Относно процеса на кражба на съдържания от български „медии“

В последно време се наблюдава една тревожна тенденция у нас, на която е време да се сложи край и да се пресече отрано – кражбата на съдържание.

През последните години сме свидетели на създаването на все по-голямо количество информация онлайн — както от брандовете, така и от отделните хора. Ползата от създаването на брандирано съдържание все още не е достам осъзната у нас, но създаването и маркетирането на съдържание е сериозна част от маркетинговия микс на много фирми и те влагат и залагат сериозен бюджет за целта. Искрено се надявам това да започне да се случва и у нас през 2013.

Обратно на темата за краденето на съдържания. Преди време, в ранните дни на Социалево, станахме свидетели на нагло копиране на статия на Джо Пулици (който, по ирония на съдбата, е маркетолог на съдържания), в която преводачът си беше позволил дори да запази личното мнение и първо лице ед.ч. на Пулици, приписвайки ги на себе си.

Още тогава се надигнаха гласове колко полезно е превеждането на съдържания, за да бъдат разпространявани сред по-широк кръг хора. Да, това несъмнено е така, стига да не се прави на всяка цена. Например като се погазва авторство и запазените от автора права. Досега не ми се е случило да помоля за превод и препубликуване (с изрично посочване на оригинален автор и източник) някой да ми е отказал. Така е по правилата. Останалото е кражба и следва да се наказва с всички възможни средства.

Преди време споделих за две други забелязани кражби на съдържания – от NewTrend, сайтът спечелил BGsite 2012 в категория Медии и от Economy.bg (собственост на Jobs.bg). И въпреки че първото доста разбуни духовете и доведе до извинения и търсене на адекватен изход от ситуацията (но не доведе до връщане на статуетката!), второто беше подминато без особени реакции.

В понеделник се натъкнах на кражба и от сп. Мениджър, които са присвоили съдържание от The New York Times.

Вчера пък се натъкнах на публикация на Васи, ли?, която нагло е откраднала и превела съдържание от сайт, който също съдържа © All rights reserved. Бърз преглед назад показва, че много голяма част от съдържанията в блога ѝ са също такива (срам!). Когато го споделих във Facebook, изникна още една кражба на сп. Мениджър.

Не разбрах защо Камелия се опитва да оправдава и едва ли не – да защитава малките издания, след като и големите си позволяват да го правят. Кражбата си е кражба независимо от колко голям или малък е извършена. Не може и не трябва да има оправдание – това че големите го правят не означава, че малките също трябва да им подражават – особено онлайн, където сме свидетели на бързоразвиваща, еволюираща и променяща се среда, малките са по-адаптивни, гъвкави и имат възможност да (се) огъват (около) нещата значително по-успешно от тромавите „динозаври“. И щом големите си позволяват да крадат, малките са тези, които да надигат глас и да им посочват, че така не се прави, да ги сочат укорително с пръст, да ги лишават от вниманието и доверието си. Не да им подражават.

От това страда единствено крайният потребител, който бива заливан с набързо преведено съдържание, създадено с цел около него да бъде показвана реклама. Мисля, че е крайно време българските потребители да еволюират и разпознават такава „претоплена вечеря“ и да анатемосат изданията, позволяващи си такива своеволия, нарушаващи чужди права.

А брандовете следва да се осъзнаят, да освежат стратегията си и да започнат да правят инвестиции в създаването на собствено, оригинално и брандирано съдържание – минаха достатъчно години, в които плахите опити за присъствие и опипване на средата позволиха експерименти и изпробване какво работи и какво – не. Сега е време за наистина професионално изградена цялостна визия – от началото до края, от уебсайта до съдържанията, които го запълват. Това създава доверие. Това води до успех. Да, няма безплатен обяд, инвестициите са неизбежни, но ако са правилно вложени, бързо се възвръщат.

Качественото съдържание позволява на потребителите да вземат правилно решение, кара ги да се чувстват уверени, че не грешат в преценката и избора си и да се чувстват комфортно с брандовете.

Защо си позволявате да сте посредствени или под прага на посредствеността, пердлагайки на хората, гласували ви доверие, своята посредственост? Не можете да очаквате различно от тях и много скоро те ще ви го върнат. С безразличието си!

Освен това всички си спомянт случая „Еленков срещу 24 часа“ и спечеленото дело за присвоената снимка. Колко дълго мислите, че ще ви се разминава?! Трябва ли да се стига дотам, до крайности, за да се пресече практиката?


Миналата година обвиних списание Мениджър, че са изгубили фокуса си и са пуснали новини, вместо да акцентират върху съдържание за мениджъри, професионално развитие и израстване и т.н. Тогава в коментарите под статията Максим Майер, редакционен директор на „Мениджър“ (или поне се представи за него… с поща от АБВ, колко професионално!) защитаваше начинанието като обясняваше, че това им носи импресии и увеличава посещенията им. Не успя да ме убеди тогава. Любопитен съм сега как ще оправдае кражбата на съдържания.

Новите медии?

До преди съвсем малко тази публикация беше чернова за състоянието на българската уеб индустрия, наблюденията ми около БГсайт 2012 и разни такива неща. В общи линии беше позитивна статия, в която надеждата надделяваше, а светлината в дъното на тунела не беше с черен цвят.

