Номинации за ИКАР 2013

Съюзът на артистите в България обяви номинациите си за ежегодните награди Икар, които връчва. Традиционно към всяка от категориите добавям и малък мой коментар за личните ми предпочитания и фаворити за спечелване на статуетката. Номинациите не са в никакъв случай изненадващи, предвидими са, както вероятно и голяма част от победителите – по-интересно е доколко театралната мафия ще се пребори с разумния избор на най-добрите.

Водеща мъжка роля

  1. Иван Юруков за ролята на Виктор Зилов в „Лов на диви патици“ от А. Вампилов, режисьор Юрий Бутусов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Камен Донев за ролята на Семьон Семьонич Подсекалников в „Животът е прекрасен“ по Н. Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Леонид Йовчев за ролята на Хамлет в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър Иван Вазов“

Колкото и да ми се иска Иван Юруков да отнесе статуетката на деня на театъра, това няма да се случи, защото тя ще отиде у Леонид Йовчев. Иначе много силно стискам палци да не се окаже в ръцете на Камен Донев.

Водеща женска роля

  1. Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Мариана Крумова за ролята на Медея в „Медея“ по текстове на Еврипид, Ануи, Драйер, режисьор Петър Денчев, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
  3. Силвия Лулчева за ролята на Джоан в „Любовна песен“ от Джон Колвенбак, режисьор Андрю Волкофф, Младежки театър „Николай Бинев“

Раздвоявам се между Гергана Плетньова и Силвия Лулчева. Евентуално със съвсем малко преднина има Плетньова. Варненският театър трябва да бъде насърчаван, защото в безумната ситуация, в която се наложи да оценява, успяват да създават качествен театър и да къткат отлични артисти. Не познавам Мариана Крумова, но съм гледал Медея на Диана Добрева и това удари тавана ми за изпълнение на ролята. Съмнявам се някой скоро да успее да ми предложи по-разумна дисекция и прочит на този образ.

Поддържаща мъжка роля

  1. Дамян Тенев за ролята на Едмънд в „Крал Лир“ от У. Шекспир, режисьор Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. Ивайло Драгиев за ролята му в „Медея-майка ми“ спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална Работилница – Сфумато
  3. Мариус Куркински за ролята на Клавдий в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Безспорен фаворит тук е Мариус. С който и да е в една категория Мариус, съревнованието е безмислено.

Поддържаща женска роля

  1. Анастасия Ингилизова за ролята на Перонела в „Декамерон“ по Бокачо, режисьор Диана Добрева, Театър Българска армия
  2. Ася Иванова за ролята на Хайде в „Ковачи“ от Алек Попов, режисьор Възкресия Вихърова, Университетски театър – Нов Български Университет
  3. Светлана Янчева за ролята на Серафима Илинична, тъща в „Животът е прекрасен“ от Николай Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър ”Иван Вазов” и за ролята на Огледалото в „Златни мостове и Секвоя“ от Константин Илиев, режисьор Бина Харалампиева, Малък Градски Театър „Зад канала“

Нямам предпочитания, нито прогнози.

Дебют

  1. Васил Дуев – автор и режисьор на „Самотни персонажи“, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Галя Костадинова за ролята й във „Всичкоядецът“ от Мирослав Христов, режисьор Ани Васева, сдружение „Плюс”, METHEOR, the fridge, Театрална работилница „Сфумато”
  3. Мартин Киселов за режисурата на „Скъпа Елена Сергеевна“, Сдружение „Реплика“
  4. Силвия Станоева и Иво Желев за актьорския тандем в „Клер, Мадам, Соланж“, по Жан Жьоне, режисьор Касиел Ноа Ашер, продуцент: „Гала филм”

Ангелите на Касиел. Твърдо.

Режисура

  1. Александър Морфов за „Животът е прекрасен“ от Н. Ердман, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Пламен Марков за „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, ТМПЦ – Варна,Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  3. Явор Гърдев за „Хамлет“ от У. Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“

Вероятно най-оспорваната категория. Много искам Пламен Марков да спечели, но в комбинация с Морфов и Гърдев си мисля, че няма да се случи. Живеем в България, мафията няма да допусне това. Битката е между Морфов и Гърдев, като Морфов е по-вероятният победител (защото ще има негласна договорка спектакълът на Гърдев да отнесе награди в други категории). Тъжна работа…

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Крал Лир“ от У. Шекспир, режисьор Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. „Скачай“ от Здрава Каменова, режисьор Калин Ангелов, Театър „София“
  3. „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Винаги съм си мислил, че майсторско техническо осъществяване е комплексна категория, която съчетава ефектът „Уау!“ от няколко различни области. „Крал Лир“ разчита на сценичния екип за промените в сценографията, докато при „Хамлет“ това е механизирано. „Скачай“ не знам какво е, но и не разбирам защо е с номинация. И понеже съм гледал „Крал Лир“ и не бих казал, че го има това съчетание на „Уау!“ от няколко пипнати до съвършенство области, придаващи на спектакъла еткетът „Най-доброто!“, остава само неистовото усилие на сценичния екип. Хубаво, ама това, по мое мнение, не е достатъчно за награда. Пък и съревнованието с „Хамлет“ е сложна работа, почти кауза пердута.

