За Facebook и приятелите

Преди време, в една публикация, която нарекох „Не съм точно приятел с тези хора“ и която разглеждаше някои основни, фундаментални потребителски грешки, както и грешки на Facebook, написах, че

Facebook не е замислен и проектиран да служи за откриване на нови приятели

и

Facebook не е създаден за да служи за пълен каталог с всички хора, които познаваме

Когато го написах, това предизвика някаква вълна реакции на несъгласие с написаното. Като доказателство за правотата ми, ето какво се случва, когато изпратите покана за приятелство на хора, които не познавате – за 2 дни се блокира възможността за изпращане на нови покани за приятелство на хора, които не познавате или които познавате бегло.

Too many friend requests

После ви препращат към Стандартите за общността, за да ви покажат, че това е лошо, че така не се прави.

Така че, преди да изпратите следващата покана за приятелство на някого, замислете се – познавате ли се всъщност и необходимо ли е той да е в списъка ви с приятели (и обратното). Защото пък, от друга страна, многото приятели се поддържат трудно, следенето на споделянията им е невъзможно, а излишното увеличаване на броя приятелства и недотам правилна употреба на платформата довежда до необходимост от създаване на алгоритми, с които тя да се управлява. Които пък, за съжаление, не са най-интелигентните (пример – EdgeRank).

Отделен е въпросът, че Timeline (който не харесвате) е проектиран да бъде разглеждан в пълния му вид, разгърнат с всички истории в него, а потребителите не искат да споделят всичко с всички. Със сигурност има неща, които не бихте искали да покажете на всичките си „приятели“.

А социалната операционна система, в която се превръща Facebook, е плашеща.