах светлина, та се сетих нещо.


„Разпознаваш нещата само като преминеш през тях.“

Неприятно усещане ми донесе зеленият прожектор, който служеше за светлинна завеса по време на промените по сцената. Не че разбирам нещо от осветление, но вероятно силата му не беше добре избрана, защото просто заслепяваше зрителите, които, ако искаха да виждат нормално следващата картина, трябваше да закриват очите си с ръка, докато призрачни черни силуети със зелени оттенъци правеха необходимите за следващата картина промени по сцената. Идеята за прожектора е добра, но смятам, че не трябваше да е директно насочен към зрителите. Моето място (ред 8, място 7) се оказа перфектното място за гледане на това представление – достатъчно напред, за да чувам добре всичко (актьорите говореха тихо; представлението е камерно, не са свикнали с габаритите на сцената ни), встрани от досадния прожектор, който почти излизаше от полезрението ми…


„Светът се крепи на тънка връвчица – надеждата.“

Ако имаше сайт, подобен на imdb.com, но който оценяваше театрални постановки, без да се замисля бих гласувал с 9/10. Една единица отнемам за прожектора. Иначе всичко друго беше на мястото си – забелязваш го само когато ти трябва, после се съсредоточваш върху друго. А накрая, на поклона, аплодираш като в унес след всичко онова, което си видял и съпреживял.