Сценография

  1. Елена Шопова и Никола Налбантов за визуалната среда на „ПроТекст 5: Навреме“, проект на Организация за съвременно алтернативно изкуство „36 маймуни“
  2. Мариета Голомехова за „Вграждане“, по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър – Пловдив
  3. Никола Тороманов, Даниела Ляхова и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Понеже тази година, за мое учудване, липсва награда за костюмография, то триото Тороманов, Ляхова и Шурелов очевидно ще отнесат приза.

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Асен Аврамов за „Медея – майка ми“, спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална Работилница „Сфумато“
  2. Калин Николов за „Вуйчо Ваньо“, от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и за „Нощна пеперуда“ от П. Гладилин, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Христо Намлиев за „Вграждане“ по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър – Пловдив

Калин Николов трябва да бъде номиниран и награждаван всяка година.

Куклен спектакъл

  1. „Вграждане” по текст на Мария Станкова, режисура Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив
  2. „Вълшебното огниво” по Ханс Кристиян Андерсен, режисьор Георги Михалков, Държавен куклен театър – Варна
  3. „Приказка за скитника-крал” по Карал Чапек, режисьор Катя Петрова, Столичен куклен театър

„Вграждане“ на пловдивският куклен театър е моето предпочитание за спечелване на наградата.

Индивидуално постижение в кукленото изкуство

  1. Магдалена Митева за сценария, режисурата и сценографията на „Изгубеният ключ”, Държавен куклен театър – Видин
  2. Мила Коларова и Божидар Александров за актьорското им постижение в „Грозното патенце” по Ханс Кристиян Андерсен, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  3. Свила Величкова за сценографията на „Пепеляшка” по Шарл Перо, Държавен куклен театър – Стара Загора и за сценографията на „Любовта към трите портокала” по Карло Гоци, Куклен театър – Сливен

Пас.

Златен глас

  1. Ани Василева за дублаж на ролята на Виктория в сериала „Отмъщението“
  2. Димитър Иванчев за дублаж на ролята на Аксел в сериала „По средата“
  3. Елена Русалиева за дублаж на ролята на Пати Хюз в сериала „Щети“

Телевизия не гледам, още по-малко пък сериали, още по-малко пък – дублирани. Който и да вземе наградата, все ще ми е тая.

Цирково изкуство

  1. Цветелина Попова за 20 годишната й дейност и постиженията й в областта на каучук–еквилибристиката

Критически текст

  1. Асен Терзиев „Театралността – езикът на представлението“, изд. „Проф. П. Венедиков“
  2. Ивайло Александров „Архитектоника на театралността“, изд. „Просвета – София“
  3. Николета Пътова „Драматургия на българското:национална идентичност във възрожденската драма“, изд. „Кралица Маб“

Драматургичен текст

  1. Анна Топалджикова „Робин“
  2. VOX POPULI „Яце форкаш“
  3. Елена Алексиева „Терапевтът“

Съвременна българска музика

  1. Васил Гюров за музиката към експерименталния филм „Волни до гроб“
  2. Група Deep Zone Project за песента „I Love My DJ“
  3. Toma & Band за песента „Сам на света“

Съвременен танц и пърформанс

  1. „АртеФакт“ – Дерида Денс, хореография Живко Желязков, изпълнение Джънгин Лий
  2. „Cadaver” – автори Станислав Генадиев и Мартин Пенев
  3. „Мишеловката“ – пърформанс в „Хамлет“, хореографи Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Ричард III

Richard IIIМнозина сигурно дори не подозират, че „Ричард III“ е пиеса на Шекспир или че дори съществува. Тя не е от най-познатите или поставяни пиеси, макар и да започва с небезизвестното „сега е зимата на нашето недоволство“

Не съм гледал предишното поставяне на пиесата на българска сцена от Вили Цанков, но имах възможност да гледам какво са направили проф. Пламен Марков и трупата на варненския театър.

