Театърът умря! Да живее Театъра!, Конфликтно, FORMALNO

Театърът умря! Да живее Театъра!, Конфликтно, FORMALNO. Едва ли има някой любител на театъра в България и който следи процесите в него, който да не е на мнение, че онова, което от Министерство на културата гордо наричат „театрална реформа“, всъщност е тотално недоразумение, плод на необмисленост, отчасти дори некадърност. Странно е защо никой директор на театър (вероятно с изключение на Владлен Александорв във Пазарджик, който заради това не получи подновяване на договора) не скочи срещу нея, а удовно се бяха свили в креслата си, и сега изведнъж започнаха да изграждат мнение, което да изразяват. Не е само Пламен Панев. Системата е изгнила и ако искаме да не се пренесе гнилото и в театъра, трябва да бъде сменена – ако трябва, с яко рязане до кокал. Иначе си плюем по имагинерни майки, керванът си върви, кака вече се ожени…

Повече…

Албена, в три версии

„Албена“ на Йордан Йовков е една от най-красивите български пиеси, може би една от най-познатите, най-четените и с най-запомнящи се персонажи. Ако не ми вярвате, попитайте някой и ще видите, че веднага, почти без замисляне, ще може да каже по няколко думи за Албена, за Куцар и за Нягул. Или поне да ги назове по име. Именно затова и театралният зрител, когато прекрачва прага на салона, има някакви предварителни очаквания, нагласи, тълкувание, готов е да осъди или оправдае героите за действията им… За първи път пиесата е поставена на сцената на Народния театър през 1929г от Н.О. Масалитинов. През 70-те е поставена в пловдивския театър от Любен Гройс. През 2011 я гледаме отново в Пловдив, този път под режисурата на Пламен Панев. Всъщност Пламен Панев не поставя „Албена“ за първи път сега – преди това е работил със заглавието в театрите в Кърджали и Русе. Географската отдалеченост на трите града не предполага публиката да познава и да е гледала някоя от другите постановки. По същия начин отдалечеността в годините не позволява познаване на работата на Масалитинов, а днес само някои си спомнят…

Повече…

Истанбулска история

Ако по една или друга причина, независимо каква, ви попадне пиесата „Матрьошка“ от Тунджер Джюдженоглу, моят съвет е, да я подминете. Не защото е лоша, а защото имате по-добра възможност – да гледате „Истанбулска история“ на Драматичен театър – Пловдив. Пиесата, сама по себе си, не би ви впечатлила с нищо – поредната банална камерна пиеса за двама души – мъж и жена – с прилична разлика във възрастта, между които има някакви чувства. Съжалявам, за мен не е интересно четиво, предполагам и за вас, чели сме предостатъчно подобни истории. Спектакълът на Пламен Панев, обаче, е нещо съвсем различно. За него ще иде реч по-долу. (фотограф: Георги Вачев © www.georgivachev.com) Да започнем отначало. „Истанбулска история“ е авторски спектакъл на Пламен Панев по пиесата „Матрьошка“ от Тунджер Джюдженоглу (в превод на Исмаил Б. Аглагюл), поставен на Камерна сцена в Драматичен театър – Пловдив. Нека заглавието да не ви подмамва; всичко онова, което се случва на сцената, е много далече от онова, което се случва в сериалите от същите географски ширини, с които ни заливат родните телевизии. Любовта е една по целия свят, а…

Повече…