Уви, онзи позитивизъм много набързо отстъпи мястото си на настоящото писание, което не е никак розово.

Във време, в което написалите книга за блогове блогъри (вероятно заради немарливост) им хакват блога за блогове и им наблогват купища спам (заб. ако съдържанието зад препратката спре да съществува, ще го заменя с екранен кадър), във времето, в което Българската уеб асоциация се свързва с продажба на виагра онлайн, един блог-който-не-е-блог спечели наградата на журито на БГсайт 2012 в категория медии, измествайки новинарските сайтове на телевизиите Нова и ьТВ. Това трябваше да е добра новина – че традиционните медии отстъпват пред новите медии дори и в България (да припомня, че Пулицър за журналистика беше присъден на публикация в блог).

Далеч съм от идеята да сравнявам НюТренд с ХъфПост, нито пък Ивелина – с Ариана, защото би изглеждало смешно – и двете български отрочета има доста хляб (и пасти!) да изядат, преди да могат дори да помислят да се сравняват с презокеанските си колеги. НюТренд никога няма да спечели Пулицър (защо – по-долу), но Хъфингтън Пост може да спечели награда от БГсайт (ако пуснат българска версия).

Та в същото това време на тотален застой на българската дигитална действителност технологичната медиа, която трябва (или би трябвало) да отразява този застой, запълвайки празнините с новини от чуждите практики, привлича вниманието освен със спечелената награда, и с кражба на съдържание.

Знакът © не се поставя за разкош. Напротив, освен че е грозен, е изпълнен с много съдържание и смисъл. То забранява всякакви употреби на съдържанието на страниците, на които е поставен, освен за лично ползване (четене). Забранено е копиране, превеждане и пр. Още по-забранено е възпроизвеждането му с комерсиална цел. Забранено е, точка.

Очевидно не така мисли Симона Стоянова, почти дословно превела и откраднала материал за намалената видимост на споделянията от страници във Facebook. Тема, по която Чад Уитман има много какво да сподели.

С Чад Уитман съм се виждал само веднъж, но от кратката ни среща и няколкото разменени изречения останах изключително приятно изненадан – освен че е млад (набор ’87!), пипето му сече много бързо и доста добре напипва пулса на нещата и пътя, по който се развиват. Това му позволява да е успешен в начинанията му. Ако не го следите в Quora, пропускът си е изцяло ваш.

Не мога да кажа същото за Симона Стоянова. Нито съм я виждал, нито имам желание след случката. Освен това работи като блогър в нестартирал блог. Нещо като директор на водопад. Не искам да знам колко разбира от реклама и медийни комуникации (тема на магистратурата ѝ), но част от тези комуникации е именно подсигуряването на права и разрешение за превод и разпространение. Но дори и да си е свършила работата, препратка към началната страница на SocialFresh не е достатъчна. Това не е източник, източник е пълната препратка към оригиналната публикация. Отделно че изключително силно се съмнявам Уитман да е позволил авторството му да бъде отнето и той да не бъде споменат (дори и Джейсън Кийт да е бил ОК).

Та въпросната Симона не е част от екипа на НюТренд, въпреки че има няколко публикувани материали. Задача на главния редактор е да си формира екипа от автори, да следи за качество и количество, статиите да са в хармония и в тематиката на сайта, да не нарушават авторски, сродни или други права и куп други неща. Тоталното погазване на авторското право в посочения пример навява мисли в следните посоки:
* Главният редактор е отпуснал юздите и цари хаос
* Авторите се стимулират към подобни практики (в екипа е Христо Стоянов, за който това е практика в блоговете му)

Независимо кое от двете, призовавам Ивелина Атансова да върне наградата от БГсайт, ако има достойнство. Защото тя е за качество, защото е гласувана от експерти и е за добрите практики. Не за насърчаване на лошите и замазване на очите, кражба, подвеждане в заблуда и пр.

Ако това се случи и Ивелина върне наградата (в което силно се съмнявам), приканвам БГсайт ДА НЕ връчват наградата на подгласника, а статуетката тази година да не бъде връчвана за тази категория. За да служи като поука на всички, за обица на ухото. Защото лошите практики трябва да се посичат и да не им се позволява да виреят.

Ако искаме читава родна дигитална индустрия, трябва да се грижим за нея и да я създаваме такава. Читава, нова, функционираща. Не copycat. И който не може да я създава такава – да ходи да сади нива, земеделието също има нужда от развитие и работни ръце.


Като коментар към Камелия (hat tip, тя ме насочи), Христо Стоянов е написал:

Е от къде трябваше да вземат новината? Самия Марк ли да им се обади – мн ясно, че ще ползват източници – все едно всички телевизии и други медии не ползват чужди източници…Да не е сайт за стихове, че да е авторско всичко?

Едно е да вземеш информация за новината, друго е да вземеш съдържанието за нея наготово. И на Уитман не му се е обадил Марк, и други използват чужди източници, но само източници (и си посочват адекватно източниците), не си крадат съдържанието. Щото са пичове, не пу*ки! Капиш?