След недоразумението, наречено „театрална реформа“, която, вместо да ревизира начина на функциониране преди всичко на министерството и изчистването на Авгиевите обори там, вместо из театрите, след всички последвали от това проблеми във Варна, изглежда варненският театър е успял да се стабилизира, трупата да се мотивира и събере около проф. Марков и заедно да направят продукт, който до такава степен вниква в труда на Шекспир, че достойно може да е на сцената редом до спектакъла на Кралския шекспиров театър. И съвсем заслужено е номиниран за 4 награди Икар (очаквам и поне 4 за Аскеер!).

[pull]„Обидно е орлите да са в клетка, когато мишеловите летят.“ —Лорд Хейстингз[/pull]Историята е доста далечна за българския зрител и пълното ѝ разбиране (ако е нужно) изисква познаване по-подробно на историята на Англия. Иначе действието се завихря около „два рода, равно знатни във Верона…“, враждуващи и домогващи се до короната, както и около властолюбивия и безскрупулен Ричард Глостър, брат на крал Едуард IV, който унищожава всички претенденти по пътя към престола, а това е, кажи-речи, почти цялото му семейство. Врагът на моя враг е мой приятел… „Ричард III” e пиеса за властта и за приятелството. Но и за децата като огледало на родителите, без което те не биха разбрали докрай себе си. Силно, многопластово представление и пиеса, в които, типично за Шекспир, има вплетено по малко за всеки зрител, с което да задържа интересът към случващото се на сцената – трагично, комедийно, драматично. Ирония, магия, омраза – каквото пожелаете, има го.

[pull]„Стани какъвто искаш се, или предай на смърт тоз, който си, щом тоз, който си, не ти доставя радост!“ —Ричард[/pull]Доколкото чета, обикновено Ричард е представян като злодей. Трудно е, обаче, с режисьорската концепция на проф. Пламен Марков да се отсече категорично – неговият Ричард е едновременно жесток и циничен, но и същевременно интелигентен, гъвкав, решителен. Границата между добро и зло е размита, героят преминава от едната в другата плоскост, давайки възможност на зрителя сам да избере за себе си какъв е. Умишлено липсва натрапчената категоричност, по-интересно е да бъдат изследвани различните човешки състояния в търсенето на фината граница между добро и зло.

Обичам такъв театър. Обичам такива решения, които не предлагат отговорите на готово, а те оставят да се главоблъскаш. Но за да се случи това не е достатъчно само режисьорското решение, важно е и актьорите на сцената така да изградят пред зрителя образа си, че той, зрителят, да им повярва, да ги остави да го водят в изследването и в намирането на (евентуално) правилния отговор.

„Ричард III“ предлага това. И докато мащабният проект на Младежкия театър „Кола Брьонон“ от Ромен Ролан на режисьора Владимир Люцканов1 е всъщност прекрасен моноспектакъл на Малин Кръстев с участието на цялата трупа на Младежкия театър, тук имаме безупречния Стоян Радев, но не в моноспектакъл, макар мащаба на ролята, която прави, а като водещата фигура в спектакъл, който включва над 30 действащи лица. Михаил Мутафов, Гергана Плетньова, Пламен Димитров, Валентин Митев, Пламен Георгиев, Свилен Стоянов, Владислав Виолинов, Николай Божков, Благой Бойчев, Илиян Марков, Александър Андреев, Мария Гинкова, Веселина Михалкова, Биляна Стоева, Александър Александров… всички с достойно присъствие на сцената с плътни и живи образи и персонажи, които не просто допълват, а са наистина част от действието и историята.

Стоян Радев

Но това, което направи Стоян на сцената, беше изумително, впечатляващо, жестоко, велико… може и не точно в този ред. Рядко имам възможност да видя артист, който до такава степен да е в хармония и разбиране на персонажа си, да диша и живее с него с цялата си убедителност. Весел и закачлив, но и същевременно съсредоточен и донякъде притеснен преди спектакъла, когато го видях и пушихме цигари и пожелах „на добър час“ и съвсем различен – изцеден, уморен, пребит, убит2. Това трябва да се случва по-често в театрите, по-често трябва да ставаме свидетели на такова сцепление между артист и ролята, ако искаме родния театър да бъде успешен.

Хареса ми несъществуващия инак колективен образ на Джейн Шор (Даниела Викторова) – изглеждаше съвсем правдоподобно и логично, оправдано на сцената. Интересно стояха и трите вещици от „Макбет“, които пророкуваха съдбата на домогващите се до короната.

Аплодирам идеята в спектакъла да участват деца и младежи, а не просто по-младолики професионални артисти – децата имат свое, различно обаяние, а и усещането е различно, когато играе дете/младеж.

