Пророчеството

Озовах се в салона, въвлечен във филмов маратон, който включваше 3 поредни прожекции – „Пророчеството“, „Явлението“ и предпремиерна прожекция на „2012“. И така, очакваха ме 3 филма за края на света, окей… струваше си като идея, още повече че едва ли бих се навил да изгледам първите два, особено на кино. Първият филм, който трябваше да гледам (доброволно) беше „Пророчеството“. С Никълъс Кейдж. Точно толкова знаех за филма, даже и трейлъра не си бях направил труда да изгледам. Ето го, за всеки случай: Та така… казах с Никълъс Кейдж… ако не беше, щеше да е още по-голямо лично разочарование. Не че филмът беше лош, даже можеше и да се нарече хубав, ако някой беше седнал да трибуквения си задник и беше се потрудил още малко поне върху сюжета и да запълни пролуките и да навърже няколкото сюжетни нишки, че сега изглеждаха като съшивани с едра бяла тропоска в последния момент. Сюжетът… интересен като замисъл и идея, но с кофти реализация, уви. Иде реч за едно забутано начално училище, в което отварят времева капсула, съдържаща послания на възпитаниците на училището отпреди 50 години….

Повече…