Тайният кръг / Secret circle

The secret circleСериалът „Тайният кръг(инфо от Уикипедия на български и на английски) не би трябвало да е сериалът, който се гледа с някакви сериозни очаквания – поредният сериал с герои-тийнейджъри с някакви специални способности. В случая са вещици (и вещери) и правят магии 🙂 . Има и противопоставяне между доброто и злото, накрая доброто сигурно побеждава (така става във филмите, а аз още съм на средата на първи сезон, та не знам завършека му)

По някакъв начин ми напомня на „Хейвън“ – друг сериал, в който действието се развива в затънтено на майната си градче, в който се случват странни неща. Така и не проследих как продължава историята в сезон 2.

За радост или не, „Тайният кръг“ няма да има втори сезон – новината беше обявена ден след излъчването на финала на Първи сезон. Това е и причината да не му се възлагат някакви особени надежди – просто 21 серии, които могат да послужат за запълване на малко свободно време (или като при мен – за приспиване).

От гледаното дотук спокойно мога да гласувам с 4/10 в imdb, а и не очаквам мнението ми да се промени до края на сезона. По-долу е трейлър, който изкопах от YouTube (на страницата в imdb няма официален):

Шестимата от кръга са събирани от кол и въже и създават повече усещането за участници в Big Brother, отколкото като членове на някаква задруга. Съвсем различни като характери и визия, с често противопоставящи се идеи, вместо да изповядват идеята за общото благо и да се борят за него. Да, ясно ми е, че така се раждат конфликти и много нови серии, но хората се обединяват в групи с общи интереси и възгледи за света, не защото са различни.

Camelot

Camelot banner

Не гледам много филми, в последно време желанието ми да гледам кино рязко е намаляло. Не успявам да съсредоточа вниманието си и да изгледам цял филм от край до край. В такива случаи се заглеждам в някой сериал. В търсене какво да гледам, попаднах на Камелот.

Едва ли има някой, който поне да не е чувал за крал Артур и неговите рицари на Кръглата маса, за Мерлин магьосника, за Моргана, Камелот, легендата за Авалон и пр., които са в основата на много приказки, филми, песни…

Затова като видях сериала, веднага се спрях на него – темата безспорно ми е интересна, а фактът, че всичко се базира на митове, легенди и предания, прави възможностите за интерпретация и тълкувание безбройни, което позволява размах на въображението – както на създателите на сериала, така и на зрителите.

Когато го открих, от сериала бяха излъчени първите два епизода – достатъчно, за да видя за какво иде реч и да преценя доколко ще бъде интересен. Изгледах ги на един дъх, вероятно заради интереса към историята и начинът, по който тя се разгръща. Малко по малко, залитайки в страни от познатите истории, за да включи и нови, допълнителни сюжетни линии. Типично за сериал.

Сериалът изглежда фантастично, безупречно, красиво – местата за снимки са много прецизно подбрани, декорите изглеждат съвсем правдоподобно и истински, костюмите са съвсем характерни за епохата, като женските се открояват с особена пищност и палитри от цветове. Сериалът е истинска наслада за окото.

МерлинДжоузеф Файнс в ролята на Мерлин е истинско предизвикателство за зрителя. Едва ли някой си представя Мерлин по този начин и първите появявания будят недоумение и недоверие към героя.

До момента, до който не ставаме свидетели на способностите му. Но през цялото време от него се носи усещането за мъдрост и голямо познание, за много преживявания и страдания, може би дори болка.

Това, че сте си представяли Мерлин като старец, си е изцяло ваш проблем. Защо трябва магьосниците да престават да стареят на около 70, когато са вече грохнали и тромави? Защо магията им да не се проявява, когато са в разцвета на силите им, както е в случая, около 40-те? По-логично е. На мен много ми допадна като решение, именно заради дързостта да бъде разчупен митът за старците-магьосници.

За сметка на него обаче, главният герой – Артур (Джейми Кембъл Бауър) – изглежда наистина нелепо. Мекушав и подчертано женствен, без сила и обаяние на лидер… сякаш гледах някакъв юношески сериал, в който главният герой трябва да изпълни „нелека, почти непосилна задача“, за да се превърне от момче в мъж. Ама момчето още съвсем в началото се въвежда награбило девойка, сиреч хич не е момче… Това е най-слабият каст в сериала и е съществен пропуск. Опитах се да му дам шанс, но не успях до края на сезона да го приема за легендарния крал Артур, който в следващите сезони ще извърши делата, за които сме чели тук-таме и които сме гледали във филми1.

Вероятно Филип Уинчестър, който играе ролята на Леонтис е по-правдоподобен Артур (ако трябва да е русоляв).

Женските роли, обаче, са безупречно подбрани. Гуиневир (Тамсин Егертън) е типична средновековна кифла, лейди Игрейн (Клер Форлани) наистина създава усещането за кралска държанка, а Чипо Чънг като странната Вивиан внася допълнителна екзотика в и инак пъстрата картина. За Ева Грийн като Моргана мога да напиша цяла отделна публикация – Ева Грийн ми направи впечатление с пленителния си и омагьосващ поглед още в „Небесно царство“, после в „Казино Роял“. А тук прави много силна роля на кучка, придавайки на Моргана черти, които не се бях замислял, че е възможно да притежава.