А на сцената, благодачрение на Мира Каланова, всичко изглеждаше красиво – странните на пръв поглед костюми-рокли, ушити от материи, които отблизо изглеждат странно, но под светлината на прожекторите блесват с цялата си прелест, и няма как да не харесаш, сценографията, в която няма как да не припознаеш Тауър (Бридж), която на всичкото отгоре е и подвижна, за да допринася за по-доброто приемане на действието. И музика на Калин Николов, която абсолютно точно допълва цялостта на представлението, което премина гладко и стегнато, премерено, без излишно разтегляне, без да бъде набързо претупано.

Направи ми впечатление, че в салона бяха доста от актьорите на театъра (особено по-възрастните); там беше и директорът. И, доколкото успях да усетя, им хареса какво са гледали, какво се е получило след титаничния труд във Варна. Това доскоро не се случваше при чуждо гостуване и на фестивали. Но пък за сметка на това пък сякаш пловдивската публиката не успя да разбере какво гледа, какво ѝ се случва, защо. Почти липсваха реакции и разбиране на действието. Нямаме театралната култура, нямаме театралната публика за такива представления. Пловдивският театър отглежда (почти насилствено) друга порода театрална публика. Представления като това не може да вирее на наша почва. То ще бъде убито от най-ниЗко ниво. Пловдив може и да иска да е (европейска?!) столица на културата, но преди това да се случи наистина, трябва пловдивчани да получат сериозна доза култура, да бъдат възпитани в нея, да се научат да са в хармония с нея, да я приемат и разбират. Иначе начинанието е обречено на тотален неуспех. Независимо кой и колко силно се напъва.

Можете да изгледате кратък трейлър от представлението, можете да разгледате и купища снимки от него, но те със сигурност няма да успеят да разкрият размаха и мащаба. И, ако имате възможност, гледайте го във Варна, на сцената, където е поставено, защото няма да сте свидетели на компромиси. Гледайте го сега, защото след време ще влезе в учебниците!

Не изпускайте възможността да бъдете част от Ренесанса на Варненския театър.

А аз най-сетне успях да се запозная лично и да си поговоря „на живо“ с Владислав Виолинов, с когото се познаваме онлайн от доста време, но все се разминаваме офлайн. 🙂 Е, не можахме да пием биричка или кафенце, ама следващия път – със сигурност 🙂


Използваните снимки са от архива на представлението във Варненския театър

Юлий Цезар

За съжаление трагедията „Юлий Цезар“ не е сред най-познатите и поставяни творби на Шекспир. Особено в България, където публиката като чуе „трагедия“ и започва да се дърпа.

Въпреки това проф. Пламен Марков не се е поколебал да я постави като дипломен спектакъл на студентите от класа на доц. Веселин Ранков. И за първи път в 61-годишната история на академията ръководителят на класа излиза на сцената заедно със своите студенти.

Julius Caesar

„Днес, може би повече от всякога, парите управляват света. Правилата не са морални, но действат. Ценностите се заместват, но мнозинството от хората нехаят. Почвата е благодатна за разрастването на завист, чувство за несправедливост, митове за бърза и сигурна власт…

Подчинени и шефове. Самозванци и царе. Подстрекатели и нетърпящи подчинение. Убийци и герои. От какви хора се състои обществото, в което всички се борим да достигнем върха? Финансовите институции, с общо разрешение, завземат голяма част от благата по света. Корпорациите изработват хора – безскрупулни и механични. Това се случва далеч от погледа на обикновените хора – някъде горе „по върховете“.

И все пак, всички ние участваме… Заради неколцина…

През І век пр. н. е. Помпей се пита Цезар ли трябва да притежава всичко. И гражданската война започва. Малко по-късно Касий се пита същото и убива Цезар. За да живее народът по-добре ли? Не, разбира се, – за да бъде утолен апетитът за власт“.

Това го пише в брошурката. След него, след кратък етюд, който се разиграва докато влиза и се настанява публиката в салона, започват да текат последните дни от живота на Цезар.

Римските тоги са заменени с костюми. Касий и Каска се играят от жени. Всичко изглежда толкова актуално, че е дори плашещо.

Досега не бях гледал спектакъл на НАТФИЗ и ми беше интересно да гледам студентите. Беше като да гледаш пъпката на неразцъфнало все още цвете. Всички дават всичко от себе си, стараят се, понякога повече, отколкото е необходимо. А около тях, като контраст – тяхното гуру – доц. Ранков, който им показва как да флиртуват със сцената, с публиката. Беше много хубаво.