Моргана

Първият сезон включва 10 серии и започва със смъртта на крал Утер. Сериалът приключва със смъртта на лейди Игрейн и кръвосмешението на Артур и Моргана (в образа на Гуиневир). В последния епизод ставаме свидетели и на началото на изграждането на прочутата Кръгла маса в Камелот.

Сериалът е наистина увлекателно разказан, прекрасно заснет и изигран (дори и Артур полага усилия, макар и неуспешно), а 10-те часа минават почти неусетно в красотата на света, в който се развива действието.

Когато започнах да го гледам, след първите две серии съм поставил оценка в imdb 8/10. Сега, след като изгледах за втори път всички серии, вероятно бих поставил 7, но няма да редактирам оценката си, защото забелязах, че има доста критики по отношение на разминаването с легенди, за каста на Артур, за по-големи очаквания и т.н., които са довели до снижаване на общата оценка. А сериалчето е много подходящо за запълване на свободно време с добре позната легенда, разказана по начин, какъвто не сме виждали и чували досега.

Именно затова го препоръчвам.


Сериалите, които гледам това лято

За никого не е тайна, че не гледам телевизия и в редките случаи, когато попадна някъде, където има включен телевизор, така се зазяпвам в движещите се картинки, че забравям за останалата част от компанията.

Въпреки това, има два сериала, които следя. Но не, не ги гледам по телевизията. И двата по един или друг начин са успели да ме грабнат. И на двата попаднах съвсем случайно, дори не очаквах, че ще ме запленят дотолкова, че да тръпна в очакване за следващия епизод, за да получа още 40 минути от историята, за която разказват.

Признавам си, че не очаквах подобно нещо да се случи, не и след като обзелата ме мания по „Изгубени“ приключи с грандиозния финал. Сега всичките ми очаквания бяха насочени към следващия сезон на хладнокръвния сериен убиец „Декстър“, който се задава през септември.

Та така, серия след серия, ето кои са двата сериала, които привличат и задържат вниманието ми.

Haven / Хейвън

Haven

Когато случайно попаднах на „Хейвън“, хареса ми идеята, че ще е сериал по роман на Стивън Кинг. В последно време нещо Стивън Кинг съм го разлюбил като автор. Много комерсиален ми идва, сякаш загубил страстта си към съшиването на думи в изречения и разказването на вълнуващи истории. Въпреки това ми стана интересно как ще бъде реализиран сериала, предвид неоспоримия факт, че с 2 изключения („Изкуплението Шоушенк“ и „Зелената миля“), всички други филми, направени по негови романи, които съм гледал, са абсолютна боза с косми.

Оказа се, че „Хейвън“ е доста приятно за гледане сериалче, което не затормозява излишно зрителя. На всичкото отгоре е бегло базиран на новелата на Стивън Кинг, така че (не)познаването й по никакъв начин не намалява удоволствието от гледането.

Историята се завърта около млада агентка от ФБР, която се озовава в Хейвън (нейде из Мейн) докато разследва убийството на местен бивш затворник. В интерес на истината Одри се справя доста бързо с разследването, което беше в началото шокиращо, предвид че сериалът тепърва започваше, но в хода на разследването разбули друга, значително по-дълбока мистерия. Оказва се, че Хейвън е необикновено градче – в него живеят хора със специални свръхестествени способности. Във всеки епизод, докато скритите способности на местните се проявяват, Одри Паркър ще се опитва да балансира с тях и едновременно с това да разкрива загадките на града, като и мистерията, обвила нейното собствено минало.

Има и класическата ситуация – двама съвсем различни като типажи мъже харесват една жена, която пък не знае кого да избере. Добре е, че тази нишка не се натяква много-много, иначе щеше да ми дойде в повече.

Харесва ми, обаче, как се справя с ролята си Емили Роуз. Като цяло харесвам играта пред камера на театрални актьори, някак си по-умели са в изграждането на образа.

Persons Unknown / Неизвестни лица

Persons Unknown

На „Неизвестни лица“ попаднах след погрешен клик, но ми хареса плаката, та се зачетох. После реших да му дам шанс, тъй като имах възможност и време за губене да изгледам пилотната серия. После изгледах всички вече излъчени серии. Грабна ме.

Идеята е проста и не блести с особена оригиналност, още повече, че вече сме гледали подобни неща – седем човека, тотално непознати, мистериозно се озовават в празен хотел в изоставен град. Дотук всичко напомня на филма „Кубът“ и разните му продължения. Сега, за да е по-интересно, навсякъде из града има разположени камери, които снимат всяко действие на похитените. И така, имаме си „Кубът“ с елементи на Big Brother. Паралелно със ставащото в града се развива и една друга история, за журналист, който е надушил за тази световна конспирация, както се оказва. И се озовава до шия в батака.