Julius Caesar

А някои от студентите бяха достойна партия, много добре се справяха както с текста (в стих), така и с играта. Най-силно впечатление ми направи младежът, който игра Марк Антоний (мисля че беше Фахрадин Фахрадинов). Също много добри, но зад него като яркост, бяха Брут (Любен Кънев) и Каси (Виолета Марковска).

Фахрадин Фахрадинов
Любен Кънев
Любен Кънев и Виолета Марковска

Всъщност е готино решението зрителите да не стават свидетели на самите убийства. Те само се загатват, че се случват, но не ставаме свидетели как. Но пък за сметка на това всички задкулисни игри и манипулации са извадени наяве, случват се пред нас, ние сме част от плебеите, гледащи почти безучастно случващото се на сцената. Колебаем се кои са добрите и кои – лошите. Кои да подкрепяме и кои – да замеряме с камъни.

Както написах по-горе, този текст е болезнено актуален. А гостуването на НАТФИЗ беше театрален празник за мен, защото имах удоволствието да гледам на сцена пиеса, която инак няма да имам възможност (защото репертоарните театри се боят да поставят трагедии и защото трудно бих се грабнал, за да отскоча до София, за да гледам театър). Затова, напук на всички очаквания, на мен „Юлий Цезар“ ми хареса. Не, не ми беше скучно, напротив. Не, не беше дълго, беше точно толкова дълго, колкото е необходимо. Не, не съжалявам, че отделих 2 часа, защото видях талантливите младежи, които скоро ще започнат своята кариера по театрите.

Браво!

използваните снимки са взети от страницата на НАТФИЗ във Facebook

В Сатирата през следващия сезон

  • Мариус Куркински работи по комедията на Аристофан „Жените в народното събрание“. Премиерата ще е в началото на сезона, а в ролите влизат Александра Василева, Стефка Янорова, Милена Аврамова, Йорданка Стефанова, Илка Зафирова и др.
  • В началото на сезона Камен Донев започва работа с Албена Колева, Ани Вълчанова, Жанета Йовчева, Мария Атанасова и др. по авторския си спектакъл с работно заглавие „Характери“.
  • На голяма сцена ще започне да се играе „AIR TANGO“ от Марк Камолети. Режисьор ще е Атанас Атанасов.
  • Ако сте пропуснали да гледате дипломният спектакъл на абсолвентите от класа на проф. Пламен Марков „Пухеният“ от Мартин МакДона, ще можете да го направите през новия сезон на сцена „Методи Андонов“ в Сатирата.

Какво се случва в театъра, накратко

Ако поне малко се интересувате от театър, особено от българския театър, няма как да не сте дочули, че има някакви проблеми. Ето за какво иде реч набързо:

На церемонията за раздаване на наградите Аскеер Иван Ласкин предложи наградите да се прекръстят на ОООО-скеер заради 9-те номинации на спектакъла на ТР „Сфумато“ „ОООО-Сънят на Гогол„. На същата церемония пак Иван Ласкин каза, че „[Сфумато] дори на Луната да идат да играят, пак ще имат толкова публика“. Ето повече информация. Последваха смях в залата, извинения и оставката на Милен Миланов. От Театър ‘Българска армия’ (Ласкин е част от трупата на ТБА) посъветваха Ласкин да се извини. „Всеки ден“ публикува както интервю с Ласкин, така и с Маргарита Младенова. Всъщност ден след Аскеерите писах (от личния си мейл) на PR-ката на Сфумато по темата, за да науча тяхната позиция, за реакцията им. До момента не съм получил отговор. Не очаквам и да получа вече, явно Сфумато не търси диалог с публиката си, не прави опити да достига до все по-голям кръг почитатели на това изкуство.

Няколко дни преди това новият директор на Сатиричния театър Атанас Атанасов уволни от Сатирата драматурга Елин Рахнев и режисьора Николай Гундеров. Филип Трифонов, актьор от трупата на театъра, написа отворено писмо до министъра на културата, в което се противопоставя на рокадите в театъра, целящи да постелят път за завръщането на Пламен Марков в Сатирата.

Втората част на предаването на bTV „Отпечатъци“ на 31 май беше посветена на „раздорите в театъра“

Някъде по същото време тръгна слух, че затварят „Модерен театър“. Ивайло Христов го опроверга.

Преди ден-два стана ясно, че Емил Бонев остава директор на Пловдивския театър за още един мандат.

На сцената: На 29 май беше премиерата на „За вредата от тютюна и други шеги“ по комедии на Чехов, реж. Елена Панайотова в Сълза и смях (инфо), а на 1 юни – „Столовете“ от Йожен Йонеско, реж. Иван Урумов в Сатирата (инфо).